"Принцесата и Кралицата" и "Принцът-Ренегат"

И от този ден потекоха реки от кръв.
Завземането на Харънхъл от принц Демън станало тежък удар за повелителя. До този момент Егон II смятал каузата на сестра си за безнадежна. Харънхъл за пръв път накарал Негово Величество да се почувства уязвим. Последвалите мълниеносни поражения при Горящата Мелница и Каменната Ограда, също станали сериозни удари, и кралят осъзнал, че положението е значително по-опасно, отколкото му се е струвало. Тези страхове се задълбочили, когато се върнали гарваните от Планински рай, където зелените се смятали за най-силни. Да, домът Хайтауър и Староград твърдо поддържали Егон, и на страната на повелителя бил също и Арбор... Но навсякъде на юг други лордове се кълнели на Ренира, включително лорд Костейн от Трите Кули, лорд Мълендор от Горните земи, лорд Тарли от Рогов Хълм, лорд Роуан от Златната дъбрава и лорд Грим от Сив Щит.
Последвали и други удари: Долината, Бял Пристан, Зимен хребет. Блекууд и други речни лордове се стичали в Харенхъл под знамената на принца Демън. Корабите на Морския Змей затворили залива на Черна вода, и всяко утро търговците се жалвали на крал Егон. Повелителят никога нямал отговор на техните оплаквания, освен поредния бокал със силно вино. «Направи нещо,» – изисквал краля от сир Ото. Ръката го уверявал, че нещо се прави: той измислил, как да пробие блокадата на Веларион. Една от главните опори на Ренира в претенциите и за престола бил съпруга и, принц Демън, но той също така бил и една от най-големите и слабости. През времето на своите приключения принцът е натрупал повече врагове, отколкото приятели. Сир Ото Хайтауър, който е бил сред първите от тези врагове, изпратил писма през Тясното море до други врагове на принца, в Кралството на Трите Дъщери, надявайки се да ги убеди да излязат срещу Морския Змей.
Забавянето не устройвало младия крал. Егон II не искал повече търпеливо да слуша увъртанията на дядо си. Въпреки, че майка му вдовстващата кралица Алисент, се изказала в защита на сир Ото, повелителят останал глух към молбите и, той повикал лорд Хайтауър в Тронната зала, свалил от врата му веригата на Ръката и я метнал на сир Кристън Коул.
– Моята нова Ръка е стоманен юмрук, – похвалил се краля. – С писането на писма е приключено.
Сир Кристън без да губи време показал характера си:
– Не трябва да молите вашите лордове за подкрепа подобно на просяк, просещ милостиня, – казал той на Егон. – Вие сте законния крал на Вестерос, и всички, които го отричат са изменници. Време им е да научат цената за тази измяна.
Ларис Стронг Кривокракия, надзорник на слухарите на крал Егон, съставил списък на всички лордове, които са присъствали на Драконов Камък на коронацията на Ренира и са участвали в Черния съвет. Владенията на лордовете Селтигар и Веларион са разположени на острови и били извън досега на гнева на повелителя, тъй като Егон II нямал военни сили на море. Но тези черни лордове, чиито земи са на континента, нямали такава защита.
Войските на краля с лекота превзели Дъскъндейл, завладявайки изненадващо владенията на Дарклин. Градът бил разграбен, корабите в пристанището изгорили, а самия лорд обезглавили. Следващата цел на сир Кристън станал Гарванов Покой. Навреме предупреден за настъплението, лорд Стаунтън отказал да предаде замъка и затворил вратите пред противника. Зад своите стени, негова светлост можел само да вижда, как палели полята, горите и селата, а скота и селяните били изклани. Когато запасите от провизии в замъка били напривършване, лорд Стаунтън изпратил на Драконов Камък гарван с молба за помощ.
Девет дни, след като лордът изпратил своята молба, от страната на морето се донесъл шум на кожени криле. Над Гарванов покой се появила Мелеис, Червената Кралица била наричана, заради алените си люспи, които я покривали. Гребенът, рогата и ноктите на женския дракон святкали подобно на медни. Мембраните на крилете и били розови. На гърба на Мелеис, блестейки на слънцето в стомана и мед, яздела Почти Кралицата Ренис Таргариен.
Сир Кристън Коул не се разтревожил, защото Ръката на Егон разчитал точно на такова развитие на събитията. Барабаните барабанили команда, и напред пристъпили стрелците с лъкове и арбалети, напълнили въздуха със стрели. Изведените скорпиони?! изстреляли железни болтове, от същия вид, каквито някога били сразили Мераксес в Дорн. Мелеис получила няколко десетки рани, но стрелите само разярили женкия дракон. Тя с устремила надолу, бълвайки огън надясно и наляво. Рицарите горяли в седлата си, гривите, и козината и доспехите на конете им били в пламъци. Въоръжени мъже изпускали копията си и се разбягвали. Някои се опитали да се скрият зад щитове, но нито дъбът, нито желязото не можели да спрат драконовия дъх. Сир Кристън от седлото на своя бял кон крещял през дим и пламък:
– Целете се в ездача!
А Мелеис ревяла, от ноздрите и излизал дим, а в пастта и се гърчел жребец, обхванат в огън.
