Депресията

  • 143 639
  • 406
  •   1
Отговори
# 330
  • Бургас
  • Мнения: 7 993
На мен също йога много ми помага да не допускам дълготрайно присъствие на депресивни чувства, както и всички останали неща, за които съм писала.От известно време обаче, поради това, че в близките години се случиха неприятни събития/смърт/ и в мен се появи страх и чувство на безмислие по отношение на живота и доколкото четох  и съпоставях със себе си някаква форма на ОКР. Не смятам да ги оставя да ми превземат живота и трябва да намеря начин да се оправям с това нещо.Сигурно има общо и с Хашимото-то, но там пък нещата не са зле в момента  Rolling Eyes

# 331
  • Мнения: 124
А защо на мен мен нито йога, нито спорт, медитация и куп други неща които прилагам не ми помагат, защо никой няма отговор какво ми е? Освен това нямам негативни мисли, не се самонавивам. Всички изследвания ми са нормални. Помогна ми преди време само химията - Неолексан и Деанксит. Това ме кара да мисля, че произвеждам по-малко серотонин от колкото трябва. Rolling Eyes Но нима това не е поправимо и ще трябва да пия АД постоянно? Страх ме е да започна да пия такъв за дълго, защото казват че действието им намалявало.

Чувствам се като пълен парцал, без енергия, унило ми е и или се изнервям от всичко или ми се реве постоянно. Така съм всяка есен, зима и ранна пролет. Лятото съм доста по-добре, но и тогава имам липса на удоволствие от живота, някак си позитивните ми емоции са твърде хладни, плоски. Нямам и чувство за хумор, трудно се засмивам.

Сега направо ми се плаче от радост, че тези две неща - един слаб АД и обикновена добавка ми помогнаха да видя какво е да си щастлив и самоуверен. Направо изпитах нирвана, видях какво е да вървиш по улицата без страх, без паник атаки и без депресии и унилост, а с веселие и самочувствие. Това ми самочувствие тогава ме правеше магнетична за околните и те се държаха по-добре и от там ми се случваха все хубави неща. Направо си беше като че тъмната магия е изчезнала и всичко беше така прекрасно както е в детството. До тогава не вярвах, че и възрастен може да изпита истинска радост като децата, но вече знам - възможно е. Simple Smile

# 332
  • Мнения: 4 552
Чувствам се като пълен парцал, без енергия, унило ми е и или се изнервям от всичко или ми се реве постоянно. Така съм всяка есен, зима и ранна пролет. Лятото съм доста по-добре, но и тогава имам липса на удоволствие от живота, някак си позитивните ми емоции са твърде хладни, плоски. Нямам и чувство за хумор, трудно се засмивам.
И аз съм така.
Не искам АД защото ме е страх от привикване.

# 333
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 543
А защо на мен мен нито йога, нито спорт, медитация и куп други неща които прилагам не ми помагат, защо никой няма отговор какво ми е? ...

Ти колко време си ги практикувала?

# 334
  • Мнения: 124
С години. Simple Smile

# 335
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 543
Изобщо никакъв ефект от нищо ли не видя?

# 336
  • Мнения: 124
Паник атаките понамаляха, сега стават само в зали пълни с много хора и по летища. Но депресивните ми чувства се появяват отново, особено зимата, въпреки че пия витамин Д. Силни чувства нямам освен когато са негативни - страх и раздразнителност, каквото и хубаво да стане съм права линия откъм позитивни чувства. Когато бях на Деанксит и Неолексана имах отскок, енергия, самочувствие и умеех да чувствам позитивни чувства силно както си трябва. Затова пък паник атаките бяха изчезнали напълно. Simple Smile

# 337
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 543

Защо не опиташ да смениш витамин Д с Магнезий + В комплекс  за известно време и да видиш дали няма да ти повлияе по- добре?

# 338
  • Мнения: 124
Ами аз и това пия. Laughing Също и рибено масло с омега 3.

# 339
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 543
Ами успех тогава.

# 340
  • Мнения: 124
Затова и доста хора смятат, че депресиите се държат на магия.
Нещо повече - хората предчувстват когато някой има тревожност или депресия и се държат дръпнато спрямо човека. А когато си вън от депресията и късметът ти се отключва и всичко някак си тече и се случва по-леко. Тогава започва да действа и позитивното мислене, защото има чувства, които да го задействат. Когато не може да изпиташ позитивно чувство никакво позитивно мислене и утвърждавания не действат. Онова чувство на щастие от живота, което го изпитваш отвътре без абсолютно никаква причина, то е нужно за да се сбъдват мечтите. Отказвам да повярвам, че при възрастните не може да се изпита нирвана, магията на живота. Щом еуфорията е естествена за първите 12 години от живота ни, то тя би трябвало да е нормалното състояние, а не тая безчувственост, която психолозите оправдават като нормална. Нормалното го наричат хипомания, е то по тази логика всички деца са хипоманиаци. Убеждават ни че за да сме щастливи трябва да имаме причина, но щастието е всъщност чувство, което трябва да извира отвътре навън и децата знаят тази мъдрост, някак си при тях е естествено. За мен не е нормално да си безчувствен и позитивните ти чувства да са плоски, нормалното е да си щастлив и доволен от живота, да имаш отскок и енергия, дори без причина.

