Седмокласникът се стяга финални метри да пробяга- тема №44

Благодаря отново за пожеланията! Дано има късмет и всичко се нареди

Оправих се с линка с резултатите на Регалия. 4.60 има диването. Това май му е върха по БЕЛ.

За гнездата - в училище или в сайта на РИО

От справочника.

Аз нали предупредих: в оранжевия на Веди няма кодове!

Ами защото няма споделимост в училищната среда. Така дори склонните да се превърнат от нечетящи в четящи (четящите са ясни, на тях не им трябва стимул) не могат. Не знаят към коя книга да посегнат, а учителката си пази класиците за собствена консумация. Много деца не подозират, че зад строгите корици на томовете в семейната им библиотека се крият интересни неща. Родителят като им покаже, учителят като потвърди, може и шестица да обещае за по-мързеливите (сегашните деца са бележкари) и ето, зрънцето е пуснато, а вече дали ще покълне, никой не знае. Но трябва да се опита.
Телефоните и боклучавата литература са болест на века, но и че училището престъпно бездейства, и това е вярно. Дори и така любимите преразкази могат да се използват като повод да се запознаят децата с някое по-хубаво произведение.
Дълга тема...

Благодаря за отговорите  на дъщеря ми и се налага да отсъства по това време  иначе и аз смятам, че детето трябва да присъства на подаването 

Greta, учебник на Архимед нямам, но цитираното от теб е ОЗ и се доказва с помощта на построение на медиана към хипотенузата.   

Нека правият ъгъл е при С. СМ е медианата към хипотенузата, СН е височината към хипотенузата. Ъгъл  А е 75 градуса, следователно В е 15 градуса. От теоремата за медиана имаме, че AM=BM=CM=x => Триъгълник AMC е равнобедрен. <MAC=<ACM=75 градуса
=> <AMC=180-2.75=30 градуса => Триъгълник HMC е правоъгълен с 30 градуса. => HM=CM/2 =x/2
CH=x/2; AB= 2x => CH=AB/4 Изказана с думи тази ОЗ гласи:
В правоъъгълен триъгълниk с остър ъгъл 15 (или 75 градуса) височината към хипотенузата е една четвърт от същата тази хипотенуза.

Права е Химикал - от откъсите давани за преразказ моите деца се запалиха и прочетоха доста книги. Но аз имам едно малко по-различно отношение към четенето и книгите. Ако едно дете от съвсем малко е научено да разглежда, да се радва, да пипа, да борави с книги. Ако има допир или ако щете - контакт с книгите у дома, ако не му се забранява да пипа книгите в библиотеката - то такова дете от съвсем малко привиква да държи книга и да открива в нея - първо чрез картинки, после - чрез съдържание цял един свят.  Мога да кажа, че децата ми четат. Четат от шест годишни, но много преди това имаха детска библиотека с много книжки подходящи за възраста им.  От съвсем малки си ги спомням как едва ходят, но мъкнат със себе си някоя книжка. И до днес могат да прекарат часове в книжарница. Като бяха малки ги пускахме по етажите без да ги ограничаваме в отдел, без да им даваме определено време - по половин ден не можеш ги изкара от там. Задължително си тръгват с книжка, разбира се. И то такава дето са си избрали сами. Дори да е свещенна простота ( според нас) - щом си я харесват, после с интерес си я четат. И до ден днешен основното им развлечение излязат ли навън е да се отбият в книжарница и да загубят там час-два. Преди години в Пловдив нямаше толкова вълнуващи книжарници като в София - спомням си тази в НДК-Сиела мисля беше. Понеже пътуваме поне веднъж месечно до там, тази книжарница ни беше задължителна дестинация.
Сега четат  предимно  лятото, през ваканциите когато имат излишък от свободно време .През учебно време - по-малко - по обясними причини. Седмокласника направо не го виждам кога би седнал да чете книга, като аз щом го видя да се упътва дори към тоалетната му бутам я фразеологичен речник, я  учебника по литература да си препрочита задължителните произведения.
Осмокласника чете всеки ден, предимно вечер когато брат му работи нещо и е много смешен, защото се разхожда с една българска и една немска книга и си ги менка, но като гледам - немската е повече проформа. Взела съм му Историята на котарака Боб на немски - последно от нея се зачита, но му е сложна. Иначе на немски чете предимно приказки, дневникът на един дръндьо ( четат я и на български, колкото и безумна да ни изглежда на нас). Лятото не мога да им насмогна, тогава тичам до библиотеката, взимам поръчаните книги и ги пращам на балкана - там четат необезпокоявани от никой и нищо - както ние сме чели като малки под грижите на някоя баба.

