Юлчета 2008 (тема 148)

Киса, пиши как сте, що сте... 

Бухти, разбирам те добре. Когато си воден само от страх и всичко пречупваш през чужда гледна точка, няма как да вървят нещата... Пожелавам ти спокойствие, кураж виждам, че не ти липсва.

Като дете, много пъти съм чувала оправданието "в името на децата". Благодаря, но и без нея щях да съм добре, може би, дори, повече. Аз, пък, съм упреквала майка ми за обратното, че не ни е спестила поводите за саможертва!
Катето още не е сменяла зъби. Далечно ми изглежда, но ще е добре да я заведа на зъболекар.

Аз почнах работа, уж да се спася от лудницата у дома, но се вкарах в по-голям филм, сега търся други варианти за спасение Васко го гледа детегледачка, но скоро ще го дам на градина май.

Катето много драматично преживя факта, че почнах работа. Почна да ме пита защо вече не съм се грижела за тях  А Васко слабо го отрази.

Оле, ние сме си със столче, на Лили й става, не й е умаляло и ще си поседи още в него.

Гнидка, дано да свикнат бързо. Катето уж е голяма, но явно трудно го преживява А може би и точно защото е свикнала толкова време да си си само вкъщи.

Тя откак се е родила все съм била вкъщи и сега й трудно да проумее защо има и друг вариант, въпреки че й обяснявам и правя всичко по силите си да се грижа за тях и за дома.

Оле, Катето е с такова столче и ми струва добър вариант.
Тя е 19 кг в момента и като нищо ще го ползва, докато изкласи 
Предното така и не й стана малко, но ми трябваше за Васко.

Денис е с подобно на това, мисля, че ще го ползва още доста време:
http://www.gluck.pl/pl/fotelik-romer-kid-greta-5684.p.html

Здравейте и от мен
Бухтичка , дано случелото се е за добро  и да се развиват към по-добро нещата 
 Да те помоля и мен да ме добавиш в списък с второ дете : Кристия, родена на 24.02. 2014г.

по въпросите :
Мики от 1 месец е със седалка, нещо такова http://bebolino.imgsmymall.com/product_images/w/266/1__18832_zoom.png

Зъби до сега не е сменял, като гледам няма наченки да е скоро
За училището : и догодина ще е в градината, малък ми се вижда  още

Kalinka Malinka айде идвай чакам те, ще ходим на разходка в морската  . Къде ще бъдете на квартира , в кой квартал ?  Гледй какво нещо е живота.... ние миналата зима почти бяхме тръгнали да се местим да живеем  в Ст. Загора 
За сега това е от мен .     

БебОле, Гнидка благодаря, че питате, справяме се някак, засега нямаме нужда от нищо. Децата са добре, боледуват често, но леко. Каката преживява повече. Едва наскоро осъзна, че никога повече няма да види баща си и имаше нощи, в които се будеше с плач за тати    Аз се опитвам да съм силна, справям се с ежедневните си задължения, гледам да не плача пред децата, да се грижа за себе си (това не ми се получава и боледувам вече 2 пъти сериозно)...Скоро се връщам на работа, дано са здрави за да мога да разнообразя ежедневието си и да мисля за нещо различно, че най-тежко ми е да оставам сама вкъщи.

За зъбите - Меги има вече 3 постоянни кътника, не мисля да я водя да ги силанизират. Не е сменяла още млечни.

За столчетата - ето с такова е Меги, горната част се вдига според височината, добре ѝ е и удобно за спане. http://britax-roemer.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1% … tax-romer-kidfix/

Бухтичка дано мъжа ти да се промени или  да те остави на мира 

Лора до есента беше в старото столче, то е 0-18. Не е от най-едрите и изкара 4 години в него. Вече прехвърлихме Алекс в него, пък на нея купихме ново. Ето това е http://kasida.bg/stolche-za-kola-recaro-monza-nova-seatfix-silve … -kg-55-22677.html  С доставката от Англия ни излезе 200 лв. Много е хубаво, доволна съм, със сигурност после Алекс ще го ползва. НО, не е вече толкова полегнало и трябва възглавничка за спане.

Ами така е, като не идвате вие, ние дойдохме. Вече от 3 дни сме в Бургас. Квартирата ни е във Възраждане, точно до градината Златното ключе. Лора ходи там и госпожата много я хвали. (да си нахваля гарджето) Но след първоначалната еуфория, вече взе да се усеща какво точно се случи и почна да мрънка и да плаче. Липсвала й старата градина, госпожите, децата, даже яденето й липсвало (не е от най-ящните), баба й и дядо й.  Абе ще се се понаместим, засега няма назад!  Малко да се пооправи времето и да се поосаферя и аз, и ще направим едно виждане.

И Дари е в старото си столче за кола, на Cangaroo е, до 36 кг, не ѝ е умаляло. Бебето ще е в кошничката си до годинката, после или ще наследи това столче (за Дари тогава ще вземем повдигаща седалка), или тя ще си продължи в сегашната, а за Калина ще купим. Но предпочитам такива столчета пред повдигащи седалки, докогато е възможно. Оле, трябва да провериш столчето на Симона от коя група е, може би наистина е време за по-голямо.
 
Като стана дума и за бебето, Бухти, ще ме впишеш ли с
Калина, родена на 14.10.2013 година   

Бухти, аз също си мисля, че правилно си постъпила. Даже така ми звучат нещата, че той няма и да се промени в това отношение и с времето ще затвърдиш позицията си. Дано да няма особени проблеми с Лили в пубертета, хубаво е, че като родител таткото е отговорен.

