Малко остана до финалната лента, юлските бебоци да спазват регламента! - Тема 22

Петя , мислехме така да направим за да са по-малки пораженията , но онзи ден ми беше вдигнат огромен скандал от старшия че сме обмисляли този вариянт , тъй като майка ми "случайно" се изпуснала пред него и му казала 

Еми тогава, ако свекърите ти не държат, угоди на баща си, но за мен това е  много егоистично от негова страна.

надявам се поне те да излезнат малко по-разумни в този случай 

съчувствам ти искрено. Не се засягай, ама това си е висша проява на простотия.
Аз ако бях на теб, щях да си го кръстя както искам и после да нямат достъп до него. Дори и да живеете заедно. И бих го заплашила баща ми че ще му обясня един ден на детето каква е и у кого е причината да не е близко с дядо си. Това в днешно време вече не е традиция, а нахалство и тотална липса на уважение

Ади, ужасно е това, което се случва и то заради едно име. Но аз вече се убеждавам, че много-много не мислят близките. Направи това, което смяташ ти за добре.

Ади, щом дядото е такъв традиционалист, защо се прережда? Нали традицията е първо да се повтори името от мъжка страна 
Неприятна ситуация наистина, която ви подлага на излишен стрес.
Аз харесвам традицията с наследяване на имената, но само когато това се прави по инициатива на младите и от сърце. Иначе просто няма смисъл!

мда тежко бреме е този човек , мен не ме бърка толкова че после ще се правим на непознати , повече ме притеснява че ще развали отношения с ММ и че ще гледа детето сякаш то е виновно

Моника, да е жив, здрав и честит. Безгрижно детство, радости и късмет да има.  Пожелавам ти бързо и лесно да станеш, че скоро да си гушнеш и сина. 
бебе2 задави ме от смях направо
Оххх, свекъри, родители - да са ни живи и здрави, ама... Родителите на моя мъж са далеч и се виждаме не повече от два пъти годишно да се порадват на внучката. Тогава гледам да си седна на устето и да стискам зъби - все пак и те са хора искат да се порадват, пък и са родили най-прекрасното същество на тази земя - съпругът ми... Успявам да се държа благовъзпитано за толкова кратко време. Иначе живеем при майка ми. Изкарва ме от кожата ми, разтреперва ме до полуда, ама... сега помага.  Вярно че после наистина през г...за ми излиза, ама като го няма мъжът ми, а едвам кретам вече, всяка помощ ми е нужна. Ама ето - детето чисти с прахосмукачка и баба й се фръцколи пред огледалото на гардероба си и рожбето се чуди, как да я заобиколи и да мине с машината, която едва дърпа и бута. И накрая майка ми кипна и й се развика, че и пречи. Очите ми станаха по-големи от лицето . Викам не тя, а ти на нея пречиш. Не стига че тя чисти, ами й се караш, че ти пречи да се гримираш?!? Ей такива  ми ти работи. Преди няколко дни я заведе на китараи солфеж само защото точно тогава имах час при докторката си. Еййййй - два дена после слушах за това. Казах й, че е само за тогава и аз ще си я водя - а тя - "Е нееее, защооооо" Също за балета - свърши официалното представление за годината, взеха децата дипломи и учителката каза, че за юни ще направи сборна група, за който иска. Аз казах, че съм до тук. А майка ми "Е - защо дабне продължи, аз ще я водя" Ми чудесно си казах, хем ще гледа от по-големите каки и няма да се лигави - още един месец занимавка и после чак октомври. На втория ден се връща изнервена, детето нещо неслушало и: "Ами ти защо настоя да я запишеш, че сега аз да я водя?" И все такива ми ти работи. Като ми помине само си казвам - да ми е жива и здрава, ама...

