"Селски" номера и пинизи

Да, така е.

Да не останете само с впечатлението, че се разхождам така - не. Дори преди да имаме дете в най-разголеният си вариант съм била поне с бикини и потник... Но съвсем не ми пречи хората да си ходят в къщи голи или да размирисват входа на запръжки... То и в моловете на много места мирише на печен бекон и яйца, но не съм чула някой да се оплаква....

Как ми дойде тази темичка на място днес. Да си излея набраното.
Най-много ме дразнят хора, които са упорити в нахалството си. Ей тоя номер е в състояние да ме извади от равновесие, ако ще да става дума за една дъвка.
Имам предвид - на всеки понякога се случва нещо да поиска. Но когато ти откажат е редно да се оттеглиш, а не с безочлива наглост да продължиш да настояваш.
Пресен пример - имам наематели, които категорично са оперирани от чувство за мярка. Две къщи са в един двор - аз съм си в едната, те - в другата. Всичко си е отделно, дори имаме отделни врати към улицата. Да, ама не - хората смятат, че са наели не просто къщата, а цялото пространство - разхождат се из моята част от градината, сядат си преспокойно на беседката, която е в моята част от двора... Това реших да го преглътна - няма да ми изядат градината и беседката, обаче - тия хора са решили да живеят даром. Почти няма час, в който да съм си у дома и да не отърчи единия от двамата и да поиска нещо - пари, сол, захар, олио, кафе, краставици от градината и - каквото още им потрябва. Най-нелепото беше преди ден с един тиган - поискаха ми тиган, за да си пържат нещо. Занесох им го до вратата и останах изумена, когато дамата ме последва с него до моята лятна кухня, до моя газов котлон, най-невъзмутимо го запали и сложи да си готви... Нищо не казах, но на момента взех твърдо решение - на такива дармоеди - повече нищо. Хайде - краставиците не ги купувам, тигана няма да се изхаби, ама газта и останалите неща, на мен никой не ми ги харизва, че и аз на тях да давам.
И днес сутринта - още не мога да се измъкна от леглото - хубавците на прозореца - дай кафе.
Отговорих, че нямам и представете си каква наглост, последва въпрос - "Ама съвсем ли нямаш, ние само две лъжички искаме...".
Отговорих, че изобщо никакво кафе нямам и чух коментар - "Е, вчера беше пълен буркана, кога се изпи?"
Ето това ми е наглост без граници - не стига, че искат, ами и настояват и току да започнат да ми държат сметка, как си пия кафето... Струва ми се, че ще се разделяме скоро.

И аз познавам такива хора, нахални до безобразие. Правят ти сметка, помнят какво имаш и какво нямаш и ...всяка втора дума е "дай". Уж назаем, обаче и не връщат. Като се опънеш, почват да те одумват колко си стисната и дребнава, не че ми пука де.....Мразя да ме правят на глупак и да нося някого на гърба си, пък нека ме смята за каквато си иска. Преди време така услужих с колата си на една подобна личност, изпаднал в нужда. След време ми направи коментар "как я караш тая строшка, тя няма серво, няма нищо". Не ми стана особено приятно, помогнала съм в нужда, че и за лукса на колата си да отговарям. Сега с новата ми кола подобни услуги не правя 

              MagdaS, на почивка ли са при теб или са дългосрочни наематели?

Ама и вие сливи в устата ли имате та оставяте такива паразити да ви се качват на главата ?  Казваш им да не те занимават, да си пазаруват сами и точка. След като не са тактични, не разбирам за какво трябва ти да се съобразяваш с тях.

Че са нагли наемателите, спор няма. Но, именно за да се предпази човек от подобна наглост, още в самото начало, в договора за наем се изясняват взаимоотношенията в подробности и се очертават ясни граници. Аз може и да имам късмет с моите добри наематели, но си имам и изключително подробен договор, който ме предпазва от евентуално подобно нахалство.

