..... или за спорта, т.е. за разнообразие.
Най-вече! Всички сме "минали" през пържолите и постния боб.
- Публикувана: 18 май 2014, 18:14 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2014, 17:11 ч.
Имате ли любовник и защо?
Най-вече! Всички сме "минали" през пържолите и постния боб.
И аз мисля, че за да търсиш нещо извън това, което имаш, значи има нлична липса. Вече всеки според подбудите си. Все пак си изисква усилия от 2 страни за да се запазва тръпката, интереса, закачката и т.н, но пък и ежедневието ни вкарва в едообразие което си е талант да разчупваш.
На мен ми е по- интересно как хората избягват да имат забежки, въпреки, че дори и моментно нещо не върви у дома.
На мен ми е по- интересно как хората избягват да имат забежки, въпреки, че дори и моментно нещо не върви у дома.
И аз мисля, че за да търсиш нещо извън това, което имаш, значи има нлична липса. Вече всеки според подбудите си. Все пак си изисква усилия от 2 страни за да се запазва тръпката, интереса, закачката и т.н, но пък и ежедневието ни вкарва в едообразие което си е талант да разчупваш.
На мен ми е по- интересно как хората избягват да имат забежки, въпреки, че дори и моментно нещо не върви у дома.
На мен ми е по- интересно как хората избягват да имат забежки, въпреки, че дори и моментно нещо не върви у дома.
По темата - нямам, не ми е нужно
Моят мъж си ми стига
Това за пържолата и боба съм го чувала (имаше нещо и с мерцедеса и трабантчето) все от хора, които са уж обвързани, но се опитват да дадат обяснение Някакво на Някакъв въпрос като - Защо им е нужно нещо странично ( както е и формулирана самата тема де). Обаче ми се струва много сигнално тъпо да се сравняват човешките отношения с храна, машини и изобщо с консуматорска първична материя. Това говори първо за неясна ориентираност към самия себе си, от там нормално толкова неясна и към отношенията с другите. Не упреквам никого - все пак всеки сам решава на каква плоскост да положи светоусещането си...както няма и право да се сърди,че светът му отвърща със същото.
Това за пържолата и боба съм го чувала (имаше нещо и с мерцедеса и трабантчето) все от хора, които са уж обвързани, но се опитват да дадат обяснение Някакво на Някакъв въпрос като - Защо им е нужно нещо странично ( както е и формулирана самата тема де). Обаче ми се струва много сигнално тъпо да се сравняват човешките отношения с храна, машини и изобщо с консуматорска първична материя. Това говори първо за неясна ориентираност към самия себе си, от там нормално толкова неясна и към отношенията с другите. Не упреквам никого - все пак всеки сам решава на каква плоскост да положи светоусещането си...както няма и право да се сърди,че светът му отвърща със същото.
Всъщност говорех за боба и пържолите, които понякога се съотнасят като равнозначни към неща Уж по-висши от към ядене,смилане , изхождане . Удоволствие може да се намери във всичко, но да приравняваш удоволствието от общуването с любим, с удоволствието да консумираш нещо , си е някакъв паячен евдемонизъм. Както и да е, удоволствие могат да носят различни неща - но при хората за разлика от останалите създания това е въпрос на култивиране на сетивата и от там - на избор.
Иначе аз съм на бира и затова никакви салатести мезета не ме впечатляват
Desss, чувала съм за такива обгрижващи любовници, че не знам дали не е по-практично сама да си набуташ мъжо при тях
Иначе аз съм на бира и затова никакви салатести мезета не ме впечатляват
Desss, чувала съм за такива обгрижващи любовници, че не знам дали не е по-практично сама да си набуташ мъжо при тях
Здравейте
Чисто нов съм във форума, но като изчетох всички писания, реших и аз да се включа. Никога не съм обичал да споделям лични неща със случайни непознати, но и това време явно дойде.
Женен съм от 13 год. и имаме две прекрасни дечица. Имахме огромен срив в отношенията година и половина след като се роди първото. Бременност, аборт... Аз бях подивял, как така ще маха дете... Тогава тя ми призна, че имала опасения, че може да не е от мен. Първо ми призна за един, няколко пъти, след това за друг-един път... И така нещата тръгнаха на криво. Аз се отдръпнах от нея, но останахме да живеем под един покрив. Тя съжаляваше и правеше всичко възможно да се върне старото време. Аз съответно си "отмъстих" с няколко, като дори я запознах с едната, която ми беше спечелила сърцето и дори обмислях да се обвържа с нея. Но на тази среща жена ми показа класа, като направо я "разби" в разговора които проведоха. И ... Останах с жена си. Така се появи на бял свят второто ни дете. Всичко щеше да потръгне, обаче, имам чувството, че жена ми намрази секса след тия истории. Вече го прави едва ли не по задължение, и все по рядко, като аз вече не се и опитвам да й обяснявам, ами мисля да й намеря заместничка в леглото. Това е. Никога не съм предполагал, че това може да ми се случи, но.... дядо боже ще умре от смях, ако знаеше за нашите планове. За съжаление!
