Нови книги в електронен вариант- Информативна тема!

        Животът невинаги е като компютърна игра. Понякога наградите са истински. Понякога са безценни.

   Линда Грей пристига в градчето Хевънс Бейс, за да прекара една нощ с любовника си в местния мотел. На сутринта нейният човек я завежда в Джойленд и двамата влизат в „Къщата на ужасите“… но излиза само той. Докато еднорелсовото влакче пътува в пълен мрак, убиецът прерязва с бръснач гърлото на Линда и я изхвърля от вагончето. Престъплението остава неразкрито до лятото на 1973, когато Девин Джоунс (двайсет и една годишен, девствен, с писателски заложби и с разбито сърце, намиращ утеха в песните на „Доорс“ и на „Пинк флойд“), започва работа в увеселителния парк.
   Първата му среща е с местните чешити: Лейн Харди с вечно накривената шапка, напомнящ цирков глашатай от старовремски комикс, мадам Фортуна с шал, украсен с кабалистични символи… И най-вече с господин Истърбрук, собственикът на Джойленд, който повече прилича на погребален агент. Обръщайки се към новаците, той казва:
   „Живеем В безумен свят на войни, жестокост и безсмислени трагедии. На ни то едно човешко същество, което го населява, не е спестен дял от нещастието и безсънните нощи. Онези от вас, които още не го знаят, ще го научат. На фона на тези тъжни, но неоспорими факти за състоянието на обществото, това лято вие получавате безценен дар: да продавате щастие.“
   И Дев дава щастие на дечицата, пред които танцува с костюм на хрътката Хауи. Най-щастлив обаче е Майк (момчето в инвалидна количка, надарено със свръхестествени способности), който благодарение на младия си приятел изживява незабравим ден в Джойленд.
   А през дългите безсънни нощи Девин мисли за призрака в „Къщата на ужасите“. Защото приятелят му Том го е видял. И защото убиецът още не е заловен и още дебне. Може би съвсем наблизо.

       

Световният бестселър ШАНТАРАМ е роман, базиран на лудия живот на Грегъри Дейвид Робъртс. Роден в Мелбърн през 1952 г., след разпадането на брака си Грегъри Робъртс развива хероинова зависимост. Извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за една година успява да задигне 38 000 долара. Наречен е „бандитът-джентълмен“ заради това, че използва думи като „моля“ и „благодаря“ и носи костюми от три части по време на обирите си. Заловен е и получава 19-годишна присъда. Две години по-късно успява да избяга от затвора посред бял ден. Бяга за Бомбай, където създава безплатна клиника за бедняци. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред… Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти… Участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз... През 1990 г. е окончателно заловен във Франкфурт и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора написва бестселъра ШАНТАРАМ, който е преведен на немски, френски, испански, италиански, руски, а сега и на български език! През 2004 г. правата за филмиране на романа са купени от киноиндустрията в лицето на Джони Деп и Warner Bros.
Днес Грегъри Дейвид Робъртс живее в Мелбърн, Франция, Германия и Бомбай.

Да стоиш и наблюдаваш живота отстрани... това предлага уникална перспектива. Но понякога идва време да разбереш какво е да си в центъра на събитията.

Това е история за неведомите пътища на живота в гимназията. За света на първите срещи, за семейната драма, за новите приятели, за секса, наркотиците и, добре де, рокендрола.

Но преди всичко, това е история за онези странни моменти, познати като порастване.

След появата си изключителната дебютна книга на Стивън Чбоски, "Предимствата да бъдеш аутсайдер", бе високо оценена от критиката, провокира множество дискусии, превърна се в културен феномен с повече от 2 милиона продадени копия и се появи на голям екран.

   Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново — като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г.

   В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после — друго. Съучениците ми се подиграваха, лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от Грос Пойнт се влюби в мен, без да знае какво съм. (Нейният брат също ме харесваше.)

   Но сега, на четирийсет и една, усещам, че се задава ново рождение. След десетилетия нехайство се улавям, че мисля за споминали се пралели и прачичовци, за отдавна изгубени дядовци, за непознати пети братовчеди или — при семейство с бракове между близки родственици като моето — всички тези неща накуп. Ето защо, преди да е станало твърде късно, искам да опиша това веднъж завинаги: шеметното пътуване през времето на един-единствен ген.



   „Гигантско постижение… Юдженидис се възвисява като велик американски автор, какъвто мнозина от нас го подозирахме, че е.“
   Los Angeles Times Book Review


   „Епичен… Истинско пиршество… Роман, поразяващ с обхвата на въображението, изненадващ в нежността си.“
   People


   „Юдженидис е на път да се превърне в един удивителен съзидател на митове… Той се захваща с най-голямата от всички мистерии — Какво точно сме ние? И откъде сме дошли? — и сътворява една история, която съумява да бъде просветляваща и трансцендентална едновременно.“
   Los Angeles Times Book Review


   „Голям, дързък, великолепен роман… обхожда територии, в които малцина биха посмели да стъпят… лиричен и деликатен.“
   Boston Globe

   „Мидълсекс на Джефри Юдженидис е удивително богат, амбициозен роман — и заслужава огромния си успех.“
   Салман Рушди, New York Magazine


   „Мидълсекс е един от най-впечатляващите американски романи… Юдженидис е създал един вдъхновен, високоенергиен и комичен епос. Удивително четивен, интелигентен и затрогващ едновременно, Мидълсекс се превръща в онзи рядък културен хибрид — четивен бестселър, който критиците приемат с възхищение.“
   Newsday


