"Песен за огън и лед" - 9

Не са, не са. 
Благодаря!

Майстерите от Цитаделата, които записват в хрониките историята на Вестерос, използват Завладяването от Егон като отправна точка през последните вече триста години. Рождени дати, дата на смърт, битки и всички други събития се датират като сл. З. (след Завладяването) или пр. З. (преди Завладяването).

Добрите учени знаят, че този метод за датировка не е съвсем точен. Завоюването на Седемте кралства от Егон Таргариен не е станало за един ден. От акостирането на Егон до коронясването му в Староград са минали повече от две години... и дори тогава Завладяването не било пълно, тъй като Дорн останал непокорен. Правени са отделни опити за приобщаването на дорнците към кралството, които са продължили през цялото царуване на крал Егон и през властванията на неговите синове и които правят невъзможно определянето на точна крайна дата на Завладяването.

Дори началната дата е предмет на някои недоразумения. Мнозина погрешно считат, че царуването на крал Егон I Таргариен е започнало в деня, когато той е акостирал в устието на Черна вода, в подножието на трите хълма, където след време ще се издигне градът, наречен Кралски чертог. Но това не е така. Денят на акостирането на Егон е отпразнуван от краля и неговите наследници, но Завоевателя всъщност счита за начало на царуването си деня на коронясването и помазването му в Звездната септа на Староград от Върховния септон на Вярата. Тази коронация протича две години след акостирането на Егон, доста след спечелването на трите решителни битки от Завладяването. Следователно можем да заявим, че по-голямата част от действителното завоевание на Егон всъщност се е случила в периода от 2-1 пр. З.

Таргариените са били чисти валирианци, драконови повелители с древна кръв. Дванадесет години преди Ориста на Валирия (114 пр. З.) Енар Таргариен разпродал имуществото си в Свободната твърд и Земите на дългото лято и взел със себе си всичките си жени, деца, дракони, роднини и роби на Драконов камък, мрачна островна цитадела в подножието на димящ вулкан в Тясното море.

На върна на мощта си, Валирия била най-великият град в познатия свят, центърът на цивилизацията. Зад блестящите й стени са си съперничели за власт и слава над четиридесет отделни дома, които са се въздигали и падали във вечна, коварна и често жестока борба за надмощие. Таргариените са били маловажен дом сред драконовите повелители, а техните съперници приели бягството им към Драконов камък като страхливост и капитулация. Но Денис, девствената дъщеря на лорд Енар, впоследствие известна като Денис Съновидетелката, предсказала огненото унищожението на Валирия. И когато дванадесет години по-късно Ориста дошла, Таргариените останали единствените оцелели драконови повелители.

Драконов камък представлявал най-западната точка на сферата на влияние на Валирия в продължение на два века. Разположението му напряко гърловината на залива Черна вода дало на владетелите му власт върху самия залив и позволило на Таргариените и техните близки съюзници, Веларионите от Дрифтмарк (по-низш дом от валириански произход), да увеличават богатствата си благодарение на преминаващите търговски маршрути. Корабите на Веларион, заедно с тези на друг съюзнически валириански дом, Селтигар от остров Нокът, владеели средните области на Тясното море, докато Таргариените властвали над небесата със своите дракони.

Въпреки това през по-голямата част от столетието след Ориста (с право наречено Кървавия век) взорът на Таргариените е бил насочен на изток, не на запад, и те не проявявали интерес към случващото се във Вестерос. Гемон Таргариен, брат и съпруг на Денис Съновидетелката, наследил Енар Изгнаника като лорд на Драконов камък и станал известен като Гемон Великолепни. Неговите деца, Егон и Елена, управлявали заедно след смъртта му. След тях владението към техния син, Мегон, брат му Ерис и синовете на Ерис – Еликс, Белон и Демион. Най-малкият от тримата бил Демион, като след него Драконов камък преминал в ръцете на сина му, Ерион.

Егон, който по-късно остава в историята като Егон Завоевателя или Егон Дракона, се родил на Драконов камък през 27 г. пр. З. Той бил второто дете и единствен син на Ерион и лейди Валена от дома Веларион, самата тя наполовина Таргариен по майчина линия.

Егон имал две законни сестри, по-голямата от които носела името Висения, а по-малката – Ренис. Една от древните традиции на драконовите повелители от Валирия била братята да се женят за сестрите си, за да може кръвната линия да се поддържа чиста, но Егон станал съпруг и на двете си сестри. По обичай се очаквало да вземе само по-възрастната Висения, сватбата му и за Ренис била необичайна постъпка, ала все пак не без прецедент. Някои считат, че Егон се е оженил за Висения по дълг, а за Ренис от страст. И тримата доказали, че са драконови повелители още преди сватбата. От петте дракона, които Енар Изгнаника довел от Валирия, само един бил все още жив по времето на Егон – огромният звяр, наречен Балерион Черния ужас. Другите два дракона – Вхагар и Мераксес, били по-млади, излюпени на самия Драконов камък.

