Възрастови разлики

Хайде малко по-кротко, ако обичаш...
Първо, защо мислиш, че ме дундурка? Защото е по-голям от мене ли? Или по някаква друга причина, непонятна за мене? Ще ми е интересно да ми отговориш.
Колкото до научаването - ами аз съм си го написала, то е достатъчно ясно, даже си го подчертала, а това, че ти не можеш да го схванеш, си е твой проблем, не мой. Даже са ти го обяснили след това, ама... явно няма кой да го схване
Колкото до другия, който нарекох "дечко", отговорът пак се крие в подчертания от тебе цитат (но ще ти подскажа, да не се мъчиш - в някои важни за връзката ни отношения, реагираше като дете) А за мене една връзка е ценна, когато човекът отсреща има на какво да ме научи и какво да ми даде, не само в материално отношение. Ако за тебе е друго, то това си е твоя работа.
Отговорих ли ти?

Подкрепям Grach с две ръце.
Предишната ми връзка беше с човек със 7 години по-голям. Ами той си беше дечко. Гледаше си само собствените интереси, не поемаше отговорност, не можех да разчитам на него, категорично отказваше да се изнесем на квартира (предполагам, че му беше удобно да е "тати носи, мама меси", въпреки че работеше за добри пари). Абе не беше ОК работата. В крайна сметка се разделихме, защото аз имам нужда от МЪЖ до себе си, като всяка друга жена, предполагам.
В момента, ММ е 9 години по-голям от мен. Като се замисля разликата между двамата е само 2 години, но разликата в поведението е коренна. ММ е преживял много, от малък е свикнал да се оправя сам, не защото майка му и баща му не са били до него, а защото така е искал. Правил е глупости, поемал си е отговорността и се е научил от грешките си. В момента е отговорен, силен (психически), разумен, мога да разчитам на него за всичко... И да - може да ме научи на много, защото има опит в различни ситуации. Това, че аз съм магаре и обикновено не искам да слушам е друг въпрос
Според мен в една връзка или партньорите трябва да имат какво да научат един от друг, или ако са по-млади/малки да се учат и развиват заедно.

Благодаря ви за подкрепата, момичета   
В интерес на истината, моят предишният, както казах работеше, изкарваше добри пари, което ме и поразглези, но някакси не можеше да "тропне" по масата и се съгласяваше почти за всичко с мене, направо му се бях качила на главата. В началото ми беше добре, но постепенно започна да ми писва..., просто нямах усещането, че имам МЪЖ до себе си.

Най-важното за мене е, че не някакси не можех да му споделя всичко и да получа съответното разбиране. Нямам предвид съгласие с това, което мисля или правя или искам, а разбиране на нещата, които са важни за мене и приемането им като такива. Например - татуировките, аз ги обичам, имам си няколко, за мене това е изкуство върху тялото на човека и т.н. и т.н., неговата реакция беше - ами те затворниците са си правили татуировки и така нататък в този аспект. И това беше, не ме попита, ама на тебе защо ти харесват, не се поинтересува какво означава това за мене, защо си ги правя... След това се опитваше да ми обясни, че му харесвали, че ме бил приемал, но кел файда (това с обясненията беше години по-късно, когато се разделяхме).

Иначе със сегашния ми приятел е същото като при Kira, изнесъл се е от къщи рано-рано, оправял се е сам, мога да разчитам на него, мога да споделя с него всичко, което ме вълнува и да получа обратен и адекватен отговор, като в същото време не ми се налага и не се опитва да ме променя, за разлика от предишния. Просто ме харесва и ме приема такава, каквато съм и получава същото отношение от моя страна.

Хайде и аз да се разпиша.

С приятеля ми сме заедно от почти две години.

Той е с две години по-малък от мен. Аз съм на 27, той на 25. По външност всички дори казват, че той изглеждал по-"стар" от мен Смятам, че всеки един от нас е личност и има своите качества и недостатъци. И щом сме избрали да сме заедно значи трябва, както в една друга тема се казваше, да се обичаме с отворени очи. Да приемаме другия такъв какъвто е. Да го обичаме постоянно, а не влюбени загубени първите 3-4 месеца и после обратно в реалността, където се вдигат лудите скандали за това къде си оставя чорапите и как изтисква пастата за зъби (много мои приятелки са ми мрънкали, че това е нещото, което много ги дразни в партньора им - начина, по който оставя пастата за зъби след употреба). А тези неща не зависят от това дали той е на 35, а ти на 22 или обратното. Това е изграден характер всеки със своя си начин на живот. Трябва да приемаш човека до себе си, че и той е човек, и той има неговите си нужди и че той не си ти. Това, че на теб ти харесва нещо, не означава, че той трябва и е ДЛЪЖЕН да го харесва. Не, не е. Сядате и говорите, стига се до консенсус и се знае.