Успешен и усмихнат ден!
Чисто нов съм във форума, но като изчетох всички писания, реших и аз да се включа. Никога не съм обичал да споделям лични неща със случайни непознати, но и това време явно дойде.
Женен съм от 13 год. и имаме две прекрасни дечица. Имахме огромен срив в отношенията година и половина след като се роди първото. Бременност, аборт... Аз бях подивял, как така ще маха дете... Тогава тя ми призна, че имала опасения, че може да не е от мен. Първо ми призна за един, няколко пъти, след това за друг-един път... И така нещата тръгнаха на криво. Аз се отдръпнах от нея, но останахме да живеем под един покрив. Тя съжаляваше и правеше всичко възможно да се върне старото време. Аз съответно си "отмъстих" с няколко, като дори я запознах с едната, която ми беше спечелила сърцето и дори обмислях да се обвържа с нея. Но на тази среща жена ми показа класа, като направо я "разби" в разговора които проведоха. И ... Останах с жена си. Така се появи на бял свят второто ни дете. Всичко щеше да потръгне, обаче, имам чувството, че жена ми намрази секса след тия истории. Вече го прави едва ли не по задължение, и все по рядко, като аз вече не се и опитвам да й обяснявам, ами мисля да й намеря заместничка в леглото. Това е. Никога не съм предполагал, че това може да ми се случи, но.... дядо боже ще умре от смях, ако знаеше за нашите планове. За съжаление!
Успешен и усмихнат ден!
Здравейте
Чисто нов съм във форума, но като изчетох всички писания, реших и аз да се включа. Никога не съм обичал да споделям лични неща със случайни непознати, но и това време явно дойде.
Женен съм от 13 год. и имаме две прекрасни дечица. Имахме огромен срив в отношенията година и половина след като се роди първото. Бременност, аборт... Аз бях подивял, как така ще маха дете... Тогава тя ми призна, че имала опасения, че може да не е от мен. Първо ми призна за един, няколко пъти, след това за друг-един път... И така нещата тръгнаха на криво. Аз се отдръпнах от нея, но останахме да живеем под един покрив. Тя съжаляваше и правеше всичко възможно да се върне старото време. Аз съответно си "отмъстих" с няколко, като дори я запознах с едната, която ми беше спечелила сърцето и дори обмислях да се обвържа с нея. Но на тази среща жена ми показа класа, като направо я "разби" в разговора които проведоха. И ... Останах с жена си. Така се появи на бял свят второто ни дете. Всичко щеше да потръгне, обаче, имам чувството, че жена ми намрази секса след тия истории. Вече го прави едва ли не по задължение, и все по рядко, като аз вече не се и опитвам да й обяснявам, ами мисля да й намеря заместничка в леглото. Това е. Никога не съм предполагал, че това може да ми се случи, но.... дядо боже ще умре от смях, ако знаеше за нашите планове. За съжаление!
Успешен и усмихнат ден!
Чисто нов съм във форума, но като изчетох всички писания, реших и аз да се включа. Никога не съм обичал да споделям лични неща със случайни непознати, но и това време явно дойде.
Женен съм от 13 год. и имаме две прекрасни дечица. Имахме огромен срив в отношенията година и половина след като се роди първото. Бременност, аборт... Аз бях подивял, как така ще маха дете... Тогава тя ми призна, че имала опасения, че може да не е от мен. Първо ми призна за един, няколко пъти, след това за друг-един път... И така нещата тръгнаха на криво. Аз се отдръпнах от нея, но останахме да живеем под един покрив. Тя съжаляваше и правеше всичко възможно да се върне старото време. Аз съответно си "отмъстих" с няколко, като дори я запознах с едната, която ми беше спечелила сърцето и дори обмислях да се обвържа с нея. Но на тази среща жена ми показа класа, като направо я "разби" в разговора които проведоха. И ... Останах с жена си. Така се появи на бял свят второто ни дете. Всичко щеше да потръгне, обаче, имам чувството, че жена ми намрази секса след тия истории. Вече го прави едва ли не по задължение, и все по рядко, като аз вече не се и опитвам да й обяснявам, ами мисля да й намеря заместничка в леглото. Това е. Никога не съм предполагал, че това може да ми се случи, но.... дядо боже ще умре от смях, ако знаеше за нашите планове. За съжаление!
Успешен и усмихнат ден!
Като гледам идеално сте се намерили да сте си лика прилика. 
Ама как не ви мързи? Нищо против изневеряващите щом се чувстват добре, но за себе си не мога да намеря сили, свободно време и желание да се глася като секс тигрица, да ходя по тайни срещи, да се превземам за единия секс, който едва ли ще е с нещо по-различен от колкото този вкъщи.
Мързи ме.
Мързи ме.
Не знам доколко е вярна историята на Римини, но за пореден път доказва, че човек търси понякога различни неща в различни хора.
Мързи те, защото нямаш желание. Ако имаше желание, нямаше да те мързи. Не се изискват кой знае какви сили и свободно време за това, а в повечето случаи въобще не е необходимо да се гласиш като секс тигрица. А превземките не се правят, защото ако се наложи да ги правиш, просто приключваш връзката. А това в тези връзки става лесно, защото никой няма поети ангажименти и отговорности към другия. Превземки се налагат единствено в случаите, когато си с любовника/любовницата си заради пари или други интереси извън секса, тръпката и чувствата.
сили, свободно време и желание да се глася като секс тигрица, да ходя по тайни срещи, да се превземам за единия секс, който едва ли ще е с нещо по-различен от колкото този вкъщи.
Мързи ме.
Мързи ме.
Ама как не ви мързи? Нищо против изневеряващите щом се чувстват добре, но за себе си не мога да намеря сили, свободно време и желание да се глася като секс тигрица, да ходя по тайни срещи, да се превземам за единия секс, който едва ли ще е с нещо по-различен от колкото този вкъщи.
Мързи ме.
Мързи ме.
За избиването на комплекси няма мързел, то ги яде отвътре
.....
За избиването на комплекси няма мързел, то ги яде отвътре
За избиването на комплекси няма мързел, то ги яде отвътре
Няма как да го кажа по-добре.
Нямате ли си работа? Нямате ли си положителни емоции, че трябва разнообразявате ежедневието си със съмнителен резултат? Струва ли си усилието?
Със свободното време не е оправдание, предпочитам да работя по 12 часа и с парите да пратя децата си на лагер в чужбина, от колкото да кроя планове как да си нахлузя чужд хей.
.....
За избиването на комплекси няма мързел, то ги яде отвътре
За избиването на комплекси няма мързел, то ги яде отвътре
Няма как да го кажа по-добре.
Нямате ли си работа? Нямате ли си положителни емоции, че трябва разнообразявате ежедневието си със съмнителен резултат? Струва ли си усилието?
Със свободното време не е оправдание, предпочитам да работя по 12 часа и с парите да пратя децата си на лагер в чужбина, от колкото да кроя планове как да си нахлузя чужд хей.
Дори и да имаш работа, пак кръшкаш, ако ти се кръшка. Просто кръшкачите с много работа кръшкат с по-малко жени/мъже.
Наличието на положителни емоции, дори и с половинката, не е гаранция, че няма да се изневери. Понякога това е като покупките за жените-има такава блуза, ама ако й подарят същата с други копчета, няма да я хвърли на боклука. Освен това положителните емоции може да са свързани с работа, деца, приятели, а да липсват такива в интимния или любовния живот на човека.
Дали си струва? Ами зависи как си го направиш. Ако извлечеш само позитивните неща от една странична връзка и съумееш никой да не те разбере или пострада от тази връзка, то тогава си струва. В противен случай-не, не си струва.
За децата-въпрос на приоритети. Както казах, успехът и просперитетът на децата на някои не им стига да бъдат щастливи.
А като се приберете вкъщи и видите вашия си човек как си седи и не подозира какво става под носа му - същия, когото сте си избирали, влюбили, заживели заедно, делили всичко, минали през какво ли не, не ви ли жегва ей така нещо от вътре? Не страх какво ще стане, ако ви хванат, а нещо като де да знам... вина, липса, тъга? Аз не знам дали някога ще ме засърби да ходя с други (засега не вярвам), но смятам, че самото изживяване би ме натоварило емоционално в пъти повече, отколкото бих се чувствала неначесана от чуждо.