Тогава се раздал ответен рев. Показали се още две крилати фигури: кралят, яздещ златния Слънчев Огън, и брат му Емонд на Вхагар. Кристън Коул бил приготвил капан, и, поемайки стръвта, в него попаднала Ренис. Сега челюстите на капана се затворили зад нея.
Принцеса Ренис не направила никакъв опит да се спаси с бягство. С радостeн вик и удар с камшик, та обърнала Мелеис към противниците си. Срещу само Вхагар, принцесата можела да се надява на победа, защото Червената Кралица била стара, коварна и опитна в битките. Срещу Вхагар и Слънчев Огън, обаче съдбата и била предрешена. Драконите яростно се сблъскали на хиляда стъпки над бойното поле. Във въздуха се взривявали и изригвали толкова ярки огнени топки, че по-късно хората се кълнели, как все едно небето било обсипано с множество слънца. Алените челюсти на Мелеис се затворили на златната шия на Слънчев Огън, но само за миг, защото от високо в драконите се вклинила Вхагар. Всичките три чудовища заедно се понесли надолу. Те се ударили в земята толкова силно, че камъни се посипали от назъбените стени на Гарванов Покой на половин лига от мястото на падането.
Тези, които се оказали прекалено близко до драконите, не оцелели за да го разкажат. А тези, които стояли по-далеч, можели да видят само пелена от дим и огън. Минали часове, преди да загасне пожара. От останалата пепел невредима се издигнала само Вхагар. Мелеис била мъртва, пострадала при падането, на земята била разкъсана на парчета. А Слънчев Огън, великолепният златен звяр, останал с наполовина откъснато от тялото крило. Неговият царствен ездач бил с изпочупени ребра и бедро, а половината от тялото на Егон било покрито с изгаряния. Най-много пострадала лявата му ръка. Драконовия огън бил толкова силен, че металът на кралската броня се разтопил в плътта.
Тялото, което решили, че е Ренис Таргариен, било намерено по-късно редом с останките на дракона и, но то било дотолкова почерняло, че със сигурност да бъде разпозната принцесата нямало никакъв начин. Любимата дъщеря на лейди Джослин Баратеон и принц Емон Таргариен, вярната жена на лорд Корлис Веларион, майка и баба, Почти Кралицата без страх живяла и умряла сред огън и кръв. Тя била на петдесет и пет години.
Осемсотин рицари, оръженосци и обикновени войници също изгубили живота си този ден. Още сотина загинали по-късно, когато принц Емонд и сир Кристън Коул превзели Гарванов Покой и изклали гарнизона му. Главата на лорд Стоунтън изпратили в Кралски Чертог и там я изложили над Старата порта... но именно главата на Мелеис, закарана през града в каруца, хвърлила простолюдието в безмълвие. Хиляди избягали от Кралски Чертог този ден, докато вдовстващата кралица Алисент не заповядала да затворят и залостят градските порти.
Крал Егон II не загинал, въпреки, че изгарянията му причинили толкова силни болки, че някои разказват, как той се молел за смъртта си. Докарали го в Кралски чертог в закрита носилка, която да скрие тежките му рани, Негово величество не ставал от леглото до края на годината. Септони се молили за него, майстери му давали отвари и маково мляко, но Егон спал девет часа от десет, събуждайки се само за да поеме оскъдна храна и да заспи отново. Никому не позволявали да тревожи покоя на краля, с изключение на майка му, вдовстващата кралица и Ръката, сир Кристън Коул. Съпругата му нито веднъж не го посетила, дотолкова погълнала Хелейна нейната собствена мъка и безумие.
Драконът на краля, Слънчев огън, бил твърде голям и тежък за да бъде преместен, а сам не можел да излети заради нараненото крило, оставайки на полетата зад Гарванов Покой, пълзял по пепелищата подобно на огромна златна змия. Отначало се хранел с изгорелите тела на загиналите. Когато те свършили, хората, оставени от сир Кристън за охрана, започнали да му носят телета и овце.
– Вие трябва да управлявате кралството, докато вашия брат биде отново достатъчно силен, за да вземе короната отново, – казал на принц Емонд, Ръката. Не се наложило на сир Кристън да повтаря. Едноокият Емонд Родоубиеца поел украсената с рубини железна корона на Егон Завоевателя.
– На мен ми стои по-добре, отколкото някога е била на него, – заявил принцът. Впрочем, Емонд не присвоил кралската титла, той само се обявил за Защитник на Държавата и принц-регент. Сир Кристън Коул останал кралска Ръка.
В това време семената, посети от Джекейрис Веларион по време на северния полет, започнали да дават плодове: в Бароутън и в Бял Пристан, в Зимен Хребет, в Sisterton, Gulltown и в Лунната Врата се събирала войска. Ако те се съединели при Харънхъл със силите на речните лордове и с принц Демън, даже мощните стени Кралски Чертог може би нямало да им устоят, предупредил сир Кристън новия принц-регент.
Прекалено увереният в своята воинска доблест и в мощта на Вхагар, Емонд жадувал да срещне в битка противника.
– Уличницата на Драконов Камък не е голяма заплаха, – казал той. – Не по-голяма, от Роуан и останалите изменници в Планински Рай. Истинската опасност е чичо ми. Когато Демън загине, всички глупаци, развяващи знамената на нашата сестра, ще се разбягат по замъците си и повече няма да ни тревожат.

