Нови книги в електронен вариант- Информативна тема!

      Карлос Pуиc Сафон, роден в Барселона през 1964 е автор на пет книги, отличени с редица награди. Преведен е на 27 езика, тиражът на книгите му надхвърля два и половина милиона екземпляра.


   Сянката… е първокласна книга. Роман, пълен с елегантни обрати и уловки, роман, в който дори страничните сюжетни линии се разклоняват допълнително… Наистина великолепно четиво!
   Стивън Кинг

   Доброто старомодно повествование отново се завръща… с едно драматично напрежение, което сякаш липсва на много от съвременните романи. Това е изтънчена и увлекателна творба, което изцяло ви поглъща и същевременно подлага на проверка сивите ви клетки. Какво повече бихте могли да искате?
   „Скотсман“

   Сафон поднася силна доза романс и достатъчно вълшебство, бруталност и безумие, за да завладее вниманието и на най-неохотния читател. Дяволски добра книга.
   „Ел“

   Удивително наситената творба на Сафон започва с издирването на загадъчен писател в следвоенна Барселона, след което се разгръща в множество сюжети, герои и жанрове — готическа мелодрама, роман за съзряването, исторически трилър и какво ли още не. Изключително богато и пълноценно четиво.
   Майкъл Проджър, „Сънди Телеграф“

   Един от онези редки романи, които съчетават отлично изтъкан сюжет с великолепен стил.
   „Сънди Таймс“

   Триумф на разказваческото изкуство. Не можах да оставя тази книга настрана. Още с първия си роман Карлос Руис Сафон е постигнал нещо изключително рядко — създал е общодостъпен шедьовър, творба, която със самата си поява стана класика:
   „Дейли Телеграф“

„Зигзаг“ е поредният роман на Сомоса, в който той майсторски подлага читателя на екстравагантни изпитания. Докато следва физика в престижен европейски университет, Елиса Робледо е поканена да участва в таен проект, целящ да манипулира суперструнната теория. Това е невероятен шанс за амбициозен млад учен, шанс да види с очите си далечното минало: динозаври, бродещи по земята, живота през каменната епоха, разпъването на Христос... Но експериментите на екипа тръгват в неочаквана посока и нещо страшно се събужда.

Днес, години по-късно, бившите колеги на Елиса измират един след друг. Кошмарът, който са зародили, играейки си с времето, взема своя смъртен данък. Единственият днешен шанс на Елиса, единствената й надежда да оцелее, е като разбули зловещата истина, криеща се зад гърба на науката.

Всяка нощ Симон сънува един и същи сън, ключът за който му дава една загадъчна жена: той е превъплъщение на чичото на Миларепа, прочутия тибетски отшелник от XI век, който изпитвал към племенника си неизкоренима омраза. За да излезе от кръговрата на преражданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като се идентифицира с тях до такава степен, че да слее тяхната самоличност със своята. Но къде започва сънят и къде свършва действителността?

В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето възприятие за нея?
"Онова, което може да ни разплаче, е мисълта, че всички същества могат да бъдат Буда, но не го знаят и умират в болка и без идеал. Ако за това плачеш, то трябва да плачеш неспирно ден и нощ..."

Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита - а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак...
ключови думи: класика

Романтична комедия и високоволтов трилър. Лудешка интрига и незабравими герои. Виртуозен финал!
Ню Йорк, летище "Кенеди".
В претъпканата зала за заминаващи се сблъскват мъж и жена. След кратка разправия всеки тръгва по пътя си. Мадлин и Джонатан никога не са се срещали, може би и никога не биха се срещнали отново... но докато си събират нещата, те неволно разменят мобилните си телефони.
Когато откриват това, вече са разделени от 10 000 километра: тя държи цветарски магазин в Париж, той - ресторант в Сан Франциско. Поддават се на любопитството и всеки от тях разглежда диесема на другия.
Оказват се свързани с тайна, която смятат, че отдавна са погребали...

Антигероят Хари Хуле, полицейският инспектор на международно признатия крими-автор Ю Несбьо, се завръща в смразяващ трилър, който ще го приближи до ръба на лудостта.
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек” е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
ключови думи: топ трилъри

   Джон Стайнбек (1902–1968) е роден в Калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман „Тортила Флет“ и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература. При връчването на наградата Нобеловият комитет изтъква, че със „Зимата на нашето недоволство“ Стайнбек „се завръща с безпристрастния си инстинкт за истински американското на позициите на независим поборник за истината“.


