Публикувана: 1 юни 2014, 22:31 ч.
Последно мнение: 30 юли 2015, 18:56 ч.

Загубихме детето си!

52 311
80
1

1
2
3
4
...
6
Всички

1 юни 2014, 22:31 ч.

Мнения: 27

Здравейте, мили мами. Преди 4 години родих в деветия месец мъртвото си бебе. Прибрахме се у дома с празни ръце и свити сърца, питах се защо, и отговор нямаше, само страшна тъга. Направихме някои изследвания със супруга ми и след уверенията на лекарите, че всичко е наред правихме опити за забременяване и за наша радост, това се случи бързо, и така на 18.11.2011г. се роди Ванеса.

Толкова чакано и обичано дете, гледано с такава любов, докато преди месец и половина не каза, че я боли коремчето, отидохме в спешен център и след някои изследвания и преглед на ехограф ни съобщиха, че има тумор в корема. Започна страшно ходене по мъките. След един месец местене от болница в болница и голямо мъчение на 18.05.2014г. , точно когато навърши 2г. и половина - тя почина. Едно прекрасно дете си отиде, нашата дъщеря, не мога да повярвам, мъката е огромна, загубата е жестока, кървящо сърце, река от сълзи и .... една дълбока, страшна, мъчителна самота. Кажете мили мами, как се справяте? Поклон и пред вашите дечица! Нашите слънца ги няма! А сега накъде? Sad

# 1 1 юни 2014, 22:57 ч.

Мнения: 27

Два пъти жестока болка - загуба на дете. Но, сега вторият път, е по-жестоко и по-страшно. Не знам какво да правя, не знам как да се справим със съпруга ми, дори не знам има ли смисъл да живеем. А, понякога като го погледна ми се иска да му дам кураж, но как, болката ни е една и съща и тя е нечовешка, безкрайна, огромна. Моля ви дайте ни съвет!

# 2 2 юни 2014, 13:25 ч.

Мнения: 2 494

Мила майчице, не мога да утеша мъката ти, много тежка съдба имате, Господ да е с вас.... и малката душичка дано е по-добре там горе.... Cry

# 3 3 юни 2014, 01:30 ч.

Мнения: 27

Благодаря за утешителните думи, ужасно е, че въобще съществуват такива форуми, майки да плачат за децата си, но какъв избор имаме!
Нощ е! Тишина! Сълзите ми се стичат, а детето ми го няма. Слънчице мое, Ванеска, липсваш ми страшно много, обичам те, нямам думи да опиша колко празно е сърцето ми. Няма те мъничка моя да извикаш мамо, ах, как само мечтая да я чуя тази дума, ах, как боли, само как боли! За тебе мило мое дете са сълзите ми. Дано всички наши ангелчета са на хубаво местенце и там горе да се грижат за тях.

# 4 3 юни 2014, 05:56 ч.

Мнения: 7 112

Ренката, прекланям се пред болката ви! Cry

Най-искрани съболезнования.
ЗАЩО?????? Confused

# 5 3 юни 2014, 09:45 ч.

Мнения: 1 266

Много пъти започвам да пиша нещо, и спирам. Нищо утешително не мога да кажа, защото всичко ще прозвучи кухо и безсмислено...
Поклон пред болката ви... Светли небеса на дечицата ви...

# 6 4 юни 2014, 15:22 ч.

Мнения: 27

Слънчице мое, вече 17 дни без теб. Ако ме гледаш отгоре, знай, че много ама много те обичам, и не се учудвай защо мама е такава, защото ми липсваш, защото всяка секунда за мен е изпълнена с мъка, сърцето ми е една кървяща рана. Обичам те, знаеш нали? Благодаря ти за цялата любов и щастие с които ни newsm45

дари за тези две години и половина. Ах, как ми липсваш, сълзите ми се стичат, а мислите ми са объркани, искам да ти кажа толкова много неща, обичам те.

# 7 6 юни 2014, 04:41 ч.

Мнения: 27

Мило дете, задавам си хиляди въпроси, отговор няма. Покажи ми се, ела в съня ми, в мислите ми, искам да знам как си. Иде ми да вия от болка, страшна буца е заседнала в гърдите ми, а спасение няма. Гледам как тичат децата навън и се радват на живота, гледам как се гушат в прегръдките на майките си и сърцето ми се пръсва на хиляди парчета. Милион пъти се разби това мое сърце и продължава да бие и това е нещо необяснимо за мен.
Обичам те много и се гордея с теб, ти си нашето слънчице. Дано си на по-добро място, ти си в сърцата ни, бъди щастлива там където си. А, сълзите не спират, боли, ах, как боли. Защо, защо защо има толкова болкааааааааааа?

# 8 7 юни 2014, 00:28 ч.

Мнения: 3 166

Рени, чета те и нещо стяга гърлото ми. Поклон пред мъката ти...

# 9 8 юни 2014, 23:31 ч.

Виена
Мнения: 1 247

Мила майчице, знам, че не мога да намеря думите на утеха. Защото утеха няма. Има само болка. Страшно е това, което преживявате. Моята най-искрена съпричастност към мъката ви...
Моля се само да бъдеш последната майчица, която има защо да плаче във форум като тоя. Прегръщам те силно и много, много страдам от споделеното от теб. Да почиват в мир ангелчето Ванеса и другата малка рожбичка Flowers Rose

# 10 9 юни 2014, 13:24 ч.

Мнения: 160

Оффффффффффффффффффф...Няма ли да има край?!?Няма ли да спрат да пишат майки в този форум?!?няма ли да спрат трагедиите...няма ли да спре да боли....
Рени,мила,няма думи,с които да те успокоя...знам колко нечовешка е болката ти...Искам да съм до теб,да те прегърна силно,да си поплачем...Няма да те оставим да си сама в болката си!Момичетата тук навремето много ми помогнаха...защото се оказа,че само те ме разбираха напълно,само те знаеха как се чувствам и не ме упрекваха,че плача,не ми казваха да съм силна,защото знаят колко е тежко да си силен,колко тежи да играеш театър за пред хората,как се налага ти тях да успокояваш...
насреща съм ако искаш да си поговориш с някой ,който би те разбрал напълно!Ако искаш пиши ми на лични и ще ти дам и други координати,за да е по-лесна комуникацията!