За училището много го мислим. Точно до нашия новопостроен блок е имало определен парцел за училище, но така и не е построено, а наследниците се съдят с общината за отчуждената земя. Съответно мога да подам документите на Дари в по-далечни квартални, като в по-"престижното" няма да има достатъчно висок бал, понеже не сме му в района. Престижно, престижно... като гледам резултатите му от матурата след четвърти клас, е в средата на софийските училища. А другите от района са доста по-зле, в последната трета. (От около 160 училища са след стотното място). Та или догодина ще кара предучилищната в училище в друг квартал, или ще мислим вариант за частно. А точно за първи клас ще трябва да се върна на работа, тогава я камилата, я камиларя 
Как се справят вашите деца сега в предучилищната? Преди месец изведнъж Дари ни сподели, че едната учителка ѝ казала, че "тази година не е толкова умна, колкото предишната"  Оказа се, че ѝ е трудно да разпознава някои звукове, затруднява се да каже кои са звуковете в кратки думи, обезсърчава се и се разсейва в час и не следи заниманията. И сега всяка вечер имат занимания с баща си (аз пък през това време с бебето се занимавам или гледам да скатая малко "почивка" пред компютъра). Не че ни тежат тези занимания, ама... така ли трябва да е  Не мисля, че е добре толкова рано да започва тази предучилищна подготовка.

Киса, връщането на работа със сигурност ще ти помогне да се разнообразиш и да се пооткъснеш от мъката. И се грижи и за себе си, децата имат нужда от здрава и усмихната мама 

И аз мисля, че е прекалено сериозна предучилищната. Денис много обича задачи, решава си и вкъщи, но писането на букви и то ръкописно му е доста досадно, и честно казано мога да си го обясня, та те са на 5години! Има още година и половина до училище, какви са тия букви и задачи в предучилищната, в първи клас какво ще правят - квадратни уравнения ли ще решават?  

Това е проблем според мен - веднъж учат смятане и писане в градината, като няма как да е достатъчно сериозно (учителките показват как се изписват буквите, имат учебни тетрадки, където също се упражняват и толкова - няма да хванат ръчичката, да поправят грешката, детето правилно ли държи молива и т.н.), после в училище вече мислят, че децата са научени вече и минават набързо-набързо... Става мазало. Отделно забелязах, че Дарина не изписваше правилно буквите - повечето се изписват отляво надясно и отгоре надолу, а тя ги изписва хаотично. Крайният резултат - пак се разпознава буквата, но като се заучи неправилно самото изписване, после ще ѝ е трудно, когато започне да се пише повече. Лена, даже и ръкописни букви ли учи Дени? При нас поне са на печатни само (доколкото знам).

Аз не я знам Лили какво учи честно казано Тя и да я питам не казва. Тази година учат ръкописните букви на латиница, но не знам дали всички. Трябва да може да си пише името ръкописно, което тя го може вече.
И по български мисля, че не са стигнали чак до такива упражнения. Въпреки че наистина не съм сигурна какво правят

С моя мъж ходхиме на обяд вчера. Говорихме, той те гледа едно разбиращо, изслушва те, съгласява се с някои неща, абе като го погледнеш мъч мечта. А като не е на кеф нищо общо. Изобщо все е в крайностите, или много хубаво или много лошо.
Мен ме дразни, че се опитва уж да се променя в момента и се мъчи де ме убеждава с това нещо. Аз имах достатъчно време да го наблюдавам и смятам, че не се е променил истински (поне не в посоката, в която на мен ми се иска), но това е друг въпрос. Обаче не разбирам защо в момента при положение, че аз искам само да ме остави на мира. Когато бяхме заедно и исках да се променят някои неща рабира се не ставаше.

Бухти, нали като изгубиш нещо, тогава го оценяваш истински - та явно и той така, разбрал е, че те губи и иска да си те върне. Но както описваш ситуацията, той явно няма да може да се справи сам. Може би му е нужна помощ от специалист, който да му помогне да владее настроенията си

В нашата градина не ги натоварват с много учене. На родителската среща в началото на годината ни казаха какъв е плана и на повечето родители се стори твърде амбициозен. Сега обаче не го следват стриктно. Наблюденията ми от Алекс са, че във втори клас всички деца горе-долу се изравняват по знания. В първи клас има значителна разлика между децата, които могат да четат и пишат и тези, които тепърва се учат. Във втори обаче тази разлика се стопява и всичко си зависи от това колко и как се подготвя всяко дете.

Киса, иска ми се да ти напиша нещо, което поне малко да те утеши, но...  Знаеш ли нещо за дечицата на lucia? Те как се справят

бухти, моето мнение е, че той много обича теб и лили, но има проблем и съм съгласна, че ако той желае и е готов би могъл да се промени, но едва ли сам ще успее. може би трябва да посещава специалист - повечето пъти сам, може би понякога заедно с теб и ако полага усилия, ще успее.
в противен случай, по-добре разделени, отколкото това напрежение между вас, което в никакъв случай не е здравословно за вас и за лили.

Аз му го казвам това, че има нужда от помощ. Но не съм сигурна, че го разбира в момента. Според него той няма настроения. Иначе доколкото разбрах е посещавал някакъв специалист след като се разделихме и уж се бил лекувал, имал депресия преди това и заради това били така нещата. Но много от проблемите продължава да си ги носи според мен.
Дали ме обича не знам, според мен е повече вманиачаване. Или някакъв вид ужасно обсебваща и задушаваща любов. Но каквото и да е аз не го обичам вече. И му казвам, че не го обичам и не искам да съм с него, а той продължава едно и също, аз не мога да си представя как нормален човек ще реагира така
Решението да се разделим го взех когато разбрах, че не го обичам и не мога да му дам това, от което той има нужда, а той много настървено се опитваше да го получи от мен. Истината е, че на него ще му е много по-добре без мен. Но няма как да го разбере сега