Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Зари го влачеше тъпо и упорито нон-стоп, не го смучеше, а го слагаше като цигара - в ъгълчето на устната и ходеше така 
Тъкмо бях решила да пробвам хитрия номер със срязването, когато взехме Лиска (значи говоря за два-три месеца назад), тя бързичко нагриза всичките през средата, после Зари ги докъса и в крайна сметка известно време имаше половин биберон (без горната част), който се опита да употребява, но не му се получаваше 
И така без абсолютно никакви сълзи, нерви и тръшкания го махна сам за няма и две седмици 
то докато нямя, няма и ей на...
направо ШОК. Голяма изненада беше и още на никой не съм казвала. Искам първо док. да посетя. Хем се радвам, хем много ми е скорошно сякаш....Тоя моя е пълен дивак и не зная как ще се опазя, вечно ме бори, рита, играе, нося го...но се надявам всичко да бъде ОК.
Нали може?!