# 11 9 юни 2014, 23:09 ч.

София
Мнения: 1 941

Ренка, много съжалявам за загубата ви. Тя е огромна и непрежалима. Няма лек, миличка... ще се моля за теб да намериш смисъл и утеха. Можеш да ми пишеш на лични също, ако имаш нужда от утеха и споделяне. Много е тежко...

# 12 10 юни 2014, 00:31 ч.

Мнения: 1 369

Ренка... страшно е това, което преживяваш... Никоя майка не го заслужава... Никога няма да можем да си отговорим защо се случва.. Не зная какво да ти напиша за утеха, защото едва ли нещо може да те успокои в този момент. Толкова съжалявам, че си загубила дечицата си по този зловещ начин. Съчувствам ти и плача с теб... Аз се вдигнах на крака благодарение на момичетата тук. Пиши, споделяй, плачи... И аз се моля за теб и съпруга ти да намерите смисъла да продължите напред... Някъде там, в бъдещето, може би има светлинка, която да даде нов смисъл на вашия живот, колкото и безумно да ти звучи в този момент... Моля се за вас Praynig

Толкова отдавна не бях влизала тук, забравила съм иконките... но тази никога няма да забравя... Flowers Rose

за вас, мили ангелчета... за твоите, Ренка, и за всички наши дечица, които не можаха да живеят с нас...

# 13 10 юни 2014, 16:33 ч.

Мнения: 56

Ренка, не се предавай. Бяха ти написали, че каквото и да се случва има някакъв смисъл, за да донесе нещо голямо и отново да сме щастливи. Сигурно звучи налудничаво, но и аз напоследък се хванах за тази мисъл и някак ... сякаш нещата стават по-лесни.
Дечицата ни не са си отишли на празно, така е трябвало, за да дадат път на някой друг, защо тяхната мисия е била такава.
Сега болката е силна, има период, в който става още по-силна и непоносима. После обаче някак се примиряваме със загубата и остават само спомените и болката разбира се, но тя някак е по-претъпена. Дечицата ни ще имат винаги място в нашите сърца.
За твоите ангелчета и за всички други изгубени наши бебета Flowers Rose

Прегръщам те майче Hug

и сила, много сила и смелост на тебе и таткото.

# 14 10 юни 2014, 16:47 ч.

Мнения: 27

Момичета, скъпи изстрадали майчици, прекрасни сте, благодаря ви на всички. Благодаря ви, че не ни оставяте сами в този най-тежък за нас момент. Но, кой по-добре от нас самите може да ни разбере, кой по-добре от нас знае огъня в който горим, кой може да знае за неописуемата болка заклещила сърцата ни. За съжаление дечицата ни ги няма. Страшно е, не си представям по никакъв начин, какъв ще е този живот без детето ни, но това е нашата жестока съдба. Чакано дете, изстрадано дете, страхът ще се роди ли здравичко, ще гушна ли накрая и аз бебе живя в мен до последно. След това радостта ни трае две години и половина, какво е видяло това дете, на какво се е зарадвало, не му ли е мястото до нас, но уви. Липсва ми, ах, само как ми липсва, искам да я прегърна, да я усетя, да ми каже мамо, но не, нееееееее. С какво сме го заслужили, отговори на моите въпроси, а вероятно и на вашите няма. Прегръщам ви всички, нека се обединим, да сме заедно, благодаря ви още веднъж. Сърцето ми е лед студено, камък, цялата съм вцепенена, цялата съм болка, ужасно е, няма по-жестоко от това, да загубиш детето си. Няма подходяща възраст майка да изпрати детето си. Сега всеки ден вместо на детската площадка, аз ходя на нейното гробче, плачем неутешимо и неудържимо, но сме безсилни. А, като слушам хората за какви неща се оплакват и хленчат ми иде да се гръмна. Съчувствам ви и ви разбирам. Поклон пред нашите малки слънчица , нека знаят, че ние ги обичаме.
И сега към тебе мило мое дете, най-скъпоценно мое незабравимо мъничко момиченце, Ванеска, обичам те много, липсваш ми, искам да знаеш, че от сърце се моля да си намерила покоя, да си обгрижвана и щастлива на новото място, слънчице мое, всяка моя мисъл, всяка моя дума, всяка моя сълза е свързана с теб. Обичам те, обичам те, обичам те. Така ми се иска да ти разкажа приказка мъничка моя, да ти изпея песничка, нямам сили, прости ми, моля те, прости ми. Ела в съня за малко да те видя, да почувства майчиното ми сърце поне мъничко любов. Слънчице мое, бъди спокойна, там където си, не се чуди защо мама и тати постоянно плачат, не се тревожи, ние ще се справим. Обичаме те безкрайно. Все ти казвах едни думички мъничка моя - мило мое слънчице, много те обичам, аз без теб не мога, ти си ми всичко, не ми трябва нищо щом имам теб, ти си ми сърцето, ти си ми животът, всичко си ми ти.

# 15 29 юни 2014, 16:03 ч.

Мнения: 27

Мило дете, 40 мъчителни дни без теб. С всеки изминал ден става по-трудно, болката става по-голяма, а връщане няма. Как ми липсваш, колко е празно сърцето ми, колко е тихо у дома. Няма смях, няма радост, няма го и звъннкия ти глас. ОБИЧАМ ТЕ! Не мога да опиша това което чувствам, но празнината е огромна, животът ни вече не е живот. Теб те няма! Аз за какво съм тук? Обичам те, безкрайно!

