Депресията

  • 143 693
  • 406
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 64
хахахаахах Mr. Green

# 316
  • Мнения: X
Здравейте. Обезпокоена съм от нещо, което ми се случи снощи. От доста време съм безработна, което не ме тревожи толкова откъм финасовата страна, а ме потиска, заради самото нищоправене. Въпреки, че ми е тягостно вкъщи, не съм забелязала да съм много изнервена, да изпадам в истерии, в депресии.
Снощи вечерта си вървеше нормално, гледах някакво предаване, дори ме беше забавно и се смеех. В един момент влезе мъжът ми и ме попита нещо, даже не помня какво, но беше тривиално. Нещо от сорта на-"знаеш ли къде ми е пуловера" примерно. Не знам какво ми стана, просто ми падна пердето. Така се разкрещях, че сигурно целият блок ме чу, абсолютна истерия. Виках, крещях, той направо изпадна в шок и нищо не успя да каже. Нкрещях се едно хубаво, започна да ми причернява и легнах на дивана. Постепенно усетих,, че се успокоявам, но едно такова, не само спокойствие изпитам, а и облекчение, все едно товар ми падна от рамената. Днес много ме е срам, извиних се на мъжа ми, той не е обиден, но е притеснен. Иска да отида на лекар, да ми предпише нещо. Принципно взимам деанксит, но не виждам голяма полза.
Не знам какво ми стана и защо реагирах така, без да съм била провокирана с нищо. Не знам даали да отида наа лекар или да почна да спортувам. Преди доста упражнения правех, ходех на фитнес, но много се отпуснах вкъщи.

# 317
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 543
....Не знам даали да отида наа лекар или да почна да спортувам. Преди доста упражнения правех, ходех на фитнес, но много се отпуснах вкъщи.

Второто.

# 318
  • Мнения: 24
какви са първите симптоми на депресята?? защото се притеснявам, че при мен започва.... Embarassed

# 319
  • Мнения: 900
Сега й е сезонът на Мрачната гостенка. Апатия, дупки, зацикляне и фиксации в дреболиите на ежедневието... Само спортът ми помага истински.
Дълбоко вдишвам и се стремя към динамика, разнообразие. Ако си остана "насаме" по моя начин, увеличавам риска от потъване с около 80%. И би значело любезно да й отворя вратата.

# 320
  • Бургас
  • Мнения: 7 995
Има неща, които помагат при лека форма, дължаща се на времето, луната, цикъл и т.н.-витамини, много често е липса на витамини и микроелементи, движение,спорт и грижа за себе си, да си поплачем едно хубаво, да потанцуваме, да послушаме музика и просто да изчакаме да мине този период.
Но междувременно, по всяко време и в хубави и лоши дни да работим над себе си и характера си, да сме наясно със себе си и това, което се случва в живота ни -удовлетворява ли ни, харесва ли ни, какво можем да променим в себе си и навиците си за да живеем  по-добре и да не бягаме от себе си, защото причината винаги е в нас, излекуваме ли се няма да имаме повече този проблем.Леките форми всъщност дори са полезни, за да се оттеглим за малко от външния свят.

И дишането  Peace

# 321
  • Мнения: 124
Аз се храня здравословно, спортувам, дишам коремно, медитирам, повтарям позитивни утвърждения, пия Б комплекс, витамин Д, Омега 3 капсули и единственият резултат е повече чувство на спокойствие. Но си имам анхедония - не мога да изпитам онази наслада от живота, която е нормална, равно ми е, позитивните ми емоции са права линия. За сметка на това като получа паник атака негативните емоции са силни. Wink

При мен депресията започна когато станах тинейджър и един ден забелязах че удоволствието от живота си е отишло. Тогава го отдавах на тийн годините, с времето все повече се раздразвах и самочувствието ми изчезваше, докато в един момент при всеки минувач минаващ край мен изпитвах ужас. А бях от най-щастливите и влюбени в живота деца до 12 годишна възраст.

После дойде ПР и от тогава вече години спортувам и се храня здравословно, но няма ефекта който исках. Дали е възможно депресията ми да е причинена от биохимични причини, а не от погрешни мисловни и поведенченски модели? Нямам негативна настройка, не се самонавивам и не анализирам постъпките на другите или моите. Просто чисто физически при тълпи ми става лошо и качвам адреналина и не мога да изпитам вътрешна радост, равно ми е, понякога ми се плаче, но най-вече ми е никакво.

Преди време смятах това за нормално, че възрастните просто не могат да изпитват радост като децата и виждат светът сив и скучен, но един вълшебен период когато бях на АД плюс Неолексан ми показа че без значение на възрастта това удоволствие и удовлетворение от живота и вътрешна радост от това че си жив е напълно възможнo да я изпита и възрастен човек. Буквално се върнах в детството, още помня как не се боях да се кача на превозно средство преди две години и дори изпитвах удоволствие от возенето на автобус и влак и имах самочувствие във всякакви ситуации, просто греех отвътре. Има ли някой в моето състояние?

# 322
  • Мнения: 124
Забравих си втория въпрос - да казвам ли на преподавателите в университета и на състудентите с които ми се налага да правим групови проекти, че имам депресия и тревожност? Вторите често смятат че съм дръпната и имам нещо против тях, та мисля да изплюя камъчето, пък и имам вътрешна нужда да споделям за тези състояния, олеква ми да споделям.

Криенето от другите до сега с нищо не ми помага и дори ми пречи, защото започвам да се настройвам на вълна света срещу мен, да се чувствам различна, а това не е полезно. Споделих с момичето с което делим квартира и се познаваме едва от няколко месеца и се оказа, че и тя получава паник атаки и някак си това ми помага, защото се оказва, че не само аз имам такива проблеми. А като че ли все още повечето хора, особено у нас крият тези неща и не говорят за тях, поне не и в реала, а предимно онлайн.

# 323
  • Мнения: 170
Според моите наблюдения всеки втори е в депресия или вид депресивно състояние.Проблема е ,че много хора не го осъзнават или пък го знаят ,но си мислят ,че не е нищо особено и ще си мине от самосебеси.

Това беше и моята грешка.Получавам кризи от много години.Разстройвам се от много дребни  неща и или плача или се карам- нямам нормални реакции. Получавам сърцебиене,гадене, световъртеж когато съм разстроена от нещо. До много скоро смятах ,че гадните неща които са ми се случвали и гадното отношение на някои хора в миналото и настоящето са причина да бълвам омраза по техен адрес всеки ден.Всеки ден се връщам към болезнени спомени и към хора които са ме наранили и говоря или мисля за това.Преповтарям на глас или на ум тези случки и се опитвам да разбера защо хората са толкова гадни.Избухвам от мнооого дребни неща,крещя, обиждам ,после плача и съжалявам... Мислех , че състоянието ми се дължи на миналото ми и на това ,че съм по -чувствителна и с по-изразено чувство за справедливост,но истината е ,че просто имам депресия и трябва да се лекувам. Не съм преживяла нещо чак толкова лошо ,че да мразя така света и да нямам желание за нищо .Единствената ми мечта беше да имам дете . Мислех ,че ако това стане ще се оправя.Ами имам син на 1 година ,той е светлината на живота ми и бих умряла за него ,но аз се влоших и то много ,точно откакто излязох по майчинство.Отдавам го на това ,че не ходя на работа и не се срещам с никой.Преди не можех да мисля по цял ден за миналото и за гадни неща ,защото ума ми беше зает с неща от работата.Сега се грижа за сина ми и имам страшно много време за негативни мисли.Мисля че добре го гледам ,но тези викове и караници в които расте са ужасни и искам ДА СПРАТ,защото аз пораснах така и .... полудявам като се сетя какво му причинявам.Искам да се лекувам.Проблема е , че признах ,че има такъв чак когато ударих дъното. Взех си за начало една книга ,която казват ,че много помага Д-р Дейвид Бърнс - ''Да се чувстваш добре'' докато си търся психиатър,защото не искам да отида при някой неграмотник който да ме дообърка! Питах за това в друга тема ,но моля  ако някой знае за добър психиатър в област Враца да пише, ще съм много благодарна.

# 324
# 325
  • Мнения: 170
При мен се оказа ,че е по-сериозно и депресията е само една подточка от цялата картина... Както и да е .Имам само един въпрос към тези на които им се пише: Защо като в теми за депресията пишат толкова малко хора ? Обществото не е депресирано, изнервено и увредено или просто ни е срам да си признаем ,че нещо в мозъка ни не е наред,  което далеч не значи , че сме луди? (Пък и луди да сме ,какво? Да не би лудите да не са хора? Всеки може да изпадне в депресия , невроза , да получи ОКР и т.н. Но май обществото ни не обича такива хора, а така те ще стават все повече.Почти всеки чака да се влоши и чак тогава търси помощ ,защото обществото му е нагнетило , че е срамно да се ходи на психиатър или психотерапевт, да не говорим за лекарства.  Sad  Sad  Е да ,всеки отговаря за себе си и си има глава на раменете,но пробвали ли сте да кажете на някой ,че ще ходите на психиатър....  Naughty Ако не сте - не го правете!

# 326
  • Мнения: 267
Да изпаднеш в депресия може би е едно от най-ужасните неща, които могат да ти се случат и това определено не значи, че си луд. При мен често преминават депресивни мисли след или по време на паник атаки. Усеща се една ужасяваща празнота и липса на смисъл...важно е да се борим с това с позитивно мислене, не да бягаме към АД...

# 327
  • Мнения: 267
Аз силно препоръчвам йогата като метод за справяне с такива състояния.Зимата и есента са такива периоди, в които е логично да почувстваме неразположение от такъв тип...и според мен хората с подобни оплаквания наистина са много. И то преуспели млади хора, на които нищо не им липсва...

# 328
  • Мнения: 64
....Не знам даали да отида наа лекар или да почна да спортувам. Преди доста упражнения правех, ходех на фитнес, но много се отпуснах вкъщи.

Второто.
и аз съм на това мнение! Спортът ще те измори до такава степен, че ще забравиш тъжните мисли Mr. Green

# 329
  • Мнения: 267
или йога Heart

Общи условия

Активация на акаунт