Идват дните летни, хайде всички към отчетни! - Тема 77

Азирка не се бъркаш, но не продължих с работата, заради езика. Нивото, на което съм ми позволява да се справям със задачите които имам. Проблемът е когато трябва да говоря с хора(което е доста често), както и да вдигам телефона. Та ми казаха да уча още 5-6 месеца и пак да отида  Само не знам дали за толкова време ще съм достигнала нужното ниво 
БГ звездичка страшно съжалявам, моите съболезнования. Кураж и за теб и за семейството му   

Здравейте,момичета!   
Нямаме ли положителни тестчета скоро? Пак затишие пред буря,усещам аз ! 

Онзи ден с ММ вече избрахме къде ще раждам !  Говорихме си -къде ,кога ,как ,колко !И после му викам "чакай първо да забременея ,тогава ще му мислим ",а той-"Е нали снощи забременя " С всеки изминал ден го иска повече и повече,което много ме радва .

Естлар,много се радвам за теб !     

Звездичка,жалко за момчето ! Съболезнования! 

Звездичка, аз не бих отишла на погребение на твое място. Толкова много стрес няма да е добър за бебето.

Към всички: Честно да ви кажа и аз не знам как ще я караме от тук нататък. Снощи не ми се прибираше след работа да гледам свекървата и отидох на гости у приятелка. Обадих му се да му кажа къде съм, но окъснях доста. Общо взето се прибрах в 1:30.

Много надут му беше носа, думи нямам. Той като излиза без мен ходи да пие и да върши глупости и се прибира по-късно и пиян на всичкото отгоре. Но аз смятала ли съм за нормално да се прибирам толкова късно. По телефона ме пита дали съм пила като ми звъня. Казах, че не съм естествено. Само от всичките нерви покрай "милото ми семейство" не мога да намаля цигарите. Вчера съм изпушила повече от 10 сигурно...

Днес само ми се борсучи и се заяжда, въобще думи нямам...

Аааа, Коте, за бой сте и двамата! Живот и здрава пожелавам ви Провидението да намести нещата някак си, защото покрай детето ще имате много повече разногласия и дилеми, от колкото сте си мислили, ако сте мислили.  Припомни ми моля те, ТМ как реагираше на чакането на бебето и как реагира като разбра благата вест?

На чакането реагираше нервно, защото аз се изнервях много и му се зъбех малко повече от обикновено. На благата вест - разплака се. След това започна да ми задава някакви малоумни въпроси - как сме щели да обясним на детето, че сме се оженили ноември, а е родено февруари. Витае из някакви облаци и въобще няма идея какво значи това, че съм бременна.

Нито гледа да не ме тормози и ядосва нито нищо...

Според мен си плаче за скандал, в който да си излееш всичко и да си отидеш малко при майка ти, за да "мислиш" над бъдещите ви взаимоотношения 

Майка ми почина миналата година, отпада като вариант. Баща ми е в чужбина, баба си не я понасям. Остава леля ми, но пък на нея мъжа й не мога да го гледам... Трябва да мисля къде да мисля, ако се стигне дотам 

Хм, хм! Аз не съм доволна! Не, че ме пита някой или има значение, но солидарно с теб - притеснително е всичко това.
С мъжа ми сме имали много проблеми, няма да крия. Фактът, че съм на 200 км. от близките ми, нямаше къде ( сега също няма ) да избягам от него при скандал, много повлия на връзката ни да укрепне и да не се разпадне. НО!!! Той никога не е поставял друг на първо място освен мен! Дори сега, когато имаме дете аз съм на първо място, а не детето. Случвало ми се е да си събера багажа да изляза, да отида в някое кафене, да постоя там 3 часа и да се прибера. Не вярвам в прибързаните решения, но си мисля, че ако се отдалечиш, след като сте си преговорили всичко и наистина, както Витаминка предлага, си отидеш у дома....

Сакън! Само такива съвети не давайте! Ако се изнесат, трябва да са двамата, защото свеки (познавам този тип хора) веднага ще запее едни песни и мамин убавец ще послуша. Най-добре да се изнесат двамата и да си проличи става ли не става ли от тази двойка нещо. Ама много ми е странно как не се мисли предварително. Бебето не е самоцел, а следствие на едни неща, които тук ми липсват. Ктаранка, надявам се не ми се обиждаш, никого не съдя, сигурна съм, че имаш причина да го обичаш този човек и тук споделяш само лошите моменти, та затова изглежда така отстрани. Хвани се за хубавото и развий него. Каквото и да си говорим, от жената зависи дали един брак ще е успешен или не. Както ми беше казала майка ми "хубавото е момчето, ние ще си го променим както искаме". Използвай си женската сила, не мисли толкова патриархално. Целият свят се връща към женска доминация  , изоставаш от модните тенденции. Взимай нещата в свои ръце и действай, а недей само да се оплакваш. Ето ти пример от моя брак:
- миналия петък, ММ похарчил известна сума пари без да каже, инвестирал в парктроник за колата, неконсултирано с мен
- никаква реакция, само ледено дръпнато отношение от мен. Отиваме на танци, добре ни се получават нещата, защото съм ядосана и мисля за друго, той се усеща и ме придърпва настрани
- водим разговор за това какво е семеен бюджет и как разходи над 50лв задължително се обсъждат между двамата, обясних за какво ми трябват пари до края на тази седмица - нов тонер за работа, нови обувки, осигуровки, как нарочно съм ги отложила до заплата, за да не пипам бюджет бебе и как не е бил най-подходящият момент да го направи това
Резултат: на следващия ден беше възстановил парите за парктроника от кредитната карта, за да ги имам налични до заплата, този уикенд сме на шопинг за обувки, след като сме върнали след заплата сумата от кредитната карта, платили сме всичко и т.н. Обещал е "повече да не прави така".
- беше възнаграден подобаващо, всяка жена си знае как да си глези мъжа.

