"Принцесата и Кралицата" и "Принцът-Ренегат"

След смъртта на крал Визерис I Таргариен  основните претенденти за Железния трон били двама : дъщерята на Визерис Ренира,  единственото живо дете от първия му брак, и Егон, неговият най-голям син от втората му съпруга. Сред хаоса и кръвопролитието, породени от тяхното съперничество и други  крале- самозванци предявявали  свои права; перчели се като  глумци на сцена за седмица или  лунен кръг – за да залязат толкова бързо, колкото и изгрявали.

Танцът разделил Седемте Кралства на две: лордове, рицари и простолюдие  обявявали подкрепата си за едната  или за другата страна и вдигали оръжие едни срещу други. Дори домът Таргариен се разделил, защото всеки от претендентите въвлякъл във войната роднини, деца и приятели. За двете години на борба била платена ужасна цена от великите лордове на Вестерос, както и от техните знаменосци, рицари и обикновените хора. Макар династията да оцеля, по време на сраженията, мощта на Таргариен бе отслабена, а броят на последните в света дракони бе значително намален.

Танцът се оказа война различаваща се от всяка друга, в цялата дълга история на Седемте Кралства. Макар войските да поемали в походи и да водели яростни битки, много от сраженията били по вода и … особено…  във въздуха, когато дракон се борел срещу дракон със зъби, нокти и пламък. Това бе война белязана с коварство, убийство и предателство; война водена в сенките на ъглите, в сумрака на стълбищата, в залите на съветниците и дворовете на замъците, с кинжали, лъжи и отрова.

Отдавна тлеещата вражда, избухнала с ярки пламъци на третия ден на третата луна на 129 година С.З., когато в Червената цитадела на Кралски чертог, прикованият на легло от болестта си Визерис  I Таргариен затворил очи за дрямка и умрял в съня си. Тялото му било открито от слуга в часът на прилепа, когато кралят  имал обичай да пие чаша греяно вино. Слугата изтичал при кралица Алисънт, чиито покои  се намирали под кралските.
Той съобщил скръбната вест само и единствено на кралицата. Смъртта на краля била очаквана от известно време, и кралица Алисънт и нейните поддръжници, така наречените «зелени», отрано разяснили на  всички стражи и слуги на Визерис, какво трябва да правят, когато денят настъпи.

Кралица Алисънт незабавно се отправила към покоите на краля, придружена от сир Кристън Коул, лорд-командира на Кралската гвардия. След като се убедила, че Визерис е мъртъв, Нейно Величество заповядала да се запечатат покоите и им поставила охрана. Слугата, намерил краля мъртъв, също бил задържан, за да бъдат сигурни, че няма да разпространи мълвата. Сир Кристън се върнал в Кулата на Белия Меч и изпратил своите братя от Кралската Гвардия да призоват членовете на Малкия съвет. Това се  случило в часът на совата.

В онези времена, като и сега, заклетото братство на Кралската гвардия, се е състояло от седем рицари, мъже с доказана вярност и несъмнена доблест, тържествено заклели се да посветят живота си в защита на краля и неговите близки. Само пет бели плаща били  в Кралски Чертог, когато Визерис починал: самият сир Кристън, сир Арик Каргил, сир Рикард Торн, сир Стефон Дарклин и сир Уилис Фел. Сир Ерик Каргил (близнак на сир Арик) и сир Лорънт Марбранд  били заедно с принцеса Ренира на Драконов Камък и не  участвали, нито  знаели, че техните братя по оръжие са отишли да  събудят членовете на Малкия съвет посред нощ.

Тези, които се събрали в покоите на кралицата, докато горе изстивало тялото на нейния повелител и съпруг били: самата кралица Алисент; баща й сир Ото Хайтауър, Ръка на краля; сир Кристън Коул, лорд-командир на Кралската гвардия; великия майстер Орвил; лорд Лиман Бисбъри, надзорник на хазната, старец на осемдесет години; сир Тилънд Ланистър, надзорник на корабите, роден брат на лорда на Скалата на Кастърли; Ларис Стронг по прякор  Ларис Кривото стъпало, лорд на Харънхъл и надзорник на слухарите; и лорд Джаспър Уайлд, по прякор Железния Прът, юстициар

Великият майстер Орвил открил заседанието спазвайки обичайните задължения и процедури, които се изисква да бъдат изпълнени при смърт на Краля. Той обявил:

     -  Трябва да бъде призован септон Юстас, да извърши последните тайнства и да се помоли за покой на душата на краля. А също и незабавно да се изпрати гарван на Драконов Камък за да извести принцеса Ренира за кончината на баща й. Може би, Нейно Величество кралицата ще предпочете да напише посланието, за да смекчи тъжната вест с няколко съчувствени думи? Смъртта на краля винаги се обявява с камбанен звън, някой трябва да се погрижи за това, а ние разбира се трябва да започнем приготовленията за коронацията на кралица Ренира...

