За сватбата и смъртта в семейството!

  • 9 001
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 785
С приятелят ми сме заедно от известно време живеем заедно година и половина. Още почти от самото начало искаме да сключим брак. Нещата обаче в моето семейство са все трагични. Докато определим дата за сватбата май 2013 почина чичо ми (брат на баща ми), същевременно майка ми водеше битка за живота си с рака, която загуби януари тази година. Мъката си я нося в сърцето и ще я нося цял живот. Тя е жената, която е преобърнала света и нищо не може да я облекчи.
Още преди да се случи трагедията в семейството бяхме определили дата за сватбата 06.09, но за миналата година и дума не е ставало.
Сега датата, която сме си харесали е още по подходяща т.к  се пада в събота и решихме да започваме приготовленията. Знам, че е минало малко време от смъртта на майка ми, но емоцията за нещо положително ме привлича, искам да се хвана за най-малката сламка, с която да изплувам. НО винаги има едно НО.
Миналата седмица капарирахме и ресторанта и църквата и ритуалната, а вчера ми се обадиха от болницата че е приет баща ми (моите родители бяха разведени). И така пак по болници и пак лоши новини - доктора каза, че в много увредено здраве сърцето му е било в много тежка степен засегнато и не се знае колко му остава, но по неговите думи не е много. Той винаги е злоупотребявал с алкохола и това му е нанесло пораженията.
И сега се питам накъде и какво да правя - един ти казва едно, друг друго. Иска ми се да се отнася за някой друг и просто да му дам съвет, но не е.....

# 1
  • Мнения: 499
Каквото има да става, ще става. Едно мога само да ти кажа - животът е за живите.  Hug

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 2 812
Направи го както го чувстваш! Както и когато ти и годеникът ти усещате, че трябва да станат нещата.

# 3
  • при късмета
  • Мнения: 26 094
Мисля, че е минало достатъчно време от лошите събития. Планували сте вече сватбата. Новините за баща ти, все пак идват след планираното. Не е като да сте знаели, че не е добре и да планирате сватба.
Пък и има хора в положението на баща ти, които въпреки, че знаят, че малко им остава, искат да видят някой щастлив и запомнящ се момент на децата си. Или по-точно очакват да се случи събитието, за да не го пропуснат, а не да се отлага заради тях

# 4
  • Euskal Herria
  • Мнения: 30 085
В денят, когато се женеха наши приятели, почина бабата на булката. За това разбрахме само ние с мъжа ми (така се получи)  и родителите на булката. Горките хора - в един ден коренно противоположни емоции изживяха. На младоженците никой и дума не каза, сватбата мина.  Има една приказка "Човек предполага, Господ разполага".
Всеки родител би искал детето му да е щастливо, така че не отлагайте.

# 5
  • София
  • Мнения: 3 476
В денят, когато се женеха наши приятели, почина бабата на булката. За това разбрахме само ние с мъжа ми (така се получи)  и родителите на булката. Горките хора - в един ден коренно противоположни емоции изживяха. На младоженците никой и дума не каза, сватбата мина.  Има една приказка "Човек предполага, Господ разполага".
Всеки родител би искал детето му да е щастливо, така че не отлагайте.

В деня на коледното ми парти баща ми беше приет в болница в много тежко състояние. Майка ми ми каза впоследствие и само аз си знам какво ми беше. Не искала да ме притеснява жената, но тези няколко часа ми костваха толкова самообвинения, че не го пожелавам на никого. Тате за щастие се пребори, не ми се мисли ако беше станало май-страшното.

# 6
  • Euskal Herria
  • Мнения: 30 085
В дадения пример родителите на момичето решиха така - жената беше болна, почина рано сутринта, точно преди да изведат булката от къщата. Тъй като са на различни етажи, успяха да скрият от момичето. Това са тежки моменти, на всеки се налага рано или късно да мине през тях.
В случая авторката са задействали плановете си за сватба, преди да научат за заболяването на баща й. Не знам доколко са близки двамата, пише, че родителите й са разведени, но според мен да отлагат за пореден път всичко и да чакат да се случи най-лошото, не е изход. Никой не може да предвиди колко живот има баща й. Извинявам се, че така грубо и безчувствено прозвуча.
Просто е най-добре двамата с приятелят й да поговорят, да преценят всички възможности и да вземат решение, защото това засяга и двамата. А иначе отстрани всеки ще дава мнение според своята гледна точка.

# 7
  • v. turnovo
  • Мнения: 990
Нашата сватба я бяхме планирали за април преди 7 год. На 1 януари почина бабата на мъжа ми, на 1 март почина моята баба.Много се чудих дали да не отложим мероприятието, но някак си първо от суеверие реших,че отложа ли веднъж сватба няма да има,второ сигурна съм ,че баба ми едва ли би искала да я отложа ,все пак се очакваше това да е най-щастливият ми ден .И така в крайна сметка точно 40 дни след смъртта на баба ми се оженихме.Никой не ме е обвинявал или натяквал,че трябва да изчакаме.В живота гаранция няма какво ще ти се случи утре...

# 8
  • Мнения: 4 529
И сега се питам накъде и какво да правя - един ти казва едно, друг друго. Иска ми се да се отнася за някой друг и просто да му дам съвет, но не е.....
Ако аз съм в твоята ситуация, какъв съвет би ми дала?  Simple Smile

Избрали сте дата за сватбата, искате се, ами вземете се де. И баща ти да те види булка, за да си отиде щастлив. Peace

# 9
  • Мнения: 17 882
Народът е казал, смърта се покрива, сватбата продължава.

20 дни преди сватбата на брат ми почина баба. Майка беше в траур, преди деня на сватбата махна траура, а баба толкова мечтаеше за тази сватба.

# 10
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 141
доктора каза, че в много увредено здраве сърцето му е било в много тежка степен засегнато и не се знае колко му остава, но по неговите думи не е много.

не се хващай за тези думи, да не е Господ този д-р.
Те понякога излишно се презастраховат.
Аз ти пожелам дълъг и стабилен брачен живот, на която и дата да сключите гражданския си брак Simple Smile

# 11
  • Мнения: 5 710
Баща ми почина 9 дни преди да се оженим. Нямахме сватба, само подписване. Никога не ми е липсвала сватба честно казано.
Мисля, че е както го усещаш едва ли може да ти се даде съвет по този въпрос ...

# 12
  • Мнения: 901
Действай, може пък поне баща ти да устиска да те види булка. Ако отложиш, няма и тази възможност.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Майка ми почина ноември, аз се ожених в началото на юли. Даже ако не бяха избори някакви, щеше да е края на юни. След като нея я нямаше вече, все ми беше тая дали ще е 7 месеца или 7 години след смъртта ѝ. Баща ми пък влезе в болница, когато бях в 8 месец - не даваха особени надежди, да преживее и месец даже. Той обаче стиска зъби и дочака да види внучката си (дълго чакано дете) и си отиде, когато тя беше на 8 месеца, щастлив, че е дочакал да я види и да ѝ се порадва.
Та ако мислиш, че баща ти много ще се зарадва на сватбата ти - не я отлагай. И без това ще те боли, че майка ти не те е видяла булка, нека поне баща ти успее.

Общи условия

Активация на акаунт