Малко шантава "сватба" - идеи, мнения, помощ и т.н.

На добър час, Тони! 
Много се вълнувам за вас.

Кураж и сили, пред заветното "ДА" 

Весело изкарване и от мен! Желая ви незабравими моменти, много усмивки и все такъв безоблачен живот!!!
 

Пожелавам ви един незабравим празник и да бъдете много щастливи!

Чакаме снимки

И аз и аз
Всеки ден проверявам дали няма

Ама тя Тонка сякаш писа, че веднага след това ще ходят другаде... Нещо за морето ми се върти сякаш... 

Привет, момичета! 
Днес се върнахме от морето... Изкарахме си страхотно - и в Родопите, и на моренцето.  В петък потегляме за 2 седмици към друга дестинация.
Утре ще кача няколко снимки, то и без това повече няма, хихи - ще ви разправям за нашите приключения в деня на подписването и за това как се продъни небето от тоновете дъжд, дето се изсипаха. 

Тонка, по вода ще ви върви

Честито! Здраве, щастие и любов да вървят ръка за ръка винаги до вас!   

Тонка, честито! Чакам снимките и разказа! 

Страхотна идея! И на мен ще ми е любопитно да видя снимки. А щом е валяло - ще ви върви по вода

Честито, Тонка. 

Давай снимките! 

Най-накрая сколасах!
Благодаря много за пожеланията на всички ви.     
Снимки, та снимки - това са най-обикновени селски фотки, вие какво очаквате?! 

Спретнах набързо едно албумче: (моля, не цитирайте, понеже ще трия - има хора, които не съм питала дали мога да ги размятам из нет пространството)
http://anka76.snimka.bg/nature/rodopi-2014.830514

Самият ден протече доста... да кажем необикновено. Сутринта беше прекрасна и с нищо не предвещаваше за пороя, който ни очаква в следобедните часове. Станахме, закусихме любимите мекички на баба Латинка, пихме мурсалски чай и т.н. както си му е редът. Бяхме се уговорили още предната вечер, че ще наемем два джипа и ще отидем до Орлово око. След това волна програма до 6 вечерта. Изкачването, че и слизането до Орлово око не беше най-доброто, което можеше да ми се случи, предвид факта, че съм много страхлива и по принцип избягвам подобен адреналин. Но понеже мой колега ме беше уверил, че пътят до там е, цитирам: "Много приятен", реших да се прежаля. В последствие ми стана ясно, че колегата жестоко се е изгаврил с мен, но това е друга тема - ще се разправям с него след отпуската ми. По пътя имаше почти отвесни изкачвания; минавахме и на сантиметри от пропастта... В началото имах задръжки, но скоро ги преодолях и започнах да си крещя на воля. Мъжът ми си умира да разправя на всички как съм пищяла в ухото на шофьорчето: "Помооооощ, спирай, че слизам!" и "Карай по-вдясно, че място не остана в ляво".  Как да е, някак си преминах през това чудо. Излишно е да споменавам, че децата много се изкефиха и ми се смяха през цялото време - явно са си помислили, че нарочно преигравам, за да ги забавлявам.

След Орловото око, както писах, имахме лично време, което нашето семейство реши да прекара в сладка следобедна дрямка. Тъкмо се прибрахме и легнахме, и като се започна едно трещене и бучене, като започна да се изсипва един дъжд... Към 5 следобяд се размърдахме, в общи линии времето не предразполагаше към бракосъчетания, но нямаше как иначе, трябваше да отметнем и тази точка в дневния ред.  И започна едно щуране нагоре-надолу из къщата. Докато седях и медитирах дали изобщо да се гримирам - разбирайте спирала и червило, дъщеря ми пристигна и поиска сушоара, че кумата искала да си суши косата. Аз се позамислих как пък така тази жена е тръгнала да се къпе цялостно половин час преди тръгването, но дадох сушоара и без това кметът ще чака, къде ще ходи. По едно време, вече спретната, слязох в механата. Там кумовете стояха и съхнеха пред камината, защото част от пороя се бил изсипал върху тях, докато излизали от една пещера.  Кумът ни драматично заяви, че няма обувки, тъй като официалните му маратонки са тотално прогизнали и съхнат пред камината, но ще им трябва поне цяла нощ, докато станат годни за ползване. Вече на излизане, тоест късно, установих, че новите спортни обувки на мъжа ми, които бях приготвила за мероприятието, красят краченцата на кума.  При това му стояха като плавници, понеже му бяха по-големи само с 3-4 номера.  Кметството, където трябваше да се подпишем, се оказа, че е в ремонт, и че ще ни женят в училището, което е на няма и 200 метра от къщата. До там обаче си ползвахме колите заради дъжда. Церемонията се проведе по установения ред. След като турих парафа, мацката от едното семейство я чух да ми шепне "Настъпи го, настъпи го...". И със засилка ударих един ток върху маратонките на жениха... Той прие хладнокръвно моето действие, дори не бих казала, че му обърна внимание. Отиде той да се подпише и навръщане като ме изтряска с крак върху обувките. Ооо, че да видите каква ръченица му друснахме кой кого да настъпи.  За малко да се наложи да ни разтървават.  После се пощракахме навън за спомен и се метнахме обратно на колите. Веселбата започна в механата, а най-хубавата част от вечерта беше гайдарят, който освен че свири, даже ни и пя. (Гайдарката дето бяхме пазарили си беше тръгнала от селото същия ден на обяд, та се разминахме с нея.) Мъжът ми остана без дъх! Да си го кажа направо - пусна една-две сълзички. Той е супер хладнокръвен и нищо не може да го събори, но аз знам къде да "пипна".  И в общи линии това беше - кака вече е почтена жена, със съпруг до себе си, а не с прост съквартирант. 

Тонка, мила ,честитоооо! 

Сватба за чудо и приказ, напоена с омаята на планината ,с пъстротата на поляните, с искреността и богатството на българския дух, това е твоята сватба!А неочакваните весели моменти така хубаво я дорисуват!

Много са красиви снимките, даже по-скоро ги чувствам и броя дните, защото и аз през август ще съм "нейде тъдява" в любимите завинаги Родопи!

Всички сте прекрасни, но най-любима ми е снимка №9

А разказът ти е тооолкова образен, че направо е за публикуване, но ти си знаеш, де!

Бях се засилила и аз да ходя на "Орлово око", но май след разказа ти ще се завъртим само около Ягодинската пещера, като че и на мен не ми стиска.

Е, ето, изпълнена е една красива мечта!В бъдеще -само любов, разбирателство и нови пътешествия!