Север-Юг (Кузей- Гюней) по БТВ - тема 10

И що така сега?  
Как да разбирам това?
Вадиш част от изречението ми, което на всичкото отгоре не е отделно, а с още едно в един общ смисъл и значение и смяташ, че съм те засегнала с нещо ли?
Поясних вече какво съм имала предвид, имаше и емотикони в прословутия пост които също дават посока на изказа ми.
Да, смятам, че няма нищо което да буди притеснения или недоволството ти.
Изразила съм не оценка за теб, а мои предположения в лично мнение, при това с шеговита закачка и добронамереност.
Нищо по-различно от изказа ми и до сега и не само към теб, а към всеки друг.
И в случая след като сега повторно пояснявам освен да се усмихна не ми остава друго.

Създаден от същия авторски екип, сценарият на „Кузей Гюней” има много общи места с този на „Каква е вината на Фатмагюл”: главните герои са на прехода между детството и зрелостта, а постигнатото от тях може да „се преведе” като движение на обществото към неговата зрялост; двете противостоящи си сили: консервативната, задържащата и тази на новото, на промяната са възложени на двата основни мъжки образа (Керим – Мустафа; Кузей – Гюней). Движеща сила е любовта. Общото между двата сюжета е и в проблематиката за жената и възможността за нея за „ново начало” при съответни за двата сериала обстоятелства.
Но в общ план приликите са дотук. „Кузей Гюней” е много по-сложен сценарий. Тук двамата млади мъже са братя и това въвежда темата за кръвното родство и идващото на историческата сцена приятелство, което се основава не на произхода, а на избора на ума и сърцето. Приятелството в някаква степен повтаря кръвнородствените връзки (и тук има братя и сестри), но преодоляването на възникващите проблеми става по-лесно, защото те са само по аналогия. Това влияее върху изживяването на много по-строгите съответни на тях задължителни норми в кръвнородствената група. И двата основни проблема, които намират ново съвременно разрешение в сериала : „бивша годеница на брата” и „кръвно отмъщение”, се коренят в системата на организация на обществото на кръвен принцип. Приятелството като връзки извън кръвната група и като начин на общуване навлиза и постепенно обхваща всички видове отношения: между младите мъже и жени, между родители и деца, то променя взаимоотношенията и позволява преодоляването на стари разбирания и норми на поведение.
„Бивша годеница на брата”. В традиционното патриархално общество по време на сватбата жената преминава от своя в рода на мъжа, а отношенията и с новите роднини повтарят тези от семейството и. Тук  тя отново е „дъщеря”, „сестра” и т.н., а поведението и е подчинено на строги правила. Естествено „братът” не може да има любовни отношения със „сестрата”; неговата роля е да закриля „сестрата” и така да пази честта на брат си.  Жената изгубва своята първоначална идентичност и получава нова чрез своя съпруг. Бракът в традицията е само един, а годежът – първа стъпка към официализиране.   
Най-интересното  в сценария е начинът, по който са замислени образите на Кузей и Гюней. Двамата са кръвни братя, т.е. имат връзка с миналото и неговата култура; и двамата знаят нормата за забрана на връзка и брак с бившата годеница на брата: „срам”, „грях”. Тази норма се знае и респектира от всички герои с изключение на приятеля Али, а след него и от Демет. Но от ношта на инцидента, когато тя е все още само любима на Гюней, до финала двамата, водени от своята различна любов към Джемре, са лицето на две обратни в посоката си тенденции, създаващи силно напрежение. Докато Гюней се основава на традиционото разбиране и действа задържащо, Кузей се движи в посоката на преодоляването на нормата. Главната сюжетна линия е за това, как той (всъщност двойката Кузей – Джемре) успява да постигне това. За двете различни тенденции е използван географския код север – юг.
 Основното различие между братята е по отношение на жената, но образите са развити и по-нататък с черти, които ги правят обобщение на двете различни култури, към които в крайна сметка след общото начало всеки от двамата върви. Гюней носи материалистичния мироглед на старата култура, основаваща се на кръвта, телесното, материалното и продължава с него във високата социална среда, към която се стреми и успява да постигне, докато Кузей е ориентиран към духовните ценности – любовта и приятелските връзки, създавани от ума и сърцето, честност, справедливост. Така двата образа обобщават обществените противоречия между традиция и модерно. В тази символна рамка са вместени героите и тяхното поведение на „действителни” хора. 
