Моля за помощ- аз съм бъдеща самотна майка, не предявявам никакви претенции спрямо бащата, въпросът ми е следния- какви права има той и какво може да направи спрямо мен? Благодаря предварително
- Публикувана: 30 март 2014, 19:36 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2014, 22:10 ч.
Запазване на родителски права
Припознаването се извършва едностранно от 'бащата' в общината. После започва да тече срок, в който майката има право да оспорва припознаването. Ако тя извърши това, за мъжът остава вариантът да заведе дело за бащинство.
Напълно е възможно 'бащата' да не предприеме никакви мерки.
Напълно е възможно 'бащата' да не предприеме никакви мерки.
Моля за помощ- аз съм бъдеща самотна майка, не предявявам никакви претенции спрямо бащата, въпросът ми е следния- какви права има той и какво може да направи спрямо мен? Благодаря предварително
Той има съмнения, но не е сигурен. Въпроса е там, че не искам той да го припознава. Казаха ми, че ако той поиска може да ме съди и да поиска ДНК тест, може ли да направи нещо на мен или детето?
Може много неща да прави.
Както написах по-горе, може да отиде в общината и да декларира, че припознава детето. АКо го направи, общината трябва да те уведоми за това. От този момент тече срок, в който ти имаш право да отхвърлиш припознаването. От този момент за него тече срок, в който има право да заведе дело в съда за установяване на бащинството. От него зависи дали ще се възползва от това право. Сроковете са преклузивни. Това означава, че с изтичането им се губи правото.
Ако заведе такова дело, може да се стигне и до ДНК тест. Преди теста обаче се преценява каква е възможността този мъж да е баща на детето. Ако ти примерно докажеш, че сте били в различни държави към предполагаемия момент на зачеването, ще е ясно, че не е възможно той да е бащата и няма да се стигне и до тест. Има много варианти.
Но дори и да се установи бащинство, това не означава, че ти ще загубиш упражняването на родителските права.
Ако не го искаш за такъв - подбутни тези му съмнения...
А аз искам да попитам авторката дали е помислила за друго. Всяко дете има нужда от двама родители и рано или късно тези нужди се проявяват... в момента вря и кипя в този казан ! Та...авторката готова ли е да поеме ЦЯЛАТА отговорност пред детето си, за това, че няма баща? А? Защото едно е бащата да не иска детето си, а съвсем друго е да го иска, но майката да го лиши от тази "привилегия". Това дете расте...ами напълно възможно е един ден този баща да се изправи пред това дете с неговата версия и с неговото "право" ! Какво прави тогава майката?! Предлагам на авторката да се опита да се постави на мястото на детето си...ако може... и тогава да прецени как ще постъпи. Наистина много е сложно ! Но тук не става въпрос само за майката и за таткото, а и за детето !!! Винаги съм била по-склонна да мисля от позицията на нуждите на детето.
Тиквеници бол...нашия БНД е от тях...БНД не е точната дума...точната е биологичен създател
защото той се отказа от правото да бъде БНД, но съм му благодарна, защото аз лично не бих могла да поема цялата отговорност.
Тиквеници бол...нашия БНД е от тях...БНД не е точната дума...точната е биологичен създател
защото той се отказа от правото да бъде БНД, но съм му благодарна, защото аз лично не бих могла да поема цялата отговорност.
Да права си, едно дете има нужда от двама родители. Но когато едно дете е отглеждано от единия, а другия само фигурира в акта за раждане - айде няма нужда. И биологичния създател на синът ми се отказа от правото си да бъде баща ( задължения никога не е имал ), но и преди да изчезне и след това ни създаде куп проблеми. Съгласна съм че, аворката трябва хубаво да си помисли преди да вземе каквото и да е решение, но ако има и най-малкото съмнение, че човека не става за баща изобщо не трябва да го допуска в живота на детето си.
Значи не е точно така,аз лично моя биологичен баща и с камъни да ме убият , пак никога няма да искам да го видя и да спра да го мразя,въпреки,че дори не знам как изглежда вече , а и си бях много по-щастлива само с мама и сестра ми,докато растях . Сега си имам доведен баща и си го обичам много,нито съм емоционално ощетена от това,че съм израстнала само с един родител,нито някога ми е пречело за нещо.Даже мисля,че ми помогна доста да придобия много силен характер.При всеки си е индивидуално,аз споделям мои впечатления.