Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 9

Така е,но е факт че повечето хора,да не кажа и всички, са пробвали цигара поне веднъж в живота си,но едните са останали непушачи,а другите са станали пушачи.Та аз за това предпочитам да не пробвам пак дори и със една цигара,защото веднъж вече съм вървяла по този път...
Успех на всички!

Аз също съм се опарила от едната цигара и съм на мнение че в никой случай не бива дори да си дръпва бившия пушач,неговата психика е много по различна от тази на непушача,и за да се нарече непушач според мен трябва да минат 15 да не кажа и повече години без цигарен дим...но това е мое мнение....

Има огромна разлика между непушачите и бившите пушачи.

Мен лично ме дразни димът в пъти повече, от колкото познатите ми непушачи, свикнали вече на задимени заведения и прочие.
Случвало се е познати непушачи, да запалят 1 цигара веднъж годишно, ей така за кеф, но до там.

Аз ако запаля една днес, ще има хайде след 5 дена пак, като се изнервя и т.н.

Аз съм с по-либерално мислене в тази посока. Хората са много различни и не можем да ги вкарваме в рамки.
Имам пред себе си пример - мъжът ми, който ги отказа преди 15 г. Въобще не му прави впечатление дим и пушачи. Палил е първите няколко години, за да докаже на приятелите си, че това няма да го накара да пропуши пак. Не успяваше да изпуши цяла, ставаше му гадно.
Но е безкрайно толерантен и въобще не му пречи, ако някой пуши.

За себе си мога да кажа, че тази цигара ми беше много спасителна. 18 г. пушех и в главата ми пустите цигари бяха свързани с удоволствие, релакс и т.н., разбирате ме   и не физическата зависимост, такава мога да кажа, че не усетих, а именно психическата ме човъркаше и вадеше в главата ми тия прекрасни картини. Докато един ден не издържах (52-рия, броях си ги още ), сипах си едно вино, отидох на терасата, настроена направо за оргазъм. Запалих, дръпнах и   не, не беше същото, остра болка, с нещо като неприятен гъдел ми раздра гърдите. С всяко следващо дръпване усещах все по-засилващо се гадене, докато накрая, около 2/3 бях изпушила, ама упорито продължавах, защото нали трябваше да е кеф   я изгасих и тръгнах да влизам. Как съм минала 2-та метра, да се пльосна на пода пред дивана и аз не знам, нямах сили, чернееше ми пред очите, направо имах чувството, че ще припадна. Гаденето ми продължи до другия ден, а сутринта, за първи път от много години, се събудих напълно осъзнат непушач. Това беше началото на февруари миналата година. Никога повече не ми се допуши. Край. Изпари се. Вече като видя цигара не я свързвам по никакъв начин с приятни усещания.

Да уточня, че цигарата беше с много силен тютюн, не знам ако бях палнала някоя лека женска дали нямаше сега да съм но явно на слабаците като мен и късметът им помага   познавам се и знам, че ако не бях запалила, още щях да точа лиги и цял живот да треперя пред тази 1 цигара. Избрах да се изправя пред нея веднъж завинаги и да я разбия.

Така че имате възможности:
- рискувате и палите, ако положението е толкова лошо, че това ви влияе на останалите неща в живота. Което води до 2 възможности:
   А: Дори да не се развият нещата благоприятно, отказвате ги пак, щом веднъж сте го направили, пак ще успеете, но вече ще познавате реакцията на собственото си тяло към прословутата 1 цигара и няма да правите грешката да палите.
   Б: Повече никога не ви минава през главата идеята да запалите  

- ако сте по-силни, устисквате: доста добър вариант

- и третата, най-добрата възможност, нито пробвате, нито стискате, просто ми повярвайте, че наистина е гадно  

дамскосърце  

Благодаря ти, Краси! Права си, че трябва да сме по-активни. А трудни моменти винаги има. Аз забелязвам, че ми се допушва, когато ми замирише на цигара, когато видя някой да пуши или мина покрай будка за цигари или магазинчето до нас, откъдето си ги купувах. Тоест в пълна сила действа "пропагандата" и "промиването на мозъци", за които говори и Алън Кар. Просто тогава реагирам като кучето на Павлов.

Преди бях споделила, че ми се пуши, когато ми се случи нещо хубаво, че ми липсва "наградата", че не изживявам пълноценно моментите на радост. Някой обаче тук писа, че и алкохолиците се чувстват така - че без чашката не изживяват пълноценно моментите. Това ми подейства доста отрезвяващо.

Истината е, че времето лекува всичко и желанието все повече намалява. Вероятно ще има кризи, като чета тук постовете. Важното е да не се даваме. И това ще мине.

