Изолирам се от такива хора. И така НЕконтактувайки се разбираме чудесно
- Публикувана: 27 май 2014, 12:26 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2014, 08:07 ч.
Отровните хора
За мен е показателно, че човека насреща е зъл(или отровен- добре) ако злослови
срещу общи познати, колеги, роднини и т.н. Страня от такива хора и винаги имам едно наум,
че и мен ще оплюе.
По- лошо е, ако говори само мили думи,а е зъл в мислите си, тогава и на дело може да ти причини
мизерия.
срещу общи познати, колеги, роднини и т.н. Страня от такива хора и винаги имам едно наум,
че и мен ще оплюе.
По- лошо е, ако говори само мили думи,а е зъл в мислите си, тогава и на дело може да ти причини
мизерия.
За мен е показателно, че човека насреща е зъл(или отровен- добре) ако злослови
срещу общи познати, колеги, роднини и т.н. Страня от такива хора и винаги имам едно наум,
че и мен ще оплюе.
По- лошо е, ако говори само мили думи,а е зъл в мислите си, тогава и на дело може да ти причини
мизерия.
срещу общи познати, колеги, роднини и т.н. Страня от такива хора и винаги имам едно наум,
че и мен ще оплюе.
По- лошо е, ако говори само мили думи,а е зъл в мислите си, тогава и на дело може да ти причини
мизерия.
Отровните хора тормозят слабохарактерни хора и такива със свити душички.
При такива като мен не им действа отровата и номерцата.
При такива като мен не им действа отровата и номерцата.
Или такива, които са имали лошия късмет да ги заобичат.
Ох, прочетох няколко страници и просто зле ми стана, все едно чета книга на ужасите. 
Аз чак такива познати нямам. Но вярвам, че говорите от личен опит 
Това, което е най- близо до моят такъв е, че това са хора, които не се справят с личните си травми по градивен начин и тормозят себе си и околните с това.
Т.е. те имат потенциала в един момент да спрат да са отровни, стига да го пожелаят. Поне се надявам да е така, защото иначе звучи ужасно.
Аз чак такива познати нямам. Но вярвам, че говорите от личен опит Това, което е най- близо до моят такъв е, че това са хора, които не се справят с личните си травми по градивен начин и тормозят себе си и околните с това.
Т.е. те имат потенциала в един момент да спрат да са отровни, стига да го пожелаят. Поне се надявам да е така, защото иначе звучи ужасно. Изолирам се от такива хора. И така НЕконтактувайки се разбираме чудесно
Чудя се защо им е приятно да живеят в блато с отрова вместо да вдъхнат слънчевия въздух и да се усмихнат.
Грешно чудене, няма нормален човек на който да му е приятно да е в "блато с отрова".
За съжаление познавам един такъв човек. И не само познавам, ами и всеки ден ми се налага да търпя негативната му енегрия, насочена най-вече към мен (но не само). Колежка в работата ми е. Жената е два пъти по-възрастна от мен. Възпитанието ми просто не ми позволява да отговоря по начина, който заслужава. Да започна от начало. Преди около две години постъпих на работа във фирмата. Аз съм най-млада и най-нова в офиса. От самото начало тази жена започна да се сбилжава с мен, обръщаше ми внимание, помагаше ми. Това ок, но не след дълго показа що за човек е. Започна да говори против почти всички останали в офиса, затормозяваше ме със свои проблеми постоянно, все мърмореше за нещо, все се дразнеше на някой. Кой закъснявал за работа, кой говорел, кой нищо не вършел, кой се смеел и т.н. В един момент разбра, че аз няма да и играя по свирката и рязко обърна посоката. Изведнъж насочи цялата тази негативна енергия против мен, а започна да се лензи на хората, които така ненавиждаше. За мен беше шок. Никога преди не бях срещала подобен човек. И това продължава вече повече от година. За себе си чух много и най-различни обиди, измислици. Неща, които просто ума ми не побира и се чудя какъв болен мозък трябва да си, за да изричаш подобни клевети, за човек, който нищо лошо не ти е направил. И разбира се всичко това зад гърба ми, никога в очите. Говори го на хора, с които почти не съм си имала и приказка. Те после идват и ми разказват и се чудят защо изобщо ги занимава с това. Виждам всеки път как ме поглежда с такава злоба и омраза. Дразни се от всяка моя приказка, смях, ходене дори. А аз по принцип не съм конфликтен човек. Винаги съм се разбирала добре с хората. Рядко съм се карала с някого в живота си и винаги са ме уважавали в училище, в университета, на работа. Но такова чудо не бях срешала.