В Деня на Девата през 130 година С.З., Цитаделата в Староград разпратила 300 бели гарвана да възвестят настъпването на зимата, но за кралица Ренира Таргариен  това бил   разгарът на лятото. Въпреки недоволството на жителите на Кралски чертог, градът и короната били нейни. Отвъд Тясното море, Триархията бе започнала да се  раздира от междуособици.  Домът Веларион владеел водните пътища. Макар  проходите през Лунните планини да били затворени от снегове, Девата от Долината  удържала думата си и изпратила по море хора, които да се присъединят към силите на Кралицата.  С други кораби пристигнали воини от Бял Пристан, водени от синовете на лорд Мандърли, Медрик и Торен. Мощта на кралица Ренира растяла непрекъснато, докато тази на крал Егон се стопявала.

Но никоя война не бива да се счита за спечелена, докато враговете не са покорени. Създателят на крале, сир Кристън Коул бил свален, но някъде в кралството, Егон II - кралят когото беше направил, продължавал да е жив и свободен. Както и дъщерята на Егон, Джеера.  Ларис Стронг, Кривото стъпало - най-потайния и хитър член на зеления съвет беше изчезнал. Лорд Борос Баратеон все още държал Бурен край и  не бил сред приятелите на Кралицата.  Ланистър също се числели към враговете на Ренира, въпреки че лорд Джейсън бил мъртъв, по-голямата част от войската на запада  избита или разпръсната, а Скалата на Кастърли оставена в хаос.

