Май нещо не ми е наред

Не ми стана ясно как точно се чувстваш. Ако питаш дали е нормално да не си обсебена от приятеля си- да, нормално е. Само дето и сега ми се струваш доста обсебена. Трябва да намалиш още обсебеността, не е достатъчно.

Периодът на влюбване, в който идеализираш човека до себе си и нищо друго не съществува продължава около 1,5-3 години. След това нещата се успокояват. Няма как цял живот да се притесняваш ще ти звънне ли или няма, това не е възможно.

Влюбеният период е хубав, романтичен, пепепруден.
Но обвързването, сериозната връзка, обич и сплотяване идват по-късно.

Е, при някой те съвсем изчезват.
Божа дейност.

Не се вглъбявай/вглеждай толкоз във връзката си. Живей в истинския смисъл на думата, та ти не си ничия собственост.

Благодаря ви за разбирането. Винаги съм била много страхлива и стресирана. Като си навия на акъла някоя глупост и с дни не мога да спя, корема ме боли, чувствам се зле. Страх ме е да не прецакам/объркам/откажа от най-прекрасния мъж на планетата заради страх, глупост или слабот (от каквото и да е естество) и така загубвам хубавото от връзката си. пФФФ много съм смотана

  ellina90, аз те разбирам, защото като по млада имах много такива притеснения в живота си, макар и не само за връзката ми, а за всичко.

Не се страхувай да не сгрешиш, каквото трябва да се случи, то се случва. Пък и да е грешка, така е трябвало. Нещата се редят по подходящия за нас начин.

Аз също не съм израсла в нормално семейство, отношенията между родителите ми бяха много лоши, караха се, въвличаха и нас, децата в тях. Аз също не съм виждала как изглежда нормалната връзка. Но това човек го усеща вътре в себе си, от какво има нужда, за какво мечтае и очаква, как се чувства добре. Дори отначало да не се получават нещата, те си се подреждат с времето, човек израства.

Имай си доверие.  

Адашки сме  

Това сега е по-нормалното състояние. Да си обсебен не е нормално. Даже и сега - примерно чуването 2-3 пъти на ден при положение, че живеете заедно ми се вижда множко. И да, в дългите връзки е така. Нещата се променят с времето. Чувствата стават по-кротки, но пък по-стабилни. Все по-малко ще имаш нужда да си "залепена" за него. Все по-малко ще те интересува къде ходи и какво прави. Аз в началото мъжът ми като тръгнеше на работа ревях, като че ли на фронта го изпращам.   Сега, 10 год по-късно,  прекрасно си почивам като го няма.   Нормално е.
Но по принцип ми се струва, че имаш склонност да мислиш и анализираш повече отколкото е здравословно. Така само се измъчваш излишно. Живей си живота и гледай по-леко на нещата.

Определено преанализирам ужасно много нещата, това един от огромните минуси. 
Но ще се постарая да го променя, да имам малко и свой живот, свои интереси и приятели, без да чувствам вина за това.
Благодаря ви много, наистина.
Едно объркано и шашаво девойче 

ellina90, все едно някой е преписал абзаци от най -скритите ми мисли и терзания от преди няколко години.
Може ли да вдигнеш завесата и да ми кажеш на колко години си?
 Аз ще се опитам да отгатна. 19-22- някъде там?
Виж нормално е дете, което е израснало в осакатено семейство да е неуверено и нерешително. Това е често явление. Наистина се надявам да си на възрастта, която предположих, за да имаш по-голям шанс да се промениш.
 Не ме тревожи въпросът ти дали е нормално да се чувстваш еди-как си спрямо приятеля си. Отговорът е: Нормално е. Тревожи ме, че се страхуваш да се забавляваш и да дишаш без него, че се терзаеш кое как ще кажеш или ще направиш. Не бива да ти пука, ей!  Ти си си ти и си прекрасна. Някои ще са ти приятели, други няма да са ти- не бива да допускаш разни фобии да ти пречат да се разгръщаш и да бъдеш себе си! 
  Тези, които ти казват, че е редно да имаш свой живот, а не да си до Д-то на гаджето са абсолютно прави. Почвай да градиш този живот незабавно, в противен случай не те чака нищо хубаво. Жени, които чувстват зависимост от мъжете си се превръщат в тяхна сянка и губят личността си... Казвам ти го личен опит. После съвземането не е никак лесно. Не е невъзможно, но  не е  лесно. Шансът ти да не се стопиш е само, ако твоят е човек е достатъчно интелигентен и отговорен, за да не се възползва от слабостта ти и не те смаже. Но за жалост рядко се срещат такива великодушни хора, просто защото инстинктивно силният изяжда слабият.
 Не се тревожи от думите ми. Не са критика, упрек или обида. С много добри чувства ти пиша това, защото аз също съм се чувствала така.
Поздрави и ако имаш нужда от подкрепа, пиши ми
 

Скоро ще навърша 24 години. Приятелят ми ме подкрепя много, постоянно ме кара да излизам и да се забавлявам с приятели, даже се е случвало да ми уговаря срещи с приятеллки Very Happy Трагично звучи. Иска да израстна като личност, а не да съм зависима от него. Не му допада това, не заради друго, а защото вижда, че не ми се отразява добре.
Наистина съм много странна птица, притеснявам се от всичко. Даже се притеснявам, като се запознавам с някакви нови хора и си комуникирам с тях, да не вземе някой да ми допадне , дори чисто визуално, защото съм виждала много хора да го правят. Мои близки са били на косъм да си разпаднат връзките от глупави забежки и мимолетни залитания. Осъзнавам, че е глупаво да се страхувам, но е така. Ще се радвам, ако ми пишеш отново, щом и ти си имала подобни проблеми.
Smile

Не му мисли толкова и не се тревожи за всяко нещо.
Нормално е след дълга връзка и съвместно съжителство, да изчезнат първоначалните пеперуди в стомаха.
 Каквото е писано ще стане. Бъди по - уверена и смела. 

 ellina90, основното, към което трябва да се придържаш в една връзка, е:
"Не прави на другия това, което не искаш той на теб да ти причини!"
Т.е., когато се чудиш дали да кажеш/направиш нещо, просто си помисли дали ще ти е приятно/неприятно твоя човек да го прави/казва.Лесно е.

Относно това
нормално е за savina_33.     
За мен, след 25 години заедно, още е съвсем нормално да се чуваме по 3-4 пъти на ден.
Не си почивам, като го няма.Предпочитам заедно да си почиваме.
Обаче:
за други може да е нормално да не се чуват изобщо през деня....просто им стига да си кажат сутрин "Чао!" и вечер "Здравей!"
Така че, твоето "нормално" зависи от вас двамата, като характери, като нужди и емоции.
Не се ориентирай по "нормалното" за другите.

Съгласна съм с този пост на Краси   

Нещата наистина са много индивидуални и човек трябва да открие своя ритъм.
От една страна е хубаво да поглеждаме нещата отстрани, но от друга истината е вътре в самата връзка.

Надявам се най-сетне да се кротна и да престана сама да си създавам напрежение.
Благодаря на всички ви, вярно е , че нещата са много индивидуално, а аз все опитвАМ да се вкарам в  някакви рамки. По този начин се чувствам още по-ужасно, майка ми ме бъзика, че като родя едно дете и всички глупости ще ми се избият от главата, защото няма да имам време да си вкарвам филми  Може и да е права, от правене на нищо се вглъбявам в измислените си проблеми. Еххх, това жените сме страшно племе...