"Селски" номера и пинизи

То няма и нужда сервитьорите да водят няколко сметки. Идва сметката, гледаш какво си поръчал и за колко, ако не си обърнал внимание предварително, и оставяш толкова пари, плюс, евентуално, малко отгоре за бакшиш. Останалите си оставят за тяхната сметка. Не можете да си сметнете от общата касова бележка колко ви струва вашето ядене и пиене ли? Всеки, като направи така, накрая сумата трябва да стигне, че и да е отгоре заради закръглянето и бакшиша. Ако си с едри пари, може да платиш общата сметка с твоя банкнота, ако имат на масата по-дребни, да ти платят за тяхната консумация, и после да вземеш рестото от сервитьора.

Не са толкова сложни нещата, че единственият изход да е плюскане до преяждане, че да не се минеш.

Сега като се замисля, има и такива муфти, които ако ще и всеки с отделна сметка да е и да смята едно по едно какво е ял и пил, пак ще намерят начин да се скатаят. Не да речем с цялата сметка, но с някой-друг лев, ей така да не са капо

в компанията ни имаше един мъж (приятел на част от мъжете още от детските години), който винаги оставяше точна сума за консумираното от него или с няколко лева по-малко, но не пропускаше да си вземе ресто. например ако оставим по-едри банкноти и след бакшиша сервитьорът върне 10-20 лева, той просто си ги прибираше.

Ти ми обясняваш как стоят нещата по учебник.
Я това го знам бе!
Така постъпват нормалните хора, но не и тези. В момента, в който пристигне сметката и всеки почне да гледа какво е ял и пил, се започва. Сметката направо на три, едиколко си лева дай. Трябва да дърпам сметки, да нахалствам, което ще нагнети обстановката. А аз не обичам по принцип циркове. А пък за пари, още по-малко.

Добре, а толкова ли е интересна иначе компанията на тази жена, че излизате заедно?

Подозирам, че обстановката е достатъчно нагнетена, щом сте с такива усещания. Щадите техните чувства ли, че не искате да си кажете? Вие се притеснявате, дразни ви, но сакън, да не ги ядосате онези.

Оставяте 10, 15, 20 лева или колкото там ви е закръглена (в горна посока) сметката, взимате си шапката, гащите и заминавате.

Къде ги намирате тези приятели ви се чудя аз? В гората ли?

Разбира се, че не. Правим го с другата по задължение. Приятелки сме от сто години, но допреди няколко  такива проблеми не сме имали. Уж хората не се променяли. Е някои се .... Към по-лошо. Както са казали хората- бита определя съзнанието.

Моя съвет е да се ограничат всякакви приятелства по задължение. Ще ти олекне на душата.

Едно детенце сега пищи зад блока та се присетих.
В близост сме до училище. Децата от по-горните класове са някакъв абсолютен ужас! Първо седяха пред нашия вход, има пейка имаса. Излишно е да казвам, че всички боклуци се хвърляха по земята (буквално на метър от пейката има кош), викаше се, пищеше се. Една съседка ги помоли само да не хвърлят фасове и боклуци по земята, а в кошчето, ейййй тези селски кифлички като и скочиха "Ква си ти че ше ни казваш ма, ей ся ше видиш кво ше стане", запалиха мушамичката на масата, избадиха боклуците от коша, накупуваха си кафета и ги разсипаха (и размазаха) по масата, направиха някакъв ад. Слязохме после и почистихме, няма как, няма кой друг. На другия ден пак се домъкнаха, но този път си доведоха момчета. Едната се качи на едната пейка да играе кючек, друга полегна ( с краката върх пейката), трета с едно от момчетата си бъркаше по гащите, гнусна гледка всичките. Аз в безсилие се обадих на ММ да дойде той да се заеме, но тъй като той не можа да се измъкне от работа прати негов приятел. Дойде веднага момчето, развика им се, стояха още 5 минути и си тръгнаха. От тогава преместиха седянката зад блока, писаци, псувни, бой, музика, а бе каквото ви хрумне, няма от 2 до 4, няма нищо, многократно аз и съседи ги молихме поне да са по-тихи, има бебета в блока, възрастни и болни хора, нищо не помага.
От полицията не съдействат, директорката на въпросното училище май и тя е със същия акъл (прави ни на пук, нарочно родителите взимащи деца да спират пред блока и да няма ние къде да спрем след работа, на нас за седмица 3 пъти ни удариха колата) и сме тотално безсилни, дайте идеи как да се спасим?


П.П.
от септември съм се заканила да ви се оплача и все забравям  

Имам две деца в училищна възраст, живея буквално срещу едно квартално училище,  скапано, в непопулярен квартал...и такова нещо няма. Какъв е този ужас.
Според сигнали до кварталния и това е. Понякога такива нахалници са бабки, не ученици...но това е начина. В никакъв случай не предприемайте саморазправа с малолетни.

Да, то това е ясно за саморазправата, но наистина  е ужас, днес пак беше лудница зад блока, просто затворих де що имаше врата и прозорец и това е, ама хайде, мен ме остави, но наистина възрастните хора, бебетата и малките деца?
Не знам кой ни е кварталния, но имаме съсед полицай, ще видя, ако той може да осъществи връзка и започваме да пускаме сигнали, наистина е ад, излизах днес до магазина, връщам се, някаква кутия от обувки зарязана пак на масата пред входа, а бе просто ужас

Опитайте още веднъж с учители и директори, кажете, че ще направите видео и ще го пуснете пред РИО, да се стреснат малко и да си влязат във функциите.

Когато са в учебно време, мисля че училището носи отговорност за действията им. Дали със жалба към МОН за неглижиране и неспазване на задълженията няма да стане? Или Закрила на детето- все пак това са малолетни/непълнолетни граждани, които са оставени без надзор в момент, в който трябва да бъдат в училище. Едва ли ще стресне тях, но дано поне директорката да спре да се прави на важна. Не съм сигурна дали въобще е приложимо нещо такова, но аз бих търсила решение в тази посока. Няма да стане с разговори и забележки към ”децата”, само ще се озлобят( както се е получило вече веднъж).  Успех и дано сега като застудее се насочат към някое кафе наблизо, че поне малко да си починете.

Жалба до директора на училището. Ще са длъжни да реагират.
Ако се стигне до изправянето на конкретни ученици пред педагогическия съвет, училището е длъжно да уведоми Закрила на детето.