Принц Емонд се  превърнал в ужасът на Тризъбеца, спускал се  от небето сипейки дъжд от огън и смърт върху Речните земи, после изчезвал но само за да удари на следващия ден петдесет левги по-нататък. Пламъците на Вхагар превърнали Стара върба и Бяла върба в пепелища, а Хогхол Hogg Hall в почернял камък.  Във Весел дол, тридесет мъже и триста овце загинали в драконовите пламъци. След това, Родоубиецът се върнал неочаквано в Харънхъл, където  изгорил всичко що било направено от дърво в замъка. Шест рицаря и четиридесет въоръжени мъже загинали опитвайки се да убият дракона му. Щом мълвата за тези атаки се понесла, останалите лордове се взирали със страх в небето, чудейки се кой може да е следващият.  Лорд Мутън от Девиче езеро, Лейди Дарклин от Дъскъндейл и лорд Блекуд от Гарваново дърво изпратили спешни съобщения до кралицата, молейки я да прати дракони, които да защитят техните владения

И все пак най-голямата заплаха за царуването на Ренира не бил Емонд Едноокия, а неговият по-малък брат, принц Дерон Дръзкия и огромната армия на Юга предвождана от лорд Ормунд Хайтауър.

Войските на Хайтауър  прекосили Мандър и напредвали бавно към Кралски чертог, смазвайки кралските поддръжници когато и където те се опитвали да им попречат, и принуждавали всеки лорд превил коляно да присъедини силите си към тях.  Летейки на Тесарион пред основната колона, принц Дерон се бил доказал като безценен съгледвач предупреждавайки лорд Ормунд за всяко вражеско движение или укрепление. В повечето случаи хората на кралицата предпочитали да изчезнат още щом съзрат крилата на Синята кралица, вместо да се изправят в битка срещу драконовият пламък.

Знаейки за всички тези заплахи, Ръката на кралица Ренира, стария лорд Корлис Веларион, предложил на Нейно Величество да започне преговори. Той убеждавал кралицата да помилва лордовете Баратеон, Хайтауър и Ланистър, ако те подгънат коляно, закълнат се във вярност и предоставят заложници на Желения трон. Морският змей предложил да се позволи на Вярата да приеме в лоното си кралица Алисън и кралица Хелена, така че да могат да прекарат остатъка от живота си в молитва и съзерцание. Дъщерята на Хелена, Джеера  да стане негова възпитаница и след време да се омъжи за младия принц Егон, свързвайки отново заедно двете половини на рода Таргариен.
А моите природени братя? - попитала Ренира, когато Морския змей изложил своя план пред нея. - Какво да правя с фалшивия крал Егон и родоубиеца Емонд? Нима трябва да простя на тези, които откраднаха трона ми и убиха синовете ми.

 - Пощади ги и ги изпрати на Вала.- отговорил лорд Корлис. - Позволи им да облекат черното и да изживеят дните си като мъже на Нощния страж, обвързани от свещени обети.

 - Какво са обетите за клетвопрестъпниците? - пожелала да узнае Ренира. - Техните обети не ги затрудниха, когато взеха трона ми.

Принц Демън повторил опасенията на Кралицата. Настоял, че опрощаването на бунтовници и предатели само засява семената на нови бунтове.
Войната ще свърши само тогава, когато главите на предателите бъдат набучени на копия над Кралската порта. Егон II ще бъде заловен  рано или късно „скрит под някой камък“, но сега можем и трябва да поведем война срещу Емонд и Дерон. Ланистър и Баратеон също трябва да бъдат унищожени, а техните замъци и земи раздадени на хора, доказали че са лоялни. Дайте Бурен край на Улф Белия, а Скалата на Кастърли на Коравия Хю Чука  - предложил принца … за ужас на Морския змей.
Половината от лордовете на Вестерос ще се обърнат срещу нас, ако бъдем толкова жестоки да унищожим два толкова древни и благородни дома. - казал лорд Корлис.