Имам предвид, че взаимоотношенията според мен не зависят от възрастовата разлика, а от човека като възпитание, начин на живот, интереси, характер.

И най-вече, за да съществува една връзка и да е хармонична, кокото и банално да звучи, си трябват адски много компромиси. Всеки ден на килограм и от двете страни:) Разбира се, не казвам да изгубиш себе си за благото на другия, но има неща, за които човек трябва да си затвори очите, защото не са чак толкова важни - както казваше баба ми БЕЛИ КАХЪРИ

2 години в полза на жената за мен не е разлика 

Ако трябва да рамкирам в години ,  примерно над 15 години в полза на жената е вече множко.
В ползна на мъжа над 20 години.


Винаги има приятни изключения де 

Първо ще кажа, че на по-млади години разликата във възрастта не се усеща така осезаемо, както с напредване й. За да не съм голословна, ще дам личен пример. Когато бях на 25 г. си мислех, че да имам връзка с някой на 35 г. е ОК, но сега, след десет години, не съм на същото мнение - на 35 г. не бих искала 45 годишен мъж до себе си.
Като цяло съм на мнение, че партньорите в една връзка трябва да имат сравнително еднакъв житейски опит, разбирания за живот и интереси. Останалото е компромиси, без които, за съжаление или не, не може да съществува една връзка.
Зависи си от човека и от характера му, но все пак...всяко нещо си има граници си мисля аз. Какви са те вече всеки сам да си ги определя за себе си..

Според мен си е до човека.Бившия ми съпруг беше с 3 години по-голям от мен,което уж било идеално ,но никога не сме се разбирали.В момента живея с мъж,който е по-голям от мен с 14 години и се разбираме перфектно. 

Дали ти са ти приятни или не конкретно на теб изказванията ми по темата си е лично твой проблем. Твърде конкретна съм даже - ако ти е ограничен акъла да вденеш какво говоря или нещо не ти изнася, също е твой проблем. Къде видя манджите и мерудията, че и пък много????

Така и трябва да е във взаимотоношенията. Но това въобще не зависи от възрастта, просто случайно сте си паснали. Аз лично предпочитам да си пасна с някой около мойта възраст, вече много обстойно се аргументирах защо. И не одобрявам безсмисленото клише че мъжът да е по-възрастен от жената. Един старчок с нищо не е по-добър от един по-млад мъж, даже е по-зле, освен ако има повече пари за даване на жената до него, но това пак не е достатъчно добър аргумент.

Оф боже, това е отпреди 2 месеца, сега ли чак реши да ме обиждаш на акъл? Доколкото си спомням, това не е лично мой проблем, защото и други момичета ти направиха забележка тогава, не само аз. Ок, имаш си твое мнение за нещата, просто го сподели, без да нападаш и обиждаш другите за избора им.

Ти си се чувствай добре с младоци и остави другите да се чувстват по-добре със "старчоци". Какъв ти е проблема?

Ти тук къде виждаш обида? Аз обаче видях необосновано изказване от твоя страна и отговорих подобаващо. Нищо странно. Не разбирам за какво се палиш???  Нито пък съм тръгнала да дърпам някой на някъде - само изразих обосновано мнението си за дъртите козли-тарикати и глупавите патки дето им се връзват, нали затова е този форум - да споделяме мнения?
Сори - сега май пак е след 2 месеца - просто имам много по-важни задачи напоследък от писането тук.

Просто разлика 

А ако мъжът беше по-малкият пак ли ще е просто разлика? Аз съм имала връзка с 3 години по-малък от мен и си задавах въпроса "редно ли е?", въпреки че той твърдеше, че тая разлика няма никакво значение за него, дори много по-голяма да съм. Същевременно гледам разни дърти козли нямат никакви угризения да ме ухажват - даже разни 10-20-30 години по-големи от мен, от които буквално ми се гади, не се свенят. Разбира се финансовото интересчийство прави изключение - защо да не спечелим от някой дърт пръч малко парички и добър стандарт на живот? Природно обаче е предопределено мъжът да е по-малък имайки предвид, че жените живеем много повече от тях. Но в сегашния все още доминиран от мъжете свят всестранно ни промиват мозъка, че е нормално мъжът да е по-дърт. От нас жените зависи дали ще им се отвори парашурта.  Аз лично ей така от женска солидарност не бих се хванала с по-дърт от мен, освен ако нямам материален интерес разбира се и то временно - колкото и да ми се прави на влюбен - просто физически ме отвращават дърталяците и не се смятам за толкова изпаднала да се хващам сериозно с такъв.

 Както много други неща и този въпрос е според конкретиката.


Можем много да си разсъждаваме, но реално случващото се е доста ограничено.

Маджик, толкова си отвратителна и отблъскваща, че напълно заслужено са ти били шута.
Без значение, млад или стар, едва ли някой е толкова изпаднал, че да се захваща сериозно с тебе.
Боклукът си е боклук, независимо на каква възраст е.