# 16 1 юли 2014, 13:05 ч.

Мнения: 3 166

Рени, мога само да гушна виртуално и да тъжа с теб... Cry

за твоята рожбичка

# 17 2 юли 2014, 06:04 ч.

Мнения: 7 112

, мъничка Ванеса.
Ренката, Cry

# 18 9 юли 2014, 21:19 ч.

Мнения: 3 637

Рени,чета те,препрочитам,почвам да пиша трия,пак пиша и така...нямам думи,немога да намеря такива,как да опиша болката,как да те утеша,какво би било толкова мило и силно да те успокой.
искам да ти кажа кураж,но...безсмислено,бъди силна,споделяй повече,бори се Praynig

Децата ни са някъде там и ни чакат,вярвам че са на по добро място.
прегръщам те!

# 19 10 юли 2014, 09:43 ч.

Мнения: 27

Благодаря ви момичета, за топлите думи, за подкрепата. А, болката, тя става по-силна с всеки изминал ден, боли, ах, само как боли. Дните ми тежат, не го искам този живот. Как ще живеем без детето ни, как? Сърцето ми кървави сълзи пролива, не издържам, не мога, тази мъка ме ракъсва, разпръсва ме на хиляди парчета, това вече не е живот, смисълът на живота ни го няма. Буцата в гърдите ми, ме задушава, сграбчила ме е и не ме пуска, искам да се отвори земята и да ме прибере. С какво сме го заслужили този тежък, труден, кошмарен живот? А, хората около нас са щастливи, ние сме прокажени, наказани, родени за мъка, най-милото ни, най-скъпото ни, най-обичаното ни го няма.

# 20 10 юли 2014, 18:48 ч.

Мнения: 3 637

"Една жена се изправила пред Бог в края на дните си. Той й показал една плажна ивица, по която били отпечатани нейните стъпки - това били стъпките от живота й. До нейните стъпки имало и втори чифт отпечатъци от стъпала.
Попитала тя Господ: "Господи, казваш, че това са моите стъпки, а чии са тези до моите?"
Той и отвърнал: "Това са моите стъпки, когато винаги съм бил редом до теб".
"Но защо на моменти единият чифт отпечатъци от стъпала се губи?" - попитала жената - "Защо си ме оставял сама в най-трудните моменти и не си бил до мен?"
"Мило дете - отвърнал Бог - липсващите стъпки са твоите - това са най-трудните моменти от живота ти, когато си била в нужда и съм те носил на ръце"....."
Hug

# 21 13 юли 2014, 21:13 ч.

Мнения: 262

Много силно те прегръщам. Много, много. Плача заедно с теб. Sad

Искам да ти препоръчам един филм. Преди дни го гледах и ..... се чувствам различно. Филмът е по истински случай, за 4 год. момче между живота и смъртта, което вижда рая. Разказите му са невероятно красиви и дори вижда сестра си, която родителите са загубили преди него и никой не знае за това. Във филма разказват и за идентични случаи като неговия, от други деца по света, същите разкази.

тук може да го гледаш онлайн http://filmisub.com/drami/3054-heaven-is-for-real-2014.html

Аз даже се разрових после в нета и четох още за това. Иска ми се да вярвам.

Същата нощ сънувах моя съученичка, която почина когато бяхме 7 клас. Не бях се сещала за нея от години, нито докато гледах филма. Прегращахме се насън, плакахме разказа ми за нея, мого щастлива беше. Прекрасен сън, истинска среща. Сякаш този сън ми потвърди, голямото чудене след филма.....истина ли е..не е ли..

# 22 14 юли 2014, 11:01 ч.

Мнения: 27

Благодаря ви, момичета, кой би ме разбрал по-добре от вас, кой познава повече тази болка, която те убива всеки ден бавно и мъчително. Филмът ще го гледам непременно, то това ни остава вярата, че децата ни са на едно по-хубаво място. Но, тази празнина, тази липса, не може да се опише, няма такива думи. Обичам детето си, а сега го няма, остана ми да гледам с празни очи, как хората си живеят живота, а ние, ние сме едно нищо, само едната болка ни остана. Този живот е безмислен, просто не мога и да напиша, като хората, каквото искам, сълзите ми текът, сърцето ми е напълно разбито, толкова много ми липсва детето ни.

# 23 18 юли 2014, 07:23 ч.

Мнения: 27

Мило дете, ужасно трудно е без теб, липсваш ни. Миличка моя, мъничка моя, бъди щастлива там където си, дано е по-хубаво, дано си спокойна и обгрижвана. Обичам те, страшно много, много те обичам. Няма го нашето мъничко слънчице, днес стават точно два месеца без нея, колко е грозен света през моите очи, всичко е различно, страшно и черно. Какъв живот, това вече не е живот, как се живее без детето, как? Защо ни ги изпращат тези наказания, колко може да понесе един човек, та това е жестока болка, неописуема. Няма го моето мъничко, хубаво, сладко, нежно, прекрасно момиченце, няма го. Стоя, гледам и дрешките, играчките, всичко ми напомня за нея, ръчичката и още е на огледалото, не смея да го измия, не искам да изчезне отпечатъкът, сълзите ми текът, няма ми детенцето.

# 24 18 юли 2014, 10:21 ч.

Мнения: 2 494

Миличка, много е тежко, много, плача с теб, защо животът е толкова жесток, дано намериш мъничко утеха, дано малката ти принцеска идва в съня ти......

