Всички мъже ли лъжат?

Една от главните причини да съм 10 години с ММ е, че никога не лъже.
Имала съм достатъчно опит със всякакви лъжци мъже - и гаджета, и по работа и да ме лъжат винаги ми е било отвратително.
Не ми стига другия стрес в тоя живот, а да търпя и това - а, не!

Вярно е, че следенето се превръща в моя втора природа. Понакуцва, мяркам с края на окото -ти имаш ли пристъп отново? Неееее. Аз мълча и продължавам да следя как се развиват нещата. Пиеш ли си лекарствата? Дааааа. Аз ги слагам там,където мога да следя пил или не. Така хем аз съм спокойна, хем не се налага дразнещо да го питам по хиляда пъти, все пак и това е натоварващо. Остава с впечатление, че му имам доверие. Големият напредък е, че попитан в прав текст, казва истината,освен ако е нещо хипер притеснително като здравето. И аз бих се опитала да спестя някои неща, за да не го притеснявам, това го разбирам,затова там следя тихо. Всичко останало си казва в прав текст, стига да се сетя да попитам. Задавам невинни въпроси за нещата, които ме интересуват профилактично и така. Освен това няма филм "не мога да разбера лъже или не". Вече толкова добре се познаваме,че играта не продължава дълго и вече не стигаме до големи скандали.
Колкото до това защо търпя... Лъжците реално са хора с много голямо его, но супер раними вътрешно. Уважавам и двете неща. Харесва ми, че е силен мъж като характер, който ще се опита първо да се справи сам без да ме товари. Не ни е лек животът, той на кой ли е, ако нямах такъв мъж до себе си, нямаше да се справим. А ранимостта, ами сладко е, когато ти каже "Обичам те, защото си единствения човек, с когото мога да бъда себе си без да ме съдят". Лоялен е като кученце, защото му давам нещо, което никой/никоя друга не му дава. Стигнеш ли до този момент, битката е спечелена. Но наистина трябва да не съдиш, за да свикне с идеята, че каквато и да е истината, няма да има упреци, караници, обиди. Караме се само ако е скрил истината, никога за самия проблем, поставен проблемът на масата, сядаме и решаваме заедно рамо до рамо и намираме решение. Това е още една причина да го "търпя". Много малко мъже, всъщност, са готови да седнат и да комуникират, че и да работят по въпроса. Скандалите и нападките при нас не са опция (изключая горния проблем с лъжите, когато нападащата страна съм аз), всичко се решава тихо, кротко, разумно. От най-дребните неща до големите, сядаме, говорим и продължаваме напред без да се съдим. Правила съм го с кой знае колко на брой бивши гаджета, е,нямаха го това мислене "ние сме двама". Може би затова реших да пиша в темата. Пропуснахте един важен момент в първия пост - той иска да правят планове заедно, да се опитат да градят бъдеще. Явно той има този тип мислене "ние сме двойка, значи важните неща ги решаваме заедно, а не по отделно". Опитва се а комуникира, да се променя, да работи по връзката и общото им бъдеще. Точно това рядко качество не е за изпускане. Лъжите са бошлав работа, работи се, преодолява се. Но мъж, който е готов да си сподели живота с теб и те включва във всичките си планове и Планове не е за изхвърляне с лека ръка.

  Честно казано, аз не вярвам в благородната лъжа между двама души. Не е логично някой системно да лъже, за не те тревожи, като на практика той те тревожи още повече с това, че те лъже и подлага на процедури като изтръгване на истината. Хората сме устроени така, че много трудно бихме се отказали да разберем точно как стоят нещата, когато не сме уверени, че ни казват истината, винаги започваме да изясняваме, задаваме контролни въпроси, след време по други реплики лъжата се хваща и така - едно постоянно напрежение и неувереност в партньора.
 Постоянните лъжи са присъщи на децата, които се страхуват да кажат истината за да не им се скарат. Ако голям човек се държи така, той има някакъв сериозен проблем - търси одобрението на партньора си и се страхува, че ще го загуби ако каже истината и затова се опитва да го манипулира и мами в своя изгода.
  Момичето от темата е много младо и няма причина да се обвързва с човек в когото не изпитва доверие. това значи целият и по-нататъшен живот да бъде подчинен на постоянно ровене и изясняване, борба да бъде изтръгната истината и то по елементарни поводи. А ако става дума за нещо по-сериозно, а ако има и деца?
 За мен не си струва. И разбира се, тя трябва да знае, че не всички мъже лъжат - патологичните лъжци, мъже или жени са хора с проблем, които създават проблеми и на околните, но в никакъв случай поведението им не е нещо общоприето или обичайно.