Котаранке, и аз съм на мнение, че трябва малко да осмислите ситуацията и двамата насаме. Дори не да се изнасяш, а както казва Есенна да отидеш в някое кафене/парк и да премислиш хубаво всичко. Нека и той направи същото. След това поговорете, изяснете си кой от какво не е доволен и какво може/трябва да се промени.  Според мен най-добрия вариант, колкто и труден да е той, е да живеете отделно от свекърите.
Ние живеем заедно заедно с родителите на ММ и смея да твърдя, че се разбираме доста добре, нямаме пререкания, но най-добре за едно семейство то да бъде самостоятелно. За съжаление, обаче живота е доста труден и все по-често се налага две семейства да живеят заедно.

Естлар, кой говори за изнасяне! Друго е човек да се прибере една нощ в дома си, да се отдалечи, да преосмисли, да види къде греши и как да търси решение.  ......................
М, да върнах се да прочета - така съм го написала, като че ще си ходи да си живее у тях! Моя грешка, извинявам се. Но, изясних се - става дума за почивка.

Излезна ми част от изследването на МБ-отново бактериална вагиноза,дрожди 
Същото като миналия път а уж минахме през лечение 
Звъннах на доктора,каза да изчакаме да излезне и посявката за бактерии,миналият път беше отрицателна,ама ще видим сега
Май ще се размина с хистерото на този Ц. освен ако не каже,че може да се направи с тази диагноза....знае ли човек

Здравейте!
 Не пиша особено, зщото няма и какво. Продължавам да ми е сдухано и депресивно, но поне малко се зарадвах тези дни, че Фонда почна да се активизира с обажданията и май около рождения ми ден края на юли, за 30-т годишнината ми ще получа един прекрасен подарък-обаждане за заповед
 Котаранке, четях само и мога много неща да напиша. Вие двамата сте вече семейство. Нали така? Трябва не да си ти и той, а вие! Няма странични хора. Поговорете! Това е трябвало много отдавна да стане според мен, да се разберете кой какво очаква, кой какво не му харесва или му харесва! Аз всичко казвам на моя мъж, то ми и личи , когато съм ядосана, обидена, или каквото и да е, той винаги идва и иска да му разказвам какво ми е и ме утешава. Ей затова си го обичам. Никога не излиза , те тряска врати, не ме оставя някъде сама, защото и аз съм отивала на някъде от ярост за час -два и той веднага звъни да дойде и да си тръгнем заедно, не ми е пренебрегвал сълзите... Трудно нещо е съжителството с някой, особено , ако е с мъжа ти и неговото семейство-родители. Аз, слава богу , нямам такив опит, защото си живеем само двамата с ММ. Но повечето ни караници са свързани с неговото семейство, защото те са ме напрягали много често, правили са доста изцепки... . Обаче, той никога не стой до полата на мама, винаги ме подкрепя и много държи на мен. Той знае кусурите на техните- кога им казва , кога не, но уж си е от него, а не че аз съм казала нещо. За мен беше много важно да мине известен период от време , за да си паснем и да видя що за човек е, дали мога да разчитам на него и да преценя дали искам дете от този човек. Е, за малко време той ми показа, че си заслужава. Самият той ми казва, че никога няма да се повлияе от майка си например, макар , че тя изразява някакво мнение, дори и каква точно маса за хола да си вземем. Той чува, но там си и остава. Решението взимаме двамата. От майка си знам- родителите са до време, а твоето семейство е мъжа ти/ или съответно жена ти.
 Все пак това дете е и на него и на теб. Другите са на втора линия. вече сте големи  хора!
 п.с. Извинявам се, ако съм остра с думите си !!!

Котаранке, аз ще ти дам един съвет, който сигурно ще прозвучи безумно и не знам дали е приложим във вашата ситуация. Ако няма как да се живеете отделно с ТМ, опитай да поговориш със свекървата и да изгладите проблемите. Тя знае ли, че си бременна? Ако не се разбирате, ще бъде истински ад да живеете заедно занапред. За това ако е възможно, разбира се, преглътни малко гордостта си и се опитай да се разберете. Нямам предвид да й отстъпваш и да й позволяваш да се бърка във вашето семейство, а да споделиш какво не ти харесва или пък те обижда в нейното отношение към теб. Дано се разберете и с ТМ, и с майка му, защото ви очаква най-хубавото събитие и не бива този момент да е изпълнен с дразги и напрежение. 

Деси,хубав съвет си дала ,но с някои хора просто не може да се седне и да се разговаря спокойно .Най-много още повече да се обтегнат отношенията между тях .котаранка,в много неприятна ситуация се намираш,но съм сигурна ,че има решение и според мен ТМ трябва да се намеси . Все пак тя е негова майка и той е длъжен да изглади отношенията между вас .Сигурна съм ,че ако той поговори с нея ,поне ще я накара малко да се замисли и току виж да се промени ....