Възгледите на Гюней по отношение на Джемре (на жената) остават без промяна до финала: след като се разбра истината за нощта на инцидента, за да плати дълга към брат си, който също обичал Джемре, Гюней се бил отказал от нея „пожертвал” я бил, отстъпил я на Кузей, а той останал с Бану. Тезата му завършва с това, че той и Джемре винаги ще останат свързани; Гюней винаги ще стои между нея и Кузей, а денят, в който Кузей и признае любовта си и двамата се съберат, ще е денят на изплащане на дълга към Кузей. В тази теза личи изцяло виждането за жената като материален и пасивен (в следствие на това) обект. Чрез нея  мъжете правят сделка. Тя няма чувства, няма воля. Няма значение, че в момента на „сделката” тя все още обича Гюней и все още дори не подозира, че ще обича Кузей. По-късно Гюней ще пожелае няколко пъти нейното тяло, без тогава отново да се интересува, че в този момент тя наистина вече обича Кузей. Парадоксалното в тази теза е, че той „дава” нещо на Кузей, което Кузей не може да приеме, тъй като противоречи на нормата и на неговите разбирания. Така  фактически Гюней „запазва” Джемре за себе си. И няма никакво значение тя кого обича, защото тук за чувства не става въпрос. 
Мисленето на Гюней принадлежи на култура, в която водещи са интересите на колектива, всеки се определя чрез другите и е в зависимост от тях според пола и възрастта си. Така за Джемре е предвидено да остане белязана от Гюней като негова бивша годеница до края на света.
Любовта на Кузей е много самотна; тя е заключена в сърцето му. Великолепна е  символиката на затвора, банално познат иначе в жанра на сериалите.
                             [/b]
В „Кузей Гюней” затворът е включен по един съвсем различен начин и е възлов символ. Едновременното узнаване за връзката между Гюней и Джемре и случването на инцидента вкарват Кузей по едно и също време в два затвора. От единия той ще излезе след четири години, но другия „затвор” ще носи в себе си почти до финала на филма: този на сърцето, в който е заключил Джемре и любовта си към нея. Този затвор ще се отвори много трудно, много бавно и това става в ритъма на тангото. Излизането навън, на открито – като аналогия на освобождаването на човека от отживелите норми, е представено чрез символиката на преход към открити пространства – брега на морето (природен кадър с брега на морето и хоризонта, където се срещат небето и морето, финал на 78 еп.), където се озовават двамата с Джемре (долният кадър, който следва природния) и излитане на самолет в небесната шир (последен кадър, 80 еп.).
                              [/b]
Някъде по пътя дотам като междинен етап стои разговорът на летището зад прозорците като решетка; виждат се излитащите самолети, но Кузей и Джемре са все още вътре и на земята (50 еп.). Тъкмо по време на този разговор - монолог Кузей разказва на Джемре за затвора вътре в себе си, който засега смята, че ще носи до края на живота си.
                              [/b]
            Последният кадър от сериала е в смислова връзка с предпоследния, когато виждаме Гюней в затвора. Освен в пряк -  заради престъпленията му, Гюней е тук и в символичен смисъл. В затвора сега са неговите виждания, начина му на мислене за жената (заради липса на любов в затвор (прозорци с решетки) той вкара и Бану), за кръвното отмъщение (което той извърши вместо Кузей, но влагайки в него друг смисъл), всички те плод на философията на отминало време. Гюней остава без потомство, което е друг начин за изразяване на отмирането на старите виждания. (Така поне искат да бъде създателите на сериала.) Гюней гледа нагоре към самолета на (в който биха могли да бъдат в този момент) Кузей и Джемре. Така посоките север – юг могат да бъдат „преведени” и като: надолу, назад (Гюней) и нагоре, напред (Кузей).
Следващите два постера също насочват към такова тълкуване: Кузей в мрачно затворено пространство; лицето му е осветено наполовина – проумял е много от нещата; Джемре е избрала/достигнала „Севера” – в първия случай обозначено само като името на Кузей в червено, във втория присъства и като фигура на открито; промяната е напреднала – една напукана линия отделя Кузей от Гюней; Гюней остава в черно – сам, знаем в затвора, присъщите му негативни черти от старата култура отмират и отиват в историята.