Такааа, започвам втори ден без цигара. Пия табекс и съм с електронна цигара. Опитвам се от 2-3 мес.да ги откажа, но все си намирах причина да отлагам
 От около 10 дни се настройвах психически, че скоро вече няма да пуша, постепенно цигарите започнаха да ми стават все по гадни на вкус, не знам и аз как се получи така... Електронната цигара  е заради навика - да държа цигара , все пак близо 20 год. съм пушила и това не мога да го изкореня толкова лесно. Преди време опитах да ги откажа само с тази ел. цигара, но не я свалях от устата си, съответно те искат и поддръжка и в един момент ми писна и се върнах отново към смрадливковците. Сега с електронната не правя тази грешка и си я придърпвам много рядко.
  Мотивирана съм силно, този път и може да се разписвам по-често в темата, за кураж, а и за да се похваля, надявам се.

Ламбрина, пожелавам ти успех, пиши тук, ще се радваме да се похвалиш !!!

Ланбрина, успех и от мен!
Взела си много и сериозни мерки, ще се радвам да се отчиташ!

Интересно, наистина ли ви помага тази цигара /електронната/?
Аз явно съм много консервативна и скептична към новостите и никак не обичам да ги ползвам. Съмнявам се, че ще ми помогнат в този случай, по-скоро нагласата ми е, че ще се опитат да ме залъгват и ще се дразня още повече.
А вие /които сте ползвали/ какво чувствате? Изпитвате ли удовлетворение от електронната цигара? 

Да, ползвала съм, по-скоро за да пуша вътре, а не за да ги отказвам. За мен се оказаха голяма простотия, бързо бързо я оставих като вариант, да не говорим, че в течностите си има никотин и какви ли не гадости и пак си се тровиш. Ако е за оставяне на цигарите съм абсолютно против, защото по мои наблюдения най-трудното е да забравиш навика да държиш цигарата и да дърпаш, а точно това си го запазваш и от тук до реалното преминаване към цигарите, просто няма и 1 стъпка, да не говорим, че няма и лошо да ти стане от първата.

Така е, ако мислиш да замениш цигарите с електронна такава, е грешка. Просто аз имам нужда от нея, така както някои трябва да имат кутия с цигари в шкафа,недокосната, дори и с години... просто да знаят че е там. Все пак ,ако можех да се откажа така лесно от този навик, да съм го направила отдавна. Аз като знам, че има цигари някъде около мен, ще ми е по трудно да устоя на изкушението.
 Примери имам много около мен: роднини- мъж и жена, пушещи по 1-2 кут на ден, минаха на електронни. Бях на гости в тях и пожелаха да пробват от моите цигари. След като си дръпнаха им стана гадно, отвратително и си се чудеха на акъла как са ги пушели тези л..на досега.  Изкараха с електронна близо 2  години. Сега и двамата пак пушат обикновени цигари, като започнаха с ментолови и т.н.
  Всичко е в главата.
 Друг познат пък не пуши 4-5 год. , пропушва за няколко месеца и пак ги спира. Спирането при него е много лесно, няма драми, заместители и т.н. Просто решава, че няма да пуши повече и така.
   Днес съм без цигара, но прокашлям и имам храчки. Дали се прочистват дробовете ми така? Не съм болна.
  Какво пак става с този форум, не мога да публикувам, егати.

Ламбрина хайде да сме заедно !Видях, че от скоро ги спираш, а аз от снощи не съм пушила.Бях ги отказала за 5 години,но се прецаках лошо ...по-назад съм споменала какво стана.И...сега мноооого трудно се реших.Лошото е че не ходя на работа а още се грижа за малката и съм в къщи с домакинската работа.Сигурно за това ми е по-трудно сега от преди.Хайде късмет и позитивни мисли особено в началото!

Давай заедно, с теб съм. Имам нужда от подкрепа, понеже не съм казала на никой, че ги спирам.
 И аз като теб бях, докато гледах малката в къщи. Все си виках, сега ще изчистя това и после цигарка, след малко ще сготвя - цигарка. Трудно е.
  Сега пък ходя на работа, там цигарите са точно на една ръка разстояние и пак е съблазняващо, но ще устоя, като вчера. Просто се старая да не мисля за тях постоянно ( което не ми личи, след като пиша в тази тема де).
  Подкрепям те и чакам да се похвалиш, че днес си устояла на изкушението. То пък едно изкушение... ама дяволчето трябва да ни ръчка.

Ами да когато ги отказах преди  работех в хранителен магазин...в краката ми бяха а аз си пиех кафето без цигара(Не ми беше удобно да пуша...клиенти влизат,и шефката сама ми викаше" ходи пуши аз съм тука няма проблеми" а и с мъжът ми мислихме за бебе...)Не казвах на никого какво правя без да съм чела книги тогава!
Предлагам да броим дните в началото,защото си е стрес и без да искаме го правим.Обаче живот и здраве по-нататък...колко сме пушили колко не сме не е важно то самички ще си усетим че се чувстваме по-добре
ТОЧНО ТАКА НЕ БЪРЗАЙ ДА КАЗВАШ НА НИКОГО! ДА Е НЕЩО ЕГОИСТИЧНО РЕШЕНО ОТ ТЕБ  И САМО ЗА ТЕБ!Дори и милите коментари на хората могат да повлияят отрицателно понякога...

Пожелавам ви успех и на двете !