Късно е, на доста чаши вино съм, така че не ми се остроумничи. Затова казвам директно- с изключение на Анита, всечки мъже на мацките тук са залитали от пътя, флирт, секс каквото и да е. Знам, че не е само телешка черта, но все пак, питам КОЕ КАРА ТЕЛЕЦА да изневерява. Защо го прави. Просто въпрос кои ти каза че изневеряваме може и да има но това са единични броики което тарси един телец в една враска сигорност и спокоистви и доверие доверие доверие
- Публикувана: 16 май 2014, 11:38 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2014, 19:23 ч.
Мъжът Телец... The neverending story - 11
сродна душа...
Девичке, моля те недей така, аз съм възрастна жена, не ми приляга да цвиля така от смях
Няма значение зодията, човекът в природата си е полигамно същество, по-голямо разнообразие от гени, по-устойчиво поколение
Религиозните и обществените норми (не във всички общества, нали) са тези, които проповядват моногамията. Въпреки че ако четеш бг-мама, ще установиш, че светът е пълен с неканонизирани светици, които дори почти непорочно са заченали 
. Но ако излезеш навън, ще установиш, че реалността е по-различна.Чисто и просто нагон, инстинкт за продължаване на рода, инстинкт за оцеляване
. Оцелява по-силния и по-приспособимия . Незнам колко си възрастна, но аз за моите 35 години мисля че мога да кажа че познавам СЕБЕ СИ. Аз не говоря за други, казах лично защо АЗ. И не виждам пред кой има нужда да се правя на светица в един анонимен форум, в който никой не ме познава и вижда само това което му показвам. Така че аз се влюбих, защото усетих една сродна душа. А ако ти се струва стрейндж, може би не знаеш какво имам в предвид
Късно е, на доста чаши вино съм, така че не ми се остроумничи. Затова казвам директно- с изключение на Анита, всечки мъже на мацките тук са залитали от пътя, флирт, секс каквото и да е. Знам, че не е само телешка черта, но все пак, питам КОЕ КАРА ТЕЛЕЦА да изневерява. Защо го прави. Просто въпрос кои ти каза че изневеряваме може и да има но това са единични броики което тарси един телец в една враска сигорност и спокоистви и доверие доверие доверие
Ето това е отговор на един истински мъж телец
Артур Шопенхауер е немски философ. Най-известното му произведение е „Светът като воля и представа”. В него той използва аналогия между хората и таралежите, за да опише човешките взаимоотношения. Или така наречената притча за „дилемата на таралежите”.
„Група таралежи се притискат в студен ден, за да се стоплят. В началото са добре, но след малко започват да усещат бодлите на другите, тогава са принудени да се раздалечат, за да не чувстват болката. После нуждата от топлина ги кара отново да се съберат и пак да се раздалечат, така че таралежите постоянно се местят насам-натам, подтиквани от две злини.
Недостатъците, навиците, поведенията или изискванията на другите са бодлите, всеки си има своите. Някои таралежи обаче са в състояние да произвеждат много вътрешна топлина. Те успяват да намерят точното разстояние от другите или направо да се отделят от тях.”
Представяте ли си какво се случва с таралежчето, което няма достатъчно вътрешна топлина. Замръзвайки, то се приближава твърде близко до другите. Бодлите се забиват както в него, така и в тях.
Прогонено от силната нетърпима болка, то се отдалечава на твърде голямо разстояние от групата. Уязвимо и зъзнещо, объркано и наранено, какъв е неговият изход? И в двете злини е заплашено физическото му оцеляване. Според Шопенхауер този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина може до голяма степен да избегне психологическата болка, породена от социалните взаимодействия.
Как се справяме ние хората? За разлика от таралежите, имаме повече шансове за промяна. Дори вътрешният ни огън да мъждука, можем да го разпалим, да хвърлим съчки и да се стоплим. Да запазим топлината на сърцето и светлината на ума си, за да не студуваме и нараняваме както себе си, така и другите. По-малко да зависим от външните неблагоприятни условия, да стопяваме недостатъците и изискванията на обкръжението ни. Да преобразуваме и заразяваме с любов и осъзнатост.
Това е разликата между нас и таралежите, друг е въпросът дали я използваме или точно като тях, ходим насам-натам страдайки.