Сир Ото Хайтауър го  прекъснал:

    - Всичко това ще се наложи да почака, – заявил той, – докато не бъде разрешен въпросът с наследяването на престола.

Бидейки Ръка, сир Ото бил упълномощен да говори с гласът на краля, дори да седи на Железния трон в негово отсъствие. Визерис, му бил предоставил правото да управлява Седемте Кралства, и тази власт щяла  да продължи «до момента, в който бъде коронован нов крал».

   - Докато не бъде коронована нашата нова кралица, – казал язвително лорд Бисбъри.

    - Крал, – настояла кралица Алисънт. – Железният трон по право трябва да премине в ръцете на най-възрастния законнороден син на Негово величество.

Последвалият спор продължил  до разсъмване. Лорд Бисбъри говорел от името на принцеса Ренира. Престарелият надзорник на хазната, който бе служил на крал Визерис по време на цялото му управление, бе служил и на дядо му, предишният крал Джеерис, напомнил на Съвета, че Ренира е по-голяма от братята си; че в нея има повече от кръвта на Таргариен, че покойният крал я е избрал за своя наследница, че Визерис неведнъж е отказвал да промени реда на наследяването, въпреки молбите на кралица Алисънт и нейните „зелени“; че стотици лордове и оземлени рицари през 105 година С.З. преклонили глава пред принцесата и тържествено са се заклели да защитават правата й.

Но ушите им били глухи за доводите му.. Сир Тиланд отбелязал, че много от лордовете, които са се заклели да защитават наследственото право на принцеса Ренира, вече отдавна не са между живите.

    – Минали са двадесет и четири години, – казал той. – Самият аз не съм давал клетва – тогава съм бил дете.

Железния Прът, юстициарят, се  позовал на Великия съвет от 101 година, и изборът на предишния крал в полза на Бейлон, а не на Ренис през 92 година, и след това надълго и нашироко обсъдил Егон Завоевателя и неговите сестри, и  свещената андалска традиция, според която правото на законнороден син е винаги над правата на дъщерите. Сир Ото им напомнил, че съпруг на Ренира е не друг, а принц Демън.

  – Ние всички познаваме неговата природа. Несъмнено, ако Ренира някога седне на Железния трон, нас ще ни управлява Демън, крал-съпруг толкова неумолим и жесток, колкото е бил Мегор. Моята глава ще бъде отсечена първа без съмнение, а вашата кралица и моя дъщеря скоро ще ме последва.

Кралица Алисънт продължила като ехо:

  – Те няма да пощадят и моите деца, – обявила тя. – Егон и братята му – законнородени синове на краля, имащи по-големи права върху трона, от нейните копелета. Демън ще намери повод да ги убие всички. Дори Хелена и нейните момчета. Никога не забравяйте, че един от тези Стронг лиши от око Емонд. Вярно, тогава е бил момче, но момчетата порастват и стават мъже, а копелетата по своята природа са чудовища.

Заговорил и сир Кристън Коул:

  – Ако принцесата вземе  властта, – напомнил той на Съвета, – Джекерис Веларион ще управлява след нея. Нека Седемте опазят това кралство, ако ние поставим копеле на Железния трон!

Той заговорил и за разпуснатостта на Ренира и покварата на съпруга й:

  – Те ще превърнат Червената цитадела в бордей. Ничия дъщеря няма да бъде в безопасност, ничия жена. Дори момчетата... ние знаем, какъв беше Ленор.

Не е записана нито една дума на лорд Ларис Стронг в този спор, но това не било необичайно. Макар и многословен, когато се налага, надзорникът на слухарите пестял думите си, както скъперник – монетите си, и предпочитал да слуша вместо да говори.

  – Ако вземем такова решение, – предупредил Съвета Великият майстер Орвил, – това със сигурност ще доведе до война. Принцесата няма покорно да се отстрани,  и тя има дракони.