Иначе като щях да раждам първото всички с прискърбие ме питаха, има ли кой да ми помага. Не можех да разбера въпроса изобщо и сега не го разбирам. Като кажех, че живеем с майка ми, въздъхваха с облекчение. А истината е, че дадох на майка ми за първи път да изкъпе детето като то беше на седем месеца. Ей така я попитах дали иска и тя даде на заето - помисли че се шегувам. Не давах никой освен аз и баща й да я докосват, да се занимават с нея. Бях като дива орлица отгоре й.
Един път излязохме с мъжа ми с приятелка, която си идва в България веднъж - два пъти на година и отидохме на пица. Накърмих детето, оставих го заспало и й казах, ако има нещо веднага да звъни. Еййй минаха два часа, че и повече и аз не мога да си стоя на стола вече, чудя се да звънна ли, а приятелката и мъжът ми ме успокояват, че ако има нещо, майка ми ще звънне, да не я тормозя, че да не се обиди, че и нямам вяра. Е да, ама аз си я знам. Вече се готвим да тръгваме, че аз тръни в дупето завъдих от притеснение и тя звъни и КРЕЩИ!!! "Къде сте, няма ли да се прибирате тая НОЩ! Детрето се скъсва да реве от глад, а вие не хаете, каква майка си ти, не се интересуваш...." ГОСПОДИИИИИ, Идваше ми през слушалката да я удуша. Разревах се. Мъжът ми и приятелката ми не можаха да ме успокоят, че сигурно нищо такова няма и майка ми преувеличава. И да ви кажа - бяха си абсолютно прави. Като се прибрах - аз обезумяла от страх, че детето вярно се е събудило гладно и вече е синьо от рев - оказа се, че си се кокори в леглото и си чака. А майка ми с една висикомерна физиономия на възмущение от моето нехайство, че съм си позволила да изляза на пица... Господи, как не я убих тогава! И вече не съм я оставяла - следващия път си излязохме с моята приятелка и с бебето - часове си изкарахме - детето се буди, сука, пак заспа... Аман от предложения за помощ 

Истината е, че ако я нямаше майка ми пак щях дас е справям. По-бавно, по-трудно, но по-споконо. Е прозорците и други големи неща щяха да изчакат мъжа ми, но колко нерви щях да имам спестени. Ето сега й казвам да вземе Бояна и да отидат другия месец при леля ми на вилата. Детето умира да ходи там - трева, буболечки, кал... А и за всички ще е хубаво, аз ще си почина на спокойствие и ще чакам мъжът ми и позивите за раждане - което изпревари. Ама майка ми - нямало да ме остави в такъм момент. Че защо си ми, викам. Едва я разубедих, че не е нормално като тръгна да раждам да хуква с мен в болницата - ще държи будно едно детенце посред нощите в болницата като изобщо няма да ги пуснат в отделението - какво ще правят там и защо, като може и на следващия ден да родя, а и не виждам нищо смислено детето да вижда майка си в агония и да чува като стене, след като аз обяснявам, че жените викат, защото много силно напъват и е по-лесно като се вика, че не боли, а е голямо щастие. Ей - убедих я (надявам се) да не хуква с мен, ама сега не мога да я убедя изобщо да заведе детето на вилата и да ме оставят на спокойствие...

Мръннах ви и аз по въпроса за родителите. Пак казвам - да са ни живи и здрави, ама са ни като по-трудните деца в семейството. Хем забравят, хем се сърдят, хем са докачливи, хем искат да ги слушат, а те не слушат за нищо... трудно е. Изнервящо, влудяващо, но... и те са ни дали живот все пак. Все се надявам един ден да проумея, че дъщеря ми е вече голяма и е може би редно аз да започна да я слушам, дано не забравя един ден...

knick_knack, дано всичко мине леко и рутинно при теб и всичко е наистина само презастраховка. Явно такава е процедурата.
Сълзичка за втори път през живота си чувам такова нещо. Първият път бях дете и ни слагаха ваксини и една суъченичка говореше със сестрата, че е алергична към иглите и нещо се уговаряха за родителите й и друг път да се слагат ваксините и т.н. Виках си егати глупостите - и аз съм алергична - като видя игла и забелвам очите. Ама ето че явно и при теб е така - самия метал явно те дразни.

Ади, сега зачетох и за твоята одисея - не знам, какво да ти кажа, миличка. Аз май съм най-големият дзвер в моя род и на никого не давм гък да ми каже на чорчек, ако нещо касае семейството ми. Майка ми и леля ми все се докачат, какво разбирам под семейство и аз директно има натъртвам, че това сме само аз, моят съпруг, децата ни и кучето и там никой не пипа и не бърка, че изяждам жив човек направо. Не е лесно сигурно да живееш с такв човек. Съчувствам ти. Говори с твоя мъж и си решете двамата. Можеш да кажеш на баща ти, че детето има баща и той ще реши, как ще се казва наследника му като толкова е важна традицията, баща ти трябва да уважава БАЩАТА! Но ти си знаеш най-добре.

