Загубихме детето си!

  • 52 253
  • 80
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 464
Здравей, Рени!  Съболезнования и съчувствие за безкрайната загуба и болка.
Преди 6 години загубихме племеницата ми на 10 години- отиде си за месец от тежка форма на левкемия. Сестра ми досега не е преживяла загубата, но ...
Много е трудно и тежко, болката е огромна и човек си мисли, че е изоставен от Бога или че Бог го наказва със това страдание. Има една книга "Пътят на душите" , ако искаш я погледни. Там се казва, че всеки от нас сам определя колко да му продължи жизненият път тук на Земята - тоест племеницата ми сама е решила колко да остане тук при нас, а не е наказание за сестра ми, нито Бог я мрази или иска тя да страда. Може би ако погледнеш на нещата по този начин ще можеш да се справяш някак с безкрайната болка. Искрено ти съчувствам и прегръщам и знам през какво преминаваш, сестра ми едва не умря. Много четох и се мъчих да и препредавам различни виждания, защото тя не искаше да прави нищо (напълно разбираемо). Много е важно да имаш подкрепа, най- добре някой близък от семейството, който да те подкрепя и разбира. Сега когато от няколко месеца съм майка и аз още по- силно и болезнено разбирам как се чувства човек претърпял подобна загуба.
Не искам да натрапвам виждането си и ако по някакъв начин с нещо съм те засегнала и съм била нетактична, моля те да ме извиниш.
Още веднъж много съжалявам за загубата ти и те прегръщам и вдъхвам кураж, макар и виртуално.
И последно това е линк към книгата ако проявяваш интерес:
 http://duhovno-razvitie.com/niuton1.htm
 Hug

# 31
  • Мнения: 27
В момента чета "Пътят на душите", знам книгата само, че ми върви много бавно, защото трудно се съсредоточавам. Благодаря ти, за хубавите думи. Не си ме обидила с нищо, няма с какво. Но, какво да си мисли една майка в моето положение, освен това, че Бог я е изоставил, наказал я е. Мъката е огромна, със съпруга ми сме по-нещастни отвсякога, разбираемо е. Момичета благодаря на всички за подкрепата, гледах и  филма, дано има някаква истина в тези филми и книги, дано децата ни са на най-прекрасното място, да са щастливи. Знам, че не съм единствената в това положение, но ми е трудно, адски трудно. Мразя живота, всъщност мисля, че намразих всичко. Боли ме ужасно много. Мило дете, обичам те.

# 32
  • Мнения: 27
Господи, къде сгреших? Толкова ли грешна съм? Защо не ме обичаш Господи?  Жива съм погребана, усещам само болката, съществувам чрез нея. Защо живея? Не искам повече, наживях се. 

# 33
  • Мнения: 3 637
Господи, къде сгреших? Толкова ли грешна съм? Защо не ме обичаш Господи?  Жива съм погребана, усещам само болката, съществувам чрез нея. Защо живея? Не искам повече, наживях се. 
Naughty,не се питай,само Той знае,това за тебе което е болка,за него може да е спасение  Praynig

# 34
  • Мнения: 2
Благодаря ви!

# 35
  • Мнения: 27
Мило дете, колко е грозен светът през моите очи, теб те няма, аз защо съм тук? Липсваш ми, само как ми липсваш. Обичам те, много те обичам. Миличка, мъничка моя, смелото ми момиченце, дето не каза ох, а аз плачех и се вайках, охках и стенех, а, ти беше болничка, на мен нищо ми нямаше, ти ме окуражаваше, вместо обратното. Много ни е трудно без теб, ние сме нищо, откакто теб те няма. Бъди щастлива там, където си. Обичам те.

# 36
  • Мнения: 27
Днес стават три месеца без моята малка дъщеричка. Обичам те, миличка мъничка моя. Имаш моята майчина благословия да бъдеш щастлива там където си, обичам те, липсваш ми!

