Публикувана: 19 май 2014, 22:27 ч.
Последно мнение: 28 май 2014, 16:57 ч.

Дъщеря ми се самонаранява...

8 477
60
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да се справя с дъщеря си на 1 година и 1 месец, която се самонаранява?
Как да се справя с 18-месечното си дете, което удря и хапе?
Какво представлява самонараняването при деца на тази възраст?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да се справя с дъщеря си на 1 година и 1 месец, която се самонаранява?
  
  Самонараняването е често срещано при деца на тази възраст, но ако дъщеря ви го прави, важно е да се консултирате с детски психолог. Те могат да оценят детето и да предоставят насоки за справяне със ситуацията.
- Как да се справя с 18-месечното си дете, което удря и хапе?
  
  Това поведение е обичайно за деца на тази възраст. От решаващо значение е да общувате с детето, да задавате граници и да изразявате чувствата си в различни ситуации. С течение на времето детето ще се научи да изразява емоциите си по подходящ начин и ще развие самоконтрол.
- Какво представлява самонараняването при деца на тази възраст?
  
  Самонараняването при деца на тази възраст може да бъде начин за изразяване на техните емоции, тъй като те все още не са развили вербалните си умения. Важно е да се опитате да изразите чувствата им с думи вместо тях и постепенно те ще се научат да го правят сами.
- Какво представлява тръшкането и удрянето на главата при деца на тази възраст?

# 45 24 май 2014, 11:41 ч.

Kопенхаген
Мнения: 603

Цитат на: Jesus... в сб, 24 май 2014, 10:19

Днес си удря главата и се щипе, утре ще си пререже вените, че някое гадже го е зарязало... Ненормална работа и трябва да се коригира.

Пълни глупости. И най големия лаик знае, че самонараняването в една съзнателна възраст, тийнеджърски години и т.н. са вследствие на дълбока психо травма, причинена от близък човек или съучиници и т.н.

Цитат

Хубаво е едно дете да знае, че това, че си му отказал нещо, не му дава правото да изрази емоцията си по всякакъв начин - може в някакви рамки на нормално поведение.

Как едно дете на 1г и 3м+ да знае и да осъзнае най вече как да владее емоциите си и най вече да знае какви са му правата Laughing

Цитат

Ако откажа на детето си да му купя нещо и то в пристъп на ярост посегне да ме удари, ще има лоши последствия за него само заради тази конкретна проява.

Какво ще го набиеш ли?

# 46 24 май 2014, 11:45 ч.

София
Мнения: 62 594

Точно, че детето като проявява емоциите си със самонараняване от типа удряне на главата, то това поведение трябва да се пренасочи към друг вид изразяване.

Детето като иска нещо, а аз не му го купувам, просто казвам "не" и обяснявам защо. И никога не ми е било проблем дори на съвсем малко дете да кажа, че нещото е много скъпо или преди време детето е получило друг подарък и т.н. Достатъчно твърдият тон не оставя място за съмнение у детето.

# 47 24 май 2014, 12:26 ч.

Kопенхаген
Мнения: 603

Разбрахме вече, твоите деца са феномени...

# 48 24 май 2014, 13:40 ч.

София
Мнения: 62 594

Не са феномени, обикновени деца са. Обичайно покрай нас нямаше разглезващи фактори като баби и дядовци (макар доста да са ме критикували като ни попаднат в полезрението "защо не купуваш на децата кроасани Чипикао с карти, нека да си лепят в албума", нито постоянното мъкнене на неща в ДГ, нито съм поставяла на изпитание детската воля чрез обикаляне из хипермаркети, молове и др. Така да се каже, свеждала съм потенциалните изкушения до минимум, за да не дразня децата. Зная и точно защо всички шарении са на нивото на детския ръст и на една детска ръчичка разстояние, защо са тоооолкова шарени и големи магазините, защо детските филмчета са наситени с реклами. Не помня дали беше от Библията точно, но имаше една духовна препоръка "не изкушавай". Просто гледах да не пресищам средата с дразнители, за да не се разфокусират децата. Така ми не налагаше да давам значително количество по-малко откази, а когато ги давах, бяха категорични. Дзвер, че и лют дзвер!

# 49 24 май 2014, 17:17 ч.

Мнения: 818

Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в сб, 24 май 2014, 12:26

Разбрахме вече, твоите деца са феномени...

Аз се чудя твоите какви са. Обикновено човек иронизира възпитателни подходи, които не може да приложи поради липса на компетентност, знания, воля, желание или дори поради страх. Вместо да критикуваш майките, които правят нещо по въпроса с възпитанието на децата си, вземи пример от тях и действай.

# 50 24 май 2014, 18:20 ч.

Kопенхаген
Мнения: 603

Цитат на: Jesus... в сб, 24 май 2014, 17:17

Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в сб, 24 май 2014, 12:26

Разбрахме вече, твоите деца са феномени...

