Излизането навън без придружител

Съгласна съм. Детето може да е много подготвено за живота и самостоятелно.
Може да се справя отлично с всяка ситуация, но това не значи, че майката не се притеснява.
Синът ми се движи сам по улиците, ходят с приятели до мола, на кино. Не съм го вързала до мен и смятам, че се справя сам доста добре, но това не значи, че не се притеснявам, докато не се прибере.

Сина ми е на 11 години, ходи сам до училище, излиза сам пред/около блока  Но той се гледа самичък вече 2-ра година, доста е самостоятелен, но това не значи, че е без контрол от наша страна 

Браво! Трябва да си поговориш с майката на моя

Нямаме избор  И двамата работим с мъжа ми, излизаме в 7,00, прибираме се в 18,30  Едната баба е на 330 км, другата е близо сравнително, но......не е за говорене  От известно време дори детето пазарува малко - хляб, прясно мляко, храна за животинчето ни 
Добро ни е детето 
arthur , вие не го ли пускате детенцето? Ако си писал по-напред в темата, не съм я чела цялата, така че ме извини, моля 

nefertari33 много е хубво децата да са самостоятелни! Важно и полезно е, макар да си върви с притесненията на родителите Така, че аз просто завиждам

Аааааа, не завиждай, ума ми само в него 

Прочетох само последните страници. Ама това за нещо странно и рядко ли се приема, че дете на 11 години е самостоятелно Дъщеря ми е на 11. Отдавна пазарува - както в кварталните магазини, така и в малко по-отдалечени супермаркети, играят с брат си на кварталната площадка, или ходят на гости на приятелчета (той сега е на 7 и тя е отговорна за него) Ходи на народни танци сама пеша (15-20 мин от вкъщи). Понякога ходи на училище пеша (у-щето е на около 25 - 30 мин от вкъщи). Имат осигурен транспорт, иначе щеше винаги да ходи пеша, или с трамвай, но ако се успи и го изпусне, или пък в хубавото време сега понякога сама предпочита да ходи пеша. Сама си организира понякога придвижванията до някое училище за състезание/олимпиада (да се разбира произволно училище в София) - гледа в бгмапс къде се намира, избира маршрут. Ходи с такси, разбира се, но ние нямаме ангажимент да следим къде и в колко часа трябва да е - тя си го движи това... ходи с приятелки на кино (в мол) и се прибира сама понякога. Сама пазарува подаръци за рождени дни на приятелките си - имаме в квартала подходящи магазини, тя се организира, избира, аз понякога научавам в последния момент, че е на рожден ден. Преди година ходеше на плуване понякога сама, сега не ходи, но лятото пак ще започне, като ще пращам и брат й с нея... Единственото, на което държа е да й е зареден телефона, да си го вдига, а не да го забравя, да знам къде и с кого е и да има пари за такси, ако се наложи.
За протокола: понякога пращам и сина ми (7г.) да пазарува от квартален магазин сам (има пресичане на пешеходна пътека на умерено оживена улица), или пък излиза сам на площадката. За пазаруването му се притеснявам, но си мисля, че е необходима и полезна тренировка.

Моята дъщеря е на същата възраст и се справя също като твоя син. Даже от няколко седмици има и "екстра" - ходи в събота за 2 часа до мола с още няколко съученички. Това си е на 4 спирки от нас, минава подлез и общо взето я мисля през цялото време, ама тя е много горда от оказаното доверие и винаги се прибира в уговорения час. С времето виждам, че се справя с нещата и тя се чувства значително по-самоуверена, спокойна и виждам даже някакво лидерство в нея. По принцип като по-малка беше много плахо дете и аз се притеснявах как ще започне да се справя с живота...Ми, справя се си добре, макар че аз съм на тръни..това е положението  

Eхееее, ми тя вече госпожица 

Дъщеря ми е на 12, отдавна е напълно самостоятелна. Условието е да знам къде и с кого е и да се върне в определения час. Метро, рейсове, молове, събития- посещава без много уговорки.
Често взима със себе си 9-годишния си брат.

Просто не искам да въвеждам безсмислени забрани, за да не се получи ефекта на "отвързаното куче".

  Понеже навремето аз търпях безсмислените забрани и помня какво беше...

Да се отчета и аз - дъщеря ми е на 9. Откакто стана топло ходи сама на училище, което е много близко. Понякога остава сама в петък и ходи сама на курс по английски, като пресича един булевард на светофар. Понякога излиза сама до двора на училището - да си играят с приятелки.
Това е май засега, полека-лека - повече.

И моят. Но това е нормално. И все пак важно е да не сме мами-орлици, а да ги научим как да мислят и да им дадем свобода

Няма начин, всяко орле в един момент трябва да се научи да лети и да напусне гнездото. Последното никак не ни се иска, ама няма начин 

много интересна тема  моете дете е на 9 години и да си призная не мога да си представя
че след две години ще може самостоятелно да излиза....