Здравейте. Бременна съм в 3 месец. Непредвидено попаднах в труден период. Имам семейни проблеми, както и здравословни на двама мои близки роднини. Така се случи. Изживявам силен стрес. От началото на бременността, до сега съм изпадала три пъти в нервна криза с много силен плач и трудно успокоение ( около час ). Моля ви, да не ме съдите, всеки, който е имал подобни грижи, знае че това трудно се контролира. Особено когато нямаш подкрепа от някого. Бъдещият баща не е опора за мен, а майка ми е много далеч. Лекарства никакви не съм пила. Много се безпокоя как това мое състояние на силна тревожност и плач могат да повлияят на малкото ми бебенце. Опитвам се да намаля стреса, като спирам скоро да ходя на работа и избягвам неприятни ситуации у дома или с роднини. Но въпреки това първите три месеца от моята бременност се изнизаха в плач, гняв и отчаяние, чувство на безсилие. Какво ще ме посъветвате, има ли риск за бебето? Сигурно ще стоя тук до 2 часа, и ще чакам някоя хубава реплика, или че някоя от вас също е минала през нервни кризи, но е родила живо и здраво бебе. Разбирате ме. Посетих психотерапевт, още като разбрах, че имам нужда от помощ. Има ли други бъдещи майки в форума, които са минали през подобно състояние? Благодаря ви.
- Публикувана: 12 апр. 2014, 00:49 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2014, 09:54 ч.
Нервни кризи
И аз с моята първа бременност/бях на 19год./ имах почти през цялото време стрес-нова нежелана работа,укриване на състоянието си/да не се разбере ,че съм бременна дори и от близките ми/,загуба на близък роднина/бях в 4-ти месец/,неприемане на "зетя" от родителите ми с последвано "тайно"подписване/в края на 7-ми месец/,местене от квартира на квартира,всичките месеци с много плач,неспокойство и т.н.
Е,родих,здраво и хубаво детенце/вече на 25год./
Всичко ще се оправи,не се отчайвай,лека бременност
Е,родих,здраво и хубаво детенце/вече на 25год./
Всичко ще се оправи,не се отчайвай,лека бременност
Здравей , дано и аз съм ти от полза . Когато бях бременна безпричинно изпадах в пристъпи на паника , това е разликата при нас , че при мен нямаше причина , води се вид тревожно разстройство , но пак е свързано с тревога , стрес , притеснение и т.н. И аз много се страхувах дали не вредя много на бебето , но гледах да се държа колкото мога и всъщност абсолютно никакви проблеми не съм имала с бременността , родих си съвсем нормално и здраво бебе 
. Просто наистина гледай колкото се може да си по - спокойна , друго няма какво , хапчета не могат да се пият .
. Просто наистина гледай колкото се може да си по - спокойна , друго няма какво , хапчета не могат да се пият . 
На първо време се помъчи да мислиш за бебето.Аз при първата ми бременност така бях супер нервна и избухлива,имах проблеми с майка,в работата...Да не ти казвам как завърши всичко 
Затова при втората бременност реших да съм кон с капаци колкото и да е трудно.За да не кажеш"Е,то лесно така като нямаш проблеми"само да кажа че още преди да забременея,до влизането ми в 6я месец майка беше постоянно болна и по различни болници.Добре че мъжа ми ме подкрепяше и ми помагаше на 1000%.Та през тези месеци майка преживя 2 мозъчни операции,парализиране,изпадане в будна кома и накрая почина за съжаление.Всичко това докато бях бременна.Почина като бях в 6я месец.Но си наложих да не плача.Докато сълзите текваха,веднага си казвах"длъжна съм да си опазя детето.то поне е живо и аз съм задължена да мисля на първо място за него".Та така де...Беше ужасно трудно и гадно.Няма да забравя как ходех на свиждания постоянно и виждах неподвижната си майка,с изкривено от операцията лице,как ме гледа,но не може да говори...Такива неща ми минаха през главата,но не се поддадох на мъката,стреса и нервите.Мислех само и единствено за бебето си.Защо ти пиша така подробно всичко?За да видиш че може да се преодолее всичко,стига да си го наложиш.Пази си детето,то е най-важно.Впрочем лекарства не съм пила за успокоение,но има едни хомеопатични Седатиф ПС,стават и за бременни мисля.Вземи си,ще помогнат 
Затова при втората бременност реших да съм кон с капаци колкото и да е трудно.За да не кажеш"Е,то лесно така като нямаш проблеми"само да кажа че още преди да забременея,до влизането ми в 6я месец майка беше постоянно болна и по различни болници.Добре че мъжа ми ме подкрепяше и ми помагаше на 1000%.Та през тези месеци майка преживя 2 мозъчни операции,парализиране,изпадане в будна кома и накрая почина за съжаление.Всичко това докато бях бременна.Почина като бях в 6я месец.Но си наложих да не плача.Докато сълзите текваха,веднага си казвах"длъжна съм да си опазя детето.то поне е живо и аз съм задължена да мисля на първо място за него".Та така де...Беше ужасно трудно и гадно.Няма да забравя как ходех на свиждания постоянно и виждах неподвижната си майка,с изкривено от операцията лице,как ме гледа,но не може да говори...Такива неща ми минаха през главата,но не се поддадох на мъката,стреса и нервите.Мислех само и единствено за бебето си.Защо ти пиша така подробно всичко?За да видиш че може да се преодолее всичко,стига да си го наложиш.Пази си детето,то е най-важно.Впрочем лекарства не съм пила за успокоение,но има едни хомеопатични Седатиф ПС,стават и за бременни мисля.Вземи си,ще помогнат
Благодаря на всички, вдъхнахте ми много сила. Днес съм по-спокойна, като прочетох отговорите ви. Дано всичко да бъде наред, и аз ще се опитам да не се поддавам на стреса. Бебето е най-важно. Съжалявам, че на много от вас се е налагало да минат през толкова тежки моменти. Бъдете живи и здрави, вие и децата ви!