Значи просто не ти се е налагало да попаднеш в ситуация, в която е по-добре да излъжеш. Аз лъжа най-близките си постоянно

Просто,наистина, благородни лъжи има, на когото не му се е налагало да щади другия, той не разбира това. На мен ми се е налагало, затова разбирам, когато ММ се опитва да прикрие, че го боли, че пак е изтръпнал кракът,правя се, че не забелязвам, давам му спокойствие и го подкрепямт тихо. За други неща вече не лъже, както казах, минахме много път да се отпусне до това да се опитва да прикрива само здравето. И там съм наясно с всичко освен с това колко точно е зле.
Права си, че лъжата (без горните примери) е детска реакция, да се опиташ да избегнеш осъждане, затова казах, че това е трикът да накараш патологичен лъжец да се освести - не съдиш. Да, страх го е, че ще ме загуби, уверявам го, че ще съм до него въпреки всичко. Но кого не би го било страх в неговата ситуация? Може авторката наистина да е твърде млада за да се бори така, както го направих аз. Може би просто не го обича достатъчно, при мен борбата дойде като естествено следствие. Не съм се питала заслужава ли си или не. Но връзка без проблеми няма, нито принцове на бели коне. Трябва да се научи, колкото и да е млада, че има ли проблем, се бориш да го решиш, а не подвиваш опашка и не бягаш. Успешният брак (смея да твърдя, че нашият е такъв) не идва на готово като по филмите, а е въпрос на мнооооого усилия, които е добре да си изградиш навика да полагаш.

 Разбрах те още в предишния пост и описанието на брака ти буди у мен само възхищение и най-добри пожелания.
 
  Но случаят на момичето е съвсем друг, а и аз съм попадала на патологични лъжци, които лъжат изключително и само за да се представят в друга светлина, да скрият истината и да манипулират партньора. Накрая така свикват да лъжат, че сами не знаят защо точно го правят - просто лъжата им идва по-лесно на устата от истината.  За мен няма причина 22 годишна жена да смята това за нормално, защото не е. Има и друг вид отношения, основани на доверие, без измама и лъжи.

Имам какво да напиша, но довечера, записвам се да не я изтърва.

   Лъжата, за мен, е един от най-лесно различимите признаци за слабост на характера. Лично аз никога не бих инвестирала най-ценния ресурс, с който разполагам – времето – в отчаяни опити да се опитвам да накарам еди-кой си да престане да лъже на поразия. Откъде-накъде? Готова съм да вложа много усилия в една връзка, само и единствено, обаче, ако съм уверена, че партньорът си заслужава. Ето, аз, например, съм от хората, които наистина почти никога не лъжат. Казвам си всичко така, както е – пък това дали някой ще се притесни или засегне от думите ми, не е мой проблем – все пак, да не забравяме, че животът не е само цветя и рози, трябва да сме способни да чуваме и устояваме на истината.

Започнах да чета темата и почти бях склонна да се съглася с противниците, докато не прочетох мненията на Estlar. Тъй като съм в същата ситуация, без мъжът ми да е болен, по-склонна съм да се съглася с нея. Абсолютно същото и при нас - разговори нормални, всичко се решава от двамата, само като разбера, че ме лъже, вдигам страхотни скандали. Виждам, че ме лъже, защото ме обича и не иска да се чувствам зле заради него или да се обвинявам - имам склонност към самообвинения, когато нещата не се случват както ми се иска. И аз го обичам, и двамата се справяме.
Авторката обаче не обича приятеля си и според мен няма смисъл да се тормози. Моят съвет е да поговори с него, че просто чувствата ги няма, а без тях лъжите не се понасят по никакъв начин. Защото реално това е причината. Дано той разбере, но наистина е по-вероятно да прави сцени.
И все пак, ако няма чувства и от ДВЕТЕ страни, най-добре връзката да приключи възможно най-бързо.

Estlar, много съжалявам за това, което си преживяла Явно с твоят съпруг имате общо разбиране за лъжите до някъде, двамата живеете танто за танто: ти с твоята травма, а той-с неговата болест. Дано нещата в брака ви улегнат, защото ми се вижда много изтощителна тази борба за доверие

Авторката, обаче, явно не е склонна на тази борба и аз я подкрепям напълно. Тя загатва, че също е имала трудно минало, не споделя с майка си-явно в отношенията м липсва безусловното доверие-и последното, което и трябва е този енергиен вампир
Аз съм била с мъж, който, докато ревеше за мен, изведнъж спря да ме обича, понеже майка му не одобряваше връзката ни и беше така добра да го заяви в прав текст. Е, после ревеше, понеже много искал да ме обича както преди Изкарах последните месеци от връзката ни наистина по навик и бях в тази ситуация-да се чудя дали да се боря или да му тегля една.....Накрая, когато осъзнах, че вече не го обичам -а това се е случило вече при авторката-започнах да гледам встрани и да давам шанс на други отношения с мъже. Един ден с този "ревльо" просто скъсахме-ей така, на улицата, аз си тръгнах от него, като с две изречения му казах какво е мнението ми за него и връзката ни. Нали се сещате, че на публично място няма как да се правят сцени  ......и това го спаси да не му фрасна един, понеже беше загубил 2 години и половина от моя живот. Тогава бях на 23 години!
Сега съм наистина щастливо омъжена за човек, който ме поставя на първо място в живота си-за него не само, че съм по-важна от родителите му, но съм и на първо място в сърцето му, дори пред децата, а това спасява една жена, затънала в грижи за две малки деца, домакинство и работа.
Авторке, мисли, действай и после ни дръж в течение какво се случва!

