В книгата на Джилиан Райли "Как да откажа цигарите" е обяснено това с "непушачи" и " бивши пушачи".Има логика... защото оказването на цигарите е повече психологически проблем отколкото физически.В нея има и глава за храненето и килограмите.По горе съм дала линк.
Victoria0323 за килограмите не се тревожи изобщо!Възможно е да качиш малко защото вкуса на храната става по-хубав, а и докато се нормализира обмяната на веществата в организма...но после всичко си идва на мястото че може и да отслабнеш повече
Аз например, когато ги отказвах напълнях 4-5 килограма в първите 2 месеца и после ги свалих без диета или спорт.
Избрах си дата
...да бягам и аз то този проблем с цигарите!
Victoria0323 за килограмите не се тревожи изобщо!Възможно е да качиш малко защото вкуса на храната става по-хубав, а и докато се нормализира обмяната на веществата в организма...но после всичко си идва на мястото че може и да отслабнеш повече
Аз например, когато ги отказвах напълнях 4-5 килограма в първите 2 месеца и после ги свалих без диета или спорт.
Избрах си дата
...да бягам и аз то този проблем с цигарите! 
Желая ти успех...ще се справиш,лесно е!Най трудното -да вземеш решението -ти си го минала!!
благодаря много за подкрепата, дано се справя, засега се чувствам страхотно без да пуша. Мислех, че си въобразявам, но е факт, че от два дни ставам сутрин много по свежа и дори нямам чак такава голяма нужда от кафе, за да си отворя очите. А за миризмата - чак ме е срам, че съм си го причинявала, вечер косата ми, дрехите, ръцете всичко си ухае на свежичко, а не на безподобната гняз от цигарения дим и това са само малка част от плюсовете 
знаеш че с теб по едно и също време ги отказахме и взаимно си давахме кураж!Много се радвам и дано и занапред да се справяме така добре,но все пак драсвай по някой ред ,за да се амбицират новите! 
Държат ме няколко неща- това,че 6м. не пуша, знам какво спечелих за този период и как; мисълта на не помня кой от форума, че ако пропуша, това няма да е фатално в крайна сметка....пак ще ги спра- мен лично това много ме успокоява.....мисълта за едната цигара- всеки път, когато се изправям пред ново предизвикателство, а те напоследък са доста- си казвам "ще го направя това и ще се възнаградя с 1 цигара" и всеки път не ми се налага, просто проблемът е минал и край. И така, правя малки крачки, снишавам се, в очакване на по-добри дни 
,и да изкажа моето мнение ,че дали 3,4,месеца половин или цяла година-всеки има нужда от подкрепа и опора.Кризите явно ще си ги имаме отвреме на време затова нека когато имаме нужда винаги да има някой тук който да дава едно рамо,независимо от броя на дните ,в които не пуши!