МНОГОДЕТНИ МАМИ

Радвам се много за вас, че мислите за четвърто, ние не можем, не че не искаме, ами оказа се,че аз буквално съм хванала последния влак. Не последния влак, а направо последния вагон. Навлязла съм в менопауза. Не предполагах, че толкова скоро ще се случи на 35 съм, мисля,че не съм чак толкова престаряла, ама то не пита.Преди почти 2 години на едни прегледи и изследвания след една бременност, която беше пълна мола ми откриха,че яйчниковия резерв ми се изчерпва и ми казаха, че до няколко години ще вляза в менопауза. Радвам се , че не се случи по-рано и че си имаме трето малко съкровище.

Знаете ли, има една поговорка: "Какво е още едно дете да се роди в дома ти? Това е просто още една чаша вода в тенджерата за супа!"
Какво да ви кажа за образованието- със смесени чувства съм. Имам едно висше като магистър инженер физик, е и какво от това като съм завършила 2002г. и до сега не успях да си намеря работа като такава, защото в началото в АЕЦ Козлодуй искаха да имам поне едно дете на еди си каква възраст. После пък като имах детето, то пък трябваше Папата да ти е чичо, че да те вземат на работа и все така се разминавах. На други пък места пък ме смятат като ненадежден, защото съм с деца. Е, станах държавен служител- експерт в ЕСГРАОН Плевен (не това което съм учила). Прекрасна работа, много натоварена, но страшно много ми харесваше и то не, че съм взимала големи пари . Но трябваше да си се приберем в София. Сега си давам уроци по математика и физика и така я карам. Та мисълта ми беше,че това дали си учил или не не е толкова от значение, поне тук в България, но пък аз напук на системата ще съм тук и ще се боря с нея, за по- добър живот на децата ни. Извинявайте-поувлякох се с писането  

ДЕСПНА, ПРЕКРАСНИ СА! Нали знаеш, че това е дарба, това не се учи. Занимавай се с това, много са хубави и смятам, че ще имаш успех да развиеш някакъв бизнес с тази твоя дарба!

Не съм сигурна, че, след като  изписах толкова много в предишния си отговор, успях да кажа това, което искам.

Главните неща  са две и не са нищо ново. Може да прекараш целия живот КРАЙ детето си и да не бъдеш С него или ДО него. И второто, което е същото: детето  иска да вложиш в него не пари, а време.

И понеже много локуми разтеглих днес, ви предлагам  един рускоезичен блог на мама на четирима. Харесвам откровеността й.

http://komkoffa.blogspot.com

И още много различни нетактични въпроси ще чуеш.За съжаление това е манталитета на много хора живеещи около нас.Преди няколко дни познат ми донесе касета за принтера.И беше шокиран като ме видя с малкия на ръце.Честити с половин уста и цитирам :
-Моите деца не искат още да ме направят дядо.
- Ето сега ти е времето за трето, преди да си станал дядо.
- Аз съм отговорен човек не мога така , то това дете трябва да го гледаме, да го изуча, да го подсигуря......
-Големия ти е студент, а малката?
-Ами не иска да учи
-И двамата ли си ги подсигурил?
-Ами да с етажа в който живеем.
 
