Седмокласникът се стяга финални метри да пробяга- тема №44

Напълно съм съгласна. с Русалката. Вкъщи ситуацията е същата - девойката чете много и от съвсем малка. Дребният обаче не проявяваше никакъв интерес към художествена литература, дори и преди да се научи да чете, когато аз съм им чела много интересни по мое мнение книжки. Не се заслушваше и бързо губеше интерес. За сметка на това, още преди да се научи да говори добре, ходеше с енциклопедии и непрекъснато ни караше да му четем и обясняваме. Към това добавяме и стотиците часове, прекарани в гледане на документални филми. В резултат на това смея да твърдя, че общата му култура е в пъти повече от на кака му.

У дома приоритетите са така: ако компютъра е позволен, едният е зад клавиатурата, другият зад таблета. Ако компа е в принудителна почивка, се чете на електронната книга и на хартия. Вече няколко години имаме абонамент за месечно списание с научно-популярна, техническа насоченост, четат и него. Е, не изчитат всичко, но се случва да ми разкажат нещо прочетено. Интересното е, че по-четящият художествена литература по-малко учи. Другият се справя по-добре в училище, но чете по-малко .

Аз пак да попитам, някой да е получил резултат от Междучасие (ПИ по МАТ), че то вече останаха  има-няма десетина дена до изпитите .....

И още нещо, каква е практиката, последният ден преди изпита (20.05.) нормален учебен ден ли е, особено за децата втора смяна, или проявяват разбиране и ги пускат по-рано?

Значи от написаното от тук четящите преподаватели по български език следва, че сегашния формат с преразказ е оптималния вариант за масов изпит.  Това е добрата новина. А коя е лошата?

Сутринта им се обадих /Междучасие/ по този повод.Нанасяха оценките по математика, по бел вече бяха готови. Иначе ще им ги върнат на курсовете.

    Задължителен е първият модул - той така се и нарича - модул за национално външно оценяване. Преразказът не е част от НВО, така че въпросният мързеланко би могъл изобщо да си го спести. В крайна сметка кандидатстването не е задължително. А и деца, чиято най-голяма грижа е " да свърши по-скоро ужасното даскало", едва ли се целят в гимназии, където се учи здраво. Това съобразяване с масата, през последните две години доведе до куриозни, да не кажа смешни, ситуации.
  

оо аз ги помня тия теми, нали така кандидатствахме навремето през 80-те - буквален кошмар, тонове клишета, абсолютно зазубрени, изливахме; сега са ограничили тая вреда само до теза от 3-4 изречения и 5 опорни думи

ще ми се да видя след края на кампанията някоя майка, неактивно участваща, но следяща, да направи преразказ с дидактическа задача "неутрален разказвач" за вълненията ни в темата и да я уличим как не употребява правилното време примерно мен би ми дошло да напиша "Митко работеше здравата", вместо по-правилното сегашно историческо "поработва"

Не знам какво разбиране проявяват, щом ние ще имаме класно по БГ на 20.05 . От друга страна, каква по-добра тренировка за последващия изпит .
На мен темите по времето на нашето кандидатстване ми бяха песен. Можех да пиша и разтягам до безкрай по зададена тема. Никога не съм зубрела чужди развити теми, струваха ми се ужасно тъпи. Учех си моите (а понякога тайно си ги преписвах по време на класни и контролни ), но поне аз самата си ги бях развивала.

Дидева, в гимназии, където се учи здравата, се целят нашите деца.
Ама и в гимназиите, където не се учи здравата, пак се влиза с оценките от матурите. Та в този ред на мисли, всичко е много относително. И на мен не ми харесва преразказът, ама и зубренето на критики и готови теми не беше работа. Поради което на времето лично аз си спестих кандидатстване в ЕГ. И изобщо не съжалявам. Но тогава времената бяха други. Здраво се учеше не само в училищата с изпит.