   „Дължината на книгата ни оставя с усещането, че авторът протяга ръцете си все повече и повече, за да обхване повече хора, повече живот… Светецът покровител на този роман е Уолт Уитман, поетичните простори на неговите стихове дишат и от страниците на Мидълсекс.
   Но преди всичко това е един колосален акт на любопитство, въображение и любов.“
   New York Times Book Review


   „Удивителен… превъзходно четиво… една модерна класика.“
   The Oregonian


   „Безпрецедентен, поразителен… Това е най-правдоподобната американска история: син на имигранти намира любовта след като израства като ходеща аномалия.“
   San Francisco Chronicle


   „Каквото и да очаквате, Мидълсекс ще ви изненада… зашеметяващ епос… от онези книги, които настояват да бъдат прочетени на единия ден — и препрочетени на следващия.“
   Джонатаи Сафран Фоър, Bomb


   Най-добра книга на годината (2002) на: Los Angeles Times, Chicago Tribune, New York Times Book Review, San Francisco Chronicle, Pittsburgh Post Gazette, Entertainment Weekly, Borders, Barnes & Noble и Amazon.com

Изминала е почти една година от събитията, описани в „Жената, която трябваше да умре“ (ИК „Колибри“, 2002 г.), и репортерката Аника Бенгтзон все още е измъчвана от кошмари, след като се е разминала на косъм от смъртта като пленница на Бомбаджията. В службата отношенията с главния редактор Андерс Шиман са се обтегнали, а у дома тя и съпругът ѝ се отчуждават все повече. Сякаш животът на всички е продължил, но без нея. Неспособна да се отърси от преживения ужас, Аника открива, че се чувства жива и на себе си единствено когато е потънала до уши в работа. В края на шейсетте е извършена една от най-дръзките терористични атаки в историята на Швеция – взривен е изтребител в силно охранявана военна база, ала извършителят така и не е заловен. Въпреки възраженията на шефа си Аника заминава за северния град Люлео, решена да изтупа прахта от случая с трийсетгодишна давност, но вместо това попада на нов – Бени Екланд, колегата журналист, който е обещал да ѝ съдейства в разследването, е загинал в привидно тривиална злополука. Вярна на инстинктите си, Аника започва да търси връзка между атентата и смъртта на Бени, без да подозира, че се е натъкнала на гнездо на усойници. Сред мрачните силуети на западащия провинциален град дълги години се е спотайвала една тайна, която отприщва помитаща вълна от насилие.

„Марклунд е една от най-динамичните и известни криминални авторки на нашето време.“
Партриша Корнуел

Вдъхновен от истинска история

Когато шефът на Ейприл Воут й съобщава за находките в изоставен апартамент, експертката от „Сотбис“ не чува „прах“, „плъхове“ и „вехтории от XIX век“. Чува Париж. Чува бягство.

Във Франция Ейприл бързо открива, че апартаментът не е просто склад с антики. Под пластовете паяжини, в застоялия въздух с дъх на стар парфюм се крие истинска съкровищница, в която най-ценното не е от злато.

Първо, великолепен портрет от един от майсторите на бел епок. Второ, дневници, написани от жената, изобразена на картината – известна куртизанка, чиято история се оказва далеч по-вълнуваща от пищното й деколте.

Вече не става въпрос за кресла в стил Луи XVI и за изящни сервизи, които ще донесат милиони на търг.
Става въпрос за живот. Всъщност за два живота.

С помощта на дразнещо сексапилен парижки адвокат и ръкописите на куртизанката Ейприл се опитва да разкрие тайните, погребани в апартамента. И докато се рови в живота на другата жена, започва все по-често да анализира своя. Отвъд Oкеана я очакват неверен съпруг и куп проблеми. Дали в чуждото минало се крие път към собственото й бъдеще?

Вдъхновен от истинската история на апартамент, открит недокосван в продължение на десетилетия, романът на Мишел Гейбъл умело преплита реални факти и имена като тези на Пруст и Юго с разказ за две необикновени жени, всяка от които се учи да бъде щастлива. Прекрасен дебют, който рисува Париж от бел епок и в наши дни и ухае на шампанско и френски сладкиши.

   Една нестандартна и патологична любов, която не се съобразява с времето и условностите. Игра, в която стремежът да опитомиш другия тласка участниците отвъд пределите на позволеното и ги изправя пред ръба на бездната.

   С половин дузина романи, между които „Петдесет срещу един“, „Синьо като ада“, „Ерогенна зона“, Филип Джиан се превърна в явление в родината си Франция и заплени младежта в десетки страни с един особен вид поезия на делничното и маргиналното. Най-нашумялото произведение на писателя „37,2° сутринта“, известно също под заглавието „Бети Блу“, ознаменува раждането на един мит. Любовта, лишена от героика, ни увлича в лабиринта на една нова за френската литература чувствителност, чиято приземеност се подхранва от предизвикателствата на авторовия почерк. Роман, в който страстите се развихрят, изпепеляващи и разрушителни.

   Произведението е познато в България от екранната версия на режисьора Жан-Жак Бенекс.

   Продължение на романа е следващият му роман „Проклета въртележка“.

Нищо на този свят не идва даром, най-вече в Близка страна – земята на малките мечти. Там животът е тежък, но прост. Превиваш гръб над нивата, стискаш зъби и гледаш напред, за друго не остава време. Докато не запалят фермата ти и не отвлекат брат ти и сестра ти.

Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.

мария сканира и коригира "Нестинарка", всички благодарности отправяйте към нея...