на която и да е българска фирма е на неприлично ниско ниво,
няма норми на поведение, няма контрол, няма поощрения и наказания.
Преди две години пътувах с въпросната авиокомпания, мястото ми беше
в дъното на самолета и през цялото пътуване слушах мрънкането на персонала.
Седяха си каките отзад и плюеха свят и природа - заплатите им били малки,
не можело така, не можело онака, ай, сиктер на пътниците и т.н., и т.н.
Без да се свенят, че един от пътниците, в случай моя милост, не се интересува
от вътрешноведомствената недоклатеност, а иска обслужване на ниво.
Явно дребните риби от Bulgaria Air не са мотивирани и се движат по
допирателната, разчитайки на типичния за българина непукизъм, т.е.
че никoй няма да се оплаче, пък и да се оплаче, все тая.
Друг кошмар изживях на едно друго българско летище, където просто ми казаха,
че нямало място за мен в самолета и ме пренасочиха към друг град.
Разните му там обяснения, че западният превозвач, с който летя, няма
информация за препълване на самолета, не смути лелките от българска страна
да си ме метнат на друг самолет. Не ги смути дори обяснението ми, че съм
бременна и че всяко такова размотаване може да е фатално. Когато кацнахме
на другото летище, разбрах, че въпросните български лелки дори не са си
мръднали пръста да уведомят партньорите си, че има пренасочена бремменна
пътничка, та да може да се осигури транспорт до желаното място, за което
всъщност имах закупен билет 5 месеца преди полета.
Та така. Има ли смисъл да казвам, че изживях такава криза, от която не знам кога
ще изляза. На тоз етап всяка мисъл за прекрачване на граници и контакт със
служители на български фирми ми се вижда болезнена. Това е да се чувстваш
безсилен чужденец в така наречената си родина.