Защо се предполага, че домакинската работа е задължение на жената?

Аз не съм куче, че да ме води някой на ресторант.

Двамата ходим заедно на ресторант.

Апелирам най-миролюбиво - стига с тази стереотипност.

Имам подобен проблем вкъщи и да ви кажа честно Аз мисля , че е И въпрос на възпитание  и пример от мама и тати .

Гледам моята свекърва ... ходи на работа  - понякога по 15-16  часови смени  / сервитьорка е / после се прибира-  куче ли да извежда , готви , чисти , пере и с пералня и на ръка .А кога ли пък спи ?  Свекъра се прибере от работа , изкъпе се и хоп на компютъра или си ляга да си почине. Буквално не знае къде му се намират собствените дрехи в къщата , да не говорим за други неща ... Когато му потрябва нещо за обличане чака някой да му го изглади и поднесе .
Синът им почва лека по лека да прилича на баща си и да очаква аз да приличам на майка му .

Почерпих съвети от вас и ще почвам да ги прилагам 

Ами, не знам защо "оставям" такова усещане в теб. Написах, че се извинявам, защото без това уточнение, последвалото изречение със сигурност щеше да се разбере като "вие сте непълноценни жени, щото не обгрижвате мъжете си", сещаш ли се.

Хайде да не бъдем дребнави и да се хващаме за нечия дума, става ли?
Да, той ме ВОДИ на вечеря. Не знам защо го приемате, все едно съм куче....
Ми той и децата ми води навън да си играят, и те ли са кучета?
Когато аз го поканя да отидем някъде, аз го водя там, когато той ме покани да отидем някъде, той ме води, нищо, че и двамата отиваме там. Но, не знам защо се хванахте за думата "води на".
И не коментирам изобщо 100% обгрижване на някого. Казвам само, че е нормално в едно семейство мъжа да се грижи за комфорта на жена си и тя за неговия. Факта, че отделно се грижат  и за собствения си комфорт е отделен.

Адел, аз също останах с впечатление, че не говориш само за себе си. Причината е в подчертаното изречение - написала си го в 3-то, а не в 1-во лице. Ако беше написала "Та, смятам че ако аз не мога да бъда добра домакиня за дома си, то не съм пълноценна жена", това вече е съвсем друго.

Мхм...е, надявам се да няма хора, които са се разпознали в моята грешка, написана в трето лице, а не в първо  

Мъжът ми работи повече от мен (ненормирана работа на смени, които понякога стават до 24 ч - а аз съм учителка и работя грубо 4 часа на ден), има безкрайно мъжка професия, изкарва в пъти повече пари - и върши по-голямата част от домакинската работа вкъщи, че и огромна част от отглеждането на децата.

Аз не чистя изобщо, всички тези неща ги върши той - аз само викам от време на време хора за големите неща за чистене като прозорци и т.н.

Единственото чисто мое задължение е готвенето - не че той не може и понякога му се налага да нахрани децата, когато мен ме няма (аз пътувам доста често), но тогава или купува нещо отвън, или прави нещо лесно от сорта на яйца и сандвичи. Просто аз готвя добре и обичам да го правя, така че това си е единодушно прието за и от двамата за моя работа.

Всичко останало - пране, простиране, пазаруване, подреждане, водене и прибиране на деца и т.н. правим заедно, или според както се случи - примерно аз пускам пералнята, той простира, аз събирам... зависи от ритъма на деня или кой колко е уморен или натоварен в дадения момент. Грам не му пречи да ми простира гащите на балкона, докато съседът ни от долния етаж го гледа и си говорят.

Нещата си се получиха естествено от първите години на брака. Моята майка е от домакините, които само принасят, разнасят, вървят след всеки, оправят, чистят и все смятат, че нещо не им е изчистено и оправено. Аз тези неща ги мразя от сърце и никога не съм била добра домакиня в този смисъл. Така че си казах от самото начало какво не обичам да правя или давах ясни задачи с какво искам да ми се помогне - никога не ми е отказвал. Оттам нататък... аз просто отлагам до безобразие да върша това, което не ме кефи, а неговите нерви не издържат - той обича да е чисто и подредено. И нещата полека се нагласиха.

Не си представяйте, че мъжът ми винаги така си е представял домакинството и е супер хепи от цялата работа - в първите години сме имали много разправии по този въпрос, но в общи линии човек много малко може да се промени и да си потиска собствената природа (говоря за себе си - опитвала съм се да съм по-организирана и заради него да се старая повече... но не ми се получава за дълъг период. Накрая просто гледам да преценявам кога той е много уморен и тогава аз да свърша всичко възможно, за да не се дразни той и да може да си почине). С годините свикнахме с това кой какъв е и какви са му недостатъците (заедно сме от 17 г и живеем заедно от 15 г) и нещата се нагласиха, така че сега много рядко се случва да се дразним от нещо от тоя сорт.