  – И приятели, – обяви лорд Бисбъри. – Хора на честта, които няма да забравят клетвите,  дадени на нея и на нейния баща. Аз съм стар, но не толкова, че  да седя тук кротко, докато заговорничите да откраднете короната й.

Казвайки това, той станал да си върви.

Но сир Кристън Коул го блъснал обратно в креслото и прерязал гърлото му с кинжал.

Това била първата кръв пролята в Танца на Драконите, кръвта на лорд Лиман Бисбъри, надзорник на хазната и лорд-ковчежник на Седемте Кралства.

След смъртта на Лорд Бисбъри не били чути повече възражения. И остатъкът на нощта преминал в обмисляне на коронацията на новия крал (всички се съгласили, че трябва да бъде извършена бързо) и в съставяне на списъци с възможните съюзници и предполагаемите противници ако принцеса Ренира откаже да признае издигането на крал Егон. Ренира се била уединила на Драконов камък, подготвяйки се за предстоящо раждане и това давало преимущество на  „зелените“ на кралица Алисънт; колкото по-дълго принцесата била в неведение за смъртта на краля, толкова по-късно щяла да започне да действа.

– Може би, блудницата ще умре при раждането, – казала кралица Алисънт.


Нито един гарван не бил изпратен тази нощ. Нито една камбана не забила. Слугите, които знаели за смъртта на краля, били хвърлени в подземията. На сир Кристън Коул възложили да арестува лордовете и рицарите, които биха застанали на страната на Ренира; всички „черни“, които са в двора.

  – Не ги наранявайте, освен ако не окажат съпротива, – заповядал сир Ото Хайтауър. – Тези, които коленичат и се закълнат във вярност на крал Егон, няма да пострадат от нашите ръце.

  – А тези, които не го направят? – попитал великият майстер Орвил.

  – Предатели, – казал Железния Прът, – и трябва да умрат като предатели.

И тогава лорд Ларис Стронг надзорник на слухарите, заговорил за пръв и единствен път.

  – Нека ние сме първите, които се закълнем, – казал той, – нека няма изменници между нас.

Кривото стъпало извадил кинжала си и го прекарал през дланта си.

   - Кръвна клетва, – изискал той – която ще свърже всички ни заедно, братя до смърт.  

 Всеки от заговорниците порязал своята длан и се ръкувал с останалите, заклевайки братството. Единствено кралица Алисънт освободили от полагането на клетва, защото била жена.

Над града пуквала зората, когато Алисънт изпратила кралските гвардейци,  да доведат синовете й на съвета. Принц Дерон, най- кроткия от децата й, оплаквал кончината своя родител. Деветнадесетгодишният принц Емонд Едноокия, бил намерен в оръжейната. Той се обличал в ризница и броня за сутрешните си занятия на двора на замъка.

   - Егон ли е вече наш повелител? – попитал той сир Уилис Фел. – Или ще ни се наложи да коленичим и да целунем бузите на старата курва?

Принцеса Хелена закусвала с децата си, когато гвардейците отишли при тях... но на въпроса за местонахождението на принц Егон, нейният брат и съпруг, тя отговорила само:

   - Той не е в леглото ми, уверявам ви. Ако искате, можете да го потърсите под одеялата.

Принц Егон бил с любовница, когато го намерили. В началото принцът отказвал да стане част от плановете на майка си.
  – Наследница е моята сестра, не аз, – казал той. – Що за брат ще открадне от сестра си рожденото й право?

Едва след като сир Кристън убедил наследника, че принцесата, със сигурност ще екзекутира него и братята му, Егон се разколебал.

  – Докато е жив дори един законнороден Таргариен, нито един Стронг не може да се надява да седне на Железния трон, – казал Коул. – Ако Ренира иска да предаде след себе си властта на своите копелета, ще й се наложи да ви обезглави.

Само и единствено това, накарало Егон да приеме предложената от Малкия съвет корона.

Сир Тиланд Ланистър, бил обявен за надзорник на хазната на мястото на  покойния лорд Бисбъри и  незабавно започнал да действа. Златото на короната било разделено на четири части. Едната от тях поверили на грижите на Желязната банка на Браавос, друга със силна охрана била изпратена в Скалата на Кастърли, трета изпратили в Староград. Остатъкът от богатствата бил предназначен за подкупи и дарове, а също за наемници, ако потрябват. За да запълни мястото на сир Тиланд на поста надзорник на корабите, сир Ото  изпратил гарван до Железните острови на шестнадесетгодишния дързък и кръвожаден Лорд-Жрец на Пайк, Далтон Грейджой по прякор Червения Кракен, предлагайки за неговата преданост адмиралско звание и място в съвета.