# 25 19 юли 2014, 07:41 ч.

Мнения: 7 112

Няма лек за подобна мъка. Има болка и примирение затова, че си останал на тази земя против волята ти. Има съществуване и спасение единствено в съня.
Ренка, Cry

# 26 22 юли 2014, 18:05 ч.

Мнения: 2

Мила Рени, прегръщам те силно и плача заедно с теб! Утре моята засмяна Радост щеше да стане на 5 месеца, но явно не е било писано. На 15.06 когато тримата с нея и татко и се връщахме от Търново джип, каращ с висока скорост в насрещното ни блъсна. Оцелях само аз с множество счупвания. Но физическата болка е нищо в сравнение с празнината в душата ми, сякаш са откъснали част от мен, сякаш са ме ограбили, имах всичко - а сега нямам нищо, най-любимите ми ги няма и се питам защо трябваше да ни се случи това? Едва ли някога ще намеря отговор..

# 27 22 юли 2014, 23:16 ч.

Мнения: 27

Катя здравей, много съжалявам за загубата ти, тя е огромна. Аз не знам какво да кажа, нямам думи, ние сме наказани от Бога, иначе не си го обяснявам. Страшно е, утеха няма, всеки ден е по-тежък от предния, с времето става по-трудно. Обречени сме да страдаме, тази болка ни е белязала за цял живот, няма как да прежалим децата си, невъзможно е. Тук момичетата са отзивчиви, страдали са и страдат, познават тази болка.

Мило мое дете, слънчице мое, обичам те, много те обичам.

# 28 23 юли 2014, 18:36 ч.

Мнения: 3 637

Катя,много съжалявам,и на тебе ще кажа,нямам думи,чувствам се токлова безсилна,защото разбирам мъката и болката ти,но не мога да помогна,няма как да те утеша Hug

1000 пъти се питам,защо,1000 пъти се връщам назад ...плача,страдам,боли ме...но на сутринта ставам,слагам маската и продължавам ...Просто разбрах,че това ще е моя живот ,силно те прегръщам
Hug

# 29 24 юли 2014, 23:15 ч.

Мнения: 3 166

Мила Катя, прочетох поста ти... безумно страшно е. Не спира кошмарът по нашите пътища. За кой път невинна жертва на този ад става детенце? Съжалявам, мило майче, съжалявам... Поклон пред мъката ти! Cry

Ние сме насреща, когато имаш нужда да говориш!

Flowers Rose

за теб, мъничка Радост...

Рени, миличка, мисля те... Hug

# 30 25 юли 2014, 21:47 ч.

София
Мнения: 464

Здравей, Рени! Съболезнования и съчувствие за безкрайната загуба и болка.
Преди 6 години загубихме племеницата ми на 10 години- отиде си за месец от тежка форма на левкемия. Сестра ми досега не е преживяла загубата, но ...
Много е трудно и тежко, болката е огромна и човек си мисли, че е изоставен от Бога или че Бог го наказва със това страдание. Има една книга "Пътят на душите" , ако искаш я погледни. Там се казва, че всеки от нас сам определя колко да му продължи жизненият път тук на Земята - тоест племеницата ми сама е решила колко да остане тук при нас, а не е наказание за сестра ми, нито Бог я мрази или иска тя да страда. Може би ако погледнеш на нещата по този начин ще можеш да се справяш някак с безкрайната болка. Искрено ти съчувствам и прегръщам и знам през какво преминаваш, сестра ми едва не умря. Много четох и се мъчих да и препредавам различни виждания, защото тя не искаше да прави нищо (напълно разбираемо). Много е важно да имаш подкрепа, най- добре някой близък от семейството, който да те подкрепя и разбира. Сега когато от няколко месеца съм майка и аз още по- силно и болезнено разбирам как се чувства човек претърпял подобна загуба.
Не искам да натрапвам виждането си и ако по някакъв начин с нещо съм те засегнала и съм била нетактична, моля те да ме извиниш.
Още веднъж много съжалявам за загубата ти и те прегръщам и вдъхвам кураж, макар и виртуално.
И последно това е линк към книгата ако проявяваш интерес:
http://duhovno-razvitie.com/niuton1.htm
Hug

# 31 25 юли 2014, 22:33 ч.

Мнения: 27

В момента чета "Пътят на душите", знам книгата само, че ми върви много бавно, защото трудно се съсредоточавам. Благодаря ти, за хубавите думи. Не си ме обидила с нищо, няма с какво. Но, какво да си мисли една майка в моето положение, освен това, че Бог я е изоставил, наказал я е. Мъката е огромна, със съпруга ми сме по-нещастни отвсякога, разбираемо е. Момичета благодаря на всички за подкрепата, гледах и филма, дано има някаква истина в тези филми и книги, дано децата ни са на най-прекрасното място, да са щастливи. Знам, че не съм единствената в това положение, но ми е трудно, адски трудно. Мразя живота, всъщност мисля, че намразих всичко. Боли ме ужасно много. Мило дете, обичам те.

# 32 30 юли 2014, 14:53 ч.

Мнения: 27

Господи, къде сгреших? Толкова ли грешна съм? Защо не ме обичаш Господи? Жива съм погребана, усещам само болката, съществувам чрез нея. Защо живея? Не искам повече, наживях се.

# 33 30 юли 2014, 20:26 ч.

Мнения: 3 637

Цитат на: renkata79 в ср, 30 юли 2014, 14:53

,не се питай,само Той знае,това за тебе което е болка,за него може да е спасение Praynig

# 34 31 юли 2014, 19:14 ч.

Мнения: 2

Благодаря ви!

# 35 4 авг. 2014, 12:05 ч.

Мнения: 27

Мило дете, колко е грозен светът през моите очи, теб те няма, аз защо съм тук? Липсваш ми, само как ми липсваш. Обичам те, много те обичам. Миличка, мъничка моя, смелото ми момиченце, дето не каза ох, а аз плачех и се вайках, охках и стенех, а, ти беше болничка, на мен нищо ми нямаше, ти ме окуражаваше, вместо обратното. Много ни е трудно без теб, ние сме нищо, откакто теб те няма. Бъди щастлива там, където си. Обичам те.