В общи линии моят съвет е същият като дадените дотук - давайте абсолютно ясна и точна молба кога и с какво искате да ви се помогне (като съобразявате все пак с това да не е по средата на полувремето, защото тогава няма добри шансове да ви се получи). Ако става въпрос за нещо по-голямо като помощ, планирайте по-отрано и обяснявайте по-отрано, че еди кога си трябва да се свърши еди какво си и че ще очаквате помощ от него за това и това (конкретни неща - не "смятам да чистя и трябва да ми помагаш", а "в събота ще мия прозорците, нали ще ми помогнеш да махнеш завесите, защото не мога да ги стигна"). Ако знаете, че мъжът има принципна съпротива да върши нещо (напр. няма сила, която да го накара да ви простира гащите), тогава си ги прострете сами, но изчакайте да стане тъмно и го помолете той да прибере дрехите от балкона (примерно). Човек трябва да знае в какво да отстъпва - и как да настъпва.

Има и още няколко практични неща - както беше казала една колежка на майка ми, "на мен мама ми е казала, че ако ме чуе да казвам пред мъжа ми, че еди кое си мога да си го свърша сама, ще ме бие през устата" Да се правиш на супергерой и да демонстрираш как можеш да свършиш сама всичко от миенето на прозорци до сглобяването на гардероби не води до това мъжът ти да се гордее, че си супер домакиня, а просто до това с чиста съвест да те оставя да правиш нещата сама, защото си доказала, че можеш и всъщност няма защо да искаш помощ от него.

Естествено, когато той свърши нещо, трябва да умеете да си прехапвате езика до кръв, но да не казвате "гледай как си ги прострял тия дрехи, сега така са се намачкали, че няма изглаждане... по-добре да не беше ми помагал, да ми отваряш повече работа". Принципът "по-добре да си го свърша сама, отколкото да го чакам 3 часа да ми се мотае в краката" води само до това да си вършите всичко сами.

Естествено, за всичко, което е направил, трябва да се благодари и да се оценява, и да се споменава пред приятели и т.н. колко ви помага - може да звучи лицемерно, но е абсолютно наложително. И е нормално, като се замислите - в крайна сметка, и на нас ни се иска някой да ни оценява по същия начин (друг е въпросът дали го получаваме, защото обичайно се счита, че това си е нормална женска работа, на която няма защо да се обръща внимание).

И на мен не ми пречи грам, когато мъжът ми се оплаква пред приятели - къде на шега, къде наистина - че върши повече женска работа от мен Затова пък аз винаги го хваля пред всички, че няма мъж, който да помага повече от него (и наистина не съм срещала такъв досега) и съответно съм обект на искрената завист на всичките ми познати.

О, и преди някой да се е притеснил за отношенията ни - всичко това само ме кара да го уважавам и обичам още повече, както и да се чувствам обичана и абсолютно буквално "носена на ръце"

Здравейте, много съм писала за криворазбраната еманципация, в много случаи съм подкрепяна, но и съм била опреквана и то от представителките на нежния пол. Моето мнение е че жената следва да бъде жена, дама,майка и съпруга. Жената по природа е надарена да дава любов,грижа и уют. Това предполага, че тя най-добре би се грижила за децата,съпруга си и дома. В този случай, обаче не влагам смисъл, че само и единствено тя следва да го прави. Съвременната жена работи наравно, а дори и повече от мъжа,печели наравно ,а понякога и повече от мъжа,така,че след като днешната жена дели делника наравно със съпруга си,следва и той да споделя с нея задълженията за децата и домакинството. Както не е срамно жената да кара кола, да е войник,пилот,лекар,учител и пр,така не е срамно мъжа да смени памперсите,да сготви или да почисти. Съвремието ни вече е такова,че е трудно,а и ненужно разделение на труда. Нямам предвид мъжа да плете  или жената да кове пирони и пр., а да има съпричастност в задълженията.много е важно мъжа да е съпричастен с домакинството и отглеждането на децата.Само така би оценил тази грижа, защото все още чувам как жената нищо не прави по цял ден си стои в къщи. Странно, защо ли стои в къщи,ако нищо не прави,не е ли по-приятно да не прави нищо на кафенце с приятелка или в МОЛ-ла? Та мили дами вие сте тези,коита както се преборихте за еманципация,да се преборите и за съпричастност в домакинството и грижите по децата. Докато се доказвате пред мъжете,колко сте мултифункционални,те изобщо няма и да помислят да ви опровергават.Така, че ако не искате след работа вместо да седнете пред ТВ-то или на масата с питие, да грабвате престилката и черпака е ваше задължение да поделите със съпруга приготвянето на вечерята.Така ще имате време и за себе си и за децата и за семейството си, а няма да заспивате докато вечеряте. Освен това и на съпруга ви ще му е много по-приятно да вечеря с вас,отколкото с уморена и намръщена домакиня.Изборът е във вашите ръце, не мълчете и не превивайте  ЕМАНЦИПАЦИЯ е равенство в правата, но и равенство в задълженията. Само, че много пъти се забравя равенството в задълженията, като се определят мъжки и женски работи. Много ми е смешно когато за мъжка работа се асоцира  работа извън дома, а за женска тази,която се върши в него. Само,че в днешно време жената върши и двете работи и тази извън дома и тази в дома,какво илиза,че тя работи два пъти повече.Тогава каква е тази еманципация,какво е това равенство.Струва ми се, че жената е прецакана. Затова мили дами ако искате да сте дама,майка и съпруга, а не робинята Изаора, се борете и отстоявайте не само правата , а и задълженията си.

