Девойка малка или юначе се крие в ОКТОМВРИйското тумбаче - TEMA 6

Здрвейте мамчета. Виждам че доста осърдно коментирате къпането, и мен това мн ме вълнува и нз как ще се справим в началото но искам само двамката с моя да си го оправяме. Банята ни по принцип е малка така че неискам изнервящи ситуации. Познавам майка ми и няма само да иска да помага ами сигурно ще налага и мнение от типа как трябва да се прави.А свекито незнам не вярвам да ми помага....доста различни са там нещата. Абе майка ми стига на главата хахах и се надявам  до тогова да разбере че не трябва да се меси .....Защото както съм набрала с тея хормони.
 А другото абе имате ли проблеми с косата?? Моята супер бързо се омазнява, нищо не се получава което направя с нея НЕИЗДЪРЖАМ, особено сутрин. направо ми идва да е пострижа ама пак ще е същата работа.

y.k.  и при мен положението с косата е същото. Днес я мия, утре е същата, добре че я поскъсих че както беше дълга ...не ми се мисли.

ми моята не е мн дълга, ама ако е пострижа си мисля че ще стане също............... направо неиздържам 

То и да се подстрижете омазняването е в корените...освен нула номер... Вижте някой шампоан за омазняване или си правете обем в корените да не личи толкова...

 Няма начин, това да ни е проблема....ще търпим

Аз пък нямам проблем с омазняването. За всеки случай обаче я скъсих - за по-удобно. Каскада му викат /на прическата де/ 
Шушулина е права... вероятно трябва нещо за обезмасляване  Макар че сега дали ще действа е друг въпрос.

я да питам вече раждалите мами за следродилната депресия....за две познати вече чувам, че след раждане изпадат в това състояние..като при едната беше по-тежко  

Иначе като цяло, първите десетина дни майка беше с мен като го къпехме, после трябваше да си тръгне, тогава аз живеех в София, тя в Бургас. След това си го къпех изцяло сама. Като се почне от пълненето на водата и мъкненето до стаята, та до самото къпане и оправянето след това, оказа се, че хич не е страшно като цяло се свиква и наистина ти идва все едно цял живот си го правиш

При мен следродилна депресия нямаше, чувствах се много добре, вярвах, че ще се справя, е, имах малки съмнения, но наистина ме пропусна депресията. Моя приятелка, която роди 4 месеца по-рано я хвана. Беше се побъркала, звънеше ми от болницата и ревеше. Какво щяла да го прави тва бебе, толкова било малко и ревяло...ужас беше. ама се оправи бързо де

в какво се изразява след родилната депресия 

За косата - честно да си кажа преди я миех по два пъти на седмица. За момента издържа около 5 дни някъде, може и повече. За момента нямам проблем с омазняването. Но и с първата бременност нямах - дори мога да кажа че към средата на бременността стана много хубава - не капеше, издържаше по една седмица без да я мия, сгъсти се, бързо растеше. Сега по-бавно расте, но по принцип е дълга, а и трябва да я подстрижа малко в крайщата 

За следродилната депресия - аз не бих казала, че ме хвана, но и че ме пропусна. Може би в болницата първата вечер когато ми я оставиха малко се разстроих. Много плачеше - слагах я на гърда, а тя продължаваше да плаче. И как няма като беше гладно детето, а аз още нямах коластра дори. Другия момент беше когато хем не искаше да суче, хем отказваше и кърмата от шишето. Но се оказа че просто си прави режим. Но тогава ми беше криво, тъй като имах много кърма, пък тя не я искаше. Доста се чудих какво да правя. За щастие обаче за няколко дни се разбрахме .
Като цяло не съм изпадала в някакви супер тежки състояния. Може би защото и след като се прибрах от болницата, таткото си беше вкъщи и доста ми помагаше, а може би защото Рая от 24 часа спеше 23. Много спеше, малко ревеше и почти никакви колики не е имала. Абе бебе мечта, за разлика от сега де. Има моменти, в които направо ме влудява

При мен имаше лека форма на депресия. С детето не съм имала кой знае какви проблеми, но се карах много с ММ. Дразнеше ме много за всякакви неща, докато по-късно осъзнах, че може би аз преувеличавам нещата. Мои приятелки казват, че съм била различна по време на майчинството, но след като се върнах на работа нещата се оправиха. А освен това ми беше много криво заради качените килограми, които мъкнах цяла година. Накрая се взех в ръце и за два месеца свалих 16 кг.