Минал ден, след него друг. Нито септони, нито мълчаливи сестри  били повикани в покоите, където лежало подутото и гниещо тяло на крал Визерис. Не забила нито една камбана. Излетели гарвани, но не към Драконов Камък. Вместо натам, те се отправили към Староград и Скалата на Кастърли, към Речен Пад и Планински рай, и към много други лордове и рицари, които кралица Алисънт имала причини да смята поддръжници на нейния син.

Записите от Великия Съвет през 101 година били извадени и щателно изучени. Взели предвид, кои лордове са поддържали тогава Визерис, а кои – Ренис, Лена или Ленора. Лордовете, които предпочели наследник-мъж пред наследница-жена,  били двадесет към един, но имало и несъгласни. Тези Домове най-вероятно биха подкрепили Ренира, ако се стигне до война. Сир Ото пресметнал, че принцесата ще получи помощта на Морския Змей и неговите кораби и вероятно на другите лордове от източното крайбрежие: лордовете Бар-Емон, Маси, Селтигар и Краб. Може би, дори Вечерната Звезда Тарт. Тези лордове не разполагали с голяма сила, освен Веларион. Северняците предизвиквали повече опасения: в Харънхъл Зимен Хребет се е изказал в полза на Ренис, също и знаменосците на лорд Старк – Дъстин от Бароутън и Мандърли от Бял Пристан. На Арин също не можело да се разчита, защото в Орлово Гнездо сега управлявала жена – лейди Джейн, Девата на Долината, чиито права също биха станали съмнителни, ако се отхвърлят тези на принцеса Ренира.

Най-сериозната опасност смятали, че е Бурен  Край, защото домът  Баратеон винаги бил привърженик на претенциите на принцеса Ренис и нейните деца. Въпреки, че старият лорд Бормунд бил мъртъв, неговият син Борос  бил още по-войнствен от баща си и дребните лордове от Бурен край, със сигурност щели да го последват.

  – Тогава трябва да го убедим да поведе хората си за нашия крал, – обявила кралица Алисънт, след което изпратила да повикат втория й син.

Така към Бурен край в този ден полетял не гарван, а Вхагар, най-старата и най-огромната от всички дракони във Вестерос. На нейния гръб яздел принц Емонд Таргариен, поставил сапфир на мястото на липсващото си око.

   – Твоята цел е да получиш ръката на една от дъщерите на лорд Баратеон, – така казал на принца преди излитането дядо му сир Ото. – Те са четири, всяка от четирите ще ни свърши работа. Очаровай момичето и сключи брак, и лорд Борос ще доведе Бурен край на страната на брат ти. А ако се провалиш...

   – Няма да се проваля, – заканил се Емонд. – Егон ще получи Бурен край, а аз – девицата.

По време на отпътуването на принц Емонд смрадта от кралската спалня се разнесла по цялата крепост на Мегор, и множество сплетни и слухове плъзнали из замъка и кралския двор. Подземията под Червената цитадела погълнали толкова хора, заподозрени в измяна, че от изчезванията се заинтересувал лично Върховния септон. В писмото, което той изпратил от Звездната септа на Староград, се задавали въпроси за някои от изчезналите. Сир Ото Хайтауър, най-методичния човек, служил някога като Ръка, искал още известно време за подготовка, но кралица Алисънт разбирала, че не трябва повече да се отлага.
Принц Егон се  уморил от тайнственост.

   – Крал ли съм аз или не? – питал той майка си. – Ако съм крал, коронясай ме.

Биенето на камбаните, отбелязващо края на управлението, се  раздало на десетия ден на третата луна на 129 година С.З. На великия майстер Орвил най-накрая било позволено да изпрати гарвани, и черните птици се вдигнали във въздуха със стотици, носейки известието за възцаряването на Егон дори и в най-отдалечените части на кралството. Повикали и Мълчаливите сестри, за да подготвят тялото за изгаряне. Ездачи на светли коне разнесли новината на жителите на Кралски Чертог, викайки:

  – Крал Визерис е мъртъв, да живее крал Егон!

