ПЪРВИ клас - ваканцията!

За мен разсеяността не е черта на характера. По-скоро е въпрос на приоритети. Ако за някого е много важно да се представи добре, той се мобилизира. Ако не се старае, значи просто не му е било чак толкова важно, което за първокласник е съвсем ок.
Дъщеря ми все още е безгрижна в това отношение и аз не го намирам за проблем.

bubcheto15, явно говорим за различни неща. От това, което казваш, оставам с впечатлението, че говориш за съвестност, за желание у детето да се представи добре. Понеже то ако е мотивирано, ще се постарае.
Аз под кондиция имах предвид онова състояние на преумора, в което не може да си събере мислите и да изпълнява задания, а просто си оставя мисълта да тече произволно. Вече е научно доказано, че децата имат предел на концентрацията и самодисциплината, който като бъде преминат, вече не могат да изпълняват качествено задания. Ако попълването на теста се е паднало в такъв момент, никога не бих я упрекнала, че нещо не е направила добре. Мен ме интересува по принцип дали го може.
Затова мисля, че децата трябва да бъдат оценявани по цялостното си представяне през годината, а не по конкретен тест в конкретен момент.

Очаквам резултатите да са добри, защото от пролетната ваканция насам дъщеря ми не е много натоварена. Имаше доста кратки седмици и почивни дни.
За нея най-тежкият момент от годината беше януари - февруари - март, когато от недоспиване и преумора беше станала съвсем неадекватна и на някакви състезания в този период беше правила всевъзможни елементарни грешки. Като се разреди училището и тя влезе в по-добра кондиция.

Добре, да поясня за мен какво е разсеяност и липса на концентрация Връща се девойката преди известно време един вторник, прекрасен, с една диктова със 7 или 8 грешки, повече от половината от които недописани думи. Нещо, което за мен беше необяснимо предвид това, че беше свела грешките до 1-2 и то объркани а/ъ или о/у. На съвсем абстрактния ми въпрос "Добре, бе мамо, за какво мисли по време на тази диктовка?" получих съвсем искрения отговр "Ми че после имаме плуване"
Точно този тип разсейване аз не мога и не искам да оправдая. Тя няма нищо общо с преумората, с натовареността, с ранното ставане и т.н.

Аз не говоря за такъв тип разсейване
Но точно това зависи от мотивацията. Ако е било важно за нея да направи диктовката добре, е щяла да внимава. Просто не може всичко да им е важно и навсякъде да внимават на максимума от способностите си. Или поне не всички са толкова амбициозни.

Ми знам ли дали е мотивация, по-скоро си мисля, че на тази им възраст в акъла са им повече игрите и развлеченията все още, което е и нормално, и тук всъщност идва нашата роля да им обясни и наредим приоритетите. За мен е от голямо значение да има хъс и интереси извън ученето, но трябва да е наясно, че нещата вървят по реда си. За нея е важно да се представи добре, но като се отнесе да мечтае все още няма навика да се съсредоточи обратно в това, което прави, защото то е на дневен ред и просто си блее. Та в тази посока си говорим ние с нея, стараем се да го изкореним и да го превъзмогнем.

Моят определено вече е на ваканционна вълна и брои дните. Хич не му се занимава нито с писане, нито с математика, а за домашните само шумно въздиша.
Не съм засичала по колко думи чете в минута. Едва ли ще се съгласи да му засека, не обича такива неща. Мога да засека на себе си, че и аз нямам идея по колко чета   Иначе чете доста бързо, но все с нежелание. Ако аз не го подтикна, може сам изобщо да не се сети да вземе книга. Сега чете Пипи и е на средата. Чете по 1 глава наведнъж, но не всеки ден. Прочита я, разказва ми какво е станало, смее се докато чете, коментира; значи му е интересно и смешно, но следваща глава не подхваща - сакън, да не се мине случайно.   Питам го, не му е любопитно да научи какво става после, а той отговаря, че му е любопитно, но не чак толкова. Аз като попаднех на интересна книга на неговите години, нямах търпение да я прочета цялата, а той съвсем спокойно си я оставя настрани.

И при нас положението е ваканционно. Брои дни до ваканция, до рожден ден, че чака ново колело, плюс инструментите за дърворезба. А с колелото щял да обикаля цяло лято. Само дето не ми е ясно как точно, защото не си представям бабите да подтичват след него, както аз правя,  ама..
Много се притеснявам догодина да не са втора смяна, защото тази смяна ще е убийствена за него, като става понякога и в пет сутринта. Да не говорим, че тогава няма взимане в три и половина-четири, а ще  си стои до шест, зимата сигурно полузаспал. На всяка цена трябва да измисля начин, ако е втора смяна, да не ходи поне на занималня.

Ох, аз пък как искам да сме втора смяна! Ама няма такова училище.
Дъщеря ми ще е в най-добрата си форма тогава. Тя на първа смяна се чувства както човек се чувства на нощна смяна  В събота и неделя спи до 11-12 часа, за да си навакса, много трудно й понася.
Не вярвам да свикне, защото аз за 12 години в училище не свикнах.

