Православието като начин на живот 4

Честит Празник!Благодаря ви за съветите!С Божията помощ днес успях да се причестя,излязох  за 1 час от работа.Но за другият път ще знам да се организирам от рано, за  да може по-спокойно  и полезно да се случат нещата.Светъл ден на всички!

Честит празник и от мен.

Дойдете да се поклоним на нашата Царица Богородица.
Дойдете да се поклоним на Дева Мария,
нашата Царица Богородица.
Дойдете да се поклоним и паднем пред самата Владичица Дева Мария, нашата Царица Богородица.

Покланяме се на Тебе, Пресвета Богородице,
Която с раждането на Своя Син си ни явила истинската светлина, Царице на небето и земята, Надеждо на обезнадеждените, Помощнице на немощните, Застъпнице за всички грешници; молим Ти се, покрий ни и ни запази от всички душевни и телесни беди и нужди, и ни бъди застъпница със светите Си молитви.
Покланяме се на Твоето благословено зачатие и раждане от светите Ти родители Иоаким и Анна; молим Те, наша Владичице, дай ни да положим начало на безгрешен живот и да принесем плодове на покаяние.
Покланяме се на Твоето въведение в Божия храм, тригодишна Отроковице, и Те молим, наша Светлина, направи ни храм на Светия Дух с Твоите молитви.
Покланяме се на Твоето благовещение, Пречиста Богородице Дево, когато по действието на Светия Дух с Архангелския глас си заченала Словото Отчее, и Те молим, наша Светлина, благовести на нас, отчаяните, нашето спасение.
Покланяме се на Твоето раждане, когато си въплътила и си родила Христос, Спасителя на света, и си станала Майка на Бога, прославяна и превъзнасяна от всички твари, молим Те, наша Светлина, бъди за нас като милосърдна Майка и сега, и в бъдещия век.
Покланяме се на Твоето очищение, чиста, неосквернена, нетленна, пречиста, и Те молим, наша Светлина, очисти ни от всяка нечистота на плътта и духа с Твоите молитви.
Покланяме се и почитаме мъките, които си претърпяла по време на доброволните страдания на Твоя Син, когато се сбъдна Симеоновото пророчество: и на Самата Тебе меч ще прониже душата, и молим Те, наша Светлина, избави ни от нашите душевни и телесни болести.
Покланяме Ти се, Владичице, като си спомняме радостта Ти по време на Възкресението на Твоя Син, и Те молим, наша Светлина, не ни лишавай от духовна радост.
Покланяме се на честното и славно Твое Успение и Те молим, наша Светлина, приспи със силата Си плътските ни страсти.
О, Пресвета Владичице Богородице! Приеми това наше малко моление и го принеси на Твоя Син и наш Бог заради душите ни.
Като гледаме пресветия Ти образ така, сякаш виждаме Самата Тебе, истинската Богородица, със сърдечна вяра и любов от душа припадаме и се покланяме на Теб и на предвечния Младенец, Когото държиш на ръката Си, нашия Господ Иисус Христос.
О, Пресвета наша Господарке, Царице небесна, преславна Владичице, Дево Богородице, праведно утешение на всички скърбящи и на всички, които се уповават на Тебе, живот и възкресение! Преклони, о, Владичице, пречистите Си уши към молитвата, която Ти принасяме ние, Твоите непотребни и недостойни раби.
О, наша милосърдна Майко! Яви милостта Си на нас, които винаги пребиваваме в скърби и грехове и не презирай нас, Твоите многогрешни раби.
О, наша прекрасна Майко! Ти си извор за всичко добро, оживяване на смъртните човеци и избавление на погиналите, приеми в този час от нас, Твоите недостойни, паднали и много-грешни раби, горчивото ни, скръбно и болезнено моление, което дръзваме да отправим към Тебе, Пресветата Владичица Царица Богородица, и радостно като на Ангела приветствие: Богородице Дево, радвай се, благодатна Марие, защото си заченала в плътта Си Сина Божий. Радвай се, защото си Го носила в утробата Си. Радвай се, защото си Го родила. Радвай се, защото си Го хранила с гърдите Си. Радвай се, защото влъхвите Му се поклониха. Радвай се, защото след три дни Христос в храма си намерила. Радвай се, защото Христос възкръсна от мъртвите и възлезе на небесата. Радвай се, защото Ти Самата си взета на небето. Радвай се, защото превъзхождаш с девството Си Ангелите и със славата Си ­ Светиите. Радвай се, защото устройваш мира на земята. Радвай се, защото на Тебе са послушни всички жители небесни. Радвай се, защото Ти можеш да измолиш всичко, което искаш, от Сина Си, нашия Христос Бог. Радвай се, защото си се сподобила да бъдеш близо до Пресветата Троица. Радвай се, защото Ти си Майка на угнетените, които прибягват към Тебе. Радвай се, защото Твоята радост никога няма да свърши. Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!
О, Пресвета Владичице, Дево Богородице! приеми недостойната ни молитва и ни запази от внезапна смърт, и ни дарувай покаяние преди смъртта.
Молитва
Достойно прославяна и по справедливост облажавана от всички небесни чинове като превъзхождаща ги несравнимо, родила Бога и Твореца на всичко, повече от всички възвеличена, пред Нея, като пред Царица предстоят Ангелските ликове, които възгласят Гаврииловата песен: радвай се, Благодатна! Каква достойна похвала могат да принесат нашите грешни и тленни уста на Твоето величие, само да зовем към Тебе: о, пречудна Владичице, моли въплътения от Тебе наш Христос Бог да погледне към нас, които нямаме оправдание, да ни запази невредими от всички вражии нападения и зли клевети, защото много може майчината Ти молитва според словото Му: моли, Майко Моя, няма да се отвърна, но всичките Ти молби ще изпълня. Изпълнени с радост от това, викаме към Тебе: спаси ни, Владичице, погиващите Твои раби, просвети ни, омрачените от празното мъдруване на този век и ни доведи при Пресладкия Иисус, та, като се радваме вечно, да зовем: слава на Отца, слава на Сина, слава и на Светия Дух, слава и на Тебе, Преславна и Пренепорочна Дево Богородице, облажавана и благословена във вечни векове.
Амин.

Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог. По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем!

https://www.facebook.com/soniaankova/posts/859455237399153:0

Честит празник!
И честит имен ден на тези, които носят името на св. Богородица!       

И аз на свой ред се присъединих към групата на тези, които ще се причастяват утре .
Така се стекоха обстоятелствата. Преди всичко ми се искаше да се изповядам на спокойствие, а не в суматохата преди началото на службата на 15-ти. Затова поисках разрешение за утре и разбира се не ми отказаха.

Днес беше нормален пост, само ми забраниха да ям риба. Не беше кой знае какво лишение. Повече се притеснявах да не бие на очи, но се оказа, че в залисията на празничната трапеза и гостите, и най-бдителните не забелязаха, че ям избирателно. Е, иначе си беше като на празник - изкушения не липсваха.

simpatikonia, а ако бяха забелязали? Вероятно сте го обсъждали в предишни теми ... пък и не зная какви са ти били гостите, но аз срещам големи трудности със сбирките на работа по време на пости.

Нищо, просто трябваше да давам някакви обяснения...
Иначе трапезата ни беше постна, но майка беше направила специално за празника риба и очакваше всички да я опитаме .

Колкото до хапванията в службата и по служебни купони - не се крия, а и всички вече са наясно, че си спазвам постите, включително и тези през седмицата (сряда и петък). Както се казва всяко чудо за три дни. Свикнаха с моите т.нар. "странности" - примерно това да предпочитам да хапна някоя постна манджичка, вместо пицата, с която се черпят всички. Иначе ме следят зорко и реагират, когато не е сряда или петък, не е пост, а аз пак предпочитам някоя постна манджичка. Тогава вече са искрено възмутени По едно време даже ме питаха дали въобще ям месо. А то просто в един момент ми омръзва, защото храната за дежурния екип при нас обикновено включва месо с нещо друго... А на мен месо не всякога ми се яде.

Моето мнение е, че ние, християните, не трябва да крием това, че постим, но и не трябва да го натрапваме. В  крайна сметка ние свидетелстваме за нашата вяра - с поведението си, с начина си на живот. Примерно мен ме "жалят", че постя... сякаш правя кой знае какъв подвиг (в техните очи това е голямо усилие и те си го признават, или поне си мислят, че не е по силите им да пазят дълго време такова въздържание в храната), а от друга страна подхвърлят остри реплики по повод на това, че са видели еди кой си свещеник да не спазва поста... Хем така, хем така.

Подиграват ни, че постим, а същевременно ни осъжат, ако нарушим поста. И в двата случая сме на прицел, така че по-добре да си спазваме това, което Бог иска от нас. На хората е ясно, че не можем да угодим, а и не трябва.

Просто винаги ми е трудна точно тази тънка граница хем да не се крия, защото не се срамувам, от това което върша, хем да не парадирам с това че постя. Понякога разбирайки, че са пости хукват да правят или купуват нещо постно за мен, а аз не бих искала да ги затруднявам, още повече, че често се объркват и решават, че под постно се има предвид само без месо. И са ужасно разочаровани и обидени, че отказвам и млечен продукт. Друг път е ядосаното: "Оооо аман от твоите глупости", все едно съм искала нещо специално. Гледам да не се набивам на очи, но ме следят зорко и точно както ти казваш реагират всеки път и питат: "Сега пък защо?" 