А да ни е честито на нас БЕЗОТГОВОРНИТЕ родители с по три.Човека издържа 1 студент, и ги е подсигурил с апартамента строен от баща му.Направо се е преработил от усилия. Пример за манталитета.
Някак по лесно биха преглътнали когато след първото са близнаци, защото могат да се самоуспокояват,че ей на тия по по грешка са с три деца и да те съжаляват колко ли е трудно в днешно време да се гледат деца.............    Ама когато са си три на различна възраст вече създаваш комплекси на околните, караш ги да изпитват чувство за малоценност и най често резултат е нагли коментари и нахални въпроси , но и това си е манталитет.
Не , не мисля ,че съм богата финансово, но се справям съвсем нормално.А трите ми деца , внука и внучката ме правят  най-богатия човек .
А на тези които се опитват да ви плашат с възраст им ......................... една. Аз съм на 44 а разликата между голямата кака и малкия е 24г. за щастие никога не е късно.Беше планиран много по рано, но ме изненада сега .От момента в който видях теста ми беше ясно,че никой и нищо не може да ме накара да се откажа от това дете.
Що се отнася до кариера и образование децата не са проблем щом човек го иска и си постави цели за постигане. А ако успее да превърне хобито си в професия това е според мен най добрата комбинация.С времето виждаш как примера който са наблюдавали децата ти им е бил стимул за развитие.И двете ми дъщери вече са майки, малката успешно се е включила в семейния бизнес на съпруга си, а голямата завърши първо колеж а сега в момента е редовна студентка и щастлива майка. Което ме прави страшно горда с тях.
Единственото нещо което би ми се искало но е късно, е да стана донор на яйцеклетки.За съжаление за там отдавна съм минала възрастовото ограничение.
  на всички решили се да си подарят щастието на многото деца  .

Страхотни неща, не се отказвай.Пожелавам ти много успехи .

Ето, в това е истината и за мен. Човек може да крие зад сто оправдания мързел или неинициативност и да не мръдне на сантиметър напред с години. Но за децата сме готови да напуснем зоната на комфорта си, което е условие номер 1 за развитие.

Шарки, не знам на колко години си и може и да е късно за биологични деца, но никога не е късно за небиологични. За осиновяване няма възрастова граница. Не, че те навивам   Просто човек не трябва да живее с чувството, че нещо му е отнето.

Дари, много хубаво ми стана като прочетох мнението ти, защото е вдъхновено, интелигентно и човешко. Радвам се, че попадам на такива хора и винаги ме карат да се усмихвам.

Лично аз съм на мнение, че на който не му се занимава с деца, по-добре да не ражда, отколкото да ги подмятат от баба на баба и да се оплакват. Но пък да не се месят и в живота на другите.

Аз не се чувствам многодетна, просто са 3, какво толкова. Преди наши приятели ни казваха и се оказаха прави, най-трудно е м/у първото и второто дете. При нас беше така, финансово ни беше трудно, докато бях бременна с най-големия. Роди се кротко и лесно бебе, разнасяхме го с нас навсякъде, хем и кола нямахме още. Като родих малкия беше по-трудно, откъм грижи, няма как вече с 2 малки деца да хукна сама нейде (е, ставаше, ама с колата и с добра организация и много изморително) или пък да ходим по гости на приятели и да се прибираме късно-късно. Домакинската работа ми се увеличи в пъти! Ей за това не бях готова, то пране, готвене, няма край. Сега вече са големи, самостоятелни, други грижи има край тях, но не е като да ги наглеждаш постоянно. Та хич не ме е страх (дето ми се чудят разни не толкова близки), пък и за 1 год. го преживях с приемното бебе. Въпрос на желание и организация е, по отношение на грижите. Финансовата част си расте, обаче, и с порастването на децата. Това е нещото, което спира мъжа ми от идеята за 4-то, а и мен също (въпреки че ми се ще). А и след 2-3 години искам да се връщам към работата.

Страхотно си го написала! При моите деца разликата на най-големия с малката е точно 10 години, но при мъжа ми каката е по-голяма от сестричката си с 27 (две мои, две негови и едно общо  ). Чакахме, надявахме се да бременеем заедно, но... внучето дойде по-късно, така че "каката" е по-голяма от племенника си с две години и половина  Не успяваме да помагаме много много за внука заради тоталната липса на време  но пък двамата с малкия батко са най-голямата възможна любов 


И аз закъснях! За тази възможност ме информира моя приятелка, бореща се за мечтаното бебе с години ( дано скоро успее), вече бях родила третото и... бях над допустимата възраст...

И между другото, тя беше първия човек, който след като научи за третото, искрено се зарадва, без първоначалното повдигане на вежди...

Наистина е друго! Бих добавила,че е друго да е пълна къщата с детски смях- всичко грее!

