Пък Моника тръгна още във вторник.Дано е скоро и при тебе.
Аз вече нямам търпение за моренце.
/. Отделно, нещо наистина много тежко преживявам това, че двете колежки са бременни, имам предвид, аз не им завиждам, но мен ме измъчва това, че не мога да действам. направо все на сълзи ме избива..ето сега трябва да ми идва и направо...вчера едната показа ехографска снимка на ембриончето, ми...боли ме, искам и аз, ама не може
. А и не се зная как ще бъде и занапред, най-вероятно при бременност, ще се наложат инжекции фраксипарин, за да не се стига пак до тромби, отделно кой знае още какво, абе сложно е много
. И колкото повече мисля за това, толкова повече обаче тази мечта ми е все в сърцето, пусто сърце такова..вместо да си кажа, че мога и с Йоето да си остана ис лед всичко, което преживях да си гледам другите неща в живота, не...

Така наистина освен да си навредя на мен, друго няма да стане. Може би е свързано с хормоните поркай цилъла, сега като ми дойде и ще се наместят пак и ще мине тази депресия
.
. 

))
. А ходя всеки месец и то само венозно може, не може от пръста. Ама нямам друг избор.
.


Харесала съм си утрешния ден за раждане, ама тя май не мисли така. Идната седмица имат РД братята на Венци и не искам да раждам тогава. Не искам и след термин. За капак и гадните хемороиди от раждането на Карина се възпалиха и умножиха и сега хем ме боли д-то и кървя, хем не съм родила.
, но Стани каза, да гледам с него мача, успях до средата на второто полувреме и заспах
.
/., та този ден ще бъдем там с колежката, да ги посрещаме и така нататък, та да минава и после вече ще ми е по-спокойно до отпуската.
, за другото- какво да ти кажа, неприятно е, аз си имам останал един такъв от Йоето и от време на време ми се обажда, надявам се след раждането да отшуми този проблем
.
.


