Здравейте. Иска ми се да обсъдим вечното състезание между близнаците. Предполагам, че го има, ако не при всички, поне при повечето. Моите са на 6 год. и от няколко години се състезават непрекъснато и за всичко. Всичко се сравнява и мери, сакън някой да не се мине. Никой не иска да прави нищо, ако и брат му не прави същото. Води се постоянна борба за всевъзможни глупости от типа кой да светне лампата, кой да затвори вратата, кой да ми подаде нещо си, кой да събере играчките, защо единият да си обува чорапите като другият още не си ги е обул.... и т.н., и т.н.... списъкът е безкраен. В началото си мислех, че това е стимулиращо и полезно, но вече минава всякакви граници. А изобщо нямам идея как да се справя със ситуацията. Непрекъснато обяснявам, че са отделни хора, че всеки е добър в нещо различно, че не е нужно винаги всичко да е еднакво и по равно..., но ефект няма.
Някакви идеи по въпроса?
Някакви идеи по въпроса?
Ама защо пак аз, защо не той/тя, все мене караш, ама той/тя не го е направил, защо аз да съм пръв. А пък това със сипването на сок ми е любимо - защо на единия си сипала повече и се почва едно мерене с шублера 
). Не са залепени постоянно една за друга и да сравняват. Ето и сега едната гледа детско в дневната, другата си играе сама в детската и мира го има поне за 20-30 мин. 
Ох, сега ми е смешно, но като трябваше да чистя локвите след тях, едновременно с това да им обяснявам защо така не се прави, хич не ми беше до смях.
И това го постигнахме с много обяснения защо не искам и втората да се цапа така, доброволно им сменям дрехите. Предпочитам едно а не две мазни петна да почиствам например 