# 37
  • Мнения: 3 637
Днес стават три месеца без моята малка дъщеричка. Обичам те, миличка мъничка моя. Имаш моята майчина благословия да бъдеш щастлива там където си, обичам те, липсваш ми!
Praynig Praynig Praynig

# 38
# 39
  • Мнения: 4
Мъката по нашите загубени дечица направо ни изгаря. Моето малко момченце си отиде от този свят на 14.08 само след 10 месеца живот. Имаше рядка сърдечна малформация, която за съжаление хванахме много късно, поради невежеството и некадърността на личната ни лекарка- аномалия на лявата коронарна артерия излизаща от белодробната артерия. Няма да забравя как го предадох на сестрата за операция, а той беше с неизменната усмивка на нежното му личице.  Детенцето, смелото ми мъжленце се бори  за живот почти месец след операцията в реанимацията на Националната Кардиологична Болница. Най- накрая силите му не издържаха и се предаде. Всеки ден се будя с мисълта, че ме чака ден без Пепи и така ще е до края на живота ми. Копнея да усетя дъха му, да чуя гласчето му, да целуна коремчета му. Знам, че трябва да свикна да живея със загубата, но не искам, не искам да повярвам, че вече го няма. Имам друго детенце, за което трябва да продължа да живея, но в момента ми е все едно, просто съществувам. Спомена за Пепи ме изгаря, ставам и лягам с мисълта за него и знам, че ще го обичам повече от всичко до последния си дъх.

# 40
  • Мнения: 27
Толкова съжалявам за мъничкия Пепи дано нашите дечица са на едно по-добро и по-прекрасно място. А, любовта ни към тях никога няма да си отиде, тя ще върви паралелно с болката. Как ми липсва моята малка кукличка, моето слънчице, болката ме погубва и изпепелява, но за съжаление няма какво да се направи. Как ще живеем, незнам. Съжалявам, мила майчице и аз съм така, от предишната ми същност нищо не остана, аз съм мъртва от вътре, съществувам чрез огромната кървава и жестока болка.

# 41
  • Мнения: 3 166
Дени, съжалявам, мило майче! Cry
Силно вярвам, че дечицата ни ги има някъде... просто са в различна реалност. Знам, че това не е успокоение. Искаме си ги тук, при нас... Друго ни било писано...

Дени, Ренка, толкова искам да ви вдъхна вяра и надежда в бъдещето, но е твърде рано за това. Вярвайте ми, момичета, ще дойде ден обаче и пак ще има усмивка на лицата ви. Никога няма да забравите. Винаги ще носите тъгата и спомена, но то не значи, че никога няма да бъдете щастливи отново!

Прегръщам ви силно и тъжа с вас! Hug

# 42
  • Мнения: 4
Благодаря ви за милите думи. Аз изпитвам огромна вина от това, че детенцето ми, моето малко сладко мишленце вече не е сред нас, а аз трябва да продължа да живея. Гузно ми е за всяка глътка въздух,всяка дума, която изричам, това че ставам и лягам, прегръщам и целувам другото си дете, а НЕГО го няма. Не мога да погледна негова снимка, всеки ден ходя на гроба му, нося му от любимите му бисквитки и солетки и си го представям как лежи под пръстта. Гузно ми е, че не успях да го опазя жив, аз майка му, която съм му дала живот. ОБИЧАМ ТЕ ПЕПИ И ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЪХ.

# 43
# 44
  • Мнения: 8
Моето ангелче живя само 7 месеца,на 11.07.2014 ,бог си я прибра при себе си. Бяхме в болница за по специални изследвания ,за да открият от какво страда,но така и не успяха да разберат какво и има. Просто за няколко часа и се влоши състоянието, сама я занесох със сестрата в интензивното отделение, :'(T_T ,но тя не можа да победи битката със смърта.Още помня думите на лекаря когато ни извика в кабинета  ,попитахме какво може да се направи да се подобри състояните и а той отговори: ' вече нищо неможе Нея вече я няма,' това бяха думите които преобърнаха живота ми..T_T.

Общи условия

Активация на акаунт