От електронната книга се влиза спокойно в интернет, така че аз лично я броя за компютър

Не е нужно да четат всичко, нито много, нито да обичат да четат, но поне е добре да знаят какви книги чете учителката им, да са информирани за съществуването на конкретни книги. Светът се крепи на рекламата - ако учителката не рекламира световноизвестни заглавия и автори, кой друг? Хубавите книги са в кашони от банани по спирките или на специални рафтове в книжарниците като супер луксозни издания на космическа цена - все места, за които ученикът няма как да се сети, че има нещо и за него. По книжарниците на показ са нови автори и нови книги - ако изобщо някой чете, то чете това. Но как най-новата литература се връзва с изучаваното в училище...  

Моята дъщеря отказва категорично да чете класици и книги, издавани по-рано от...нейната година на раждане, примерно. Били "древни", неразбираеми и скучни .

Аз лично съм почитател на електронните книги - не заемат място (каквото въобще нямаме), а и от екологична гледна точка. Аз съм на мнение че ако книгата е увлекателна и интересна никой няма да дръзне да сърфира из нета, тъй като ще е завладян от съдържанието на книгата.

"Хубавите книги са в кашони от банани по спирките" - хубави може би за нас, но не и за нашите потомци.

Според мен от почти всяка прочетена книга може да се извлекат дивиденти за подобряване на писменото и устното изразяване, описателни умения, обогатяване на езика.

Въпросът е да им се даде възможност те самите да стигнат до този извод. Едно е да кажат: "Не харесвам Пушкин (примерно)" и съвсем друго "Кой пък е този?"

Аз много се ядосвам, че децата ми /три на брой/ не четат. Е, може би много  малко. Аз чета цял живот, по много. Нищо не мога да направя. Надявам се да има такъв момент, в който ще им се прииска. Учителите безспорно са фактор за възпитаване на любов към книгите. Такива учители отдавна не съм срещала  

Така натрапеното глаголно време за мен в случая би било безкрайно погрешно и неотговарящо на личното ми възприятие за това, как следва да пресъздам вълненията на Митковата майка.
За въпросния Митко бих споделила нещо от сорта:
"А казваше Митковата мама, че Митака бил яко работил, но като как се е отразил този здравочет и многопис мене лично ми не стана ясно, т.к. нямаше дадена разпечатка на работата и проверителската рецензия. Споделеното от Митковата майка си остана за мен споделено от майката, в качеството й един изцяло субективен субект- разказвач на историята и на тази база аз изводи обективни за фактическата обстановка, релевантна за случая, да съградя не съумях." /вероятно и понеже татковците едва ли са споделили такова нещо, почнахме от майките/. 

Не можах да отговоря и на дидактическата /или както беше там озаглависана/ задача, поставяна от МОН-та според неговите критерии, т.к. преразказах с елементи на разсъждение, а разсъждения нашата образователна система е забранила за незапочналите поне VІІІ клас деца, особено когато се явяват по изпити от типа матурни.
Предполагам, че умовете там намират, че действието "разсъждение" е неприемливо изискване за малолетни, каквито са повечето от държащите тоз ІІ модул по БЕЛ.

Това ще го бих била написала като възможно най- неутрален преразказвач, нередовно поглеждал и направо престъпно занемарил тема, като тази, през настоящата година, от възможно най- неактивните, сиреч баш отговаряща на условието за преразказвател.
....................................................
Дано някой някога се светне по Министерствата у нас, че тази папагалщина трябва да бъде спряна. Ма едва ли. То затуй и не се вълнувам толкоз. Миналата година също не ме обзеха такива трепетливи вълнения, въпреки прякото ми засегателство от въпроса.
 
Позволявам си нахално да смятам и нагло да споделям, че матурите следва да са такива, че те да определят вида и нивото на онова, което трябва да се овладее като минимум /поне/, а не постоянно и логично спадащото равнище на учащите се да определя вида и нивото на матурата.
Очаквам, в тази връзка и развръзка, и диктовки да направят след година- две в VІІ клас аз. За ІІ модул.