„Група таралежи се притискат в студен ден, за да се стоплят. В началото са добре, но след малко започват да усещат бодлите на другите, тогава са принудени да се раздалечат, за да не чувстват болката. После нуждата от топлина ги кара отново да се съберат и пак да се раздалечат, така че таралежите постоянно се местят насам-натам, подтиквани от две злини.
Недостатъците, навиците, поведенията или изискванията на другите са бодлите, всеки си има своите. Някои таралежи обаче са в състояние да произвеждат много вътрешна топлина. Те успяват да намерят точното разстояние от другите или направо да се отделят от тях.”
Представяте ли си какво се случва с таралежчето, което няма достатъчно вътрешна топлина. Замръзвайки, то се приближава твърде близко до другите. Бодлите се забиват както в него, така и в тях.
Прогонено от силната нетърпима болка, то се отдалечава на твърде голямо разстояние от групата. Уязвимо и зъзнещо, объркано и наранено, какъв е неговият изход? И в двете злини е заплашено физическото му оцеляване. Според Шопенхауер този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина може до голяма степен да избегне психологическата болка, породена от социалните взаимодействия.
Как се справяме ние хората? За разлика от таралежите, имаме повече шансове за промяна. Дори вътрешният ни огън да мъждука, можем да го разпалим, да хвърлим съчки и да се стоплим. Да запазим топлината на сърцето и светлината на ума си, за да не студуваме и нараняваме както себе си, така и другите. По-малко да зависим от външните неблагоприятни условия, да стопяваме недостатъците и изискванията на обкръжението ни. Да преобразуваме и заразяваме с любов и осъзнатост.
Това е разликата между нас и таралежите, друг е въпросът дали я използваме или точно като тях, ходим насам-натам страдайки.
сродна душа...
Девичке, моля те недей така, аз съм възрастна жена, не ми приляга да цвиля така от смях
Няма значение зодията, човекът в природата си е полигамно същество, по-голямо разнообразие от гени, по-устойчиво поколение
Религиозните и обществените норми (не във всички общества, нали) са тези, които проповядват моногамията. Въпреки че ако четеш бг-мама, ще установиш, че светът е пълен с неканонизирани светици, които дори почти непорочно са заченали . Но ако излезеш навън, ще установиш, че реалността е по-различна.Чисто и просто нагон, инстинкт за продължаване на рода, инстинкт за оцеляване
. Оцелява по-силния и по-приспособимия . 
Напълно се покрива с моята визия за живота!
Но когато вложиш емоция и позволиш на някого да докосне сърцето ти...искаш да си специален, да си неговата сродна душа, дори това усещане да е кратък миг. Нуждата за споделеност и взаимност. И когато се разминавате, възникват въпроси и недоразумения.
Всеки тук търси отговор на своя си въпрос
сродна душа...
Девичке, моля те недей така, аз съм възрастна жена, не ми приляга да цвиля така от смях
Няма значение зодията, човекът в природата си е полигамно същество, по-голямо разнообразие от гени, по-устойчиво поколение
Религиозните и обществените норми (не във всички общества, нали) са тези, които проповядват моногамията. Въпреки че ако четеш бг-мама, ще установиш, че светът е пълен с неканонизирани светици, които дори почти непорочно са заченали . Но ако излезеш навън, ще установиш, че реалността е по-различна.Чисто и просто нагон, инстинкт за продължаване на рода, инстинкт за оцеляване
. Оцелява по-силния и по-приспособимия . Напълно се покрива с моята визия за живота!
Но когато вложиш емоция и позволиш на някого да докосне сърцето ти...искаш да си специален, да си неговата сродна душа, дори това усещане да е кратък миг. Нуждата за споделеност и взаимност. И когато се разминавате, възникват въпроси и недоразумения.
Всеки тук търси отговор на своя си въпрос
П.с. Някои търсят отговори, други
Артур Шопенхауер е немски философ. Най-известното му произведение е „Светът като воля и представа”. В него той използва аналогия между хората и таралежите, за да опише човешките взаимоотношения. Или така наречената притча за „дилемата на таралежите”.