Добре, де. На тези патологични лъжци, на които им е "по-лесно" да излъжат за играчката на задната седалка и, познавайки любимата си, да знаят, че ще преминат през ада на разследването, докато си признаят и се докаже че са лъгали, не им ли минава през акъла, че е много по-удачно да кажат истината "возех еди-коя си и тя я изтърва", а на последващ въпрос да отговорят отново истината "не се съмнявай, обичам само теб" на евентуалния въпрос от ревност. Защото, ако половинката им вярва, че казват винаги истината, всякакви страхове, че ще изревнува, ще се уплаши или нещо си друго, ще са безпочвени.

Не знам. Мен адски ме изтощава ровенето за доказване на истината. Ако пък не се разровиш и не му докажеш, го оставяш с впечатлението, че се справя добре като лъжец и спокойно може да продължи с кариерата си на такъв. Пак казвам, лъгане за глупости - защото са глупости подобни лъжи, когато хората имат иначе хармонична и здрава връзка, - си е не само безсмислена емоция, ами пагубно просто. Кому е нужно да разтърсваме връзката си с такива сътресения за глупости?!

Вижте, има лъжи и лъжи. Едно е някой да стиска зъби и да не показва колко го боли, друго е някой да ти е казал, че е бил еди-къде-си и да го засечеш да идва от съвсем друга посока. Примерно.

Или да ти каже, че майка му има рак на гърдата и му е много тежко, за да те накара да излезеш с него в единствения ден, който си решила да прекараш с майка си, а не с него. А жената си е жива и здрава.

Нали разбирате къде е разликата?

Не можах да прочета всички мнения,може и да се повтарям:
Всяка жена,независимо,колко щастлива е,колко млада или стара,трябва да има сигурност и да може във всеки един момент от живота си да продължи сама.
От собствен опит ти казвам,че мислейки,че познаваш някого,че имаш любов,имаш всичко,в един момент можеш да осъзнаеш,че живота ти в изминалите няколко години е лъжа и заблуда.
Колкото и да ги плюем (мъжете) те са ни необходими (физически и психически),не знам дали има идеален,аз съм майка на две деца,които имат перфектен баща,но не мога да кажа,че е перфектния мъж до мен.
Съвета ми е да градиш живота си за теб,недей да му отказваш съвместно съжителство,годеж или брак...
Но трябва така да направиш,нещата,чисто финансово,да си независима,с образование и добра работа.
Една жена трябва да има самочувствие,да си подготвена,че дори утре да останеш сама,ти ще издържаш не само себе си,а и евентуално деца.

Желая ти успех 

и аз имах опит с един такъв,който заекваше .. Същата картинка. Въпроса,че при мен още има любов пък и дете. Ако го обичаш остани, ако не - не се занимавай. Всички лъжат- въпроса е какво ти дава в замяна. Подкрепя ли те, товари ли ти емоционално. Лъже за да те задържи. Никога няма да спре да лъже. Никога. Този , който описваш ти е завършения ТИП, високо емоционален, манипулативен, такова е и семейството му. Те може дори да не го правят преднамерено, просто на такъв принцип са възпитани отношенията им.
Ако го обичаш, остани. Но знай, че винаги ще има НО. Била съм 7 години с мъж, който не обичам и 1 с мъж, който обичам, но открих че ме лъже.  Няма везна в тези отношения. После недей да се вайкаш, че ако ти направи дете, ще е в пъти по-трудно. В отношенията най-важното е доверието. Повярвай ми. Аз в момента също вземам решение на рационално ниво, но с дете много по-бавно се случват нещата. Помисли си хубаво, какво си харесала в него, и после се е оказало лъжа. Пиши на един бял лист ако щеш + -. Тегли чертата и напред.

Всеки лъже 

Да, всички лъжат. Някои го правят толкова добре, че и цял живот не можеш да ги хванеш. Други са нескопосани и неопитни и при тях "краката са къси". Момчетата се научават да лъжат, долу-горе по същото онова време, когато момичетата се научават да се преструват... Така е откакто свят светува. Адам е бил единственият неизлъгал мъж... Знаем къде го заведе това...