                              [/b]
                              [/b]
        Любовта на Кузей е самотна не само защото е смятана за грешна и затова заключена в сърцето, но и защото дълго време обича само той. В минали времена такава любов сигурно е умирала; след затвора Кузей също мислеше, че тя ще остане само вътре в него. Естествено той не може „да приеме” Джемре от Гюней, защото не я иска като плащане на дълг. Въпреки че любовта му понякога прозира, Кузей се пази и с думи, и като поведение от Джемре както дявол от тамян. За тяхната любовна история е важно, че Джемре първа разкри пред него чувствата си. Едва след нея той разкри своите (пред лицето на смъртта) и веднага след това отново ги заключи (пред лицето на брат си на летището при връщането от Грузия). Нейната активност и постоянство, които във всекидневен план можем да тълкуваме като натрапване, досаждане и други подобни, водени от личните ни разбирания, в културологичен смисъл имат друго значение. Такова поведение я определя като субект; тя има възможност за избор; в развитието на отношенията им действа като партньор на Кузей и му помага. В тяхната връзка Гюней е игнориран (като притежаващ „права” и „отстъпващ”), тъй като тя е на друга основа - взаимни чувства. „На никого нищо не дължа”, ще каже Кузей. В тази различна връзка, която, за да се реализира трябва да отхвърли едно табу, Джемре поема роля, диаметрално различаваща се от предвидената за нея във възгледите на Гюней.
Джемре извървява целия път от юга до севера, което отговаря на историческия път, изминаван от отношенията между жените и мъжете. Връзката и с Гюней е в духа на материалистичните разбирания на старата култура: не чувствата, а предимно различни материални фактори определят кога ще се оженят, Гюней постоянно се домогва до нейното тяло. Сцената в магазина с Кузей и Гюней, когато открадна гривната и си хареса дрехата, която по-късно Кузей и купи, достатъчно ясно показа: Гюней не я познаваше, подобно на баща си не намираше за нужно да прави подаръци и да радва приятелката си, оставяше я сама. Преди това тя беше поискала от него да се разходят с лодка и той отказа. Всички тези неща, без да бъде подсещан и молен за това,  направи за нея Кузей. Връзката с Гюней няма дълбоки духовни измерения. В същото време обаче Джемре е свикнала на приятелски отношения с майка си и, според мен, тя тъкмо от гледната точка на (всъщност липсващото с Гюней) приятелството не можа да понесе разкриването на тайната. Тя беше продължила приятелските си отношения с Кузей в затвора, знаейки го за причинил катастрофата, но не можа да понесе пазенето в тайна от Гюней. Любовта с Гюней принадлежи на детството и на миналото. Тя е като изходна точка, за да започне разказът за промяната.
Между любовта към Гюней и тази към Кузей има времева дистанция за изживяване на чувствата и проясняване на сетивата, но приятелската връзка между Джемре и Кузей е без прекъсване. Али и обърна погледа на Север, мислейки в началото, че това ще се получи веднага. После свири „отбой” и продължи последователно да помага на Кузей. Остави желанието си като завет, а по-късно неговата роля пое Шереф. Така приятелството и приятелите заедно с осъзнаващата се  млада жена („Джемре е момиче, което знае какво прави” казва Кузей по няколко повода) помагат на Кузей да отхвърли старите виждания, на жената да получи своя втори шанс - „ново начало” (по-късно в Самсун: „все едно това е нашата първа среща”), а на двамата – да имат общо бъдеще. Сериалът ни показва прехода към една друга култура, в която хората се осъзнават като индивиди и взимат свои решения: „Живей, както искаш”, „Важно е какво ти мислиш, а не другите”.
Фокусът на сериал е върху Джемре, която стои между Гюней и Кузей. Но разказът включва съдбите на няколко други жени и мъже и така дава по-широка картина за  отношенията между мъжете и жените в преходното време. 
Приятелството. Създава се от ума и сърцето, а не от кръвната връзка. Али е неговото лице с татуировката на тялото си: „По-добрият свят е възможен”.
Символ на този нов тип връзки е ефирният мост над Босфора, подходящ да изрази невидимото, нематериалното, което свързва хората, включен в няколко сцени. Най-важната от тях е от 22 еп., за която с удоволствие прочетох анализа на Марги (тема 6, пост 665). Напълно съм съгласна, точно така и аз я възприех. Мостът като връзка, а зимата – като далечното начало. Това, което ми се струва съществено да допълня е, че тази първа среща на двамата, на която говориха за себе си, въпреки неясно и повече по принцип, беше провокирана от Али, който пусна записа и Джемре слуша по време на годежа на Бану и Гюней (една от любимите ми сцени.). Така може да се каже, че другият „мост” помежду им е приятелството. Моста виждаме и в сцената, когато Демет получава годежен пръстен от Али (36 еп.), на сватбата на Бану и Гюней (39 еп.), както и по време на целия сериал, особено в епизодите от втори сезон, показващи кадри от Истанбул като връзка между отделните сцени.