# 36 18 авг. 2014, 21:20 ч.

Мнения: 27

Днес стават три месеца без моята малка дъщеричка. Обичам те, миличка мъничка моя. Имаш моята майчина благословия да бъдеш щастлива там където си, обичам те, липсваш ми!

# 37 18 авг. 2014, 21:26 ч.

Мнения: 3 637

Цитат на: renkata79 в пн, 18 авг 2014, 21:20

# 38 19 авг. 2014, 23:39 ч.

Мнения: 3 166

Рени,

# 39 20 авг. 2014, 21:50 ч.

Мнения: 4

Мъката по нашите загубени дечица направо ни изгаря. Моето малко момченце си отиде от този свят на 14.08 само след 10 месеца живот. Имаше рядка сърдечна малформация, която за съжаление хванахме много късно, поради невежеството и некадърността на личната ни лекарка- аномалия на лявата коронарна артерия излизаща от белодробната артерия. Няма да забравя как го предадох на сестрата за операция, а той беше с неизменната усмивка на нежното му личице. Детенцето, смелото ми мъжленце се бори за живот почти месец след операцията в реанимацията на Националната Кардиологична Болница. Най- накрая силите му не издържаха и се предаде. Всеки ден се будя с мисълта, че ме чака ден без Пепи и така ще е до края на живота ми. Копнея да усетя дъха му, да чуя гласчето му, да целуна коремчета му. Знам, че трябва да свикна да живея със загубата, но не искам, не искам да повярвам, че вече го няма. Имам друго детенце, за което трябва да продължа да живея, но в момента ми е все едно, просто съществувам. Спомена за Пепи ме изгаря, ставам и лягам с мисълта за него и знам, че ще го обичам повече от всичко до последния си дъх.

# 40 21 авг. 2014, 11:10 ч.

Мнения: 27

Толкова съжалявам за мъничкия Пепи дано нашите дечица са на едно по-добро и по-прекрасно място. А, любовта ни към тях никога няма да си отиде, тя ще върви паралелно с болката. Как ми липсва моята малка кукличка, моето слънчице, болката ме погубва и изпепелява, но за съжаление няма какво да се направи. Как ще живеем, незнам. Съжалявам, мила майчице и аз съм така, от предишната ми същност нищо не остана, аз съм мъртва от вътре, съществувам чрез огромната кървава и жестока болка.

# 41 21 авг. 2014, 11:51 ч.

Мнения: 3 166

Дени, съжалявам, мило майче! Cry

Силно вярвам, че дечицата ни ги има някъде... просто са в различна реалност. Знам, че това не е успокоение. Искаме си ги тук, при нас... Друго ни било писано...

Дени, Ренка, толкова искам да ви вдъхна вяра и надежда в бъдещето, но е твърде рано за това. Вярвайте ми, момичета, ще дойде ден обаче и пак ще има усмивка на лицата ви. Никога няма да забравите. Винаги ще носите тъгата и спомена, но то не значи, че никога няма да бъдете щастливи отново!

Прегръщам ви силно и тъжа с вас! Hug

# 42 21 авг. 2014, 14:03 ч.

Мнения: 4

Благодаря ви за милите думи. Аз изпитвам огромна вина от това, че детенцето ми, моето малко сладко мишленце вече не е сред нас, а аз трябва да продължа да живея. Гузно ми е за всяка глътка въздух,всяка дума, която изричам, това че ставам и лягам, прегръщам и целувам другото си дете, а НЕГО го няма. Не мога да погледна негова снимка, всеки ден ходя на гроба му, нося му от любимите му бисквитки и солетки и си го представям как лежи под пръстта. Гузно ми е, че не успях да го опазя жив, аз майка му, която съм му дала живот. ОБИЧАМ ТЕ ПЕПИ И ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЪХ.

# 43 23 авг. 2014, 07:31 ч.

Мнения: 7 112

# 44 22 окт. 2014, 22:33 ч.

Мнения: 8

Моето ангелче живя само 7 месеца,на 11.07.2014 ,бог си я прибра при себе си. Бяхме в болница за по специални изследвания ,за да открият от какво страда,но така и не успяха да разберат какво и има. Просто за няколко часа и се влоши състоянието, сама я занесох със сестрата в интензивното отделение, :'(T_T ,но тя не можа да победи битката със смърта.Още помня думите на лекаря когато ни извика в кабинета ,попитахме какво може да се направи да се подобри състояните и а той отговори: ' вече нищо неможе Нея вече я няма,' това бяха думите които преобърнаха живота ми..T_T.

# 45 23 окт. 2014, 11:13 ч.

Мнения: 27

Съжалявам много за загубата ти Helin. Познавам тази болка, тя е нечовешка, неописуема и безкрайна. Аз живея без детето си вече пет месеца, не е минал ден да не съжаля, че съм жива и да не се обвинявам, че дишам. Съжалявам още веднъж за малката ти дъщеричка, но вярвам, че та са там, където е истинския живот при Господ, там където един ден ще отидем и ние.