Има, има. Ние догодина цяла година ще сме втори срок.
На мен не ми харесва. Ставането не е такъв проблем. Събота, неделя без часовник става около 8 най-късно. Аз съм същата. Ставам много рано без проблем. Не мога и никога не съм спала до късно, независимо в колко съм си легнала. Това, което ме притеснява при втора смяна е че няма да можем да й помагаме, ако нещо й е трудно с подготовката на уроците. Хич не искам, но няма как.

Мен ме е яд, че не си дадох сметка, че в по-големите училища ще е така и в начален курс. Ако се бях замислила по-рано и за тези подробности, щях да търся варианти за училище с по-малко деца.. Но сега вече е късно-детето много си харесва училището, класа, учителките, всичко.

Аз много се чудих за баткото дали да смени училището след 4 клас,защото класа му беше силен и добър,а и задружен,но първо той си искаше,а второ така от догодина с малкия ще са в различни смени,което поне за мен е по-добрия вариант...При нас се сменяват смените всеки месец и голямото ми момче ги сменява,а във всички училища първи клас е само първа смяна и малкия е тази година само първа смяна,така че един месец са една смяна,др месец са различна.Месеците,когато са една смяна е ад-все нещо се карат и си пречат за учене,а когато са различни смени почти не се засичат освен вечер и няма проблеми...

Аз исках училище, което да е такова, че детето да може спокойно да остане поне до седми клас. Защото си го познавам- той си обича установеното ежедневие, не е фен на честите промени.
Още не мога да разбера обаче какво е нивото на класа. Те  след четвърти клас се прегрупират спрямо интересите и това, което показват на един изпит. Поживем -увидим.

Моето дете също си харесва училището и аз не се каня да го местя до края на VІІ клас, освен ако не ни се наложи по обективни причини да сменяме населено място или държава. След това неизбежно ще се наложи смяна, т.к. неговото школо не е СОУ, а ОУ.

Нито мога да говоря за ниво на класа, нито за ниво на отделни деца на тази възраст /за самата себе си, с детето едва ли ще седна да обсъждам такива свои впечатления/. Умишлено, дори, избягвам да го правя и ще процедирам така най- малко още две години. Знам, че в начална степен нещата могат и са много по- различни от V клас нагоре.
Моят се събужда в 7.00 и в 7.30 е измит и облечен. По- късно и да иска- не може да се събуди. 


Твърдо и аз съм на мнение, че еднократната снимка в определен ден /или дори период, т.к. хората си имат цели периоди/ не е еквивалент на обективното ниво на знания и умения на когото и да било.

Моят синковец от началото на тази учебна година до края на м-ц март бе в лоша кондиция- разсеян, емоционално нестабилен, инертен. Не говоря изобщо за успех в училище по предмети- това не ми е важно в І клас никак, а и там нещата са си наред. Аз си го познавам и бях сигурна, че новото начало ще му се отрази точно така. Постепенно се успокои и пренастрои от една прекрасна среда, каквато имаше в ДГ, в друга /за която аз още нямам определено стабилно мнение, т.к. не съм от хората, които веднага си съставят такова/. В градината бяха изключително сплотен колектив, ходеха заедно на празници, събираха се. Но и там това се случи постепенно, бяха нужни две години дори, за да се получи този колектив. За това сме работили и екипно- учителките с родителите и децата.
Надявам се и сега нещата да се стекат аналогично, но много зависи от децата и родителите- доколко им е важно класът да е хубав колектив, приятно и ползотворно място за изкарване на една съществена част от денонощието и доколко е съществено простото усвояване на механични знания.

Здравейте, през цялото време се чудя защо не пишете, а то имало нова тема, отивам да чета.
Спрях се на това за запълване на времето през юни месец,[urlhttp://bonusi.bg/offers/Lyatna-Angliiska-Zanimalnya-za-4988-leva-vmesto-9988-leva-za-sedmitza-ot-AMERICAN-LANGUAGE-SCHOOLS--40-otstapka-ot-mesechnata-taksa-za-mesetz-Yuni][/url] някой да е чувал нещо или да препоръча подобно, времето напредва а аз съм без перспектива за ваканцията. Не ми се иска да бездейства по цял ден.

При нас малките са само първа смяна до 4ти клас включително. После започват на двусменен режим. Но пък при нас ще дойде друго неудобство- когато дребните тръгнат в 1ви клас, малкият батко ще е 4ти и ще започва в 7,30, а те в 8,15. 
Моят изненадващо пожела да учи английски през ваканцията.  Предполагам, че това е , защото Аво бел имаха представяне в училището и той е чул, че някои от съучениците му ще ходят.

Как сте, мами почти второлашки? 
Моят съвсем свободно го е дал тази седмица вече и не мога да си представя какво ще правим в десетдневния остатък до края на годината. За рождения си ден получи поискан от него парник, зася си разни зарзавати по гнезда, надписа ги, полива си ги и в неделя чака с нетърпение да си посади разни неща и на нашето селско местенце, което тази година, за наш срам, още не сме ни косили, ни правили други разни работи. Обещахме му да го заведем там, да му изчистим някоя и друга леха само за него и да потворим.Ще си го направим и там като парник, само че голям- с дървени колове и найлон. За там си е купил моркови, салата /маруля/ и краставици, както и зелен боб. У нас си ся ягоди, два вида домат, магданоз, ряпа.
Та ние сме на такава една, градинарска, вълна...