Много съм объркан и несигурен

Женати определено се държи нагло. Аз си мисля обаче, че ти и го позволяваш. Вижда че страдаш и се измъчваш и че едва ли не си готов на всичко за да запазиш брака си и ти скача по главата. Ако се съгласиш на отворен брак, започнеш да излизаш и и покажеш че не е дора идея да си мисли че си и толкова сигурен, дали няма да запее друга песен. Човек се простира до там до където му се позволи, но има една много тънка граница, която като се премине се губи всичко. В момента може би продължаваш да обичаш съпругата си, но с поведението си тя е загубила уважението ти. С времето ще си отиде и обичта, или пък ще излезеш от шока и .... дано преположенията ми са грешни.
И престани да се самообвиняваш - вярно е че и двамата имате вина, но не ти си и надянал рогата все пак. Много жени се радват на мъжко внимание, но това не е оправдание за "слабите им ангели".

малко да те разсея- защо не излезеш със съпругата му

Само не изпадай в самосъжаление, а постави картите на масата. Ако се решиш на подобно съжителство ще ти бъде ли достатъчно?



Картите са поставени много открити на масатя,дори прибегнах до поставяне на ултиматоми,за да се разбере ясно кой кара влака.
Не знам ако реша да продължа кое ще ми е достатъчно,но съл убеден какво ще ми липсва-доверието,което толкова лесно бе предадено от нея.

Тя определено си е нагла на моменти и ясно и дадох сметка да разбере,че трябва да промени това,защото не е в полза за никого.
Преди малко отново се опитах да повдигна темата,за да разбера,защото понякога имам нужда от повторване и потретване имало ли е търсене от негова страна,отново каза че всичко е приключило,като разбира се не се доверявам сляпо на отговорите и.
Просто се случила комбинация,при която аз държа на нея и семейните ценности и ответния,чиято съпруга си го иска,а той нехае за нея.
Дал съм ясно да се разбере,че разбера ли че ме е излъгала и за най-дребния битовизъм,да не говорим за някакви други триъгълници моментално приключвам всякакви отношения.
Тя също съзнава добре сложността на ситуацията,ако се окаже изритана,че няма да е в нейна полза,както наистина вярвам,че не иска да си разваляме семейството,както и че не съм съгласен да го запазваме с цената на много компромиси,просто трябва да си даде ясна сметка как повелява да се държи стойностна жена!
Най големия компромис,който имам усета че правя,е че на този етап вървя срещу себе си-а това е съсиспващо и те изцежда отвсякъде,като ти създава психичен дискомфорт.
Само да мога да се преборя с това унизително състояние ще сметна че съм сторил много!!!

Логично е да се чувстваш унизен  Ситуацията е такава - лъгали са те, предали са те.

Защо не пробваш друга стратегия. Спри да натякваш, да искаш доказателства за бъдеща вярност.
ако пилиш едно и също ,наистина рискуваш или тя да си събере багажчето, или ти до такава степен ще се изхабиш, че накрая наистина няма да я искаш вече.
Стой и я наблюдавай. Спокойна ли е, отнесена ли е на моменти, как се държи с теб- подозрително любезно, нормално. Не се оставяй на течението, отпъждай тези мисли , дето те ядат.
Излезте, направи й някаква разходка. Вярно, че тя е за бой, но ти пък си я искаш.
С натякване обаче, ще я изгубиш. Според мен- за твое добро

камъчка, добри насоки даваш, защото не може хем да си я иска, хем да се навива колко гадно е постъпила.

А защо приемаш съпругата си за своя лична собственост , казваш че си я поставил под психологически натиск , сега поставяш условия ..,ами аз няма да издържа дори и да нямам любовник, кое ти дава право да й управляваш живота , какво като си женен , хората се развиват и действат според ценностите си. В този случай или прощавай и не го натяквай или се разделяй . Според мен собственически то чувство ти играе и играло лоша услуга дълго време.