„Група таралежи се притискат в студен ден, за да се стоплят. В началото са добре, но след малко започват да усещат бодлите на другите, тогава са принудени да се раздалечат, за да не чувстват болката. После нуждата от топлина ги кара отново да се съберат и пак да се раздалечат, така че таралежите постоянно се местят насам-натам, подтиквани от две злини.
Недостатъците, навиците, поведенията или изискванията на другите са бодлите, всеки си има своите. Някои таралежи обаче са в състояние да произвеждат много вътрешна топлина. Те успяват да намерят точното разстояние от другите или направо да се отделят от тях.”
Представяте ли си какво се случва с таралежчето, което няма достатъчно вътрешна топлина. Замръзвайки, то се приближава твърде близко до другите. Бодлите се забиват както в него, така и в тях.
Прогонено от силната нетърпима болка, то се отдалечава на твърде голямо разстояние от групата. Уязвимо и зъзнещо, объркано и наранено, какъв е неговият изход? И в двете злини е заплашено физическото му оцеляване. Според Шопенхауер този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина може до голяма степен да избегне психологическата болка, породена от социалните взаимодействия.
Как се справяме ние хората? За разлика от таралежите, имаме повече шансове за промяна. Дори вътрешният ни огън да мъждука, можем да го разпалим, да хвърлим съчки и да се стоплим. Да запазим топлината на сърцето и светлината на ума си, за да не студуваме и нараняваме както себе си, така и другите. По-малко да зависим от външните неблагоприятни условия, да стопяваме недостатъците и изискванията на обкръжението ни. Да преобразуваме и заразяваме с любов и осъзнатост.
Това е разликата между нас и таралежите, друг е въпросът дали я използваме или точно като тях, ходим насам-натам страдайки.
„Група таралежи се притискат в студен ден, за да се стоплят. В началото са добре, но след малко започват да усещат бодлите на другите, тогава са принудени да се раздалечат, за да не чувстват болката. После нуждата от топлина ги кара отново да се съберат и пак да се раздалечат, така че таралежите постоянно се местят насам-натам, подтиквани от две злини.
Недостатъците, навиците, поведенията или изискванията на другите са бодлите, всеки си има своите. Някои таралежи обаче са в състояние да произвеждат много вътрешна топлина. Те успяват да намерят точното разстояние от другите или направо да се отделят от тях.”
Представяте ли си какво се случва с таралежчето, което няма достатъчно вътрешна топлина. Замръзвайки, то се приближава твърде близко до другите. Бодлите се забиват както в него, така и в тях.
Прогонено от силната нетърпима болка, то се отдалечава на твърде голямо разстояние от групата. Уязвимо и зъзнещо, объркано и наранено, какъв е неговият изход? И в двете злини е заплашено физическото му оцеляване. Според Шопенхауер този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина може до голяма степен да избегне психологическата болка, породена от социалните взаимодействия.
Как се справяме ние хората? За разлика от таралежите, имаме повече шансове за промяна. Дори вътрешният ни огън да мъждука, можем да го разпалим, да хвърлим съчки и да се стоплим. Да запазим топлината на сърцето и светлината на ума си, за да не студуваме и нараняваме както себе си, така и другите. По-малко да зависим от външните неблагоприятни условия, да стопяваме недостатъците и изискванията на обкръжението ни. Да преобразуваме и заразяваме с любов и осъзнатост.
Това е разликата между нас и таралежите, друг е въпросът дали я използваме или точно като тях, ходим насам-натам страдайки.
Хората, умеем да бъдем жестоки и да нараняваме умишлено.
Обременени сме от страхове и предразсъдъци.
Заставаме зад маски и играем игри.
Нищо случайно няма при нас!
Дори и да познаем любовта не умее да я поискаме и да я задържим. Кое ни води, любовта или нуждата да бъдем обичани?!
Артур Шопенхауер е немски философ. Най-известното му произведение е „Светът като воля и представа”. В него той използва аналогия между хората и таралежите, за да опише човешките взаимоотношения. Или така наречената притча за „дилемата на таралежите”.
„Група таралежи се притискат в студен ден, за да се стоплят. В началото са добре, но след малко започват да усещат бодлите на другите, тогава са принудени да се раздалечат, за да не чувстват болката. После нуждата от топлина ги кара отново да се съберат и пак да се раздалечат, така че таралежите постоянно се местят насам-натам, подтиквани от две злини.
