Ясновидци/врачки - тема 22

Чакам отзиви  за дядо Данчо

Едно от предсказанията на карти при Цеца ми се случи днес!!!

iorry, БРАВО, радвам се за теб, успех

Браво , това увеличава надеждата ми , че и моето ще се случи!

iorry Ако е хубаво, честито  На мен Цеца нищо хубаво не ми каза на картите и се надявам да не е познала нищо. На кафето се надявам да е познала. И на мен ми каза за планините, но са само 2 при мен

Момичета, ако сте ходили днес при дядо Данчо, за който се коментираше, моля да споделите мнения. 

Много се радвам за тези, на които нещо им се сбъдва, но на мен за съжаление нищо не ми се сбъдва от прогнозите на Искра, Беатриз, Божка, Иванка и Латина (тези недоразумения на природата), Маруся, Вили и Цеца .... нищо.... 8 броя все пак.... някои прогнози си позволиха да ги сложат за след години, а моят живот е доста по-динамичен от средностатистическия, в смисъл при мен познаването е малко повече от коя манджа ще сготвя и кой ще срещна във фитнеса. Дори не видяха, че нямам работа. Всички до една от тези пропуснаха този възлов факт и почнаха да ми говорят как в работата е цветя и рози и само повишения ме чакат.

Няма ли някоя по-познаваща, която да споделите?

Ако знаете днес какво ми се случи....

Някоя гледачка да ми го беше разказала, че точно така ще стане - никога нямаше да повярвам.

Навъртях над 500 км днес, едва си седя на краката...след малко ще разкажа 

Интересно,наистина как на някой всичко и почти всички му познават,на друг всички нищо не му познават Факт! За г-жа Цеца съм писала вече- ей така си ми измъкна 30 кинта и нищо не ми даде в замяна,предния ден се пробва да ми познае,но чак ми стана смешно как нищо,ама нищо не успя да улучи. Искра- голяма оптимистка-май не съм чула на някого да е казала нещо лошо.
Аз ги пробвам с въпрос за здравето- като чуят годините ми и все съм здрава/ то какво друго да се очаква/,но според мен е трудничко на човек с рак да му кажеш,че няма здравословни пробеми- нито една не е казала,че ми има нещо.Факт! Незнам как им познават на другите

Taка e "rain", факт, но как точно да си обясня, че преди години попадам при първата врачка, която ми гледа срещу пари (преди това една жена ми гледаше без пари) и жената ми познава. После съм на зор, казват ми случайно за една и отивам за сверка и така двете си ми гледат паралелно години наред и все става, а сега като хукнах да си сондирам за нов екип врачки, нищо - от колко броя... 8 ли ги преброих? та не е ли нормално поне една да ми познае. Добре, айде, една от новите, Бойка, позна тук и там, ама тя ли е най-доброто. Дори и тя не ме задоволява толкова колкото това, което имах преди, все пак тя казва по пет думи и не ги навързва с букви и не ти описва ситуации, а на мен някой по-така в детайли ми трябва да влезе, не само факти, които не знаеш точно кога ще се случат.

Та точно как да си го обясня? Че внезапно съм загубила дарбата си да си разкривам аурата пред врачки?

Гледайте "Горещо" : : :
Как Кеазим Ходжа прави магии с магданоз,джоджен,чубрица,абе с две думи Боб по манастирски/по Кеазимски /

Кеазим е сред тварите, за които, въпреки много детайлните си постове относно тоз премазен субект, няма да спра да казвам-идете на тържище за коне, напазарувайте най-бързият( пак ще ви излезе по-евтино отколкото в Кеазимовата мръсна бърлога) и препускайте с 300 в най-противоположната посока!
Венетка не изпуска елитното ниво и това е!

  сега след предаването колко "балъчета" ще хукнат при него,поне ще избие парички за реклама в предаването на Венетка

Аз питам , докога тез мазньочи ще безчинстват необезпокоявани от никой.Няма ли кой да ги разобличи , но не в "Господари на ефира",а в централните новини в 20,00 ч.
Биба,бива,но както казват старите хора:Бивол за мезе не бива"

Говори за магии,чете на турски или арабски незнам,след това се моли на нашият Господ Бог,споменава Фатима..........
  УЖАС 