Чувайки виковете, едни плакали, други се радвали, но по-голямата част от простолюдието гледали мълчаливо, объркано и предпазливо. А понякога се дочували викове:

  – Да живее кралицата!

В това време вървели спешни приготовления за коронацията. За място на провеждане на церемонията избрали Драконова яма, защото на нейните каменни стъпала под грамадния купол можело да вместят осемдесет хиляди души. Дебелите стени на Ямата, здравият покрив и мощните бронзови врати били надеждна защита срещу възможен опит изменници да провалят тържеството.

В определения ден сир Кристън Коул положил желязната, украсена с рубини корона на Егон Завоевателя на челото на най-големия син на крал Визерис и кралица Алисънт, провъзгласявайки го Егон от дома Таргариен, втори с неговото име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите, повелител на Седемте кралства и пазител на владенията. Неговата майка, кралица Алисънт, любимка на простолюдието, сложила своята собствена корона на главата на Хелена, съпругата и сестра на Егон. След като я целунала по двете страни, майката коленичила пред дъщеря си и промълвила, навеждайки глава:

– Моя кралице!

Тъй като върховния септон в Староград бил вече твърде стар и немощен да пътува до Кралски чертог, честта да помаже челото на повелителя Егон с миро и да го благослови със Седемте имена на бога, се паднала на септон Юстас. Някои от присъстващите, чиито очи  били по-силни,  можели да забележат, че редом с краля  се намирали само четири бели плаща, а не пет, като по-рано. Предишната нощ поддръжниците на Егон II понесли първата измяна: сир Стефон Дарклин от Кралската гвардия се измъкнал от града заедно с скуайъра си, двама стюарди и четирима стражи. Под прикритието на тъмнината  се добрали до странична врата, където ги очаквала рибарска лодка, за да ги отведе на Драконов Камък. Те носели със себе си открадната корона: обръч от жълто злато, украсен със седем скъпоценни камъка в различни цветове, която носил крал Визерис, а преди него старият крал Джеерис. Когато повелителят Егон предпочел да носи короната на Завоевателя, с чието име е назован, кралица Алисънт заповядала да я сложат под ключ, но стюардът, който получил заповедта, избягал заедно с  короната на Визерис.

След коронацията  кралските гвардейци съпроводили Егон до неговия боен дракон, великолепно създание със златисти люспи, и нежно-розови мембрани на крилете. Драконът на златната зора бил назован с името Слънчев Огън. Мункун свидетелства, че кралят три пъти обиколил града, а след това се спуснал зад стените на Червената цитадела. Сир Арик Каргил повел Негово величество в осветената от светлината на факли тронна зала, където Егон II се изкачил по стъпалата към Железния трон пред погледите на хиляда лордове и рицари. Наздравиците гърмели из цялата зала.

И от този ден потекоха реки от кръв.

Падането на Харънхъл в ръцете на принц Демън бил тежък удар за Негово Величество. До този момент Егон II смятал каузата на сестра си за обречена, но Харънхъл за пръв път го накарал да се почувства уязвим. Последвалите мълниеносни поражения при Горящата Мелница и Каменна Ограда, също били сериозен удар, и кралят осъзнал, че положението е значително по-опасно, отколкото изглежда. Страховете му се задълбочили, когато се върнали гарваните от Планински рай, където „зелените“ се смятали за най-силни. Да, домът Хайтауър и Староград твърдо поддържали Егон, на негова страна бил също и Арбор...
Но останалите южни лордове се обявявали за Ренира, включително лорд Костейн от Трите Кули, лорд Мълендор от Горните земи, лорд Тарли от Рогов Хълм, лорд Роуан от Златната дъбрава и лорд Грим от Сив Щит.

Последвали и други удари: Долината, Бял Пристан, Зимен хребет. Блекуд и други речни лордове се стичали в Харънхъл под знамената на принц Демън. Корабите на Морския Змей затворили залива на Черна вода, и всяко утро търговците се жалвали на крал Егон. Негово Величество  нямал решение на техните оплаквания, освен поредния бокал със силно вино. «Направи нещо,» – изисквал краля от сир Ото. Ръката го уверявал, че нещо ще бъде направено: имал план как да пробие блокадата на Веларион. Основната опора на Ренира в претенциите й за трона бил съпругът й, принц Демън, но той бил също и една от най-големите й слабости. През времето на своите приключения принцът бил натрупал повече врагове, отколкото приятели. Един и може би най-големият сред тях, сир Ото Хайтауър, изпратил писма през Тясното море до други врагове на принца, в Кралството на Трите Дъщери, с надеждата да ги убеди да излязат срещу Морския Змей.