Привет, момичета-кокичета
От доста време не съм се включвала тук във форума. Искрено съчувствам на тези, които ги притискат с избора на име, това е толкова егоистично.... нали родители-роднини обичат безрезервно.
Моя съвет е - ако искате да си го кръстете с определено име, го направете. Важното е в къщи с мъжа си да се разберете.
АКО ЕДНА СЕМЕЙНА ДВОЙКА ИСКА ДА Е ЩАСТЛИВА, ТО ТЯ НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА ТРЯБВА ДА РОБУВА НА ТРАДИЦИИТЕ! В такива времена живеем. Все пак човечето ще си изгради името!
Искам да ви питам за консултантите по кърмене - някой може ли да предостави техен списък по квартали по градовете. Преди няколко месеца имаше такава информация, ама а де...
Спокойствие му работата, така че ви пожелавам да се спокойни, скоро ще гушкаме така чаканите бебчета 

Моника, честит ти син!!!! Бързо да се възстановяваш и да се радваш на малката душица! Радвам се, че се чувстваш добре, дано и занапред да е така!!! 
Ади, много кофти това с имената, но съм съгласна, че щом баща ти е такъв традиционалист би трябвало да се замисли, че традицията повелява първо да се уважи мъжката страна. Ние никой няма да уважаваме  Избрали сме си име, което да отговаря на нашите критерии - да е царско, да има имен ден, да не е лигаво (по нашите разбирания) и да може да му се казва и да звучи добре на галено (това последното си е изцяло мое изискване - ММ само ми се смее). Надявам се в крайна сметка да се разберете с баща ти защото това са си излишни нерви
Относно помощта - на нас никой не ни помага. Родителите и на двама ни не живеят наблизо и си се оправяме сами на принципа "и сам война е войн". ММ направи сам едно основно почистване (аз общо взето бях по ъкъла и тук там се включвах) и се справи изключително добре, а преди се чудеше какво точно правя в тази баня час и половина като кажа, че ще я мия. Е, сега разбра! Бабите са предупредени, че на изписването ще ми е приятно да дойдат и после кой от къде е. Никакво оставане да помагат. Аз също се чудя с какво точно ще помагат ако останат - ММ ще си остане 2 седмици вкъщи, т.е. готвене, чистене, простиране, че защо не и гладене (тук още не се е пробвал) ще ги поеме той. Не виждам смисъл от хора вкъщи, да не говорим, че и аз съм едно странно животно дето майка му като е вкъщи го приема сякаш има гости. Иначе и на двете баби съм им дала карт бланш с покупките на дрешки и по-дребните неща, че им е голям мерак, а за по-едрите сме се разбрали кой какво.

благодаря за подкрепата ви  в крайна сметка каквото и да стане ще се оправим някак си , с или без тяхна помощ

Честити бебоци на Мама Сънчо и Моника, също и на другите мами. Да сте здрави и да  ви радват поне още петдесет години. Аз пак размислих за датата на моето секцио. Чорбова не ми дава да е рак. Та ще се разнем сигурно на 23.07. Малката няма да е кръстена на никого, но ще има хубав имен ден- Никол.

 

Честити бебчета на Мама Сънчо и Моника! Да са ви живи и здрави и много щастливи, да имат прекрасно детство, изпълнено с много игри и усмивки!
Аз все още пазя леглото, ама се надявам от другата седмица да мога да си довърша плановете и задачките преди да се роди бебка.

 
Най-първото име, което бяхме избрали за момиче беше това на бабата на ММ и то по моя инициатива. Когато й съобщихме, тя едва ли не се обиди и каза, че не бива и че трябва ние да си харесаме някое име. Тогава още по-силно поисках да го кръстим на нея. Впоследствие обаче се оказа, че името не е българско (а ние много държим на това) и така отпадна този вариант. Но наистина, когато се прави от сърце е съвсем друго.