Как се справям ли? Веднъж се опитах да поговоря с нея като с човек, не се получи. Не съжалявам, че пробвах, но никога не бих повторила. Отдавна съм спряла да и отвръщам по какъвто и да е начин. Не комуникирам, не доближавам, не поглеждам дори. Рядко, но все пак понякога се налага да контактувам с нея по служебни въпроси, но по никакъв друг повод. Сега се опитвам да гледам с насмешка на поредната небивалица по мой адрес. Е, не винаги се получава. Мислех, че това ще отмине с времето, но явно няма. Не виждам начин, по който да се измъкна от ситуацията, докато работя във фирмата.
Как се справям ли? Веднъж се опитах да поговоря с нея като с човек, не се получи. Не съжалявам, че пробвах, но никога не бих повторила. Отдавна съм спряла да и отвръщам по какъвто и да е начин. Не комуникирам, не доближавам, не поглеждам дори. Рядко, но все пак понякога се налага да контактувам с нея по служебни въпроси, но по никакъв друг повод. Сега се опитвам да гледам с насмешка на поредната небивалица по мой адрес. Е, не винаги се получава. Мислех, че това ще отмине с времето, но явно няма. Не виждам начин, по който да се измъкна от ситуацията, докато работя във фирмата.
Щастливци сте всички вие които не познавате такива хора!!!!
В моето семейство имаме двама.Когато бях малка не го осъзнавах,за съжаление това е довело до травма в моето развитие,вечно чувство за вина,липса на самочувствие и други подобни. Стигна се до там да изпадна в състояние което наложи работа с психотерапевт. Той беше човека който ми отвори очите към доброто и позитивното. Вече 4 години не говоря с единия човек,с другия говоря ако децата или чужд човек е до мен. Боли ме,понякога плача,искам да променя нещо но... безсилна съм. Затова пък се научих да познавам хората от първата ми среща,опитвам се да бъда добър родител и да не обръщам внимание на лошите моменти в живота ми.
Съвета ми към всички е ако е възможно да преустановите всякакви контакти с такива индивиди. Работа се сменя но със спечеленото не можете да си купите нерви.
В моето семейство имаме двама.Когато бях малка не го осъзнавах,за съжаление това е довело до травма в моето развитие,вечно чувство за вина,липса на самочувствие и други подобни. Стигна се до там да изпадна в състояние което наложи работа с психотерапевт. Той беше човека който ми отвори очите към доброто и позитивното. Вече 4 години не говоря с единия човек,с другия говоря ако децата или чужд човек е до мен. Боли ме,понякога плача,искам да променя нещо но... безсилна съм. Затова пък се научих да познавам хората от първата ми среща,опитвам се да бъда добър родител и да не обръщам внимание на лошите моменти в живота ми.
Съвета ми към всички е ако е възможно да преустановите всякакви контакти с такива индивиди. Работа се сменя но със спечеленото не можете да си купите нерви.
Аз също съм имала отровни взаимоотношения, особено в детството си. Но не бих искала да нарека хората отровни, може би заради това отначало реших, че не познавам такива хора. Може би всеки един човек би могъл при някакви обстоятелства да стане отровен, в някакво отношение... Но явно има такива, които са отровни по повече линии, така да се каже. 
Може би начинът да се справим с тези взаимоотношения е да видим своя дял в тях, кое у нас е слабото място, за да се закачат тези хора и да ни тормозят.
А да ги накараме насила да се променят, това наистина няма как да стане и понякога просто трябва да се махнем надалеч.
Може би начинът да се справим с тези взаимоотношения е да видим своя дял в тях, кое у нас е слабото място, за да се закачат тези хора и да ни тормозят.
А да ги накараме насила да се променят, това наистина няма как да стане и понякога просто трябва да се махнем надалеч.
Скрит текст:
Аз имах такива преживявания с една възрастна жена съседка , започнаха преди 2 години. Вечно оплакваща се, искаща да й звъня непрекъснато. Говореше ми, че ако не ме види , деня й е тъжен, по-добре й ставало да ме види, което много ме ангажираше, аз не искам да ме нарочи някой за спасител. После започна нарочно да се мръщи, да плаче за да видя как е болна и страда, да залита по стълбите пред мене, да ми говори че иска да й идва вече края, веднъж ме пита може ли с приспивателни да си сложи края... Като не й се обадя няколко дни- къде ходя, какво става, цял ден ме няма, казала си дано пак да не я подмина, чакала ме цял ден, плачене, оплаквания. И като се опитам да я ободря, тя това не го иска, иска да се оплаква и да й съчувствам. А аз не мога, защото просто не е естествено всичко това, усещах, как се възползва неволно от моята жалостивост и желание да съм полезна.