                            [/b]
                              [/b]
Приятелството подсеща, подкрепя, стимулира любовта, заключена в сърцето и я прави възможна. Приятелство и любов са от един род – духовни връзки, за разлика от връзката чрез материята – кръв, тяло. Приятелят Али умира, но приятелството е безсмъртно. Неслучайно Шереф се явява пред Кузей на гроба на Али и продължава неговата роля. Приятелите непрекъснато се увеличават: Юнус, Зейнеп...Интернет приятелството с близки и напълно непознати премахва всички граници. На лобното място на Али изниква горичката на приятелството. И докато Али дава корените, бъдещето е осигурено от сина на Кузей и Джемре, който ще носи също името Али. Тук Кузей ще избере любовта и ще се откаже от кръвното отмъщение, а по-късно и ще се ожени за Джемре. Така е изпълнено всичко, което включваше завещанието на Али, дадено пак на това място. Тук е последният момент, в който Кузей ще се бори за брат си, както и този на фалшивото кръвно братство на Гюней. Това е краят на илюзиите на Кузей и той напълно се освобождава от брат си. В преносен смисъл – от отиващите в историята отрицателни страни на старата култура.
[/b]
Приятелството засяга не само поколението на младите. Показват ни поколението на родителите, което в отделните семейства е достигнало различна степен на такива отношения, както между съпрузите, така и между родителите и децата: отсъствието на приятелство между Сами и Хандан е охладило един брак, започнал с любов;„Между мен и майка ми има стена” казва Симай; Зейнеп се разбира с майка си и търси път към баща си; Джемре и Гюлтен са приятелки. Най-пълно този процес в две поколения виждаме в семейството на Кузей. Тук е подсказана еволюцията на мъжката култура, която е в пряка връзка с отношението към жените. Най-кратко казано: с шамара в нощта на инцидента се слага край на физическата разправа; ред е на промените в отношенията, застинали в главите. Кузей събужда и подкрепя желаната и от баща му нова линия на приятелски отношения в семейството. Да си кажат „Обичам те!” за баща и син е също трудно, както за Кузей и Джемре. Джихан, освен по-малък брат, ще бъде и приятел на Кузей. Тази линия в сериала включва няколко много хубави сцени и показва връзката между поколенията: Сами – Кузей – Джихан.
Негативно изграденият образ на Гюней показва отживели времето си и отрицателни страни на старата култура. Но това не е филм за отричане на кръвните връзки. Напротив. Кузей докрай се бори за брат си и иска неговите деца да се обичат и да се подкрепят като братя и сестри. Схващам идеята на сериала така: в съвременността кръвните връзки сами по себе си не са недостатъчни. Те трябва да бъдат придружени от приятелство.

За интродукцията на сериала:
http://www.youtube.com/watch?v=Bh8PDpoiQJU
Фон: многобройни малки червени и бели точки, напомнящ звездно небе.
Червените могат да бъдат идентифицирани като представящи жените, а белите – мъжете в обществото. Опирам се на това, че всички женски персонажи поне веднъж, някои и повече пъти, са облечени в дюс червена дреха, което не може да бъде случайно. Ето някои примери:
[/b]
[/b]
 [/b]
[/b]
[/b]
[/b]
[/b]
[/b]
[/b]
 [/b]
[/b]
Уточнението, че ногобройните малки бели представят мъжете, идва от едрата фигура в средата на екрана От един център се отделят две части, свързани чрез нещо, подобно на пъпна връв, които части тръгват и теглят в обратни посоки. Това можем да приемем като братята Кузей и Гюней. Събират се и се отдалечават в бурни движения, отвреме навреме връзката между тях се скъсва, после отново се събират, хвърчат искри, чупят се стъкла. Една по-голяма червена точка се отделя и след свое движение се насочва към едната от белите части. Краткият клип „разказва” за  бурята на промяната, което прави и разказът на сериала чрез тримата главни герои: Кузей - Джемре -  Гюней.
Постепенно темпото се забавя, движението се успокоява, картината на екрана придобива вида на географски глобус, червената точка остава в едната бяла половина. Чрез обратно движение счупените части се връщат по местата си. Извършена е промяна, светът се възстановява.
Появява се надписът Кузей – Гюней, изписан по същия начин, както върху постерите: Кузей в червено (присъствието на Джемре) и под линията на пропукването – Гюней в черно.
Надписите с имената на създателите и актьорите в сериала са изписани като са използвани същите средства: цветове (бяло и червено), както и разполагането им един спрямо друг: между двете имена на всеки, които са изписани в бяло, има винаги червена черта. Повтаря се отново в много концентриран вид идеята на сериала за жената, стояща между мъжа от миналото и мъжа с модерното виждане.