Трябвало кралицата да избере между позицията на своя консорт и мнението на Ръката си.  Ренира решила да поеме среден курс. Нейните пратеници щели да отидат в Бурен край и Скалата на Кастърли, предлагайки „справедливи условия“ и помилване. … след като приключи с братята на узурпатора.
 Когато паднат мъртви, останалите ще превият коляно. Убийте техните дракони и аз ще мога да поставя главите им на стените на моята тронна зала. Нека хората ги гледат и да разберат цената на измяната.

Естествено Кралски чертог не трябвало да бъде оставен без защита. Кралица Ренира щяла да остане в града със Сайракс и своите синове Егон и Джофри, които не биваше да бъдат излагани на риск. Джофри, почти тринайсетгодишен, бил нетърпелив да се докаже като воин, но когато му казали, че Тираксес е нужен за да помогне на майка му да удържи Червената цитадела в случай на атака, момчето се заклело тържествено да остане.  Адам Веларион, наследникът на Морския змей, също щял да остане  в града с Морски пушек. Три дракона би трябвало да бъдат достатъчна защита за града; останалите щели да влязат в битка.

Принц Демън отвел Караксес до Тризъбеца, заедно с драконките Коприва и Овцекрад, за да намерят принц Емонд и Вхагар и да приключат с тях. Улф Белия и Коравия Хю Чука отлетели до Тъмбълтън, на около 50 левги югозападно от Кралски чертог, последната лоялна крепост стояща между лорд Хайтауър и  града, за да помогнат в отбраната и унищожат принц Дерон и Тесарион.

Принц Демън Таргариен и малката кафява драконка Коприва дълго издирвали Емонд Едноокия, но без успех. Бяха се установили в Девиче езеро по покана на лорд Манфрид Мутън, който живеел в  страх от нападенията на Вхагар.   Принц Емонд обаче ударил при Каменна глава в подножието на Лунните планини; при Сладка върба на Зелената вилка и Салиденс на Червената вилка;   той стопи Лъкометния мост до въглени, изгори  Старата ладия и Мелницата на Старицата,  разруши манастира  при  Бечестър и винаги изчезвал в небето преди преследвачите да пристигнат.  Вхагар бил много бърз и често оцелелите не можели да преценят в коя посока е отлетял.

Всеки ден на зазоряване Караксес и Овцекрад излитали от Девиче езеро, издигали се над Речните земи и кръжали над тях с надеждата да видят Вхагар... и всяка вечер се връщали без успех.  Лорд Мутън дръзко предложил драконовите ездачи да се разделят и така да претърсват два пъти повече площ. Принц Демън отказал. Вхагар беше последният от трите дракона, които  дошли във Вестерос с Егон Таргариен и сестрите му, напомнил той на лорда.  Въпреки, че бе станала по-бавна отколкото преди сто години, Вхагар бе увеличила размерите си, достигайки тези на Черния Ужас в миналото. Пламъците й били достатъчно горещи да разтопят камък, а   нито Караксес, нито Овцекрад можели да се мерят със нейната свирепост. Само заедно можели да се надяват да й устоят.  А Коприва той държал при себе си, и денем и нощем, както в небето, така  и в замъка.

В Деня на Девата през 130 година С.З., Цитаделата в Староград разпратила 300 бели гарвана да възвестят настъпването на зимата, но за кралица Ренира Таргариен  това бил разгарът на лятото. Въпреки недоволството на жителите на Кралски чертог, градът и короната били нейни. Отвъд Тясното море, Триархията бе започнала да се  раздира от междуособици.  Домът Веларион владеел водните пътища. Макар проходите през Лунните планини да били затворени от снегове, Девата от Долината удържала на думата си и изпратила по море хора, които да се присъединят към силите на Кралицата.  С други кораби пристигнали воини от Бял Пристан, водени от синовете на лорд Мандърли, Медрик и Торен. Мощта на кралица Ренира растяла непрекъснато, докато тази на крал Егон се стопявала.