Здравейте, отново.
Когато споделих терзанията си с наемателите, нямах за цел да създавам полемика и да се обяснявам до безкрайност кой крив, кой прав, кой какво може и какво - не може.
Просто обрисувах едно проявление на човешката наглост в най-завършен вид.
Въпреки, че не това е целта на темата - ще отговоря на поставените въпроси.
Наемателите ми не са сезонни, настаниха се дългосрочно /въпреки да ме съмнява вече, че ще стане точно така/.
Бях спряла да давам къщата под наем, правих ремонт и по-скоро ми се въртяха в главата мисли за продажба, но тъй като цените на имотите доста спаднаха - всичко си остана само добро намерение. Тогава дойдоха наемателите - разпитвали за квартира в района и някой ги насочил към мен.
Приех ги от съжаление - млади момче и момиче на 23 и 25 години, живеели в дома на момичето, но родителите не харесвали избраника, изгонили го и тя тръгнала с него - отначало доста ме усъмни тая сълзлива история, но след това се оказа истина, защото идваха да се разправят... 
И така - от съжаление ги приех и не правех забележки за непрестанното искане, защото от една страна виждах, че им е трудно /само момчето работи/, а от друга - вярвах наивно, че в някакъв момент ще се засрамят и ще престанат да си просят. Просто не можех да допусна, че млади хора, могат да са толкова нагли. Блажени са вярващите.
Договорните отношения не включват храноден - то е ясно. И до сега не ми се е случвало да отбелязвам в  договорите, че наемателите нямат право да ми искат каквото им хрумне, но явно вече трябва. Давам квартира от много години, до сега винаги съм случвала на разбрани хора, за това и съм толкова изумена и отвратена от наглостта на тия.  Както вече писах, услужвах им от чисто човешка гледна точка, с надеждата че е временно явление, а не лавинообразна система. Както се казва - да подадеш пръст, а да ти отхапят ръката.

MagdaS, когато споделяш такива неща е нормално да има отзвук...
Хората се възмущават главно на нахалитетите, никой не те напада,нито очаква от теб да се обясняваш, ти като един добър човек гледаш да помогнеш, но тези двамцата просто са ти се качили на главата и то главно, защото си прекалено добра, за да им изсъскаш и да ги озаптиш малко.

Поставям се на твое място - еми не бих могла да изтърпя подобна наглост. Много мразя нахални хора. Ако ми е неудобно да ги порицая директно, то ще намеря начин да се отърва от тях, като например ще излъжа, че трябва да освободят къщата, защото близък роднина си идва и му трябва подслон или нещо от сорта... а после ... нови наематели, с нов договор и също така новите бих ги уведомила устно, че нямат право да ползват определени части от двора.

По квартири сме живяли от 18г до към 24г. ( т.е. това, че са по на 23 и 25 години изобщо не е оправдание) ... никога не сме си позволявали да безпокоим по такъв начин хазяите, но то всичко идва от възпитанието. 

Майка и и баща и са ги изгонили. Какво очакваш 

На мен чак смешно ми стана за буркана )).
Считат се за осиновени . От опит, такива неща не са временни. Надявам се, че поне наема си плащат.

Не е оправдание, но е обяснение. Реално, те досега са си живели при мама и тате, храната е била обща, кафето, кухнята, печката, тиганите също Сега се учат да водят самостоятелно домакинство, ще има издънки. Просто им обясни, че ти не си им мама, че твоите съдове, продукти, двор и лятна кухня са си твои, а не общи, а те имат право да се ширят само в наетата част и трябва да се научат да се оправят сами.

Ти вече си ги научила да си искат, те сами няма да спрат. Просто седнете тримката, обясни им, че това, което се случва не са нормални отношения м/у хазяин и наематели. Казваш, че повече с нищо няма да им услужваш - големи хора са, време е сами да се грижат за себе си. Ако не разберат от дума - тогава едно голямо ЧАО и нови разбрани наематели на тяхно място.

И това ще спрат някой ден...
Ние също сме даваЛИ квартира и баща ми го ползваха за майсторчето. Една крушка не можеха да си сменят сами?! На мен в студентски град никой не ми е сменял патрона, какво остава за крушката, но някой хора смятат, че щом са ти в къщата си им длъжен до живот..

И аз се обаждам на наемодателите да сменят крушки, както и за абсолютно всякакви поправки. Не бях също съгласна с вида на тиганите и ножовете като се нанасяхме и поисках нови. Вчера им казах да купят прахосмукачка, че ми писна от метли.

В моя договор за наем пък си има точка, която гласи, че наемодателя не сменя крушки и ключалки.