Недостатъците, навиците, поведенията или изискванията на другите са бодлите, всеки си има своите. Някои таралежи обаче са в състояние да произвеждат много вътрешна топлина. Те успяват да намерят точното разстояние от другите или направо да се отделят от тях.”
Представяте ли си какво се случва с таралежчето, което няма достатъчно вътрешна топлина. Замръзвайки, то се приближава твърде близко до другите. Бодлите се забиват както в него, така и в тях.
Прогонено от силната нетърпима болка, то се отдалечава на твърде голямо разстояние от групата. Уязвимо и зъзнещо, объркано и наранено, какъв е неговият изход? И в двете злини е заплашено физическото му оцеляване. Според Шопенхауер този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина може до голяма степен да избегне психологическата болка, породена от социалните взаимодействия.
Как се справяме ние хората? За разлика от таралежите, имаме повече шансове за промяна. Дори вътрешният ни огън да мъждука, можем да го разпалим, да хвърлим съчки и да се стоплим. Да запазим топлината на сърцето и светлината на ума си, за да не студуваме и нараняваме както себе си, така и другите. По-малко да зависим от външните неблагоприятни условия, да стопяваме недостатъците и изискванията на обкръжението ни. Да преобразуваме и заразяваме с любов и осъзнатост.
Това е разликата между нас и таралежите, друг е въпросът дали я използваме или точно като тях, ходим насам-натам страдайки.
„Група таралежи се притискат в студен ден, за да се стоплят. В началото са добре, но след малко започват да усещат бодлите на другите, тогава са принудени да се раздалечат, за да не чувстват болката. После нуждата от топлина ги кара отново да се съберат и пак да се раздалечат, така че таралежите постоянно се местят насам-натам, подтиквани от две злини.
Недостатъците, навиците, поведенията или изискванията на другите са бодлите, всеки си има своите. Някои таралежи обаче са в състояние да произвеждат много вътрешна топлина. Те успяват да намерят точното разстояние от другите или направо да се отделят от тях.”
Представяте ли си какво се случва с таралежчето, което няма достатъчно вътрешна топлина. Замръзвайки, то се приближава твърде близко до другите. Бодлите се забиват както в него, така и в тях.
Прогонено от силната нетърпима болка, то се отдалечава на твърде голямо разстояние от групата. Уязвимо и зъзнещо, объркано и наранено, какъв е неговият изход? И в двете злини е заплашено физическото му оцеляване. Според Шопенхауер този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина може до голяма степен да избегне психологическата болка, породена от социалните взаимодействия.
Как се справяме ние хората? За разлика от таралежите, имаме повече шансове за промяна. Дори вътрешният ни огън да мъждука, можем да го разпалим, да хвърлим съчки и да се стоплим. Да запазим топлината на сърцето и светлината на ума си, за да не студуваме и нараняваме както себе си, така и другите. По-малко да зависим от външните неблагоприятни условия, да стопяваме недостатъците и изискванията на обкръжението ни. Да преобразуваме и заразяваме с любов и осъзнатост.
Това е разликата между нас и таралежите, друг е въпросът дали я използваме или точно като тях, ходим насам-натам страдайки.
Хората, умеем да бъдем жестоки и да нараняваме умишлено.
Обременени сме от страхове и предразсъдъци.
Заставаме зад маски и играем игри.
Нищо случайно няма при нас!
Дори и да познаем любовта не умее да я поискаме и да я задържим. Кое ни води, любовта или нуждата да бъдем обичани?!
Според мен и двете. Когато истински обичаш, то е безрезервно, без да очакваш нещо от другия. Но никой не издържа дълго на това идеално нещо, в един момент всеки иска да получи поне малко любов обратно...
Дивото ЗОВЕ!
Скрит текст: 
Аз ако не си легна скоро, съвсем ще подивея
Отдавам се на молитва за смирение и търпение 
След това си пускам филмче http://www.imdb.com/title/tt0879870/?ref_=fn_al_tt_1 и ще сънувам розови сънища
След това си пускам филмче http://www.imdb.com/title/tt0879870/?ref_=fn_al_tt_1 и ще сънувам розови сънища