Често срещана сред неосведомените заблуда е, че Егон Таргариен никога не е стъпвал на Вестерос до деня, в който отплавал, за да го завоюва. Това няма как да е истина. Още години преди този ден по негова заповед била издялана Рисуваната маса: огромна плоска дървена маса, дълга близо петнадесет метра, издялана във формата на Вестерос и боядисана така, че да изобразява всички гори, реки, градове и замъци в Седемте кралства. Очевидно е, че интересът на Егон по отношение на Вестерос далеч предхожда събитията, които са го подтикнали да тръгне на война. Също така съществуват надеждни сведения, че Егон и сестра му Висения са посетили Цитаделата в Староград по време на младостта си, както и че са ловували със соколи в Арбор по покана на лорд Редвин. Според някои източници Егон дори е посещавал и Ланиспорт.

Вестерос по време на младостта на Егон е бил разделен на седем враждуващи кралства, като по всяко време поне две или три от тях били във война. Просторният, студен и каменист Север се управлявал от Старките от Зимен хребет. В пустините на Дорн властта се държала от принцовете от дома Мартел. Богатият на златни залежи Запад бил владение на Ланистърите от Скалата на Кастърли, а плодородният Предел принадлежал на кралете Градинари от Планински рай. Долината, Пръстите и Лунните планини били владение на дома Арин... но най-често воюващите крале по него време били двамата, чиито владения се намирали в най-голяма близост до Драконов камък, а именно Харен Черния и Аргилак Арогантния.

От великия замък Бурен край кралете на бурята от дома Дърандън някога владеели източната част на Вестерос, простираща се между нос Гняв до Залива на раците, но мощта им намалявала с всяка изминала година. Кралете на Предела малко по малко отнемали от земите им на запад, дорнците ги тормозели от юг, а Харън Черния и неговите железни хора ги изтласкали от Тризъбеца и земите на север от Черна вода. Крал Аргилак, последният Дърандън, успял да спре този упадък за известно време, като отблъснал голямо дорнско нападение още като момче, прекосил Тясното море и влязъл в съюза срещу империалистично настроените „тигри“ от Волантис, а двадесет години по-късно в Битката на лятно поле победил и убил краля на Предела, Гарс VII Градинар. Но с времето Аргилак остарявал, буйната му черна грива ставала все по-сива и силата на ръцете му чезнела.

На север от Черна вода се простирали речните земи, които били под владичеството на жестокия Харън Черния от дома Хоар, Крал на островите и реките. Дядото на Харън, Харвин Коравата ръка, преди време отнел Тризъбеца от дядото на Аргилак, Арек, чиито предци на свой ред свалили последните речни крале още преди векове. Бащата на Харън разширил владенията си на изток до Дъскъндейл и Росби. Самият Харън в продължение на почти четири десетилетия посветил вниманието си на изграждането на чудовищно огромен замък в близост до Окото на боговете, но колкото по наближавало завършването на Харънхъл, толкова повече железородните обръщали взор към нови завоевания.

Никой крал във Вестерос не всявал толкова ужас, колкото Черния Харън, чиято жестокост станала легендарна във всичките седем кралства. И никой крал във Вестерос не се чувствал по-застрашен от Аргилак, Краля на бурите, последния Дърандън – застаряващ войн, чиито единствен наследник била девствената му дъщеря. Именно поради тази причина Аргилак се обърнал към Таргариените на Драконов камък, като предложил на лорд Егон дъщеря си, за чиято зестра щели да послужат земите на изток от Окото на боговете, простиращи се между Тризъбеца и Черна вода.

Егон отхвърлил предложението на Краля на бурите. Посочил, че вече има две жени и че няма нужда от трета. Също така уточнил, че предложените му земи принадлежали на Харънхъл за повече от поколение. Не били на Аргилак за даване. Казано иначе – старият крал всъщност целял да установи Таргариените по протежение на Черна вода, за да служат като буфер между собствените му земи и Харън Черния.

Но владетелят на Драконов камък изпратил и собствено предложение. Заявил, че ще вземе предлаганите от Аргилак земи, ако той също така му преотстъпи Куката на Маси, както и горите и полетата на юг от Черна вода до реката Бърза вода и горното течение на Мандър. Пактът ще бъде подпечатан с брак между дъщерята на крал Аргилак с Орис Баратеон, приятел и защитник на Егон още от детските им години.

Аргилак Арогантния вбесено отхвърлил тези условия. Говорило се, че Орис Баратеон бил полубрат на Егон, при това от простолюдието, и Кралят на бурите нямало да обезчести собствената си дъщеря, като даде ръката й на някакво си копеле. Дори самото предложение го разярило. Старият владетел отсякъл ръцете на пратеника на Егон и ги изпратил в кутия на Драконов камък. Към тях приложил и съобщението, че това са единствените ръце, които копелето щяло да получи от него.

На това Егон не отвърнал нищо. Призовал всичките си приятели, знаменосци и съюзници на Драконов камък. Събраните хора били малко. Веларионите от Дрифтмарк били заклети на дома Таргариен, както и Селтигарите от остров Нокът. От Куката на Маси дошли лорд Бар Емон от Остър нос и лорд Маси от Каменен танц, и двамата заклети знаменосци на Бурен край, но с по-близки връзки до Драконов камък. Егон и сестрите му изслушали техните думи, след което посетили септата в замъка, за да се посъветват с боговете, въпреки че Егон никога преди не създавал впечатление на набожен човек.