Та в този ред на мисли, с ММ сме решили тази година за  Коледните и Новогодишните празници да си бъдем на село и сестра ми ще дойде, и тя има три момчета, та смятам, че ще бъде супер изкарване, а и голяма радост за баба и дядо. Е, може и да ги понатоварим малко, те милите са по на 76 г., но страшно много обичат внуците си и мисля, че за тях това ще е един прекрасен подарък- всички внуци заедно. Баща ми се се хвали на село, че има внуци цял футболен отбор  - поне волейболен   . Нямаме си мома- за цвят, ама така е било писано, да са ни живи и здрави юнаците и мнооого щастливи.

dokich потресе ме изказването на шефа на мъж ти, но за съжаление много хора си го мислят ...
Дива ирландска пешеходка мъж ти има страхотно чувство за хумор
съгласна съм с много от изложените тук мнения !!,,
за съжаление манталитета, мнението ... виждането ни тук - така ни е насъдено, ценностите ни са объркани - абе криворазбрана ни е цивилизацията! тук децата са пречка, скъпо удоволствие ... нали, не върви и без деца, но ако си с едно е ОК, с две - според едни изпълнен дълг, според други - изостанало мислене. три - е три вече ... или си луд, или е грешка ... как иначе да си го обяснят - и всичко това се потвърждава от най - често чуваните фрази за героините и богатите ... знаете ли, радвам се, че напоследък около нас все повече семейства са престрашават за три деца - може би на все повече хора не им пука какво мислят другите и разбират кое всъщност е важното ... поне аз така се надявам ...
иначе за богатството - ние не сме богати, взимаме детски. за щастие не живеем под наем, нямаме кредити и ипотеки ...  тоест големи харчове нямаме, децата не лишаваме от нищо, естествено имаме за решаване разни проблеми, но аз съм оптимист освен това също съм на мнение, че децата амбицират

По отношение на осиновяването, ако "кандидат"-майката е над 40 (а аз съм вече на 47) , не се полага бебе, а дете не по-малко от 7 годишно. А ние такова си имаме, малкия ми син е на 12 години, беше на 4, когато "се взехме" с ММ. Борим се за биологично от ММ, той е само на 34.

...
В нашия сегашния  квартал семействата са масово с по 3 деца, а има и доста с по 4. Статистически погледнато има връзка между доходите и  броя на децата.

 Шарки, искрено ти пожелавам мечтата ви за още едно дете да се сбъдне! 

 Иначе и ние сме от богатите - на деца.  А аз искам и по-богати да станем, ама да видим кога. Относно коментарите - същото като при останалите, след "майка героиня" следва, "е, щом можете да си го позволите".  Еми, можем, да, отдавна съм установила, че имам толкова обич в сърцето си, че колкото и да раздавам, все ще има в изобилие. 
 А за справянето - справяме се, в момента аз съм ученичка, нали на дърти години се сетих да уча и безработна, откакто ми изтече майчинството и полагащата ми се отпуска, та сме на гърба на мъжо и посвиваме сърмите, но не сме се лишили от нищо важно.

Не съм, моите деца се казват Георги, Стоян и Миа - страхотно съвпадение с имената на твоите деца!   

Имам един финансово правен казус и реших, че може би ще дадете отправна точка.

За третото дете полагат ли се някакви финансови облекчения? Данъчни например?

Сигурно няма да знаете за този частен случай, но да питам все пак - за осиновено дете полага ли се аналогична помощ като тази при раждане?

А ако се дублират двете майчинства - след раждане и след осиновяване, какво правим? Получавам едни пари, нали?

Мисля да се консултирам и със специалист, защото имам и други специфични въпроси като самоосигуряваща се. Как мислите - към счетоводител или към адвокат да се обърна?

http://www.dunavmost.bg/Bulgaria/News/11120-zov-za-pomosht-tri-s … -tanat-v-mizeriya

Този случай реален ли е? Няма ли право човекът на някакви помощи?