Мъжът

На 22 жените имат вече работа, образование, а някои и семейство, а ти?!
Влюбваш се в някакъв случаен на улицата, като 12 годишна пубертетка!

Моля те, с думи прости, обясни ми като как точно се влюби в мъж, с когото две думи не си обелила? Както се влюбват тийновете в актьорите и моделите от плакатите? И това на 22? Защото и аз съм била на 22, и аз съм се влюбвала, не е като да сме расли на Марс...На 22 с изкарвах сама хляба и вече бях сериозно обвързана, на 25 станах родител. Съвет искаш? Порасни! Намери си нещо смислено за правене, защото с тоя вятър между ушите, животът ти ще е вечното преследване на любовта, дето не знае за теб.

Прочетох темата на момичето и изпитах аз самата някакво вълнение. После се зачетох в коментарите и не можах да повярвам. Хора, забравили сте какво е влюбването ли? Никога ли не са ви омеквали краката? Никога ли не сте си гълтали граматиката? Говорите сякаш сте създадени от пясък и лед. Аз се замислех даже, че голяма част от коментаторките са се омъжили колкото да имат мъж-деца-семейство и вероятно топла манджа всяка вечер на масата. Даже една жена по- горе казва, че на 22 хората имали образование, работа и семейство даже. Браво! (отделен въпрос е какво кой знае образование ще имаш едва 3-4 годинки след училището, но това е друга тема)  И после? И къде е ЖИВОТЪТ, къде е любовта, къде са емоциите, къде са балоните и хвърчилата? И защо голяма част от българските домакини са нещастни, мърморещи и недоволни, скептични, недоверчиви и недружелюбни? За повечето от вас вероятно отговорът е в огледалото. Може би защото никой не е преследвал любовта, а е бързал да върже някой, че 'й е време'. НЕ Е ДЕТСКО ДА СЕ ВЛЮБИШ, както се изразиха една- две госпожи по- горе. БОЖЕСТВЕНО е да се влюбиш. Още по- божествено е любовта ти да бъде споделена.
Изчетох толкова негативни коментари и нападки срещу един влюбен човек.
Момиче, аз срещнах своя съпруг подобно на теб. Видях го в едно кафене. След време се запознахме на една сбирка. На втората среща знаех, че това ще е бащата на децата ми. Няколко месеца никой от нас не предприемаше нищо, но накрая съдбата ни натика сам един друг в обятията ни. Днес съм женена и влюбена до уши. Имам две деца. Тогава бях на 31. Не бързах да създам семейство, защото не бях намерила любовта. Чакането си заслужаваше. Вече 9 години аз танцувам от щастие.
Успокой се на първо време и не пропускай следващия си шанс поне да се запознаеш с него, както и да стане това. Ако е писано съдбата ще се погрижи да ти помогне. И още един съвет- СЛЕДВАЙ МЕЧТИТЕ СИ ВИНАГИ! САМО ТАКА ЩЕ СЕ СБЪДНАТ!

...и един мармот завива шоколада...
Вече съм категорична, че темата не е истинска, а авторката има раздвоение на личността.

На 22-23 години е абсолютно нормално, да имаш работа, както и да си завършил висшето си образование, защо не и да имаш сериозен приятел, съпруг и детенце дори.

tedi9 Защо си мислиш, че ние не вярваме в любовта и не сме се омъжили по любов?

Аз също съм се "влюбвала" в някой от по горен клас, но тогава не съм била на 22, а на 12-13 годинки.
Да се влюбиш и да обичаш, означава, да познаваш човека, характера му, да си допаднете, като хора, а не да видиш някой на улицата 2 пъти.
Това е харесване и то само по външен вид. Както можеш, да харесваш и Брад Пит, който си видяла по ТВ в някой филм.

Няма лошо, да си харесаш някой на улицата, в кафене и прочие по външен вид и да отидеш, да се запознаете. След време, ако е писано, може и да се случат нещата.

Обаче, да си лудо влюбен, че да не можеш, да спиш, в някой, който дори не знаеш, как се казва, с какво се занимава, не си говорил с него дори... Еми, детинско си е от всякъде.

Да не говорим, че аз лично, не бих отишла, да свалям мъж и да се запознавам с него, НО дори и да бих, то самия факт, че има приятелка би ме отказал напълно. Да разваляш чужда връзка е меко казано долно.

За какво влюбване става въпрос, не разбирам, това си е чисто физическо привличане.
Момиче, намери си някой симпатяга и остави човека, сигурно ще се разочароваш
ако го опознаеш. Представи си го как ходи до тоалетна или че му миришат чорапите 
ще ти се охладят малко страстите...
Сега е пролет, сезона през който е най-лесно да се влюбиш -
дали пък някой не жадува за теб така, както ти за Мъжът?

Благодаря на всички, които се опитаха да ми помогнат.
Не посещавам форуми и не се обръщам към тях. За първи път реших да го направя. Като изключа окуражителните и мили думи на някои от вас като цяло съжалявам, че споделих нещо толкова лично и съкровено за мен. Не очаквах такова отношение. Натъжих се от подмятанията и думите на доста от вас. Човек с по- лабилна психика би се съкрушил от такива нападки. Пубер ли не бях,раздвоение на личността и недорасла и т.н.
Извинявам се, че ви притесних. Отново благодаря на всички, които искаха да ми помогнат.
Друг път не бих използвала подобен форум.

Сподели с приятел 


Форумът си е форум  анонимен си (ако искаш де )
И ще получиш откровенни отговори  няма лошо  поне няма лицемерие много

Виж приятел може да ти спести някои неща 

Aма големи гнусотии се изписаха по твоята тема.  Такива глупости могат да пишат само хора, които не са преживяли любов от пръв поглед. Французите на това му викат удар от гръм. Преживявала съм го и ме е държало повече от 1 година.
Според мен трябва да се опиташ да научиш нещо повече за този мъж и да се запознаеш с него. Успех!

A! Не така! И на 50 може да се влюбиш, и на повече. Ама моля Ви.

Относно питането - разкарваш я другата и действаш. Пък и да не я разкараш - пробвай дали си заслужава. За да не те е яд в един по нататъшен момент за безцелно загубеното време

Блъсни се в него, по възможност с чаша в ръка. И като почнат едни извинения, ама няма нищо, ама ...ще сте запознали.  Има и вариант да ти кажа - къде гледаш, ма.

Да, по време на втория пубертет. При жените по-рано гледам, че идва, на 35-40.

То във влюбването няма нищо лошо, дори е прекрасно че е влюбена. Но тя е влюбена в човек, за който не знае нищо, само го е видяла три пъти. И на мен ми се е случвало от пръв поглед да си харесам някой и да усетя привличане, но да кажа че съм влюбена, че и да отблъсквам други кандидати, заради този измисления герой- ТцЪ. Надявам се единствено авторката да не си пропилее времето само в мечти за Мъжа.

Ох, като бях студентка един циганин в тролея ме среща така няколко пъти и ме набеляза. Един ден ме проследи до нас, изкара ми акъла, доста се уплаших. След няколко дни отново го срещнах в тролея и взе да ми обяснява как ме бил изпратил онзи ден до нас, аз по-грубо го отрязах и тогава започна да ме заплашва, че ей сега ще сляза от тролея и няма да се върна. Така ме беше страх, че после години не пътувах по този маршрут, макар че трябваше да ползвам 2 рейса.

Искаш да кажеш, момето да не вземе да преследва Мъжът и да го уплаши.