Публикувана: 23 май 2014, 11:52 ч.
Последно мнение: 8 юни 2014, 13:39 ч.

Моля за вашето мнение

4 719
28
1

23 май 2014, 11:52 ч.

Монтана
Мнения: 1 021

Момичета моля за вашето мнение . Тази сутрин почина баба ми а на мен утре ми предстой бал (класна съм на дванадесетокластници).

Баба ми е доста възрастна жена и беше и много болна и се молехме да е прибере господ да се отърве от мъките. Не е в нас където трябва да посрещна абитуриентите.

Утре мисля да отида да запаля една свещичка да си взема последно сбогом и да се прибера.
Чувствам се много объркана и незнам какво да направя. Бях се приготвила децата утре да ги посрещна в нас с музика.

И сега не знам кое е редно и кое не.

# 1 23 май 2014, 12:05 ч.

Мнения: X

Съболезнования!
Едва ли има правила. Вероятно е до усещане. Аз бих отменила събитието. Учениците със сигурност ще те разберат. Ако усещаш, че няма нищо нередно, постъпи както сметнеш за добре.

# 2 23 май 2014, 12:47 ч.

Мнения: 20 424

Ако се чувствам добре психически бих посрещнала децата. Посветила си на тези деца няколко години и те искат да ти се отблагодарят. Имаш тъжен повод, но животът е такъв - тъжните и щастливи моменти се редуват. При теб просто ще са в един ден.

# 3 23 май 2014, 13:47 ч.

София
Мнения: 23 750

Направи така, както чувстваш нещата. bouquet

Никой не може да ти казва какво е редно или нередно!
Едва ли някой би те упрекнал в нещо. Ако ти се празнува - празнувай.

Моята баба почина, когато бяхме на море. Тя вече гаснеше, когато заминахме. Последните й думи към мен, когато я прегърнах за сбогом, бяха: "Забавлявай се. Най-много теб обичам." (Разплаках се, докато пиша, но такъв е животът - никой не е вечен.)

# 4 23 май 2014, 13:55 ч.

София
Мнения: 18 685

Съболезнования!
Аз се включвам с въпрос - откъде тази традиция класната да "посреща" завършващите в дома си Shocked

За първи път чувам такова нещо, стана ми любопитно.

# 5 23 май 2014, 14:02 ч.

София
Мнения: 23 750

Цитат на: belinda в пт, 23 май 2014, 13:55

За първи път чувам такова нещо, стана ми любопитно.

Има си я. Там, където учих, също беше така. Друг е въпросът, че нашата класна потъна вдън земя, от ужас да не би да я посетим. Дори се събирахме голяма компания от различни класове на випуска и ходехме по домовете на по-печените учители. Те ни посрещаха с ядене, пиене... Страхотни времена бяха.

# 6 23 май 2014, 14:22 ч.

Монтана
Мнения: 1 021

Аз от както се помня в Монтана винаги класовете взимат класната си от дома и и се тръгва за ресторанта.

Ще правя както се казва две в едно сутринта ще отида на погребението на баба а вечерта ще правя бал с децата.

Опитвам се да мисля че тя е на по- добро място и се е отървала от мъката понеже последния месец беше с много силни болки.

Баба много ме обичаше и съм кръстена на нея и смятам че тя няма да ми се разсърди.

# 7 23 май 2014, 14:26 ч.

out of space
Мнения: 8 623

Баба ти не би искала да лишиш децата от внимание, заради съвсем нормалния край на земните й дни, нали?

# 8 23 май 2014, 14:26 ч.

Мнения: 47 352

Аз бих отишла вечерта, без да танцувам. Вкъщи не бих посрещала гости в такъв момент, сигурна съм, че ще ме разберат. Ако ги посрещнеш и им кажеш, не мисля, че ще се чувстват особено празнично...
Но, разбира се, всеки усеща различни нещата, важното е ти какво мислиш.

П.П. От Монтана съм, но не познавам никого, който е взимал класната си от тях. Може би различни практики в различните училища (Икономическия съм завършила).

# 9 23 май 2014, 14:28 ч.

София
Мнения: 23 750

Цитат на: tanq_mt в пт, 23 май 2014, 14:22

Баба много ме обичаше и съм кръстена на нея и смятам че тя няма да ми се разсърди.

Разбира се, че няма. Хората, които толкова много са ни обичали, не са егоисти. Peace

# 10 23 май 2014, 14:35 ч.

Мнения: 47 352

Не става дума за това, убедена съм, че бабата, лека й пръст, не би била против. Но вие бихте ли се чувствали удобно да празнувате в дома на човек, току-що загубил близък?

# 11 23 май 2014, 14:53 ч.

Мнения: X

Аз даже и на бал нямаше да отида.
Такова ми е вътрешното усещане,ако загубя толкова близък и обичащ ме човек..
Най-малко пък бих се повлияла от ::''тя би искала да се забавлявам,да не страдам ''и там подобни клишета.

Цитат на: tanq_mt в пт, 23 май 2014, 14:22

Баба много ме обичаше и съм кръстена на нея и смятам че тя няма да ми се разсърди.

Какво значение има вече дали щяла да ти се разсърди?

Последна редакция: пт, 23 май 2014, 15:02 от Анонимен

# 12 23 май 2014, 14:57 ч.

София
Мнения: 23 750

Цитат на: Evana в пт, 23 май 2014, 14:53

Какво значение има вече дали щяла да ти се разсърди?

Има, как да няма.

Авторке, не се влияй от чуждото мнение и какво другите смятат за редно. Никой не ти е в душата, в сърцето, никой не е познавал баба ти и т.н. Направи нещата както ти идва отвътре. А това, че някой има други възгледи не трябва да те вълнува изобщо и да те кара да се чувстваш виновна по някакъв начин. Peace

Не е нужно да споделяш с учениците. Това и без това не им влиза в работата.

# 13 23 май 2014, 20:44 ч.

Мнения: 28 781

Извини любопитството ми в този тежък момент, но... По какво преподаваш?

# 14 23 май 2014, 21:03 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: Как` Сийка в пт, 23 май 2014, 20:44

Извини любопитството ми в този тежък момент, но... По какво преподаваш?

Присъединявам се към този въпрос, защото и аз забелязах неграмотното писане. Каква е специалността на този учител и как си пише документацията с този правопис? Ужас!

Съболезнования за баба ти. На въпроса за празнуването - аз не бих имала нещо против да се съчетаят двете, макар настроението да ми би било не добро, понеже нито съм суеверна, нито религиозна.

Препоръчани теми

Как да ги спрем

Какво ви е мнението за сексуалната освободеност?

Живот след завръщане от чужбина

Ниско либидо

Причина:

Причина: