Седмокласникът се стяга финални метри да пробяга- тема №44

Дънди, децата не четат, защото никой не говори за четене, дори учителката. Сякаш това е тема табу.
Какви са вашите наблюдения всъщност? Учителите по БЕЛ и история препоръчват ли книги на децата? Такива, извън изучаваните. Питат ли ги какво са прочели? Случвало ли се е да разкажат нещо за някоя книга - ей така, между другото? Да покажат корица? Да прочетат откъс? Дават ли възможност на децата да разкажат за прочетено или гледано на филм - от това по-добър преразказ здраве му кажи.
Дори на изпита може да се даде тема: "Разкажете на 2-3 страници за последната книга, която сте чели". Всичко ще си излезе - и грамотност, и умение за създаване на текст, и способност да се отсее важното.
Децата трябва да имат усещането, че "участват" в обучението си.

Не зная защо толкова се подценява преразказът. Хич не е лесна работа и бас ловя, че ако трябва всички тук да минем през преразказ, ще се издъним поголовно, а тези, дето го смятат за фасулска работа - най-напред. Освен, че трябва да запомнят много бързо фактите (онези котки направо ме побъркаха, как ги запомниха децата не знам) от едно слушане и четене,трябва да успеят да ги реорганизират според задачата и на всичко отгоре да направят всичко правилно като граматика. В преразказа няма мърдане. В собствения текст пишещият може да си нагласи изразите и изказа така, че да му пасне нанивото на езикова компетентност.

И ако дадат тема за книга, гледай как един ще пише за Банани с пижами, друг за Хари Потър, а трети за Достоевски! И статистиката на МОН ще отиде на кино.

Е, Химикал, има изключения.. А и освен това как се очаква от учител  по БЕЛ на дете в 7 клас или нагоре да стимулира тепърва интереса към четенето? Това става на доста по-ранен етап. Но определено има все още  нетрадиционни учители в най-добрия смисъл на думата , които стимулират и мисленето, и аргументирането на собствената позиция.. И какво от това? Отсреща като стои  дете, което не се впечатлява нито от дискусията, нито от застъпването на една или друга позиция, какво да направи учителят? Ето, предоставен му  е  шансът  на детето да се усети като участник в собственото си обучение,ама то пусто  не се възползва. Учителката по БЕЛ на голямата ми щерка  им води 3 години предмета в училище и сега я смениха.Три години, в които са били предоставени  на учениците    десетки възможности за писмено или устно аргументиране на гледна точка , при това по интересни за тях теми,  давани  са ЛИС или есета за домашно и на класна работа, били са провеждани немалко  дискусии... И? Какъв е ефектът? Някои деца пак не са закачили и научили  нищо.  А часовете определено  не са били подчинени  в нито един  момент на диктуване  на до болка познатите ни  анализи и на искането в последствие същите да бъдат пресъздадени просто с други думи.И да, обсъждани са и книги. Но ефектът за  незаинтересованите е пак същият, тоест близко до нулев. И като вземем предвид това, че говорим за училище, в което децата все пак   са приети след сериозна цедка, нека си представим как е  в други. Не е всичко само  до система и учител.Разбира се, че и те са безкрайно важни, но  основен фактор си остава нечетящият пубер. И в подкрепа на това се сещам за един пример. В една столична школа преподава страхотен мъж по БЕЛ - нетрадиционен, разчупен, интересен... Провокира децата да мислят, а не да зубрят. Извън школата обаче предава в някаква професионална гимназия, която е надолу много в листата по бал за прием след 7 клас. Е, ето един страхотен учител, поставен пред отбор непукисти не е успял да направи чудеса от храброст, на матурите възпитаниците му са някъде надолу, надолу...

Е какво, поне ще се разбере какво четат децата  Това е ценна обратна връзка. Ако не се знае какъв "език" говорят и разбират децата, как ще се разбере на какъв "език" да им се преподава? Но аз съм поразена от това, че още от начален курс никой не се интересува от това, какво четат децата, никой не ги насърчава да четат, дори просто като споделя какво той, учителят, е прочел. Няма разговор на тази тема. Защо това е така?

Добре, Русалке, с коя книга запомниха тази учителка децата ти, за кой автор им разказа нещо интересно? Ще се радвам, ако се окаже, че греша и че има и учители по литература, които говорят за книги.

     Има страхотни филми, и то по истински случаи, за такива учители - "Обществото на мъртвите поети", "Freedom writers" /не помня как го превеждаха/ и др. Ако трябва да бъда честна, учителят дори трябва да има свободата да подбира сам произведенията, по които да преподава литература. Тогава със сигурност нямаше да преподавам нито "Крадецът на праскови", нито "Дервишово семе" на 14-15 годишни деца. А за порнография от рода на "Декамерон" не си заслужава и да се споменава, че може да бъде част от задължителна учебна програма по литература! /Дори в италианските класации за най-четени книги не фигурира!/
     Но бих давала да напишат свой сонет, или нещо в александрин, да пишат, спазвайки някакъв канон, като на средновековната поезия например - мисля, че ще им бъде интересно и няма да мразят литературата и ... критиците, от които скоро ми се оплакваха.

Не, и с наличните произведения може да се обогати седмокласникът. Да вземем "Немили-недраги" - там се споменава за Термопилите, както и в "Опълченците на Шипка". Ами има филм за Термопилите, дори два филма - нов и по-стар ("300 спартанци" - дето се вика, само субтитрите да му препишеш на този филм, и имаш цяла тема за "Опълченците на Шипка" - същата стилистика, много сходна атмосфера; идеален паралел с опълченците и разбиране на Вазов). Едно-две деца може да са гледали новия филм, учителката е гледала стария - за пет минути разменят впечатления, взаимно си ги препоръчват, другите слушат, нахъсват се и те. Пак в "Немили-недраги" се споменава за Ян Хус, в главата за Левски. Отново - кой е Ян Хус, какво знаят за него, защо Вазов го сравнява с Левски и т.н. Има филм за Ян Хус. А чели ли са "Хилендарският монах" на Д. Талев - какво знаят за Паисий Хилендарски, за когото Вазов също е написал ода. Точно в тази книга е чудесно представено защо робството е тежко (само си мислим, че децата са наясно, но не са). Толкова много може да се извлече от същите изучавани произведения, без да е нужно да се променят.
Разбира се, че не всички деца ще проявят интерес, но ще има и такива, за които ще е полезно. А нищо не пречи и да се постави като задача за ваканцията да се прочете едно-друго, вместо тестове, преразкази и пробни изпити. Трябва да има някакви фонови знания, някаква обща осведоменост, другото е мъка. Една прочетена книга генерира интерес към следваща и така.
Няма логика учителят да не може да ги накара да прочетат няколко книги, но да очаква да научат сума ти фигури и тропи, безумно звучащи тези и да запомнят всички котки и номера на блокове, за да си направят преразказа. Има нещо много сбъркано в очакванията.
 

Здравейте!
Не знам дали е коментирано в темата, но утре 10.05 има ден на отворените врати в Първа Английска Гимназия в София:

"На 10 май /събота/ Първа английска езикова гимназия има удоволствието да Ви посрещнe на деня на отворените врати!
Ще имате възможност да се запознаете с наши учители и ученици, да посетите наши часове, да научите повече за нашата извънкласна дейност, за възможностите, които предоставя Първа АЕГ, нашите проекти и предимства.
Очакваме Ви между 13h и 16h!"


Успех на всички кандидатстващи на матурите! И нека всяко дете намери своето училище и своя клас!!!

Химикал, снощи не съм видяла питането ти, затова сега отговарям. Първо не става дума за учителка на децата ми, а само на едно от тях.    За него ще ти отговоря веднага. По някакъв повод  в час се  разразила дискусия  за турските сериали и за това коя е аудиторията им. Оттам диалогът се преместил до книгата на  Луиза Мей Олкът "Малки жени" като произведение, на което се базира турският филм.  Попитала жената кой е чел книгата и кой не, особено сред момичетата. Ето ти двойно излизане от рамката - дискусия на тема,която няма нищо общо с материала по литература и коментар на книга.  Споделила жената , че наглед това е  лесен за прочит роман , с опростен език, разбираем точно от девойки на тази възраст,  но всъщност  носещ в себе си  много послания.. И това е случка преди повече от 3 години, за която аз знам и в резултат на която моето дете прочете въпросния роман. Сигурна съм, че и други са го направили. Но съм също така  сигурна, че тези други все са били от по принцип четящите. Това ми беше мисълта. Много важно, че е казала, показала  или коментирала нещо жената. Нечетящия от зимен сън не е събудила.. Сигурна съм също, че и през годините нещата са се повторили и за други книги, за които аз просто не знам. Едва ли е  било твърде често предвид факта, че  е задължена да си предава материала по програма, но важното е, че се е случвало.