Така.
Нали писах, че в четвъртък докато пътувахме намерихме някаква женица от Обнова, която гледаше на карти и колкото и недоверчиво да подходих към нея - много неща ми извади, които пък нито една до сега чак такива неща лични не ми беше казвала.
Кво е познала за по нататък, не знам.А и не ме вълнува особено.
Но жената ни каза за някакъв ходжа от с.Александрово /Ловешко/.
Много народ ходел там.Хубаво.
Викам, айде на връщане, че вече нямаше време за кога да ходим същата вечер.
Тръгваме днес от Попово.
Аз и три мои приятелки.Трябваше да минем през Плевен на свиждане в затвора.
После щяхме да се отдадем на врачките и ходжите.
Пристигаме в 15:00 в Плевен пред затвора.
И ни казват, току що приключихме със записването, не можем да ви пуснем.
Изтърваме записването за секунди.
Голям скандал, големи разправии.носехме багаж, човека ни чака там, идваме от път, ок, не можем да влезем, поне багажа да му дадат.
Не и не, не.
Разправии половин час, докато се разправяхме с един, станаха двама, трима, най накрая около 10 човека се опитваха да укротят 4 истерични жени.
Не и не, и не.
Сдухахме се.
Тръгнахме се, ще ходим да търсим ходжа Селим в с.Александрово.
От къде минахме, какво направихме не знам, през всички села около Ловеч, напред назад, върти, обръщай, карай и така не знам колко пъти.Един вика натам, друг насам, както и да е, по едно време табела с.Александрово.
Най - накрая.
Нямаме телефон за връзка нищо, жената беше казала, влизате и питате в селото.Всички го знаят.
Влизаме и срещаме първия човек - една жена.
Търсиме ходжа Селим, къде живее?
Тя ни вика:Оооо, ами той почина преди 3 дни  
Четери изнервени жени в един глас:Глупости  
Оставихме жената, ние не вярваме, ще питаме някой друг, то не че много хора в това село имаше де.
Намираме някаква баба, питаме;Къде живее ходжата?
Тя вика:Аааа, не знам да продават къща тука някъде.
Пак :Ходжата, ходжата търсиме
Тя пак:Бе не съм чувала къща да продават.
Виждаме някаква кола в мъртвилото, ооо, спасение.
Спираме:Ходжата?
Оооо, погребахме го преди няколко дни...
Не е на добре това.
Тръгнахме към Ловеч, този път бяхме по - добре с ориентацията.
Ще търсим Дерманци.
От къде минахме, какво направихме, ни Дерманци, ни дявол.
Спираме в някакво село Български извор да си купим цигари.
Вики пита профилактично, има ли някоя гледачка?
Има.В съседното село Кирчево, баба Рама, на 5 км.
Кажете, че еди кой ви праща.
През това време звъни една моя приятелка, тя е от Ботевград и викам, питай майка си за нещо наблизо.И без това сме в района.
Връщаме обратно към Кирчево - небето става все по черно и черно, от час се кани да завали, но още капка нямаше.
Влизаме в селото, намираме селската кръчма, с изненада откриваме камара момчета млади , облечени в женски дрехи и гримирани.
Нищо странно в това какъв смях ни напуши.
Търсиме баба Рама - гледачката.
В един глас почти всички - ооо, тя умря!
 