# 46 23 окт. 2014, 11:28 ч.

Мнения: 8

Цитат на: renkata79 в чт, 23 окт 2014, 11:13

С нетърпение ще чакам деня когато ще се съберем там горе Cry

# 47 23 окт. 2014, 19:28 ч.

Мнения: 4

Съжалявам много за дъщеричката ти, Helin. Моето момченце беше на 9 месеца, когато му откриха много рядка сърдечна малформация, приеха ни веднага в трета градска. След няколко дни го оперираха, лежа близо месец в реанимацията и на 14.08 почина. Патоанатомите казаха, че сърцето му е било толкова увредено, че просто е нямал никакъв шанс. А можеше да се оправи, ако заболяването беше хванато по-рано. Сега всяка сутрин ставам за работа и ми се иска земята да се отвори и да потъна в нея. Липсва ми страшно много, и колкото и гадно да звучи ме хваща яд на него, че се предаде и ме остави. Обичах го и го обичам страшно много.

http://www.youtube.com/attribution_link?a=_VRNKhKZCb8&u=%2Fw … 26feature%3Dshare

# 48 1 ноем. 2014, 23:20 ч.

Мнения: 3 166

Поклон пред мъката и пред паметта на рожбите ви, момичета! Flowers Rose

# 49 18 ноем. 2014, 12:16 ч.

Мнения: 27

Днес, трябваше да е един прекрасен ден, нашата дъщеричка щеше да навърши три годинки.
Днес стават и точно шест месеца и от смъртта и, какво нелепо съвпадение. Какъв ден, какъв ужасен ден, а трябваше да е най-щастливият в живота ни. Ще отидем с торта на гроба на детето ни, а кой ще и се зарадва?

Полудели от болка и отчаяние сме, сълзите не спират, думите напират, тежестта в сърцата е огромна, но ще спра дотук.
Няма да пиша, как се чувствам, няма да питам дали ще издържим, няма да кажа нищо, защото това не може да се опише, това може да го разбере само майка, която го е изпитала.

Към теб мило наше скъпо, обично дете, към теб слънчице:

Честит Рожден Ден, Ванеса! Обичаме те! Ти си в сърцата и душите ни! Гордеем се с теб! Ти си постоянно в мислите ни. Ти беше най-прекрасното дете, което можеше да имаме! Ти преобрази живота ни и го направи красив и неповторим! Ако понякога ни виждаш да плачем, то е точно затова, защото ти си едно прекрасно дете, без което ние трябва да живеем сега тук на земята. Обичаме те толкова много! Честит трети Рожден Ден още веднъж, миличка наша безценна и незабравима малка принцеска. Надявам се, че там където си в Небесното царство, има кой да те целуне, прегърне и поздрави за рождения ти ден. Ние те прегръщаме и ти изпращаме хиляди целувки макар и само чрез мислите си и силното ни желание те да достигнат до теб. Ти, сега си при Господ, красиш неговата градина, молим се и ти желаем от все сърце, да си щастлива там където си, да си обичана, обгрижвана и доволна от новия си живот. С огромна обич мама и тати.

Думите не стигат, каквото и да кажа ще е малко, каквото и да направя не е достатъчно, просто исках да споделя с вас мили майки за днешния ден, за нашата непреодолима мъка, за нашата скръб и огромна болка.

# 50 18 ноем. 2014, 19:15 ч.

Мнения: 3 637

renkata79

,безсилна съм да кажа каквото и да било Hug

# 51 18 ноем. 2014, 21:22 ч.

Мнения: 3 166

Честит Рожден Ден, Ванеска! party006

Балончета за теб, детенце...

Рени, прочетох написаното към Ванеска... и една буца заседна в гърлото ми. Каквото и да кажа, безсмислено ще е...

# 52 19 ноем. 2014, 07:20 ч.

Мнения: 7 112

Дано мислите да имат силата да достигат навсякъде, дори и до отвъдното, РЕнка! Hug

Честит рожден ден, Ванеса!

# 53 20 ноем. 2014, 15:35 ч.

Мнения: 85

renkata79 Много е красиво това което си написала.Много емоционално е.Знай че тези които сме загубили и са починали знаят всичко и вашите мисли вашите послания и пожелания за рожденният ден на детенцето Ви са стигнали до него и тя знае че сте и го честитили.Дядо ми лека му пръст дни преди да почине му бях написала писмо и го питах кога да му го дам а той ми каза-Кажи ми всичко което имаш да ми казваш сега.Така и направих казах му абсолютно всичко което трябваше и няма нищо недоизказано между мен и него.Детенцето Ви знае че го обичате безгранично а за любовта граница и предел няма!

# 54 20 ноем. 2014, 17:12 ч.

Мнения: 27

Благодаря на всички ви, които ме подкрепихте, които сте ми написали нещичко и сте ми изпратили вашите виртуални прегръдки, благодаря, че сте честитили рождения ден на детето ми. Благодаря ти Вяра - любов, че смяташ също като мен, че нашите мисли и послания стигат до тези, които обичаме, независимо къде са те и че си го споделила с мен. Благодаря ви още веднъж на всички. Така знам, че не съм сама.

# 55 11 март 2015, 15:10 ч.

Мнения: 16

знам какво е до загубиш детенцето си и моето го загубих преди 5 години но все още боли и винаги ще е така тази болка никога няма да отмине

# 56 11 март 2015, 18:51 ч.

Мнения: 27

Съжалявам за загубата ти kircho291107, знам, че тази болка ще е завинаги, няма как да е иначе, останахме тук съсипани и смазани. Отиват си прекрасни, умни, надарени деца, жалко, много жалко. Само и единствено родител преживял такава загуба, изпитващ такава болка може да разбере какво е и знае дълбочината на мъката и страданията на които сме подложени постоянно. Нашите дечица няма да пораснат, няма да ги видим големи ... Не мога повече, ужасно се разстройвам, няма го най-милото ми същество.

Ванеса, обичам те толкова много, за мен и баща ти, ти оставаш най-прекрасното ни, най-голямото ни постижение, гордеем се с теб, слънчице и се молим да си щастлива в новия си живот.

# 57 11 март 2015, 19:44 ч.

Мнения: 16

тези ангелчета винаги са до нас макар и да не ги виждаме Heart Eyes

Ванеса мило слънчице почивай в мир smile3518

# 58 11 март 2015, 20:04 ч.

Мнения: 3 637

# 59 12 март 2015, 06:09 ч.

Мнения: 7 112

Кирчо не е забравен. Помня мъничкото юначе.

renkata79, kircho291107, Hug

# 60 12 март 2015, 11:22 ч.

Мнения: 27

Благодаря ви, отново на всички!

Да, искрено се надявам нашите скъпоценни и незабравими ангелчета да са около нас, макар и да не ги виждаме, да не можем да ги прегърнем и видим. Толкова е трудно, гледаш дрешки, играчки, а стаите са празни, страшна тишина, няма такава друга загуба, няма такава трагедия. Нека се подкрепяме едни други, защото не ни остана друго какво да правим.

Нека нашите ангелчета са на по-добро място, да са щастливи и обичани.

# 61 12 март 2015, 12:36 ч.

Мнения: 16

# 62 12 март 2015, 13:43 ч.

Мнения: 2 494

Цитат на: kircho291107 в чт, 12 мар 2015, 12:36

изгледах клипчето и не мога да спра да плача, толкова хубав, всичко са толкова прекрасни дечица....... звездички.......

# 63 12 март 2015, 14:39 ч.

Мнения: 16

само това ми остана от него само снимки клипове и огромна болка милото ми слънчице колко ми липсваш newsm45

# 64 13 март 2015, 13:30 ч.

Мнения: 984

ние загубихме нашето преди 3 месеца... мъртво родено в края на 8мия месец... нямам нито една снимка, нито прегръдка, нито целувка... дано почиват в мир Praynig

# 65 13 март 2015, 14:55 ч.

Мнения: 16

почивай в мир малко ангелче Weary

# 66 13 март 2015, 21:54 ч.

Мнения: 27

, толкова е тежко, толкова боли. Защо, Господи? Как и защо да живеем? Миличките ни прекрасни дечица, незабравими и незаменими! Бъдете в рая, ние ви обичаме.

# 67 13 март 2015, 22:36 ч.

Мнения: 3 637

там са Ренка,в Рая са,и ни чакат,някой ден ще сме с тях,сега трябва да сме силни и да продължаваме,заради всичко и всички останали Hug

# 68 16 март 2015, 12:06 ч.

Мнения: 16

мила аз много добре разбирам болката ти вярвай че и при теб ще дойди щастието рано или късно докато ти пиша усещам болката ти и сълзите ми не спират каквото и да ти кажа знам че не мога да те успокоя защото и мен никой не може само можем да си даваме кураж и да чакаме живота и на нас да ни се усмихне smile3518

# 69 28 март 2015, 23:47 ч.

Мнения: 115

Не мога да спра да плача Cry

нека Бог ви даде сили милички. Прегръщам ви силно Hug

# 70 18 апр. 2015, 19:49 ч.

Мнения: 16

# 71 20 апр. 2015, 17:11 ч.

Мнения: 45

Ние загубихме нашето бебе преди броени дни.Беше 28-мата гастроседмица.На 11-ти,цял ден не усещах движенията на бебето,което беше страшно активно.Сутрин ме будеше с ритници,вечер така ме приспиваше.Но на 11-ти нямаше нищо,цял ден.Много хора ми казаха да не се притеснявам,защото това било нормално,понякога бебетата имали "мързеливи"дни.Освен това през целия ден имах доста неща за вършене,а всички знаем,че при физическа активност на майката,бебетата спинкат,но вечерта когато си легнах ,отново нямаше нищо.Много се притесних и почти не спах цяла нощ,на другия ден,след обяда се видях с доктора си,който ми каза,че няма сърдечна дейност...Извика още един лекар и той потвърди...Не мога да опиша това което почувствах .Не можех да повярвам.Всичко беше перфектно,бебето и тогава изглеждаше перфектно,не беше забавило развитието си,дори с милиметър.Плацентата изглеждаше добре,около плодните води бяха чести,нямах контракции,кървене,високо кръвно,не пуша,не пия алкохол,не съм падала или удряла...нищо,нямаше никаква предпоставка това да се случи...Но просто се случи...Същата вечер ме приеха в отделението и 2 дни се опитваха всякак да предизвикат нормално раждане,за да може да се възстановя по-бързо,и след някой др.месец,да може да опитаме пак.Системи,балон ми сложиха....нищо,спукаха ми около плодния мехур,нищо,накрая се отлепи плацентата,прокарвах силно и на 14-ти,Рожденият ми ден,ме оперираха по спешност за да извадят плода.И така след още 5 дни,от вчера съм си у нас.Възстановявам се физически,но още не мога да разбера,какво по дяволите стана и защо?!Имам дъщеря,която е на 12 години,и нея я родих с операция по спешност,но там проблема беше,че имах силни контракции и нямах разкритие.Аз няма да се откажа от това отново да опитаме,да имаме бебе,обичам мъжът си,но винаги ще ме е страх да не стане някой фал.

# 72 20 апр. 2015, 19:13 ч.

Мнения: 3 637

Здравей бабаяга,чета те и откривам себе си ,преди 6 години...съжалявам за загубата ви.При мен в 32 г.с. ме приеха в болница с високо кръвно,тоновете бяха нормални на бебето,когато всичко уж беше минало и ме сложиха да чуят тонове се оказа,че "почти" ги няма...няма да обяснявам,че е дълго какви ми ги дрънкаха докторите...сложиха ми система лекарство отдолу,после още едно...родих мъртво момиченце,но при мен се оказа ,два пъти оплетена пъпна връв около врата...после Диди я родих с три пъти оплетена,но тя оживя.Не знам какво да ти кажа,понякога се примирявам,че така е трябвало да стане,в друг момент горя от яд и безсилие,че я няма...Не знам,като търсиш причини или вина,ще ти олекне,но бъди силна,никога няма да забравиш.Прегръщам те Hug

# 73 20 апр. 2015, 20:35 ч.

Мнения: 98

Приеми моите искренни съболезнования! Няма думи които могат да те утешат. Хората казват че времето лекува, мен лично не ме е излекувало, грам, просто се научих да живея с болката и липсата.
Те са си нашите англечета и винаги ще ги обичаме!
Когато ние загубихме сина ни, не можех да приема всеки лекар да ми казва че това просто се случва и че 90% от случайти дори да и търсят, причина не се намира.
Желанието ти за бебче и обичта която имаш към всички дечица, това което имаш, това което си загубила и това за което мечтаеш ще ти дават сили.
Повярвай ми, въпреки че е трудно една следваща бременност идва с много страхове, но и с много надежда. надявам се да имаш хора около теб от които да получиш подкрепа.