Разболях се в един момент, осъзнах, колко много ме е товарило това и спрях да й звъня. Осъзнах, че и с други хора съм така и те злоупотребяват с мен. Отначало поговорих с нея, но после по-рязко прекъснах, тя много се разстрои, опита пак по стария начин да общуваме, но не стана. И сега като се видим, всичко е спокойно, нормално, разговаряме малко, тя даже се поусмихва, не се оплаква и мръщи. Някак моята промяна промени и нея.
Разболях се в един момент, осъзнах, колко много ме е товарило това и спрях да й звъня. Осъзнах, че и с други хора съм така и те злоупотребяват с мен. Отначало поговорих с нея, но после по-рязко прекъснах, тя много се разстрои, опита пак по стария начин да общуваме, но не стана. И сега като се видим, всичко е спокойно, нормално, разговаряме малко, тя даже се поусмихва, не се оплаква и мръщи. Някак моята промяна промени и нея.
Днес хванах един филм- Mommie Dearest. Един от най-ужасните филми, които съм гледала. Направо си е учебник по токсични личностни изменения.
На мен не ми е това дефиницията за токсичен човек. Всъщност най-токсичните хора, които познавам, биха минали за невероятно позитивни и усмихнати. Характеристиките са други. Тези хора винаги са свити като змия за атака. Атакуват с думи, с действия. Като видят, че действаш с размах, ако не се пазиш, лесно намират начин да ти сложат прът в колелата и да те убедят, че не може просто ей така да успяваш.
Това са хора, за които съществува само техният сценарий на реалността и всячески искат да те вкарат в него. Особено се ядосват, ако не играеш по техните правила.
Най-много се ядосват, ако си непукист и нещата ти вървят, както вече казах.
За тях не е важно дали нещата са позитивни или не, важното е да нямаш мир. Ако си леко тъжен и меланхоличен, нарочно ще те ръчкат с веселост и ще ти се подиграват защо си толкова негативен, все едно човек няма право на такива "хладни" периоди на емционална почивка. Ако си весел, ще измъкнат нещо неприятно.
Още нещо: тия хора не губят енергия. Като ти нарушат мира или създадат драма, се зареждат с една специфична нервна токсична енергия. И много се дразнят, ако не им я дадеш, ако не се вкараш във филм.
Невинаги човек има сили да избегне атаките, затова е най-добре да се покрие физически, да сведе комуникацията до минимум или до нула. Колкото повече комуникация, толкова по-активна е връзката и е по-вероятно да ви въвлекат в драми. Не ми казвайте, че е въпрос на лична сила да устоявата: понякога силата се изчерпва, а тези хора дебнат кога сте в по-неизгодна ситуация, ако ще уморени от деня си, за да нанесат удара.
Това са хора, за които съществува само техният сценарий на реалността и всячески искат да те вкарат в него. Особено се ядосват, ако не играеш по техните правила.
Най-много се ядосват, ако си непукист и нещата ти вървят, както вече казах.
За тях не е важно дали нещата са позитивни или не, важното е да нямаш мир. Ако си леко тъжен и меланхоличен, нарочно ще те ръчкат с веселост и ще ти се подиграват защо си толкова негативен, все едно човек няма право на такива "хладни" периоди на емционална почивка. Ако си весел, ще измъкнат нещо неприятно.
Още нещо: тия хора не губят енергия. Като ти нарушат мира или създадат драма, се зареждат с една специфична нервна токсична енергия. И много се дразнят, ако не им я дадеш, ако не се вкараш във филм.
Невинаги човек има сили да избегне атаките, затова е най-добре да се покрие физически, да сведе комуникацията до минимум или до нула. Колкото повече комуникация, толкова по-активна е връзката и е по-вероятно да ви въвлекат в драми. Не ми казвайте, че е въпрос на лична сила да устоявата: понякога силата се изчерпва, а тези хора дебнат кога сте в по-неизгодна ситуация, ако ще уморени от деня си, за да нанесат удара.
Да, ама понякога ми е много трудно да съм в тонус. Такъв тип съм, че и аз се шашкам от дреболии и това се използва безпогрешно от отсрещната /отровна/ страна. Много добре ми набиват в главата сега каква голяма беля ще стане и колко неща съм пропуснала/проспала. Може да те докара до лудост такава персона. След време обаче приложих техниката на игнора и смятам, че работи. Свела съм всички контакти до минимум и отговорите ми са с "да", "не" или "добре" и никакъв коментар нататък. Най-много ми е болно, че такива хора не се дистанцират от теб, когато са ти началници, а се правят на супер готини, пият си кафето с тебе, но изведнъж в най-неочаквания момент решават, че ще си упражнят правото на по-силния по йерархия. Е мерси от такива контакти - предпочитам само официалните срещи където е ясно кой какъв е и няма как да бъда уязвена заради "отровния" кеф на шефа ми.
Препоръчани теми