За свекървите, децата и още нещо...

Ох, разсмяхте ме за тези фотьойли




Подсетихте ме за преди години...Излизаме със мъжът ми и бебето на разходка след обяд и надвечер се прибираме....Вече се постъмнило. Мъжът ми ме пита...Абе жена ти ли си оставила лампата да свети в стаята?. Отговарям, че не съм и е било достатъчно светло за да не ползвам осветлението. Постреснахме се и на бегом изкачваме четирите стълби към боксониерката- тя на полуетаж беше. Опитваме се да отключим, то отключено.....Влизаме и гледаме свека и свечко се разположили като султани на дивана и чакат .....А така се бяхме уплашили тогава Сега се смея но тогава ми идваше да хвана един ХАвтумат дето не му свърват коршумите и да карам наред.....
Та те много настояваха да имат ключ от боксониерата и да си идват когато си искат без да ни предупреждават....Нито квартирата ни плащаха, нито сме искали някаква помощ от тях, та да имат претенции да имат ключ от квартирата. Че и заради тях трябваше да ангажирам родителите си да ги обгрижват два дена най малко и да ги водим да спят у тях. А те уж при нас идвали. ...У нас не ставаше да приспиват защото боксониерката нямаше 30 квадрата и спяхме на диванче което се разпъваше като походно легло. Сещате се за какво става въпрос, ако сте имали такова бижу.

Тогава съпругът ми им взема ключа който беше им дал.  Та можеха да се обадят, че идват, а не така да ми се изпляскат без предупреждение. Не вярвам като стана свека, да правя същите дивотии

А, ако една майка обича сина си, би уважавала снахата и не би чакала уважение към нея по задължение. В крайна сметка бъдещето на собственото й дете е свързано с тази жена и общите им деца, не с майката.
Да уважението трябва да е двупосочно, няма спор. Грешно е клишето, че снахата е длъжна да уважава свекърва си задължение, а свекървата да уважава снахата, ако й изнася. Първо свекървата трябва да уважава снахата, за да уважават и нея.

Такова впечатление оставаш. Едва ли не сина ти не прави нищо без твоето пряко или косвено участие.
Нито моите, нито на мъжа ми родителите, ни се бъркат за каквото и да било, защото сме показали, че сме достатъчно разумни и независими хора. Най-малкото никой не може да ми прави разбор на парите, защото ще го навра в ...... На теб ще ти бъде ли приятно някой да ти казва кое, как, кога и колко?
До колкото разбрах сина ти е искал мнението ти. Аз не искам мнението на родителите си. Просто им съобщавам какво съм решила и ако те ме посъветват нещо по-добро ще го взема предвид, иначе никой не ми се бърка, защото съм доста по в час от родителите си за повечето неща. След като сина ти взима жилище наготово, че и приема да му плащаш мебелите, това не ми звучи като постъпка на зрял мъж. Дала си му жилище - ок, ама да продължава да чака наготово..... До колкото сподели ти си му казала, че ще му дадеш половината пари за дивана.

П.П. Само не разбрах какво съм си навила на масрафа

Така е, а родителя трябва да уважава избора на детето си и съответно - партньора му. Това е идеалният случай. Само че често възрастните, от позицията на преживели повече, се изкушават да се намесят и става неприятно. Уважението е двустранен процес, не може да се изисква само да го приемаш, без да го даваш.
Не съм чела назад, та не разбрах какво реши в крайна сметка, но съвета ми е да ги оставиш да си купят пустите диванчета и да си бият главите. Но според мен не е редно да очакват от теб да финансираш покупката, така не е редно, какъв урок ще научат - че и да сгафят, има кой да покрие щетите?

Уважението е според заслугите.
А това ,че така сте постъпваливие навремето ,не го прави меродавно или абсолютно правилно, нали?
Именно.

Майка ми е жена, която е много уважавана, с професия, с име, с доходи. За съжаление татко я остави преди 4 години.....както и да е. Два пъти седмично ходя на танци в квартала, в който живее. Дните са строго определени, вече 3 години. Всеки път /вторник и четвъртък/ аз се обаждам да потвърдя посещението! Да спомена, че апартаментът е мой. Когато няма възможност и има ангажименти казва -заповядайте, не мога да ви посрещна. Когато си е вкъщи е рай за децата и нас, щото нали баба....
Млада е, красива /не и подхождат годините/, има си своите интереси, но никога не е казала -какво направихте за Бога?! Помогна ни с финансова инжекция за терена на който строихме къща, но никога, никога не е заявила претенция. Ужасното в случая даже е, че не мога да я поканя на гости. Казва ми -ако имате нужда за децата да заповядат вкъщи, защото аз у вас нямам място. А, Бога ми, има място, стая за нея, но не.....!
Много ни се радва, но сама ограничава контактите, хем има нужда да е нас.....

Да споменавам ли, какъв респект има на съпруга ми и какъв респект той на нея. По същата логика безкрайно уважавам свекърва ми. Да, опита се навремето да наложи интериорни решения, които се наложи да влача с години / лампион в брутално златно, при все иноксовото обзавеждане, тигрови чаршафи и т.н/, но съм благодарила от сърце и своевременно показала, че тази няма да я бъде. Да, благодарна съм и, че вдяна овреме и претенциите и спряха в точния момент.
Пък и вече надживях нещата, сега се радвам на всичко Знам, че жената го прави с цялата си любов за нас!

Добре е, че накрая започнахме да доближаваме позициите. Така е, уважението е двустранен процес и е основа на едни стабилни семейни взаимоотношения. Всяка крайност е лоша. Затова трябва да се намери баланс - най-добре е чрез откровени разговори. Поне аз така постъпвам - казвам си направо какво ми харесва и какво не ми харесва. Така съм научила и децата си, а предполагам така ще науча и снахите си. Интригите не са ми по вкуса, нито ходенето по яйчени черупки. Различията могат да се изгладят, когато се говори за тях - та в този смисъл приказки от сорта "ама тя ще ми дойде неканена, а аз ще я изхвърля" - изказани от някои от дамите тук, в моя случай няма да са възможни. Защо? Ами защото както аз не искам да бъда безпокоена по всяко време, така и няма да безпокоя по всяко време. Логично. От друга страна, вратата ми е отворена за семейството ми по всяко време, ако имат нужда, надявам се и тяхната. Човек не знае какво му носи ден и нощ, никога не се знае кой на кого ще се наложи да помага, затова е добре отношенията да са добри. И което също е важно - никой да не се чувства прецакан от това.

Разбира се, Popule!
Но когато тръгваш на верев, че в твоя апартамент такава мебел е тъпо да влезе и хоп, пускаш резето - тъпо е. Твой е апартамента до момента, до който не си го предостъпил. После се радваш на поканите и се радваш на покупките на младите.
Авторката постъпва както трябва, че ще помогне с покупката.
Когато се сдобият с дете, живот и здраве, ще преосмислят. Или може би не! Всеки се напасва според нуждите.
Нямали маса. Нямат сега, после ще набавят, ще наместят, столче за хранене.....такива неща.
И в днешно време всичко се продава

Авторката съм самата аз. Та, аз ли криво пиша, ти ли ме криво четеш? Не тръгвам на верев заради мебелта сама по себе си, а заради техният комфорт и инвестиции. Пак повтарям, правя го с мисъл за тяхното добруване. А ако те не го разбират, както виждам, че много от жените тук не разбират мотивите ми - толкова по-зле. Затова в началото попитах - дали да ги оставя да си счупят главите, или да наложа вето? Налагането на вето в името на тяхното добро, би било крайна мярка, която може да бъде изтълкувана много погрешно като "рипане по главата" и ще ми струва много. Реших, че не си заслужава. Та ще ги оставя да си счупят главите. Няма лошо, ще си летят из хола като гълъби на глупостта  ...това последното е шега. Дано да си се кефят, в крайна сметка се очертава да си ползват тези мебели доста дълго време, защото подобни мебели не са от тези, които човек с лека ръка изхвърля на боклука. За продаването вече говорихме по-назад, няма да се повтарям.

А защо изобщо трябва да се намесваш , да се консултират с теб , да налагаш вето или да се съгласяваш изобщо?
Не го намирам за нормално ,нито пишещите в темата, които споделиха и свои лични истории .
 Не ти ли светва лампичка, че нещо не разсъждаваш правилно ,а самосиндикално и кардинално налагаш свои виждания и интерпретации на възможни обрати във връзката им заради мебел?
Ако и момичето е такъв характер като теб ,или дори само сина ти , ще ви стори малка София.
Уважението се печели с разбиране, уважение и разбиране пак. Другото е повторение на живота преди години ,сляпо безпрекословно слушане на по възрастните и не знам още какво раболепно държание.

Ти смяташ, че такава мебел не се продава и ще си счупят главата.
Аз, прощавай, ако се повтаряш, но в работата не мога да чета и списвам качествено - в какво се изразява ветото?
И щом синът ти е инициатор, не можеш ли да говориш с него, щом толкова ти боде очите?
Пак казвам, че в панелката на майка ми има четворка и тройка - екстра си е диванът. И има къде да се обърнем
Аз мога да ти кажа, че кристален сервиз за 600лв изхвърлих след сватбата. Не съм черна неблагодарница, не съм суеверна, но държах да се отърва от тази вещ.
Половинката ме погледа, пита сигурна ли си и той пусна кашона в контейнера, така че, да се счупи и да не се налага друга изстрадала душа да го ползва.
Ти едва ли би го приела, де....

Смешно е, като се започнат едни закани как и вие ще дойдете на нашата и тогава ще разберете какво е. Ще дойдем на вашата, ако се държим по начина, по който се държите вие. Не е трудно да се разбере, че и след отделянето на детето и обвързването му с друг човек вие не преставате да бъдете част от семейството му, но вече по друг начин, който не позволява вмешателство. Което не означава, че липсва уважение към вас. И за какво натикване в ъгъла говорим? Елементарно уважение и възпитание е нужно, за да се разбере, че не може човек да се бърка в нечие семейство и да се отдръпне, без да негодува, че го били натикали в ъгъла. Защото от неспособността да се проумее това простичко нещо се стига до действително натикване в ъгъла. И после - снахата е виновна, естествено.

Това си е до човек,не е от възраст.Моята свекърва също ни даде пари,когато обзавеждахме,но не е питала какво ще купим точно.Поканихме я да види,когато наредихме къщата.Не си представям ,мъжът ми да отиде и да се консултира с майка си за дадена покупка .
2000лв не са много пари за дивани.За справка, нашият ъглов е 5000

Авторката просто и тя се е оженила и се чувства младоженка

по-горе пише в стил: гледаме, ще поръчаме, ще платиме

според мен, след тези окончания, тя си се смята за значителна част от новото семейство и това си е

баси...2000 лева за диван=съдбовна грешка

авторке, да ти имам претенциите аз за апартамент в центъра на София, бих се насочила към диван от поне 12 000 лева

'Айде де - не го ли купиха вече този диван - егати драмата се проточи, да си счупват главите и да се свършва, утре-вдругиден - молба за развод и край.