На седмия ден ято гарвани с плясък напуснали кулите на Драконов камък, за да отнесат думите на валирианеца до Седемте кралства на Вестерос. Крилете им ги пренесли до седемте крале, до цитаделата на Староград, до владетели и велики, и дребни. И всички носели едно и също послание: от този ден насетне във Вестерос щяло да има само един крал. Онези, които прегънат коляно пред Егон от дома Таргариен, ще запазят земите и титлите си. Опълчилите се ще бъдат победени, унижени и унищожени.

Koronis голямо благодаря от мен   

Благодарности и от мен!   
Не мога да се дочакам 24.10.!

Коментирали ли сме абсурдния слух на Мисандей? Дали означава нещо, или тя си измисля и има развинтена фантазия, все пак е малка....

Тц, само имаше някаква теория , че е безлика, дето ме прати да я чета на английски.  Ама аз не я прочетох.

Аз съм сигурна, че не е нито Безлика, нито  древна раса, просто талантливо момиченце.
"Чува" астапорците да драскат стените, защото все пак е дете и има кошмари.
Каза за Куентин, че се усмихва, защото и се иска да е така, вярва, че се освободил от мъките.
И изненада сър Баристан, защото не е бил нащрек, все пак кралицата я няма и не я пази в момента...
Имаше моменти когато чуваше повече от другите наистина, но може би защото е наблюдателна и е научена да си отваря ушите....
Прочетох теорията, но към всяка точка намирам нормално обяснение.

Интересно изказване на Мартин относно възможна връзка между Чадата и Другите:
"Is there a closer relationship between the children of the forest and the Others than there might seem to be?

Possibly, possibly. It's a topic that will be developing as the story continues, and so I can't say much more right now."
http://www.westeros.org/Citadel/SSM/Entry/Asshai.com_Interview_in_Barcelona/

Знаех си, знаех си..
Толкова логично звучи. Всъщност добре, че беше ти с насочващите въпроси.

Мен Коронис ме подсети за нещо с поста си в съседната тема.
Идеята, че децата дърпат конците ме осени заради допирните точки с елинската митология. Асоциацията е странно нещо. Станис го категоризирах (прибързано) като вид Агамемнон (как ме беше страх да не изгори Шайрийн!), от там се сетих за Илиадата, а от там, че боговете дърпат конците. А после така се запалих, че забравих от къде ми щукна цялата работа.
Дали ще е така, ще видим. Човек се опира на познатото.

Хексе, върнах се назад, но не ти намерих поста който търсех.
Беше споменала, че Куайте и БР движат нещата от различни краища на света, или нещо такова...

Това е вероятна идея, Куайте да движи Мелисандра и за това тя да си мисли, че БГ е Другия, чието име не трябва да се споменава.

Общо взето последни вести за „Ветровете на зимата“:

- книгата няма да бъде готова тази година;
- до момента Мартин е предал на редактора си общо 168 страници, като от февруари 2013 г. не е изпращал нищо (тези 168 стр. са за периода 2011-2013; по-голямата част от тях са останалите от миналата книга глави). Когато напише, редактира и прередактира - тепърва ще предаде за преглед, редакция и съгласуване, след което цялата подготовка за печат и реклама;
- почти със сигурност ще има 8-ма книга;
- сериалът очевидно ще завърши далеч преди поредицата;
- Мартин е попитал дали не може да разширят сезоните от 10 на 13 епизода. НВО няма да направи подобно нещо;
- ще научим съдбата на Пиат Прий в 6-та книга;
- със сигурност предстои отново да видим Джейни Уестърлинг.

-------------------

Надявам се поне през късната 2015 г. да е готов, т.е. преди 6-ти сезон. Ако успее, преводна ще я видим през 2016-та. Големият въпрос при всички случаи е дали да се изгледа основната сюжетна линия по сериала, или гледането да се отложи с години (между поне 5 и 10), та първо да завърши поредицата. На този въпрос всеки трябва да си отговори сам. При всички положения сериалът ще приключи с максимум 8 сезона, т.е. при оптимистична до нереалност прогноза поне 2-3 години преди излизането на седма книга, дори тя да е последна.

Той тия 168 стр. ги имаше още през 2011 г. 

Да, ама тогава бяха нередактирани

Коронис, направо ми разби сърцето.

Бързия преглед с превъртания на 10 серия от филма също ми разби сърцето донякъде. Да си го правят колкото сезона искат, това просто са други герои и други събития.

Не мога да простя изопачаването на персонажи като Манс, Станис, Хрътката, а и накрая на Тивин. Тивин го превърнаха в някакъв инатлив дядка тип Уолдър Фрей.

Дори намразих Тирион покрай екранния образ.

Чичо взе да сваля ореола около Тирион още с 5-ти том, според мен, прекалено лъскаво-положителен го бяха докарали първите 3 книги и 3 сезона.