   „Зимата на нашето недоволство“ (1961) е последният роман на Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след „Гроздовете на гнева“. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи — издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да набави на семейството си онова, което им се полага по право. И когато Итън съзира пролука в мрака, той е изправен пред дилемата дали да запази своите морални устои, или да предаде всичко, в което е вярвал. И макар изходът от положението, в което е изпаднал, да е ясно предвидим, Стайнбек успява да държи читателя в невероятно силно напрежение и да го прави болезнено съпричастен към всички терзания на героите.

Това е втората книга от планирана тетралогия, в която писателят възкресява атмосферата на легендарната Барселона. Ако вече сте прочели „Сянката на вятъра“ – първата част от поредицата, – сигурно знаете защо критиката единодушно обяви Сафон за невероятен майстор на перото, а читатели по целия свят нетърпеливо очакват новите му книги.
„Играта на ангела“ е истински пример за това, какво е бестселър. Романът е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, гениална кримка, историческо четиво.
Карлос Руис Сафон води действието в различни видими и невидими пространства, в непознатите и потайните кътчета на любимия му град, сюжетът е изтъкан от безброй сложни обрати.

Авторът с дяволска лекота изгражда мистериозна, зловеща атмосфера, от която те побиват тръпки. Разказът му въздейства като наркотик, разпалва въображението и сетивата на читателя, който няма сили да се откъсне от книгата, докато не стигне до финала.
Не започвайте да четете книгата вечер – наистина няма да можете да се откъснете от нея до сутринта!

Да кажем така. „Сянката на вятъра“ е един вид добрата сестра, която се прибира вкъщи винаги навреме и носи радост на родителите си, докато „Играта на ангела“ е по-скоро лошата сестра, която вечно създава проблеми. - Карлос Руис Сафон

Англия през шейсетте години се превръща в център на нови културни течения, Лондон е едно от средищата на световната цивилизация ­ а през това време жителите на усамотено северноанглийски селце продължават да водят затворен, полуфеодален живот. В Скардейл времето сякаш е спряло.

През един мразовит декемврийски ден изчезва безследно дете от селото. Случаят е поверен на младия, амбициозен криминален инспектор Джордж Бенет. Започва най-мъчителното следствие в живота му ­ убийство без труп; свидетели, които не желаят да съдействат на полицията; шумен съдебен процес и финал, който записва случая “Алисън Картър” в аналите на криминалистиката и правораздаването.

Тредисет години по-късно журналистката Катрин Хийткоут решава да напише книга за нашумелия случай. Пенсионираният инспектор Бенет й помага да възстанови историята ­ но в процеса на работата журналистката се натъква на открития, които разтърсват из основи не само нейния свят, но и света на всички засегнати от някогашните събития. Катрин Хийткоут е принудена да започне свое собствено разследване, да върви на границата между илюзия и действителност, за да стигне до разкрития, които я карат да преосмисли собствените си възгледи за света и превръщат забравения случай в потресаваща трагедия.

Залогът е висок. Времето - малко. Дали детектив Ходжис и двамата му съюзници – най-неочакваните герои, създавани от Стивън Кинг, - ще попречат на психопата, възнамеряващ да погуби хиляди хора?

Зазорява се. Най-сетне мразовитата, мъглива нощ е свършила за стотиците безработни, строени пред Общинския център на западащо градче с надеждата да са сред хилядата, на които кметът гарантира работни места. Ненадейно от мъглата изниква сив мерцедес и се врязва в чакащите невинни хора. Загиват осем души, петнайсет са тежко ранени. Убиецът изчезва безследно.

Минават няколко месеца. Бил Ходжис, който неотдавна се е пенсионирал, прекарва дните си в гледане на глупави телевизионни предавания, а през безсънните си нощи мисли за многобройните случаи, които е разрешил, но най-вече за онзи, последния, при който у ударил на камък. Неразкритото престъпление не му дава покой, докато… Докато не получава писмо от анонимен подател, който предпочита да го наричат Убиеца с мерцедеса и заплашва да извърши още по-чудовищно деяние. Ходжис излиза от депресията. Вместо да го тласне към отдавна обмисляното самоубийство, Мистър Мерцедес (както той мислено нарича психопата) придава смисъл на живота му.

Този роман не беше като другите. Историята, която той разказваше, се беше родила в главата на един юноша, травматизиран от драмата, преживявана от неговата приятелка от детинство.
Години по-късно, когато неговият автор на свой ред беше притиснат от собствените си демони, книгата беше изтласкала в действителния живот един от своите персонажи, за да му се притече на помощ – Били.
Може би бях едва в средата на моя живот, но вече знаех, че никога повече нямаше да срещна момиче като Били, което само за няколко седмици ме беше накарало да повярвам в невероятното и ми беше позволило да напусна опасната страна, в която реките извират от отчаянието и се вливат в пропастите на страданието.
Приключението ми с Били беше завършило, но не исках да забравя и най-дребния епизод от него. Трябваше да разкажа нашата история. История за тези, които веднъж в живота си са имали шанса да познаят любовта, продължаваха да я изживяват или се надяваха да я срещнат утре.
Тогава отворих нов документ в програмата за обработка на текстове и го озаглавих с името на следващия ми роман: „Хартиеното момиче”.

