Защо се предполага, че домакинската работа е задължение на жената?

Кое кое замества, май говорим за различни неща! Не мисля, че е оправдание една жена да иска да вижда в мъжа си мъж и да има отношение като към мъж. Когато имам сигурност с този човек, когато той ми е показал, че безупречно се грижи за семейството си, помага според времето си достатъчно, не бих го юркала и не бих искала нищо повече от него.

Относно парите - парите са си пари.
Домът - дом.
Децата - деца.
Отношенията е леглото - отношения в леглото.

Ето тези, които писах горе.
Вършенето на едно, да значи освобождаване от друго.


Като началото трябва да се разберем какво значи "да иска да вижда в мъжа си мъж". Защото човек, който като пеленаче чака да обслужен за елементарни неща като храна, хигиена на мястото, в което живее и т.н. е всичко друго, но не и мъж. А подозирам, че за теб точно това е мъж.
Затова идва разминаването в гледните ни точки  

Аз не разбирам кое е немъжкото в пускането на пералнята или миенето на банята...

Какво значи мъжът да е мъж? Какво значи да се грижи за семейството си? Да изкарва парите ли? Жена му да не е малоумна, че да не може да изкарва въпросните пари?

Аз също.Ми нали и той живее там? 

Обяснението е повече от лесно - той просто не цапа! И това е защото не става от дивана. Ето жената, например, като готви - тя мърси тигани, печка, чинии - редно е който цапа и да си почисти!

Никъде не съм казала, че вършенето на едно освобождава от друго. Не виждам смисъл да обсъждам вменена ми гледна точка. Не съм споменала някой да седи и да чака да бъде обслужен за елементарни неща, казах че помага според времето си и че с това което прави аз съм ок. Радвам се, че не простира и не мие банята, но че успява да се грижи за всичко друго извън готвенето, чистенето и прането. Мисля да спря дотук.

Е каква сигурност една жена може да има с мъж, който не може да нахрани детето им? Или да пусне пералня и съответно да просне? През зимата се разболях, 3 дни не можех да си кажа името заради зверско главоболие, тогава мъжът ми пое всичко в нас. И аз се чувствах сигурна, че с детето ни всичко ще е наред, защото и двамата се грижим за него, съответно мъжът ми е наясно с тънкостите, чувствах се сигурна, че ще бъде изчистено и няма да стане кочина... Естествено че ако той се разболее, аз ще поема всичко.

Така и не се разбра кои са задълженията на мъжа. Ама конкретно. Все пак "да бъде мъж" не е задължение.

Не си чела, как ще разбереш!

Никога не пиша наизуст.


Т.е. ако поеме ролята на банкомат, вече няма задължения да поддържа собствения си дом.


Аз също.
Затова ми стана странно, че пишеш странни оправдания, за нещо, което реално ти е вменено.
Няма нищо жалко в това човек да измие собствената си баня. Жалко е да счита, че е жалко.


Което съвсем не значи, че ако трябва да се занимава с нещо тежко, ще седя да го чакам да сготви. Естествено, че нещата ще се преразпределят за конкретния ден. Но цялата дневна работа да се състои в чистене, пране, готвене и т.н. и той да иде на роСодка и шопинг, айде, няма нужда да се правя на герой.

Извинявам се, че съм рязка, но ми писна да чета колко е грозно един възрастен човек да си чисти и готви, а да чака наготово било мъжко.
Това го гледам от дете и все още реагирам по детски.
Имам някакъв страшен късмет, че попаднах случайно на мъж, който хич не му пука какво ще кажат хората, че иначе да сме си извадили очите.

 Чета общи приказки като "да се грижи безупречно за семейството си". Това абсолютно нищо не значи. За един безупречно е да живее в каравана, за друг и гаража на вилата да е подреден по ноти. Та - чета аз, чета, но какво да им чета на мъглявите изречения?

Ех, колко късно се включвам в любима моя тема =)

Аз също съм имала разправии с моя мъж по въпроса за "домакинството" и съм страшно благодарна, че се е откъснал от техните навреме и що годе може да се грижи сам за себе си.
Аз обаче имам лек "Дефект" и понякога ми е ужасно трудно да му възложа или да го изчакам да свърши нещо. Но и аз съм тази, коаято има повече свободно време, така че е разбираемо.
Обичам и да готвя. Когато съм уморена или ме мързи - кой каквото намери в хладилника, това е.
Напоследък обаче някои неща започват да ми тежат, но съм забелязала, че всичко се подрежда само. Като се съберат дрехи на стола, например, започват да му пречат и ги прибира.
Като заживяхме заедно дори за правилото с "прибирането на масата" не съм обелвала дума. Ставам си, пък той след известно време се сети, става му гадно и прибира чиниите в миялната.

Но може би е по-добре да се говори за тези неща, не смятам че моята практика е добра и се опитвам да се променя.


Но по темата - смятам, че у нас от години се предава на поколенията един такъв тертип, че жената трябва да е домакиня. Ужасно съм щастлива, че започва да изчезва тази "мода" и още по-силно забелязвам някои неща у майка ми и свекървата, които ме дразнят безумно.
Майка ми, например, не е "слугувала" на баща ми никога, но винаги като се съберем тя принася, отнася, ако нещо липсва - носи го.
А пък свеки, много я харесвам, обожавам я, но и тя е научена явно и е научила нейния мъж, че жената може и да работи и деца да гледа и да готви и да чисти и всичко... Хем и се възхищавам, хем понякога ме побърква как се прибира с торба с нещо, сготвя, слага на масата, реже салатата, после отсервира и измива чиниите. И като идват у нас се хвърля да ми помага, но аз винаги й казвам да стои мирно и че мм ще помогне. Най-малкото ми е неудобно.

И аз не разбрах. Пък специално препрочитах отговорите ѝ, но са само общи приказки. Освен "работа", но пък повечето жени също работят, така че не е това. Мистерия