Ами ще си позволя да изразя несъгласието си с написаното  от G.D.. У нас има много книги, децата са свидетел на четящи хора около себе си.. Никога и никой не ги е спирал да пипат  книги и да разглеждат корици и картинки , от малки им е четено по много  и на трите. После така се случи, че и каката, и малките  4 години по-късно бяха при една и съща учителка в начален курс, тоест се предполага едно и също възпитание на любов към четенето и на двата фронта - у дома и в училище. Но...идва време за но. При едно и също възпитание  и отношение към книгите и четенето, при често ходене в книжарници,  при обучение при един и същи учител в периода 1-4 клас, на когото шапка свалям, че искаше винаги в началото на учебната година попълнен читателски дневник, при това попълнен не само със задължителната литература, статистиката е следната:
-едно  дете, което ляга и става с книгите, чете на хартиен носител, чете на четец, чете и на телефона си при нужда, сваля си и чужда литература, даже напоследък и в обратната посока се изявява - тоест пише..
-едно дете, четящо  само когато е на кеф. Може месец-два  да не пипне книга, а после да има период на активно четене.
-едно дете, което  с мъка чете  дори и задължителните произведения и което нищо не го стимулира да посегне към книга - ни препоръка от приятел, ни позитивно  мнение на учител, ни  регулярната подкана от родител..
И сега какво? Как се се получило така?

G..D.., и моето е имало книжки от съвсем малко, водено по книжарници и библиотеки, за да си избере какво да чете ... и пак не обича да чете.

Ами може, всяко хлапе си е различно.
Моя седмокласник днес - тест по химия, история и физика. Бях със свито гърло от сутринта като знам какъв ден има. Сега се обади, всичко минало благополучно. Утре - пак с програмата за петък, отново тест по химия ( на целия материал) и тест по английски... А има да прави два теста за курса по математика и да се готви за класна по български другата седмица....малко попрекаляват преподавателите ми се струва. Държат се така, сякаш децата не ги чакат тежки изпити.  Бих предпочела другата седмица по негласно споразимение между преподавателите да се наблегне на часовете по български и математика. Нищо няма да им стане на другите учители ако дадат шанс на децата да се фиксират върху първите два изпита.

Да не повтарям написаното от русалка, защото и у нас е почти същото - стимули
колкото искаш, едно и също влияние и т.н. - едно четящо до самозабрава дете и
едно с мъка прочитащо и задължителната литература.
Поне у нас в битката nature vs nurture "натурата" удържа безапелационна победа 

И полът има значение   Май мъжете не са много привързани към книгите принципно, изключвам техническата литература.

Остави ги проверяващите, те все някак ще избутат. За децата е неимоверно по-лесно. Те не могат  масово да пишат съчинение, не разбират същността на това, което трябва да коментират под формата на съчинение. Зубреха, наизустяваха, беше идиотско усилие. Този формат сложи край поне на този ужас. Най-вече техен.
Сигурно имаш предвид Американския колеж. Да не забравяме обаче, че там изпитът не е масов. Децата са по-подбрани, с отношение към образованието си. А НВО е както за отличника с високи стремежи, така и за последния мързеланко, на когото най-голямата грижа е да свърши по-скоро ужасното даскало. Този няма да мисли, за да напише есе, той не може да мисли. Преразказът е донякъде във възможностите му, направен поне на най-елементарно равнище, но есето не. там няма да напише нещо. Масовият изпит се прави винаги с мисъл за масата.

В преразказа има и друг елемент - трябва да помниш добре. За всяка грешка гориш - помните  безумието с движенията на котките. Иначе идеята за преразказ е добра, особено в сравнение с темите, които зубрехме ние - няма такъв ужаст.

То е нормално децата да са различни, но трябва да се даде минимума. Какво казват учителите: "Ако изкараш под 5.50 на матурата, няма да имаш 6 за срока." И какво правят учениците - изкарват висока оценка, евент. с преписване. Но ако учителят каже: "Ако не прочетеш книгите Х, У и Z, няма да имаш 6 за срока!", какво ще направи ученикът - ще ги прочете   Може да не му харесат, но поне ще има мнение. Ще кажете, че е насилие. Но да го караме да учи за метонимия и синекдоха не е ли насилие, при това без каквато и да е полза?