Re: ♥ GB - В очакване на слънцето ♥ Тема 75 Време ли е за истината ?

Коментар на разговора в университета от няккава участничка там :
Да стоиш един час точно срещу Керем и да си нормален след това е непосилно нещо, невъзможно е да продължиш живота си нормално. Затова предварително сеи извинявам за грешките в написаното и за отскоците от тема в тема.
Казват – никога не се запознавайте със вашият идол. /герой. Защото когато човек се запознае със героя си вижда колко се е подлъгал и че той не е това което така е преувеличил в  мислите си. Но Керем Бюрсин е едно изключение в това.
Наложих си да имам ниски очавания, мислех, че няма да е толкова перфектен колкото на екран, че няма да се държи така. Пастарах се да държа очакванията си ниско, за да н есе разочаровам след това, но Керем да е жив и здрав, ме накара да разбера, че това не е така.
Можем да преувеличаваме този мъж в очите си колкото си пожелаем толкова, но никога няма да оценим неговата истинска цена, това да ви кажа със сигурност.
На първо място да ви кажа че както Ханде каза при Беяз, че той е по-спокоен ако разговаря със всеки гост по отделно, Керем беше 50 пъти по-спокоен отколкото в шоуто.
Вниманието което отделяше на овека който му задаваше въпроси, бедз да прекъсва контакта с очи, откровенно и естествено, все едно са в някое кафе където стоят и разговарят, изчакваше въпросите с уважение и отговаряше. Няма начин да ви обясня, че правеше всичко това с много желание и отвътре.
Направи много хубав жест – когато двама души едновременно вдигнаха ръка за да задават въпроси, той избра един от тях ,а другият който не можа да зададе въпроса си, го попита как се казва . След като отговори на първия въпрос, той се обърна към другото момиче и каза, а сега г-жо....нека чя и вашият въпрос, . Напвави това на няколко пъти, не само веднъж. Колкото и да беше дълъг неговият отговор никога не забравяше името на човека на когото отговаряше, това е едно доказателство, колко цените човека срещу вас.
Разбира се и аз не се въздържах да не задавам въпрос, и си казвам, добре че съм го направила. Зададох два въпроса и Керем не прекъсна контакта с очите в продължение на 10 минути с мен, като ме питаше разбираш ли, гзнаеш ли ? говореше на мен. На мимиките които аз несъзнателно правех той отговаряше с неговите мимики,и това ще бъде нещо което аз няма да забравя сигурно през целия си живот.Разбира се , това не беше нещо специално за мен, а беше за всеки който задава въпрос, показваше същото отношение и внимание, но правейки това беше толкова естествен, че човек се смята за много специален и щастлив.Сигурна съм , че всеки който е задал въпрос , го попитате дали е така, ще ви разкаже тези минути по същия начин, отделна тема, че след известно време се чувствах като доста хипнотизирана и ме заля топлина. Все още, за да намаля горещината по лицето си правя разни неща.
Това което е останало в съзнанието ми, накъсано ще го отбележа :
Всичките му мимики бяха от типа – умирам, припадам, Как бих могла да ги разкажа, дори не смея да помечтая, трябва да ви поканя да изгледате видеото.
Когато се приближи студентка за да му каже, че времето му е изтекло, когато я забеляза, стана от местото си и й каза – ти седни, аз съм добре така, това беше едно от най-милите неща на които съм ставала свидетел.
Колко ненавижда темата за баклавите му и дали има гадже – тези въпроси не са били задавани от студентите .
Когато е отговарял на въпросите свързани с неговата професия още веднъж е накарал студентите да му се възхитят, постояно дебело е подчертавал, че актьора трябва да е първо човек, след това друго.
Първоначално е мислел, че Америка е била в главата му, но след като е дошъл в Турция, е разбрал разликата мужду турците и американците, описал ги е като чувствителни и топли хора. Чувствал се по-близо до турците. Американците били студени и като роботи. Мисли, че човекът за когото ще се омъжи, ще бъде от турски произход, но моли ако все пак е чужденка, да не го третират като лъжец.
Някакъв мъж от охраната се наложило да излезе извън залата къзето е било събирането и Керем след него невинно го попитал – извинете аз нещо ли направих , после се подиграл със себе си и казал – и аз да бях на твоето място щях да изляза.
Имал прекрасни отн-ия с Беяз, пишели си смс-и, търсели се един друг, и не бил сърдит на Беяз за темата за гаджетата. От всякъде му личеше, че разбира светските журналисти и снимките които правят, но не все още не може да си обясни това което те правят.
Чуждите продуценти се опитали да му дадат името Пол, когато обясняваше това, толкова беше сладък. Размяхваше ръце и казваше – какво знами Пол, аз съм Керем, Керем. Дори мъжете в залата се смяха. А аз съм сигурна , че след този разговор.спечели уважението и на мъжете.
Заради името си е бил канен за индийски филм, на кастинг, само за да се подиграе със тези които са го поканили си измислил някакъв арабско/индийски говор с английски ацент , като после ги е шокирал със префектния си английски.
По време на цялата конфеенция се е занимавал със микрофона, когато е падал от ръката му е правел детски мимики и изражения, което е било изключително приятно за наблюдение. От него лъхало на позитивна енергия, каквото и да прави предизвикваше усмивки по лицата на хората.
За сега помня това, но днес отново и отново се влюбих в Бюрсин.