Но никоя война не бива да се счита за спечелена, докато враговете не са покорени. Създателят на крале, сир Кристън Коул бил свален, но някъде в кралството, Егон II – кралят, когото беше направил, продължавал да е жив и свободен. Както и дъщерята на Егон, Джеера.  Ларис Стронг, Кривото стъпало - най-потайния и хитър член на зеления съвет беше изчезнал. Лорд Борос Баратеон все още държал Бурен край и не бил сред приятелите на Кралицата.  Ланистър също се числели към враговете на Ренира, въпреки че лорд Джейсън бил мъртъв, по-голямата част от войската на запада била избита или разпръсната, а Скалата на Кастърли била оставена в хаос.

Принц Емонд се  превърнал в ужасът на Тризъбеца, спускал се  от небето сипейки дъжд от огън и смърт върху Речните земи, после изчезвал, но само за да удари на следващия ден петдесет левги по-нататък. Пламъците на Вхагар превърнали Стара върба и Бяла върба в пепелища, а Хогхол в почернял камък.  Във Весел дол, тридесет мъже и триста овце загинали в драконовите пламъци. След това, Родоубиецът се върнал неочаквано в Харънхъл, където  изгорил всичко що било направено от дърво в замъка. Шест рицаря и четиридесет въоръжени мъже загинали опитвайки се да убият дракона му. Щом мълвата за тези атаки се понесла, останалите лордове се взирали със страх в небето, чудейки се кой може да е следващият.  Лорд Мутън от Девиче езеро, Лейди Дарклин от Дъскъндейл и лорд Блекуд от Гарваново дърво изпратили спешни съобщения до кралицата, молейки я да прати дракони, които да защитят техните владения

И все пак най-голямата заплаха за царуването на Ренира не бил Емонд Едноокия, а неговият по-малък брат, принц Дерон Дръзкия и огромната армия на Юга предвождана от лорд Ормунд Хайтауър.

Войските на Хайтауър прекосили Мандър и напредвали бавно към Кралски чертог, смазвайки кралските поддръжници, когато и, където те се опитвали да им попречат, и принуждавали всеки лорд превил коляно да присъедини силите си към тях.  Летейки на Тесарион пред основната колона, принц Дерон се бил доказал като безценен съгледвач предупреждавайки лорд Ормунд за всяко вражеско движение или укрепление. В повечето случаи хората на кралицата предпочитали да изчезнат още щом съзрат крилата на Синята кралица, вместо да се изправят в битка срещу драконовият пламък.
Имайки предвид всички тези заплахи, Ръката на кралица Ренира, стария лорд Корлис Веларион, предложил на Нейно Величество да започне мирни преговори. Той убеждавал кралицата да помилва лордовете Баратеон, Хайтауър и Ланистър, ако те подгънат коляно, закълнат се във вярност и предоставят заложници на Желения трон. Морският змей предложил да се позволи на Вярата да приеме в лоното си кралица Алисън и кралица Хелена, така че да могат да прекарат остатъка от живота си в молитва и съзерцание. Дъщерята на Хелена, Джеера  да стане негова възпитаница и след време да се омъжи за младия принц Егон, свързвайки отново заедно двете половини на рода Таргариен.
- А моите природени братя? - попитала Ренира, когато Морския змей изложил своя план пред нея. - Какво да правя с фалшивия крал Егон и родоубиеца Емонд? Нима трябва да простя на тези, които откраднаха трона ми и убиха синовете ми.
 - Пощади ги и ги изпрати на Вала.- отговорил лорд Корлис. - Позволи им да облекат черното и да изживеят дните си като мъже на Нощния страж, обвързани от свещени обети.