Аз имах проблем с омазняването първите два месеца , сега ползвам wash and go  и колкото и да ви се стори странно съм страшно доволна , косата ми изглежда супер от 5 дни до седмица ..... Много яко защото сега е станала мн дълга .. Пък и съм малко суеверна и това с постригването , че съм щяла късмета да му отрежа .... Сърце не ми дава... Ще си потърпя ... ..... А за след раждането свеки каза че ще ми е на гости два месеца... И нз да се радвам или да заплача.... Ние мн се разбираме, но толкова време не сме изкарвали под един покрив 

Здравейте мами, и моята коса е мазна но ще го изтърпя. За следродилната депресия аз имах и то голяма. Нямаше кой да ми помага за бебето имахме и парични проблеми а и бебето все боледуваше и постоянно ревях. Стигнах до там че веднъж малкия отново ревеше и аз не исках да го  гушна просто ми беше писнало вече и стоях и го гледах и ми идеше да го дам на някой.След 10 минути се осъзнах и си поех ролята на майка но имах няколко такива моменти и което беше най-гадното аз нищо не знаех за следродилни депресии и прочие  чак след години си обясних странното си поведение тогава. И вместо да се радвам на майчинството си и растящото си бебче аз останах само с лоши спомени от първата година на детето си.После нещата се нормализираха и сега вече с 14 години поумняла и с повече знания и опит се надявам ако ми се случи да се справя.

Аз за сега нямам проблеми с косата. Иначе подстригването може и да е временно решение,защото дългата коса натежава, от там и спомага за омазняването според мен.

И аз се чудя за къпането и тези неща,но до там да стигнем. Аз мисля да отида на един курс,който ми предложиха. Не знам дали ще ми покажат нещо кой знае какво,но за неопитен човек като мен ще е по-добре от нищо. Ще дойдат майка ми и свекърва ми да помагат. Наясно съм,че това ще е истински таралеж в гащите, но ми се иска да се порадват на внучето си, не толкова да помагат. Още от сега се започна една параноя, иска ми се максимално да ги улесня, но те сами си създаватнапрежения. Особено майка ми- трябвало да дойде за 2 месеца, 1 месец не бил достатъчен,а пък трябва да е тук преди раждането, аз нямало да се справя сама първите 2 месеца Е да де, но никой не се е родил научен. Осъзнавам какво ще е....но ще го изтърпя за 1 месец.

Да се включа по темите и аз.
Косата попринцип ми е склонна към омазняване. Бях намерила решение - много къса коса (чак бръсната отстрани). Обаче сега ще съм булка и не мога да ходя като пънкарче  та ще я изтърпя мазнотията още месец и веднага след това пак ще я обръсна. Като родя бебчо (живи и здрави) съм си наумила още по шашави фрически да правя. Абе луда мама ще съм. 

За къпането четох в някакви статии как се прави. Мисля, че ще се справим.
Свеки живее в чужбина, но майка ми се е заканила да идва да ми помага след раждането и съм напълно спокойна. Моята мама ми е най-добрата приятелка и си се слушаме взаимно, няма да ме изнервя много (надявам се).
Мисля лятото да замъкна ММ на един курс или лекция за бъдещи родители. Иска ми се по-рано да осъзнаем (и двамата) какво ни чака, не после да се гледаме умно.

За следродилната депресия.
Появява се при няколко положения.
1. Когато майката, по време на бременността не е осъзнала положението си и когато бебето е налице се чувства неподготвена. Помага да се говори на бебето още от петия месец, да му се пее, да му се обяснява колко ще е хубаво и как заедно с мама ще се справят като екип. 
2. Когато самото раждане е имало болезнени последствия за майката. Възможно е в болката си, на подсъзнателно ниво да обвинява за това бебето. Същото важи, когато майката я боли при самото раждане, се ядосва на таткото, защото той е виновен да е в това състояние. Тук само медицината и времето помага. Когато болките отминат, майката се съвзема и бързо забравя за тях.
3. Следродилна депресия при татковците. Най-често се случва от финансова гледна точка, когато таткото не е сигурен дали ще може да осигури на детето всичко необходимо, да го издържа, да го храни, за да живее добре и от нищо да не е лишено. Понякога може да се дължи и на късно осъзнаване на таткото, че ще бъде такъв.

Има и други възможности - разни хора по света.
Общо взето най-малкото, което ние можем да направим е да мислим позитивно (колкото и банално да звучи). Постоянно да се опитваме да виждаме едно хубаво здраво бебе на финала и да се доверим на майката природа, която ни е създала, за да бъдем майки!   

П.П.: Сори за дългия пост. Имам и други работи да разказвам (за себе си), ама друг път, че досадих.