Бяхме бели и добри, но все пак сме жени

Нямаш смелостта да я нариташ, нямаш силата да простиш... Неизвестната остава само една - колко време ще си живеете в тази агония между едното и другото. Ако можете да живеете така и да не си тормозите децата - ок, давайте. Ама ако те усещат хлада във въздуха, по-добре единият да поема по разклона. Както сам каза, на 44 си. Ползвай си житейския опит и натрупатаната досега мъдрост, за да избереш по-скоро кой път ще хващаш. Иначе все ще си в този "психически дискомфорт".

Така е и не е лошо да си го спомнят

Явно жена ти не иска да си разваля семейството. Обаче ми се струва, че не иска да го разваля не заради теб, а заради комфорта на децата и своя собствен и евентуално - заради финансови причини:
1. Ако зависи изцяло/частично от твоите пари - вече няма да има достъп до твоите пари и ще трябва да се посвие и да посреща всичките си нужди сама.
2. Ако трябва да делите имущество или да се наложи да напусне тя жилището и да търси къде тепърва да живее.
3. Двете ви деца ще паднат изцяло на нейния гръб, защото обикновено при раздяла децата се поверяват на майката. А и дори попечителството да е поделено по равно в моментите, когато ще са при нея, тя ще се нагърбва финансово с техните разходи /особено ако разходите по децата и сметките ги поемаш изяло ти ще й дойде много нагорно/.
4. Любовника й не й се струва 100% сигурен - т.е се притеснява, че от два стола ще падне на земята.

При всички случаи за нея е по-изгодно /във всяко отношение/ да остане с теб и да поддържа връзка и с другия. Така хем вълкът сит, хем агнето - цяло.
Като жена бих казала, че половинката ти се държи доста грозно. Реакцията й след като си я хванал е повече от красноречива. Не разчитай тази жена да съжалява за постъпката си, нито да спре да си вири краката. Ако не е щастлива с теб - да си събира багажа, ама да тъче на два стана   Другия вариант е и ти да си намериш любовница, но такова семейство не мисля, че ще е за особен пример на децата ви.
Въпросът е ти ОК ли си да те правят на глупак.

Прибегнал си до поставяне на ултиматуми???Да ти кажа никак не е ясно,че ти караш влака.Звучиш все едно тя кара влака.Вярно,че и ти трябва да решиш дали да продължиш,но мисля че вече си решил.Имаш си терзания,това е.

Живеем в дома на родителите ми като съм питал при евентуална раздяла кой да остане-ясно Ви е кой!
Съгласен съм че си е направила добре сметката какво ще изгуби като се изнесе,а и знам,че не иска да преценява страдания на децата.
Дал съм ясна сметка,че не искам да "тъче" на два стана и тя ясно осъзнава това.
Да много ми се иска да чуя от нея дали съжалява за постъпката си?
Струва ми се че иска да покаже,че се чувства щастлива,макар и много силно да ми звучи на този етап това определение.
Работи и получава повече от два пъти моята заплата,като наистина осъзнава,че от два стола може да се окаже на земята.
Ако съм искал да ме правят на глупак тази тема нямаше да я има,както и не съм ОК с идеята ,да си намеря любовница,по-скоро искам жена,която цени семейното огнище и го поставя на пиедестал,но нали разбирате,че тази възраст е ни напред ни назад.
Да потребителката е права,че нямам достатъчно смелост да я наритам,като малкото ни 9 год. дете усеща всеки наш разговор и все казва престанете да се карате и е нужно да я успокояваме.
Вярно е че на моменти съм се държал собственически с нея,както и това че е имала пълна свобода (без тези увлечения) която тя е обърнала в свободия.
Да ще променя стратегията и ще се опитам да спра да говоря за това,което толкова ме тормози.А от разходки не сме се спрели,като и двамата имаме желание да ги правим.
Просто иска на моменти да сме повече отделно и след това да усети как ме е жадувала,като ми е казвала,че само я задушавам,притискам,обсебвам.
Това е като за доказателство за обич от моя страна,която тя не иска сякаш да приеме.
Да ще я наблюдавам ,без да и пиля едно и също и да разбера накъде ще върви.

Дано успееш с всичко,което си си планувал.И това със задушаването......спри да го правиш,ужасно е!