От теб ли точно да взема модел за възпитание на деца? Умори ме от смях smile3532

# 51 26 май 2014, 15:41 ч.

София
Мнения: 478

До преди 2 години мнението ми беше точно като на Andariel и Jesus, дори съм си позволявала коментари по адрес на познати Embarassed

- още при първите опити за капризи големият ми син разбра, че номерът не минава и всичко приключи мирно и тихо, НО Twisted Evil

.
Малкият е от типа хора, които искат всичко в живота сега и веднага. Класическият номер беше при отказ да се надупи на земята, да почне да си удря главата, поплаква леко артистично и гледа дали някой ще се впечатли. Понякога едва се сдържах да не се разсмея с глас. Фазата премина за около 5-6 месеца, но в този период се стараех да попадаме в рискови ситуации възможно най-рядко. И много спокойствие и безкрайни обяснения защо не може еди кое си.

# 52 27 май 2014, 04:32 ч.

Мнения: 1 133

Аз също считам че мадам дьо Помпадур е права , минах през фазата с тантрумите макр и не толкова крайна и решението на проблема беше че внимание не се получава винаги и на всяка цена . Дъщеря ми беше се раьглезила до безобразие благодарение на баща си , тормозеше брат си и цялото семейство - поставихме ме я в среда , в която за да получиш нещо трябва да направиш или поискаш по определен начин, сега дори е напълно наясно че думата "искам " не се използва вкъщи, а към авторката не обръщай внимание т.е не показвай че си впечатлена и след известно време тези пристъпи ще спрат , но все пак за безопасноста й не я изпускай от око.

# 53 27 май 2014, 08:35 ч.

Мнения: 818

Цитат на: axel_chiara2430 в вт, 27 май 2014, 04:32

сега дори е напълно наясно че думата "искам " не се използва вкъщи

И аз в един момент въведох подобно правило. Децата много знаят да искат, но трябва да се научат и да дават. Научиха се на "може ли" и никой не се въргаля по земята и съдира от рев, ако не може нещо. Разбират, че или може, но по-късно, или не може, защото това и това... Като чуя "Искаааам" казвам "Ми искай, и аз искам много неща и правя каквото трябва, за да ги получа".

# 54 27 май 2014, 09:01 ч.

Мнения: 10 545

Ние пък имаме тефтер на исканията. Записва се всичко, което на двете деца им хрумне да искат и което не е в рамките на нормалните, ежедневни, битови искания.
Искането се записва, а след това става умуването как то да бъде постигнато.

Искането при децата се провежда често на принципа "искам да искам", но пък искането е и някоя детска, малка мечта. Да убивам мечти? Не. Давам им шанс да се реализират, за да могат първо, да усетят и разберат, че не всяко искане може, трябва и е възможно да стане реалност, второ, какъв е пътят от "искам" до "имам го, постигнах го, мога го, мое е".

# 55 27 май 2014, 09:50 ч.

София
Мнения: 478

Това е приложимо за по-големи и разбиращи деца. Малкия звяр си умираше да иска категорично вредни или животозастрашаващи неща - да му дам ножа за хляб, да пие лекарствата за кръвно на баба си и подобни, а при двегодишните обясненията са трудни Tired

.
Търпение му е майката. Лека-полека отшумява, стига детето да не се научи, че така се постигат резултати.

# 56 27 май 2014, 10:53 ч.

Мнения: 1 133

Някъде бях чела , че ако се използва прекалено често думата "не" детето не обръща внимание , тъй като става част от заобикалящата го среда и самото дете я използва и изразява с действия с цел да постигне неща , които са му отказани. Аз реших да експерементирам тази теория в/у дъщеря ми и се оказа че наистина е така.

# 57 27 май 2014, 11:03 ч.

София
Мнения: 62 594

То, затова и средата трябва да е изчистена и предвидима. И възрастните са като децата - като ги поставиш в среда с много изкушения, и те започват да се изнервят, тръшкат, искат и изобщо изпадат в кофти състояния. Ние някак очакваме много повече от децата си, отколкото от себе си - себе си винаги оправдаваме с "искам" и "получавам, защото съм възрастен и имам право", а за децата сме рестриктивни.

# 58 27 май 2014, 11:20 ч.

София
Мнения: 478

Колкото и да изчистваш средата, винаги ще се намери нещо. А и се движиш в обществото все пак - заведение, магазин, офис, транспорт - все места пълни с изкушения или забрани.

# 59 27 май 2014, 11:35 ч.

София
Мнения: 62 594

Да, винаги има, но да са обозрими, по възможностите за справяне на детето. Не вярвам някой да очаква дете да е мирно и кротко, и да не иска, ако го заведеш в магазин за играчки. Всяко нещо с времето си.

Препоръчани теми

Дъщеря ми на 13г искам да и помогна, но дори и аз не зная как вече?

Има ли възстановяване

Моля за съвет относно поведението на моя син

Самонараняване/автоагресия

Причина:

Причина: