Преди 6 години загубихме племеницата ми на 10 години- отиде си за месец от тежка форма на левкемия. Сестра ми досега не е преживяла загубата, но ...
Много е трудно и тежко, болката е огромна и човек си мисли, че е изоставен от Бога или че Бог го наказва със това страдание. Има една книга "Пътят на душите" , ако искаш я погледни. Там се казва, че всеки от нас сам определя колко да му продължи жизненият път тук на Земята - тоест племеницата ми сама е решила колко да остане тук при нас, а не е наказание за сестра ми, нито Бог я мрази или иска тя да страда. Може би ако погледнеш на нещата по този начин ще можеш да се справяш някак с безкрайната болка. Искрено ти съчувствам и прегръщам и знам през какво преминаваш, сестра ми едва не умря. Много четох и се мъчих да и препредавам различни виждания, защото тя не искаше да прави нищо (напълно разбираемо). Много е важно да имаш подкрепа, най- добре някой близък от семейството, който да те подкрепя и разбира. Сега когато от няколко месеца съм майка и аз още по- силно и болезнено разбирам как се чувства човек претърпял подобна загуба.
Не искам да натрапвам виждането си и ако по някакъв начин с нещо съм те засегнала и съм била нетактична, моля те да ме извиниш.
Още веднъж много съжалявам за загубата ти и те прегръщам и вдъхвам кураж, макар и виртуално.
И последно това е линк към книгата ако проявяваш интерес:
http://duhovno-razvitie.com/niuton1.htm