Забавянето не устройвало младия крал. Егон II не искал повече търпеливо да слуша увъртанията на дядо си. Въпреки, че майка му овдовялата кралица Алисънт, се изказала в защита на сир Ото, кралят останал глух към молбите й. Той повикал лорд Хайтауър в Тронната зала, свалил от врата му веригата на Ръката и я метнал на сир Кристън Коул.
     - Моята нова Ръка е стоманен юмрук, – похвалил се краля. – С писането на писма е приключено.

Сир Кристън без да губи време показал характера си:

   – Не трябва да молите от  вашите лордове  подкрепа, както просяк милостиня, – казал той на Егон. – Вие сте законния крал на Вестерос, и всички, които го отричат са изменници. Време  е да научат цената на тази измяна.

Ларис Стронг Кривото стъпало, надзорник на слухарите на крал Егон, съставил списък на всички лордове, присъствали на коронацията на Ренира в Драконов Камък и взели участие в „черния“ съвет. Лордовете Селтигар и Веларион владеели острови и не можело да бъдат застигнати от кралския гняв, тъй като Егон не разполагал с морска сила. Но тези „черни“ лордове, чиито земи били на материка, нямали такава защита,

Дъскъндейл паднал лесно, завзет с изненада от войските на краля. Градът бил плячкосан, корабите в пристанището изгорени, а лорд Дарклин обезглавен.. Следващата цел на сир Кристън станал Гарванов покой. Навреме предупреден за настъплението, лорд Стаунтън отказал да предаде замъка, залостил портите си и устоял на атаките. Скрит зад стените лордът можел да наблюдава как полята, горите и селата му били подпалени, а добитъкът и селяните изклани. Когато провизиите  в замъка започнали да привършват, лорд Стаунтън изпратил на Драконов Камък гарван с молба за помощ.

Девет дни, след като лордът изпратил своята молба, откъм морето се дочул шум на кожени криле. Над Гарванов покой се появила Мелеис Червената Кралица, наречена така, заради червените люспи, които я покривали.  Гребенът, рогата и ноктите на женския дракон били ярки като мед, а мембраните на крилете й били розови. На гърба на Мелеис, в блестяща от слънцето стоманено-медна броня, яздела Почти Кралицата Ренис Таргариен.

Сир Кристън Коул не се разтревожил, защото разчитал точно на това. Барабаните забили, стрелците пристъпили напред с лъкове и арбалети и напълнили въздуха със стрели. Изведените балисти изстреляли железни болтове, като тези, които някога сразили Мераксес в Дорн. Мелеис получила  десетки рани, но стрелите само я разярили. Тя с устремила надолу, бълвайки огън на всички страни. Рицарите горели в седлата си, гривите и сбруите на конете им били в пламъци. Въоръжените мъже хвърлили копията си и се разпръснали. Някои се опитали да се скрият зад щитовете си, но нито дъбът, нито желязото можели да устоят на драконовия дъх. Сир Кристън от седлото на белия си кон крещял през дим и пламък:

  – Целете се в ездача!

А Мелеис изревала, от ноздрите й излизал дим, а в челюстите й се гърчел жребец, обхванат от пламъци.
Тогава се раздал ответен рев. Появили се още две крилати фигури: кралят, яздещ златния Слънчев Огън, и брат му Емонд на Вхагар. Кристън Коул бил подготвил капана си и уловена на стръвта, в него попаднала Ренис. Сега челюстите на капана се затворили зад нея.

Принцеса Ренис не направила никакъв опит да се спаси с бягство. С радостeн вик и удар с камшик, тя обърнала Мелеис към противниците си. Ако се бе изправила само срещу Вхагар, принцесата можела да се надява на победа. Червената Кралица била стара, коварна и опитна в битките. В битка срещу Вхагар и Слънчев Огън, обаче била обречена. Драконите яростно се сблъскали на хиляда стъпки над бойното поле. Във въздуха се взривявали и изригвали толкова ярки огнени топки, че по-късно хората се кълнели, че небето било обсипано с множество слънца. Алените челюсти на Мелеис се затворили около златната шия на Слънчев Огън, но само за миг, защото върху тях се спуснала Вхагар. Трите звяра заедно се понесли надолу. Те се ударили в земята толкова силно, че от бойниците на Гарванов Покой се разпръснали камъни на разстояние половин левга.