Ние с моя мъж сме по същия начин. Живеем в къща и той се грижи повече за двора, аз повече си шетам вътре. Аз готвя повече и мия чиниите, той пък сервира и отсервира. Измислили сме си някакъв такъв баланс, че и на двамата да ни е добре и да сме щастливи. Сега като се роди и малката принцеса 100 % ще има някакво разбъркване докато пак си създадеме някакво равновесие, но всичко с времето си...   

Не ми тежи домакинската работа. Обичам да си чистя и шетам, даже много не ми е приятно да ми се върти някой наоколо докато съм се "развихрила". Обожавам да готвя. Но не ходя на работа. Мъжът ми работи много, грижи се за семейството си и аз уважавам това. Искам да му е хубаво като си е вкъщи, топло, чисто, да ухае на вкусно. Не му се сърдя, че стои на компютъра в малкото му свободно време. А аз лично имам време и за къщата и за манджата и за детето и мъжа и за себе си (спорт, козметик, някоя книга, филм, кафе с приятелка)  

Все тая, кой чисти - важно е все пак домът да е дом, а не катун. За мен мърлявите къщи говорят много за обитателите им - мое мнение 

На милото един колега изключително искаше да сме си близки и дълго време ни канят на гости. Хубаво, приемаме и отиваме на вечеря. Да ви кажа честно още с влизането ми идваше да си тръгна - по-мръсен апартамент не бях виждала от години, а може би и никога. То смърдеше на гнус, подметките ни лепнеха по пода, а за банята да не коментирам, че 
Ми, сори, ама не е нормално това.

аз имам същия проблем само че с баща ми. единственото което прави е да измие чиниите /когато се натрупат/, да просте дрехите, да раздига масата. това е. пробвала съм с подсказки от типа "пода е мръсен, трябва да се измете" демек що не вземеш да изметеш пода, и получавам отговор "а, то не е толкова мръсно". пробвала съм и с директи молби например "трябва да измиеш терасата", отговор " ще я измия" повторила съм сигурно 5 пъти и още не е измита. пробвала съм и със скандали - никакъв ефект. знам че е възрастен и едва ли има шанс да се промени, но самата мисъл че всичко чака аз да го свърша е много подтискаща и ми тежи. а баща ми е и пенсионер - има дни когато нищо не прави, освен да дреме на масата.
иначе има едно съседско семейство с единствен син. когато на съпруга му се яде вафла, жената тича до магазина за да купи.   та "момчето" им е вече на 30 години и възприема това за нормално поведение...
а аз очаквам да ми се помага...  

Значи, баща ти е възрастен човек, пенсионер, който си мие чините, слага и вдига масата, простира прането, но пак всичко лежи на твоите ръце?
А защо като видиш, че пода е мръсен, не го изметеш/измиеш ти? Аз не стоя да чакам някой друг да се сети. След като си видял нещо, можеш да го свършиш.

точно с теб, надали има смисъл да споря, но НЕ, не мисля че само аз трябва да мета пода и не мисля че измиването на чиниите и вдигането на масата изчерпва всичко което трябва да се свърши. Аз все пак ходя на работа и то на 2 места. за да искам друг да измете, означава, че просто нямам време. Или считаш за нормално в 9 часа вечерта да хващам метлата? или пък считаш, че аз не правя нищо и по цял ден седя с крака на дивана.

Нищо не считам. И като не искаш да спориш ТОЧНО С МЕН, защо ми отговаряш?
Ако живееше сама, или баща ти, недай си Боже, беше обездвижен, пак ли щеше да се опрадваваш, че нямаш време?
Питам те, просто, не желая да споря с теб, ама грам. И аз съм живяла сама с детето си, работех също на две места, но не съм очаквала от нея, или някой друг, да чисти, защото аз нямам време за това.