Ние вече изпадаме в истеричен смях.
Бъзикате се.
Не, бе, умря.Сериозно.
Не вярвам аз.
Викат има друга, ей тука на разклона за Свлащица или каквото е там.Леля Росица.
В това време ми звъни телефона и моята приятелка от Ботевград казва - търсете с.Български извор, ходили сме с майка ми там при една Росица, всички я знаят.
Изобщо пък на нея не й бях споменавала, че сме в това село, когато тя се обади първия път.
Не им вярвам аз на травеститите.
Викам, не може бе, как така всички баш точно тази седмица решиха да умират.
Газ нагоре из селото.
Една баба с 3 кози срещаме.
Търсиме баба Рама, гледачката.
Оооо, тя умря.  
Браво.
Викам, друга, има ли наоколо.
Има, една Росица, горе на разклона.
Оттам един любопитен мъж се приближава:Кого търсите?
Търсим гледачка.
Ми при леля Росица горе на разклона.
Ех бре, всички я знаят тази леля Росица.
Тръгваме, това пак ни е в обратна посока.
Викам, колко още днес напред назад.
Беше вече 19.30
Излизаме от Кирчево.Изведнъж притъмня яко.Все едно нощ стана.
Едни ветрове, затваряме прозорците, но капка дъжд няма.
Връщаме се на главния път, караме около 2 км, намираме разколна за Свлащица или квото беше там.
Те ни казаха, първата вила.
Как да спра на първата вила, като е на главния път и ще ме помете някой отгоре.
Влизам на разклона, оставям колата на майната си, слизаме трите само.Едната остана.
В момента в който слизаме едни светкавици, едни чудесии.
Тичаме.Виждаме някаква врата, гърми, светкавици и още няма капка дъжд.
Стигаме вратата и дъжд като из ведро върху нас.
Крещим си вече, не можем да се чуем
Първата, която е до вратата вика:няма звънец
Викам:виж дали е отключено.
Отключено е.
Викам, влизай и пиитай тука ли е тая леля Росица
Тича тя по двора, обръща се и ни крещи;Тука е
Влизаме през вратата  в двора и върху нас се изсипва градушка.
Стигаме до къщата.Излиза леля Росица.
Влизайте бързо.
Влизаме в някакво предверие.
ВИкам:идваме при вас да ни гледате.
Не може.
Как не може бе жена, по нас суха дреха няма.
Не може, до залез слънце мога да гледам.
После нищо не излиза.
Аз й викам:Айде да опитаме де, къде да ходим в този дъжд, колата ни е далече?
И като викна тая, като закрещя;Ти мене ли е ме учиш бе?
Като ти казвам, че не може, значи не може.
Направо ми призля.
Един умрял ходжа, една умряла гледачка и една, която не иска да ни приеме.
Гърми, трещи, градушка се сипе.
Тръгвайте си, казва ни Росица.
Никога не ме беше валяло такова чудо.
Даже не тичах, просто вървях.
Стигнахме в колата , седнахме и мълчим.
Вики първа проговори:Мисля, че Господ много ни се разсърди.Прекалихме.
Паля и тръгваме.Нищо не виждам, чистачките дори не помагат.
Карах около 5 минути и изведнъж небето стана светло и дъжда спря.
Както дойде от никъде, така и спря от никъде.
Мислех, че Дерманци вече е някъде назад, табелите за София бяха все по чести.
Казахме си - не трябва да ходим никъде повече.
И дум едната изкрещя:Дерманци надясно, ето я тебелата.
Първо действах и завих, после вече беше късно да размисляме дали да ходим при ходжата в Дерманци, за който писахме онзи ден тук.
12 км през вода.
Стигаме в селото, нищо не бях запомнила от обясненията тук.
Ще питаме.
Селото е голямо, аз и голямо го помня.
Питаме един човек, втори, трети, стигаме до кръчмата в центъра, до магазините, питаме, питаме.
Никой не знае да има ходжа в това село.
Просто никой.
Викам добре, явно с ходжите няма да стане днес.Ясно е вече.То вече се и здрачаваше.За кога...
Викам поне да отида да видя какво става със сестра ми.
Да се опитам да намеря къщата, където бях ходила преди 5 години.
Обиколих всички улици, втори тур питане за еди кои си хора.
Нищо, нищо и нищо, и нищо.
Стана тъмно.Имахме още около 120 км до София.
Казах:край
До тук.
Прибираме се.
Равносметката:търсихме двама умрели човека, намерихме един, който не искаше да ни приеме, а последния изобщо не го намерихме.
Горивото ми изведнъж започна да намалява рязко, молех се да стигнем до магистралата, щото само ми липсваше да закъсаме някъде из селата сред водата.
Качихме се на магистралата, първото Омв - зареждаме.
Тръгваме и като почна една мъгла преди предпоследния тунел, гледам си пак резервоара, пак рязко намалява дори и след зареждането.
Какво ли не почна да ми минава през ум, мълчах си, за да не ги притеснявам тях, защото и те вече бяха влезнали в какви ли не филми.
Най накрая видяхме София, след 10 часа на път, път, който трябваше да е точно 300 км, а на таблото ми пишеше че сме минали 524..
И тогава ми светна лампата, че маслото ми свършва.
Отдъхнах си, поне разбрах защо нафтата ми така бързо намаляваше.
Направихме си една обща снимка от ненормалния ден и се разделихме.
Жива и здрава се прибрах.
Но разбрах, че всичко , което се случи днес не беше никак случайно.
Очаквах да ме спират полицаи, да катастрофирам според това, което Цеца ми беше казала.
Но не...случиха ми се всички тези неща, за да разбера, че не трябва да си играя повече на любопитство и да се ровя там, където не ми е работа.
И разбрах..Годпод наистина си знае работата.
Така че ако някой ви праща при ходжа Сали в Александрово или при баба Рама в Кирчево - няма ги вече...

Поздрави!