# 74 22 апр. 2015, 00:27 ч.

Мнения: 984

Бабаяга, много съжалявам... Hug

за съжаление тези неща продължават да се случват...
сега най-важното е да се възстановиш... и след това с нови сили и надежди...
Аз от загубата на сина ни живея ден за ден... Бъди силна...

# 75 30 апр. 2015, 13:07 ч.

Мнения: 85

Здравейте и от мен!
Дълго търсих подходяща тема, където да мога да си излея душата...
Аз забременях ин витро, и както си бях поръчала очаквах близнаци момче и момиче! Още преди да забременея знаех и как ще се казват... Започна една нормална бременност със своите си неразположения, но в същото време абсолютно перфектна в предвид, че е двуплодна и че съм над 35 години. Моите бебета бяха всичко, което имам..л вие всъщност знаете какво имам предвид.... Насрочихме дата за планово секцио и в деня, в който ме приеха още от сутринта момиченцето нещо не мърдаше.., а тя беше доста активна и дори пречеше на брат си за се изявява.. Като ме приеха ми казаха, че всичко е наред с бебоците и около десет пъти ми слушаха тоновете...но тя не помръдваше...Трудно хващаха тон и го отдаваха на факта, че тя се е изместила!!!! по-близо до бебо и се препокриват тоновете...Вечерта пак им казах, че нещо не е наред и пак преглед и ехограф и тонове и хак според тях всичко е ОК. Сутринта с твърд корем влезнах да раждам с пълно упойка ( добре че беше с пълна а не с епидурална)...Като се събудих ми донесоха едно бебе...и тогава аз " умрях "...бяха пуснали мъжа ми в стаята за да ме утешава...Никой не знаел какво се е случило...било странно...но толкова бързо се е развело всичко, че се е развила инфекция, която можела да засегне и мен и другото бебе и...всички да ни няма...Оставиха ме в обща стая...никой не дойде да говори с мен...държаха се все едно нищо не се е случило, не ми даваха свиждане и така четири дълги и тягостни дни в болницата....Не вдигах телефона и триех съобщенията без да ги чета...Мъката ми бе огромна...о още е дори по-силна...Аз вече на съм същата и много се мъча, защото траура не ми позволява да се радвам пълноценно на другото бебе...Започнах да ходя на терапия! Много бавно се случват нещата...ако изобщо нещо се случва...Милото ми момченце, колкото е обичано, толкова и ощетено...вече е на девет месеца и с всеки изминал ден се уча все повече да го обичам като само дете...Трудна ми е много! Особено като излизам и ме виждат с едно бебе... Излишните въпроси...нетърсеното мнение от доста нетактични хора...всичко това допълнително ме убива...Дори обмислям да се махна и да живеем в чужбина...
Това е от мен за сега! Благодаря ви, че сте създали такава тема!

# 76 30 апр. 2015, 14:29 ч.

Мнения: 3 637

smatche,много съжалявам мамче,за всичко което си преживяла.Не веднъж съм го казвала,думите са безсилни,времето при мене не излекува раните,просто ме научи да живея с мисълта,че първото ми момиченце го няма.Прегръщам те силно,бъди силна,трябва да бъдеш Hug

# 77 30 апр. 2015, 21:41 ч.

Мнения: 2 472

Мила, щях много неща да пиша, но ще ти кажа едно: никога, ама никога няма да забравиш твоето момиченце, но бъди щастлива, че имаш това съкровище до себе си! Радвай му се, боготвори го! Той го заслужава, защото все пак е избрал ти да си му майка, такава чувствителна, ранима, добра.
През 2012 аз се прибрах с празни ръце от родилния дом по същия начин като теб. Една седмица преди термин просто спря завинаги да тупти сърчицето му. Ужас, който не искам да изпитва никоя майка. Но с много вяра, търпение и кураж сега се радвам на една 8 месечна бебка.
Пожелавам ти от сърце да се възстановиш психически, което ще стане постепенно и с времето и да се отдадеш на твоето момченце така, както ти го усещаш! А защо не пък и да се зарадваш и на една нова бременност? Приеми моите далечни оптимистични пожелания за много здраве, весели и усмихнати очи и щастие, което да те промени поне мъничко! Hug

# 78 25 юли 2015, 21:15 ч.

Мнения: 1

Цитат на: renkata79 в нд, 01 юни 2014, 22:31

Zdravei mila maichice!stoq i placha na tvoq post .I nasheto semeistvo ni spoletq sashtoto kato pri vas Sad

v pyrvata vi bremennost.Na 28.06.2015 rodih bebenceto mi 9 dni predi termina myrtvo.Nqma takava bolka nqma .Bydi silna mnogo silna zaradi sebe si i semeistvoto ti.Znam dori i az ne moga da sam,no se opitvam.Na men mnogo mi pomaga psiholojkata probvai varvete .Iskreni saboleznovaniq priemete pregryshtam te silno mila Sad

# 79 30 юли 2015, 17:19 ч.

Мнения: 49

Много съжалявам за загубата ти, мила Деница! Преживяла съм го и още живея с болката. Струва ми се, че си изпълнена с решимост за нов опит. Недей да я губиш, само една нова бременност ще те спаси. Мъката по това детенце ще остане, но радостта от едно друго прекрасно създание ще я трансформира. Дано да се случи по-скоро, желая ти го от все сърце! Praynig