"Селски" номера и пинизи

Днес вече направих коментар, но имаше много хора зад мен, изнервени и не исках да ги бавя. Но никога не са ме питали добре ли е, а и аз чак днес се съсредоточих във везната, коятп беше на другия край на витрината(заради това и не направих голям проблем, тъй като жената работеше бавно а опашката огромна)
Но как пък един път не сипаха по-малко?
Явно трябва да казвам че искам 50гр, за да ми сложат 100 и да не хвърлям храна.

Другия път казваш ясно, отчетливо и натъртваш " не повече от сто грама". И после, ако пак има съществено разминаване, оставяш го и си заминаваш или изискваш корекция. За недоволството на опашката би трябвало да се погрижи продавачката щом е по нейна вина.

Естествено, че нарочно слагат повече. Същото е и със сладоледите на Рафи, например. Веднъж ММ направи забележка на продавачката на топлата кухня. Отговора ѝ беше повече от нагъл. Първо го попита какво толкова, че сипала повече. 🤐🙄
После му каза, че ако бил на диета да си казва, че иска ТОЧНО колкото е поръчал.
ММ не ѝ остана длъжен, но защо беше нужно да се стига до там?

На мен не ми се е случвало да ми превишат с повече от десетина грама. Даже днес, още несъбудена, съм промърморила, че искам филе за десет лева, а жената чула, че искам двеста грама. И гледам аз на кантара някакви мижави двеста грама, а по мои сметки трябва да е половин кило. Та се разбрахме де, добави ми. Ама срам ме хвана, че така съм смънкала под нос.

Рафи са на процент, освен заплата, затова слагат повече

Заради един такъв от Рафи спрях да ям, когато той е на смяна. Две топки ги докарва поне 400гр. Хем ми е за парите, хем за калориите 🤣

И аз така, две топки - половин кило сладолед - няма изяждане това нещо. Пък не искам само един вкус, а просто човешки две топки

Аз ям малко и 100 грама картофи със едно кюфтенце са ми предостатъчни, и тях не изяждам. Точно защото ям малко не обядвам в заведвния, защото давам пари за цяла порция, а изяждам максимум 1/3 и в един момент ми писна да давам определена сума на ден за нещо което не изяждам. Пък не ми се вечеря остатъка от обяда и витрината ми е перфектно решение.
Ходя и в едно заведение за бързо хранене, дето пак така на грамаж се дава. Е зяпам ги в ръцете по колко ми слагат и пак е едно гребане с тая лъжица и едни 400грамови порции..

То някои и не знаят и как да поръчат. Вчера един идва и казва " рагу- три", и аз слагам три кокала на кантара. Тоя се блещи и тогава поясни, че искал три килограма.
Иначе- да, случва се неволно да е повече грамажа, но продавачът е длъжен да пита добре ли е, и  т. н., както някой по- горе писа. За жалост, повечето си казват за тия смешни пари, толкова работа, и не си дават много, много зор в обслужването.

Навсякъде в джелатериите сладоледът се продава на топка, само в България е на грамаж. Ми тя една топка може и до 200 грама да се докара и да компенсираш липсата на качество с количество.

Ситуацийка една прясна.

Преди няколко дни на плажа, малко след 9 сутринта, полупразно и спокойно. Вятърът донася до слуха ми нечий разговор по телефона...  " Спокойно е, пиленце, почти никой няма. Тук една една селянка плете, три келешчета копаят, други няма." Тъй като плетящата селянка явно бях аз, а копаещите келешчета -децата ми, се поогледах за източника на любезностите. Фиксирах поддържана дама на около 30, с чехли с пухчета и смартфон с камъчета, оцених я мислено що за птица е и продължих  със заниманията си.
Днес, на плажа, около 9, пак е полупразно. Светлината е разкошна, ветрецът приятен, шалът от оня ден изплетен и готов за снимки. Инструктирам две от трите келешчета как да държат шала, за да снимам точно под определен ъгъл, и пристига кой? Дамата от оня ден.  Задава въпрос,  директно от упор: " Туй нещо продаа ли съ? Колко ша му искаш? " . Благодарих мислено на съдбата, а на глас отговорих, че да, смятам да продам нещото, но категорично не смятам да го продам на нея. Преди дамата да реагира, най-малкото ми келешче попита : " Мамо, жената на какъв език говори?", на което успях някак да запазя самообладание и да отговоря без да се хиля. Обясних, че някои хора не могат да говорят правилно български, а ползват диалект. Така се получава, когато не се внимава в училище и не се четат книги. Докато дамата набере скорост да реагира, преместих мястото на фотосесията с двайсетина метра, но вятърът доста време довяваше до слуха ми интересни епитети по мой адрес. Цял ден ми е весело.

Доколкото прочетох "дамата" е говорила "български" и аз поздравявам Сбъдваща за справянето й с тази "дама".  Днес Марс още ли е ретрограден?

Всъщност има книжовен български език и много и различни диалекти. Поне според специалистите. И диалектите не са неправилен български, а всъщност онзи български, заради който сме оцелели като народ през едни тежки петстотин години.

Сбъдваща,
Що не 'и обясни на "дамата", че шалът е прекалено селски за нейната префинена особа.
Бре кукумици всякакви, аз сутрин се наглеждам на луди в трамвая- мразя да обобщявам, ама с ужас установявам, че бая народ пропуска къпането.

За мен пък е много селско да си взимаш от лигавниците за еднократна употреба от ИКЕА 3 ПЪТИ. И то в доста големи количества, които биха стигнали за година напред поне.
А също и да слухтиш на вратата на гинекологичен кабинет. Всъщност е селско на която и да е врата да се подслушва.