 - Какво са обетите за клетвопрестъпниците? - пожелала да узнае Ренира. - Техните обети не ги затрудниха, когато взеха трона ми.
Принц Демън повторил опасенията на Кралицата. Настоял, че опрощаването на бунтовници и предатели само засява семената на нови бунтове.
-Войната ще свърши само тогава, когато главите на предателите бъдат набучени на копия над Кралската порта. Егон II ще бъде заловен  рано или късно „скрит под някой камък“, но сега можем и трябва да поведем война срещу Емонд и Дерон. Ланистър и Баратеон също трябва да бъдат унищожени, а техните замъци и земи раздадени на хора, доказали че са лоялни. Дайте Бурен край на Улф Белия, а Скалата на Кастърли на Коравия Хю Чука  - предложил принца … за ужас на Морския змей.
-Половината от лордовете на Вестерос ще се обърнат срещу нас, ако бъдем толкова жестоки да унищожим два толкова древни и благородни дома. - казал лорд Корлис.
Наложило се кралицата да избере между позицията на своя консорт и мнението на Ръката си.  Ренира решила да поеме среден курс. Нейните пратеници щели да отидат в Бурен край и Скалата на Кастърли, предлагайки „справедливи условия“ и помилване. … след като приключи с братята на узурпатора.  
- Когато паднат мъртви, останалите ще превият коляно. Убийте техните дракони и аз ще мога да поставя главите им на стените на моята тронна зала. Нека хората ги гледат и да разберат цената на измяната.
Естествено Кралски чертог не трябвало да бъде оставен без защита. Кралица Ренира щяла да остане в града със Сайракс и своите синове Егон и Джофри, които не бивало да бъдат излагани на риск. Джофри, почти тринайсетгодишен, бил нетърпелив да се докаже като воин, но когато му казали, че Тираксес е нужен за да помогне на майка му да удържи Червената цитадела в случай на атака, момчето се заклело тържествено да остане.  Адам Веларион, наследникът на Морския змей, също щял да остане  в града с Морски пушек. Три дракона би трябвало да бъдат достатъчна защита за града; останалите щели да влязат в битка.
Самият принц Демън отвел Караксес до Тризъбеца, заедно с момичето Коприва и Овцекрад, за да намерят принц Емонд и Вхагар и да приключат с тях. Улф Белия и Коравия Хю Чука отлетели до Тъмбълтън, на около 50 левги югозападно от Кралски чертог, последната лоялна крепост стояща между лорд Хайтауър и  града, за да помогнели в отбраната и унищожели принц Дерон и Тесарион.
Принц Демън Таргариен и малкото мургаво момиче наречено Коприва дълго издирвали Емонд Едноокия, но без успех. Били се установили в Девиче езеро по покана на лорд Манфрид Мутън, който живеел в  страх от нападенията на Вхагар.   Принц Емонд обаче ударил при Каменна глава в подножието на Лунните планини; при Сладка върба на Зелената вилка и Салиденс на Червената вилка; той съборил Лъкометния мост до основи, изгорил  Старата ладия и Мелницата на Старицата,  разрушил манастира  при  Бечестър и винаги изчезвал в небето преди преследвачите да пристигнат.  Вхагар бил много бърз и често оцелелите не можели да преценят в коя посока е отлетял.

Всеки ден на зазоряване Караксес и Овцекрад излитали от Девиче езеро, издигали се над Речните земи и кръжали над тях с надеждата да видят Вхагар... и всяка вечер се връщали без успех.  Лорд Мутън дръзко предложил драконовите ездачи да се разделят и така да претърсват два пъти повече площ. Принц Демън отказал. Вхагар бил последният от трите дракона, които  дошли във Вестерос с Егон Таргариен и сестрите му, напомнил той на лорда.  Въпреки, че бе станала по-бавна отколкото преди сто години, Вхагар бе увеличила размерите си, достигайки тези на Черния Ужас в миналото. Пламъците й били достатъчно горещи да разтопят камък, а нито Караксес, нито Овцекрад можели да се мерят със нейната свирепост. Само заедно можели да се надяват да й устоят.  А Коприва той държал до себе си, и денем и нощем,  в небето и в замъка.