Здравейте,

извинявайте за въпроса/беше коментирано в предната тема, но като не помня  / при подаване на заявлението за I прием , трябва ли да присъства и ученика ? А това заявление на място ли се попълва ? Въпросите станаха два , но като не слуша и чете човек 

Не е задължително детето да присъства, но все пак това е важен момент за него, чисто психологически и е добре да го изживее, а и доста деца искат да участват, вълнуват се.
От РИО публикуват на сайта си кодовете на паралелките и темплейт на заявлението. Можеш да си ги попълниш вкъщи - в училището задължително ще го проверят. Може и на място - вие си попълвате имената на паралелките, а служителите (учителките) диктуват и попълват кодовете. Спокойно, докарайте я до класиране!

Поне при моето дете винаги се е говорило за книги. В началното училище учителката ги заведе лично в библиотека "Ив. Вазов" /Пловдив/, която се намира срещу училището им, всички бяха записани и какво от това. Редовно ходещи деца за книги почти няма.
Сега в прогимназията учителката по БЕЛ разказва, показва, постоянно им говори за четене и то не само на задължителната литература, дава и други неща за прочит от изучаваните автори. И пак основното им занимание е да се дзверят в компютрите и телефоните си.
И у нас се говори, показвам, разказвам, питам дали иска да прочете нещо конкретно, за което е чула нещо от друго дете. Рядко взима книга и много често не я дочита, ако не броим някакви си там истории за момчетата от One direction, които се следят постоянно в интернет.
И резултатите са абсолютно предвидими - не особено богат речник, трудности при писане, неумение да конструира по-дълги изречения. Ама върви му разправяй на пубера, че не чете достатъчно.

Миналата година отидох с попълнено заявление ( и то на компютър), , вдъхновена от софийските мами които масово си попълваха заавленията в къщи. Приемащите в нашето гнездо обаче категорично отказаха това заявление и попълнихме ново такова с химикал (по-точно го преписахме от нашето). Кодовете на паралелките попълват приемащите заявлението.  Гледайте заедно с приемащите заявлението и старателно проверявайте вярно ли са записани кодовете на желаните от детето паралелки!!!!! От всички хора дощли да подават заявления в нашето гнездо само ние и още една майка бяха с деца. Останалите бяха поединично, или само родители. Може би защото беше много рано и им е било жал да вдигат детето за едно подаване. Аз обаче считам, че подаването на завление си е задача на детето. Родителя е там, за да помогне, но детето си посочва паралелките в реда по който желае . Така беше и при записването. Той си вървеше напред с документите, аз само го следвах и помагах при нужда. В крайна сметка това си е негово дело - от началото до края. Дето се вика - на каквото си е постлал, на това ще "лежи" следващите 5 години.

Точно така е. Аз моя ще го заведа. Сам си избра справочник, да си реди желанията и да си подаде заявлението. Само съм казала избраните училища да са на един тролей/трамвай разстояние от нас.

Преди няколко дни говорихме за една основна задача (триъгълник с 90,15,75 градуса). В нашия учебник няма решение. Някой с учебник на Архимед ще помогне ли с решение?

От законова гледна точка децата, които НЕ са навършили 14 години към датата на подаване на заявление са недееспособни и НЕ трябва нито да присъстват, нито да подписват заявлението (има място за такъв подпис).
Децата навършили 14 години са ОГРАНИЧЕНО дееспособни и в този случай те трябва да подпишат заявлението, а родителите с подпис потвърждават това решение. И в този случай обаче мисля, че не е указано кога и къде детето трябва да положи подписа си. Така че формално погледнато, ако заявлението  е попълнено вкъщи и детето го е подписало, то не трябва да присъства при подаването.

А сега обратно в реалността. Правете това, което искат в съответното гнездо, стига да не ви създава трудност. От миналата година помня, че в различните гнезда, имаше разлики в тълкуването трябва ли да присъства детето, може ли заявлението да е попълнено на компютър и т.н.

По принцип подкрепям, че трябва да се съобразим с желанията на детето (разбира се, ако не е нещо безумно), като преди сме споделили своите съображения за различните училища.

А откъде ще научим за мястото на подаване на заявленията с желанията?