M_I_A, понякога искрено се учудвам как уж интелигентни хора, традиционно православни при това не знаят елементарни неща свързани с поста. А иначе правят разлика между веганство, вегетарианство и могат с часове да говорят за това. Само за поста нищо не знаят.

Мисля, че не трябва да се чувстваш виновна. Просто приеми, че си станала повод да научат нещо ново .

А иначе си права, че трудно да се спазва умереност - хем да постим, хем да не привличаме внимание.
Е, аз като постя - или хапвам каквото там постно се сервира, или си нося нещо от вкъщи. Каквото и да правя все събуждам любопитство, някои дори много държат да ми опитат храната . Мисля, че човек трябва да се държи естествено - нито се срамувам, че постя, нито се гордея с това. Просто правя това, което Църквата изисква от мен, нищо повече. Единственото, което не се старая да крия, е че постя с радост, а не с досада. Май това предизвиква най-голямо учудване, но какво да се прави - наистина ми харесва да постя и не мога да го скрия .

Че откъде да знаят? България беше и все още е атеистична държава. Нищо, че е православна. Моята баба е учила вероучение. Аз не съм. Сега учи ли се?
Много имаме още да се самообразоваме, да препредаваме и да се учим.
Трябва си учене и четене, като всяко друго. И учители.
Тогава и ще се знае повече за поста, както вече повече се знае за различните видове хранения.

Петохлебие може да се направи винаги, но понякога  храмовете имат свой ред. Прави се с пет хлебчета. За просфори на петохлебие не съм чувала, но може би дядо Хаджия си е създал този ред. Няма лошо Просфорите винаги ги свързвам само и единствено с нафората

Една интересна статия от Двери.БГ, върху която си струва да се замислим...

Помпозността в църковния живот винаги ме е дразнила.
Гвардейци, духова музика, шествия, паради....

Не бях се замисляла досега защо тези църковни (или псевдоцърковни) мероприятия предизвикват у мен такава непреодолима вътрешна съпротива. И не е защото не искам Църквата да е силна и гласът й да се чува... Просто си мисля, че на нашата родна Църква повече би й прилягало да е смирена, отколкото тържествуваща, и то в момент, когато духовната нищета на нацията ни е очевАдна.

Смешна и жалка ми се вижда тая демонстрация на фалшиво благополучие, че и симфония с държавната власт, предвид че последната си няма и хал хабер от същността на църковния живот. Какво се получава на практика, ако не един "парад на суетата". И ако на държавата можем да й го простим (защото е светска в същността си), то за Църквата някак не мога да намеря извинение.

Ами нормално. Едно е вяра, друго е Църква. Когато Църквата се превърне не в Божия, а в светска институция, лесно се опорочават нещата.
Всъщност, влязох в темата да споделя един цитат, който ми направи силно впечатление:
 от августовския брой на National Geographic.

Може да се впише в рубриката ' какво сме дали на света'

МОЛИТВА КЪМ
св. Иоан Предтеча

Кръстителю Христов,
проповедниче на покаянието!

Не презирай мене, който се кая,
но заедно с небесните воинства
моли се на Господа за мене недостойния,
който паднах в много грехове и се измъчвам
от бурните помисли на моя ум.

Изпълнен съм със зли дела и няма край моят греховен навик,
умът ми е прикован към земните неща.

Тебе моля, при тебе прибягвам: не ме отхвърляй от твоята закрила, но подигни мене, падналия в много грехове.

Обнови душата ми чрез покаяние, като с второ кръщение.
Очисти мене осквернения от греховете и ми помогни да вляза в небесното Царство, дето нищо нечисто не влиза.
Амин.

О,нека светите му молитви да се възнесат и днес, и утре и винаги да се възнасят за нас, християните и за всички хора в тоя свят, за да приведе всички Господ към покаяние, всички да помилва, да спаси, за да прославят всички хора, водени от славния Предтеча, вечно да прославят Единия Истинен Бог на небето и земята, Господа Иисуса Христа, Комуто подобава чест и слава сега и винаги и во веки веков.
Амин.

св. Юстин Попович

Прекрасна молитва е.

Много се развълнувах от тази новина за изложба и реших да я споделя с вас.

„Манастирите в България – пазители на духовността“
сигурна съм, че такива събития съхраняват и предават нашето православие на поколенията след нас.
Надявам се да спомогне и за реставрацията на тези храмове и манастири, които са затлачени.