Тези, които били най-близо до драконите, не оцелели за да разкажат. А тези, които стояли по-далеч, можели да видят само пелена от дим и огън. Минали часове, преди да загасне пожара. От  пепелта невредима се издигнала само Вхагар. Мелеис била мъртва, смазана при падането и  разпръсната на парчета върху земята. А Слънчев Огън, великолепният златен звяр, останал с наполовина откъснато от тялото  крило. Неговият царствен ездач бил с изпочупени ребра и бедро, а половината му тяло било покрито с изгаряния. Най-много пострадала лявата му ръка . Драконовия огън бил толкова силен, че металът на кралската броня се разтопил в плътта.

Тялото, което решили, че е Ренис Таргариен, било намерено по-късно редом с останките на дракона й, но то било дотолкова почерняло, че нямало никакъв начин да бъде разпознато със сигурност. Любимата дъщеря на лейди Джослин Баратеон и принц Емон Таргариен, вярната жена на лорд Корлис Веларион, майка и баба, Почти Кралицата без страх живяла и умряла сред огън и кръв. Тя била на петдесет и пет години.

Осемстотин рицари, оръженосци и обикновени войници също изгубили живота си в този ден. Още стотина загинали по-късно, когато принц Емонд и сир Кристън Коул превзели Гарванов Покой и изклали гарнизона му. Главата на лорд Стоунтън изпратили в Кралски Чертог и  я набучили над Старата порта... но именно главата на Мелеис, закарана през града в каруца, оставила  тълпите от хора безмълвни. Хиляди избягали от Кралски Чертог този ден, докато  кралицата-вдовица Алисънт не заповядала да затворят и залостят градските порти.

Крал Егон II не загинал, въпреки, че изгарянията му причинили толкова силни болки, че някои разказват, как се молел за смъртта си. Докарали го в Кралски чертог в закрита носилка, която да запази в тайна тежките му рани. Негово Величество не станал от леглото до края на годината. Септони се молели за него, майстери му давали отвари и маково мляко, но Егон спал девет часа от десет, събуждайки се само за да поеме оскъдна храна и да заспи отново. Никому не позволявали да тревожи покоя на краля, с изключение на майка му и Ръката, сир Кристън Коул. Съпругата му нито веднъж не го посетила, дотолкова Хелена била погълната от своята собствена мъка и безумие.

Драконът на краля, Слънчев огън, бил твърде голям и тежък за да бъде преместен, а сам не можел да излети заради нараненото си крило, бил останал на полетата отвъд Гарванов Покой и пълзял по пепелищата подобно на огромна златна змия. В началото се хранел с изгорелите тела на загиналите, но когато те свършили, хората, оставени от сир Кристън за охрана, започнали да му носят телета и овце.

  – Вие трябва да управлявате кралството, докато вашия брат бъде отново достатъчно силен, за да поеме короната, – казал на принц Емонд, Ръката.
Не се наложило на сир Кристън да повтаря. Едноокият Емонд Родоубиеца поел украсената с рубини желязна корона на Егон Завоевателя.

   – На мен ми стои по-добре, отколкото някога е стояла на него, – заявил принцът.

 Впрочем, Емонд не присвоил кралската титла, а само се обявил за Защитник на кралството и принц-регент. Сир Кристън Коул останал кралска Ръка.

В това време семената, посети от Джекерис Веларион по време на полета му на север, започнали да дават плодове: в Бароутън и в Бял Пристан, в Зимен Хребет, в Систъртън, Града на гларуса и в Лунната Порта се събирала войска. Ако те се присъединели при Харънхъл със силите на речните лордове и  принц Демън, даже яките стени на Кралски Чертог вероятно нямало да  устоят, предупредил сир Кристън новия принц-регент.
Безкрайно уверен в своята воинска храброст и в мощта на Вхагар, Емонд жадувал да срещне в враговете си в битка.

– Курвата на Драконов Камък не е голяма заплаха, – казал той. – Не по-голяма от Роуан и останалите предатели в Планински Рай. Истинската опасност е чичо ми. Когато Демън загине, всички глупаци, развяващи знамената на нашата сестра, ще се разбягат по замъците си и няма да ни тревожат повече.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------