Последна редакция: нд, 27 дек 2015, 13:51 от fanito83

# 341
  • Мнения: 815
Аз явно съм си постоянно в някаква хронична депресия и това го приемам за нормално.Усещам се само когато положението стане нетърпимо.
Спомням си една случка от преди много години. Вървя си по улицата и изведнъж усещам, че ми е леко на душата и наум си тананикам някаква песен. Бях в поредния "тежък момент в живота" и "нищо хубаво покрай мен". Стреснах се и се скарах сама на себе си - какво ти е наред, та да си пееш. Тогава си зададох въпроса - за кое ми е нужна причина - да се чувствам зле или да се чувствам добре.
Постепенно почнах да осъзнавам какво значи да избираш как да се чувстваш. Избирам да се чувствам добре и без конкретна причина. Ако имам причина да ми е зле, тогава ще си помисля, то не е задължително да я уважа. Не винаги ми се получава, но все пак успявам да държа нещата под контрол и много по - рядко изпадам за дълго в безнадежност. За мен това е позитивното мислене, да си дам сметка наистина ли е толкова зле, че да се срутвам в дупката. С времето навиците се променят ( за мен се беше превърнало в навик да съм зле) и положението става поносимо.
 Весели празници с пожелание да гледаме повече от светлата страна на живота!

# 342
  • Мнения: 193
Та, здравейте. Пише ви момиче, което до преди 3 месеца викаше "Сипи една ракия и няма да се спичаме за глупости."

Изживях огромен шок. Първото, което замина е сънят ми, после лека полека здравето ми. А за здрав разум да не говорим, все пак той беше в основата на всичко. Депресията не е гостенка, която се промъква по терлици. Тя си има предистория. Тя е основа на ПА и тревожността. И аз си отгледах и тях.

Какво правя по въпроса сега? От много места чух и прочетох, че ако много време не вземеш мерки, трудно се спасяваш после. Понеже развих здравна тревожност, първо пообиколих доктори и клиники за около месец и половина. После ми хрумна, че с главата май не съм добре основно и здравето ми страда от това + безсъние. Минах през "окултното"- баене и леене на куршум, народна лечителка, прана изчистване...

След дълги безсънни нощи отидох на психиатър. Преди и аз бях от ония, дето викат на хора, посетили психиатър "луди". Сега карам по схема АД + успокоително, нисък клас на нормална рецепта. Освен това ходя на масажи и психотерапия. Далеч съм от истината още, но имам повече силни часояв. 3 месеца живях без характер, без да съм тук, рискувайки работата си. Затворих се в нас, сигурна че всичко е приключило за мен. Откъснах се от всички. Днес за пръв път изпитах емоция различна от страх- яд. И било хубаво.

# 343
  • Мнения: X
Здравейте,

възможно ли е да се получат крампи в състояние на депресия т.е. стягане и/или потрепване на мускули. Четох, че е от липса на магнезий и си купих магне В6. Имам усещането, че ми се появиха след стресов период преди 1-2 седмици.

Скрит текст:
Започвам да си въобразявам някакви неща за здравето си, което пък води до депресивни мисли. Blush

# 344
  • Мнения: 124
Alina12, знам как се чувстваш. И при мен депресията носи тревожност и паник атаки. И аз точно като теб минах през разни доктори, врачки ми правеха изчиствания, молих се по църкви, но нищо не се промени. Сега само чакам денят в който ще ми изпишат нещо, защото в миналото само химията ми помогна, колкото и гадно да звучи (в момента не пия нищо, освен Ривотрил при паник атака). Аз 10 години се борих както мога, само и само да не посягам към хапчетата, но в крайна сметка само отлагах и по-зле ставаше - тревожността ми растеше ли растеше, после дойдоха и паник атаките. Дай Боже през новата година всички да успеем да преборим депресията, без значение от средствата - кой с лекарства, кой иначе, явно при всеки пътят е различен. Praynig

Общи условия

Активация на акаунт