Един-единствен жест понякога е достатъчен, за да промени всичко.

Сан Франциско. Елиът, известен хирург, така и не е намерил утеха за смъртта на Илена – жената, която е обичал до полуда и която е починала преди тридесет години.

Един ден по невероятно стечение на обстоятелствата, той получава възможността да се върне назад и среща... себе си. Среща младия мъж, какъвто е бил тогава. Върнал се е в решителен момент, когато един-единствен жест може да спаси Илена.

И да промени неумолимата съдба, която е предопределила нейната участ завинаги.

Но да донесе много страдания на себе си и на своите най-близки хора.

Какво обаче е позволено да променя? Кои грешки би трябвало да избегне? Коя болка, кои угризения, кои съжаления да заличи?

Наистина ли е възможно да придаде нов смисъл на своето съществуване? Или може би ще направи нови, още по-фатални грешки?

„ Книга с голямо сърце... “ – Халед Хосейни
Като дете Роузмари Кук говори непрекъснато. Думите се изливат в такъв безкраен поток, че баща й често предлага:
Започни от средата!
Днес Роузмари е в колеж. И почти не говори. Особено за семейството си. Особено за Лоуел и Фърн, брата и сестрата, които някога е имала. Но и до днес Роуз започва в средата. В средата семейството и се е стопило до трима. В средата не е нужно да разкрива голямата тайна на сестра си Фърн, която преобръща живота й и прави Кук толкова по-различно от всички нещастни семейства. Няма да откриете тайната и в тези редове. Тя е в края на началото и в началото на края. Имайте търпение. Когато е готова, Роуз ще ви я разкрие сама. Просто се подгответе за едно хапливо и бурно, разсмиващо и разтърсващо, дълбоко лично и почти научно задълбочено пътешествие, пълно с въпроси, които дълго ще драскат ума ви.
Колкото до необикновената тайна на Фърн, вие решавате дали да я споделите с приятели. Изкушението е голямо. Не се тревожете, едно от малкото изследвания, които Роуз не цитира в книгата, е, че подобни разкрития на практика обогатяват четенето.

Книгата е отличена с "Пулицър" за 2007 г.

"Пътят" е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг - дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.

"Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем."
Дейли Мейл

"Пред нас е творението на един велик американски писател. Въпреки мрачната си образност, божественият език на "Пътят" отвежда двете вплетени души на героите отвъд мрака. Маккарти продължава да носи огъня."
Индипендънт

Прелюбодеянието не е типична тема за Джейн Остин, но когато то смути относително спокойния свят на старинното имение Менсфийлд парк, последствията са непредвидими. Нежната Фани Прайс - най-обаятелният образ на Джейн Остин - единствената изтъкана от светлина и лишена от сенки героиня - трябва да понася лекомислието, тесногръдието и неодобрението на заобикалящите я. Фани намира сили да следва собствените си чувства и преценки, да преодолее всички прегради и да извоюва щастието си. Противопоставяйки грубостта, безразсъдството и липсата на принципи на повечето герои на всеотдайността и безкористността на Фани, знаменитата писателка не пропуска случай да обсипе с язвителни забележки живота на английската аристокрацията през XIX век.

Милен Русков (1966) е автор и на "Джобна енциклопедия на мистериите"(награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).

Тази книга ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.

Светлозар Игов: Увлекателно-драматичен сюжет, уникални като художествени образи герои, майсторско сказово разказване, трагика и хумор – новият роман на Милен Русков е ключ към философско-историческите и народопсихологически проблеми на възходите и провалите на българина и българската общност в техните исторически пътища и безпътици.

Миглена Николчина: Както и в другите си романи, той върви срещу течението на лесното и повърхностно писане. Като възкресява яркия, мощен, смешен, омагьосващ, покъртителен, първозданно свеж език на възрожденските ни писатели, Русков поднася темите, които създадоха България и българската литература, с нова сила и дълбочина, в диалог с Бога и фатума на историята. Глътка въздух в днешната задуха – онова литературно събитие, на което бяхме престанали да се надяваме.

Ани Илков: Книги като тези на Милен Русков нито се пишат лесно, нито се появяват често в България, а сигурно и навсякъде.

Митко Новков: Иронична, плътна, с богат език, въобще истинско постижение на българската литература.